МОТИВИ: ПО ПРИСЪДА N 3/21.05.2020г.
НОХД N 60/2020 ГОДИНА
Подсъдимият Ч.И.Х., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, женен,
с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, е обвинен в това,
на 16.06.2019г. в град С., В. област, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон,
марка „Самсунг Галакси А6“ на
стойност 267,00 лв., собственост на Й.А.С. от с. гр. и в продължение на една седмица
и до 10.12.2019 г. не съобщил за нея на собственика, на орган на властта или на
този, който я е загубил.
Районна прокуратура Павликени
квалифицира деянието като престъпление по чл. 207, ал.1 от НК. В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура поддържа предявеното обвинение, като заявява,
че счита за доказано извършването на престъплението от обективна и субективна страна
с оглед и пълното признание на фактическата обстановка от страна на подсъдимия.
Предлага Х. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 207, ал.1 от НК и да му бъде наложено
наказание „глоба“ към минимума, кат осе съобрази признанието му и тежкото му
социално положение.
Защитникът на подсъдимият – адв.
Л.Ч., заявява че подзащитният й е приел изцяло
фактическите твърдения на обвинението, проведено е съкратено съдебно следствие,
което моли да бъде отчетено при индивидуализиране на наказанието и то да бъде в
минимален размер.
Подсъдимият Ч.И.Х. в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласие да не се събират доказателства за тях. Изказва съжаление за
постъпката си и за невъзможността да върне вещта, тъй като вече я е продал, а
поради липса на доходи не може възстанови себестойността й.
След анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
16.06.2019г. единадесет годишният Й. Р.П.се намирал в гр.С., където живее, и си
играел в централната част на града с други деца. Със себе си носел мобилен
телефон – апарат „Самсунг Галакси
А6“ с ИМЕИ ***, собственост на неговия дядо – Й. А.С.. Докато
играел оставил телефона на паметна плоча в близост до игрището, на което
играели. Телефонът не се намирал постоянно в полезрението му. По същото време
край игрището минал подсъдимият Х., който видял оставения без надзор телефон и
го взел. Отнесъл го в дома си, но не успял да го включи, поради въведена парола
от св.П.. Неуспешни останали и опитите на сина на подсъдимия – А. Х. да
активира устройството, поради което последният го занесъл на св.В.Б.С., за
когото предположил, че има технически умения. След като никой не успял да
„отключи“ апарата, на 10.12.2019г. подсъдимият посетил традиционния седмичен
пазар в гр.П., където заменил телефона с друг такъв. Не е установено лицето, с
което е направена размяната, същото не е било познато на Х..
Видно от договора за закупуване на телефона от
10.01.2019г. , същият е на стойност 309,98лв. с ДДС. Съгласно заключението по назначената
на ДП стоково-оценъчна експертиза след приспадане процент на овехтяване,
следната пазарна стойност на телефона е 267 лева към момента на извършване на деянието.
Съгласно справката за съдимост
на Бюро за съдимост РС Павликени, подсъдимият е осъждан многократно за
престъпления против собствеността /до 2003./, а след това за престъпления по
чл.343в, ал.2 от НК.
От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия
Ч.Х. се установява, че същият не работи, често срещу него са депозирани жалби
за противообществени прояви.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние подсъдимият има семейство, състоящо се от съпруга
и две деца, безработен е и не реализира никакви доходи.
Така установената фактическа обстановка,
призната от подсъдимия изцяло, се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните
в хода на досъдбеното производство доказателства. На
основание чл.372, ал.4 от НПК съдът ползва при постановяване на присъдата
самопризнанието на подсъдимия без да събира в хода на съдебното следствие
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин
извършването на престъплението от подсъдимия Ч.И.Х..
От обективна страна се доказа, че Ч.И.Х. ***, В. област, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси А6“ на стойност
267,00 лв., собственост на Й.А.С. от с. гр. и в продължение на една седмица и до
10.12.2019 г. не съобщил за нея на собственика, на орган на властта или на този,
който я е загубил. Горното деяния покрива от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл. 207, ал.1
от НК. Мотивът на подсъдимият е желанието му да се обогати противоправно
и непознаването на задължението да бъде издирен собственикът на изгубена или
забравена вещ.
Деянието е осъществено чрез намирането на чужда движима
вещ и последвалото след това бездействие, изразяващо се в несъобщаване в продължение
на една седмица на собственика, на този, който е загубил вещта или на властта за
това, че вещта е у нея. Безспорно е установено, че се касае за вещ, намерена от
дееца, като в случая не се касае за кражба на вещта, тъй като няма доказателства
подсъдимият да е отнел инкриминираната вещ.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, тъй
като е съзнавал, че вещта е чужда, като същевременно не е съобщил комуто трябва
за нейното местонахождение.
Предвид
на така изложените съображения, съдът призна подсъдимият Ч.И.Х. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 207, ал.1 от НК.
По
наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанието по реда на предварителното изслушване на всички факти и
обстоятелства, изложени от обвинението, влошеното му материално състояние.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението
съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с обстоятелството, че при
предвидено наказание единствено „глоба“
за дадено деяние, разпоредбата на чл.58а от НК не предвижда неговата
редукция, въпреки направеното самопризнание и проведеното съкратено съдебно
следствие. В този смисъл, за да ползва бонус от процесуалното си поведение
следва самопризнанието на Х. да бъде прието като изключително смекчаващо вината
обстоятелство и да бъде наложено наказание „глоба“ под минималния размер,
предвиден за този вид престъпление, а именно в размер на 80лв., предвид тежкото
му материално и семейно състояние, както и оказаното пълно съдействие на органите
на реда и прокуратурата, и като съдът се съобрази с нормата на чл.36 от НК.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен и на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди същия да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР-Велико Търново сумата от 100,80лв., представляваща разноски за вещо
лице.
По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН