№ 323
гр. Перник, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Министъра на правосъдието срещу Д. Ц.. Б., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искова по чл. 16 от
Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че влязла в сила на 03.06.2019 г. присъда ответникът
Д.Б. е признат за виновен в престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2-ро от
НК, извършено на 08.03.2018 г. Поддържа се, че с молба от 13.03.2020 г. пострадалата от
престъплението – В.В., е поискала от Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления /НСПКПП/ да й бъде предоставена финансова компенсация по
реда на ЗПФКПП, като с Решение № 5/2020 г. Националният съвет разрешил да й бъде
предоставена такава в общ размер на 2500 лева, изплатена от Министерството на
правосъдието в полза на пострадалата на 23.12.2020 г. При изложените твърдения се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на Министерството от правосъдието сумата в общ
размер на 2500 лв., представляваща заплатената финансова компенсация в полза на
пострадалата В.В.В., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
изплащане на обезщетението, до окончателното изплащане на главницата. Претендират се
разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание се явява
лично, като излага доводи, че не разполага с достатъчно финансови средства за заплащане
на компенсацията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 12 ЗПФКПП пострадалите от престъпления имат право на еднократна
финансова компенсация. Целта на закона е да бъде призната и гарантирана защитата на
правата и законните интереси на пострадали от престъпления. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Закона подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация -
пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията, посочени в чл. 3, ал. 3
ЗПФКПП. Съгласно чл. 14 ЗПФКПП финансовата компенсация обхваща, заедно или
поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението, например
разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски.
В чл. 16 ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в правата на пострадал от
престъпление, получил финансова компенсация. Съгласно цитираната разпоредба,
министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
предявява иск срещу извършителя на престъплението (или неговите наследници) за
възстановяване на изплатената парична сума.
За да се породи суброгационното право на министъра на правосъдието, в обективната
действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически
факти) - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт /с последици, идентични на
последиците на влязла в сила присъда/, с който ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление, молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган – Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП), както и
доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление.
Не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че с влязла в
сила на 03.06.2019 г. присъда № 675/05.11.2018 г. по н.о.х.д. № 1778/2018 г. по описа на
Районен съд Перник ответникът в настоящото производство е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1-во и 2-ро от НК за
деяние, осъществено на 08.03.2018 г. в условията на опасен рецидив, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“. Престъплението, за извършване на което подсъдимият е
признат за виновен, попада в предметния обхват на чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗПФКПП.
„Пострадал“ от престъплението по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК е лицето В.В.В..
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата в
условията на опасен рецидив е отнел противозаконно от пострадалата собствените й
движими вещи – банкноти на обща стойност 50 лв., мобилен телефонен апарат на стойност
30 лв. и сим-карта на стойност 6 лв.
С Решение № 17/20.03.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 327/2018 г. по описа на
Окръжен съд Перник първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена в цялост, с
което същата е влязла в законна сила. Без уважение е останало искането на подсъдимия за
възобновяване на наказателното производство, видно от решението на Апелативен съд
София.
Видно от Приложение № 1 по образец, с вх. № в 98-00-12/13.03.2020 г. пострадалата е
депозирала молба за изплащане на финансова компенсация в общ размер 2586 лева, от които
2500 лева сторени разходи за съдебни и деловодни разноски в наказателното производство и
86 лв. – равностойност на вещите, които деецът й е отнел със сила и заплаха (парични
2
банкноти, мобилен телефон и сим-карта).
С Решение № 5/2020 г. НСПКПП е разрешил на осн. чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл.
13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗПФКПП предоставянето на финансова компенсация в размер на
2500 лева на В.В.В.. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова
компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на НСПКПП, който
се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави
финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби за това. В негова
компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са
предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова
компенсация. В производството по предявен иск по чл. 16 ЗПФКПП, съдът не може да
упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния
съвет.
Видно от представеното платежно нареждане, на 23.12.2020 г. на молителката е била
изплатена сумата от 2500 лв., представляваща компенсация по реда на ЗПФКПП.
В процесния случай се установиха при условията на пълно и главно доказване всички
материални предпоставки, обуславящи основателността на регресната искова претенция –
налице е влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е признат за виновен в
извършването на престъпление, за което специалният закон урежда възможността за
изплащане на финансова компенсация на пострадалия. Същевременно пострадалата е
подала изрична молба за изплащането на такава компенсация. Налице е взето решение от
НСПКПП като компетентен орган по смисъла на чл. 21, т. 1 ЗПФКПП, както и
доказателства за изплащане на пострадалата на съответната сума за финансова компенсация
от извършеното престъпление (Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010
г., III г. о.).
Поради изпълнението на възложената на ищеца процесуална (доказателствена)
тежест в необходимата степен на пълно и главно доказване, исковата претенция следва да
бъде уважена в цялост.
Като последица от уважаването на главния иск следва да бъде уважен и акцесорният
такъв за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на изплащане на
обезщетението – 23.12.2020 г., по арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и предвид деликтния характер на
отговорността за съдебни разноски – имуществените вреди, които са пряка последица от
престъплението по см. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗПФКПП, в което вземане на пострадалата се е
суброгирало Министерството на правосъдието.
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение в о.с.з., че същият не
разполага с парични средства за заплащане на процесната сума. Обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, т.е. неговата
субективна невъзможност, не го освобождава от отговорност. Липсата на парични средства
за изпълнение на един изискуем паричен дълг никога не представлява случайно събитие,
форсмажорно обстоятелство, факт извън субективното поведение на длъжника. Напротив,
съобразно основния принцип в частното право, че родът не погива (genus non perit), уреден
нормативно в чл. 81, ал. 2 ЗЗД, неизпълнението на родовоопределени задължения, каквито
безспорно са паричните, при липса на парични средства не представлява обективна, а
субективна пречка за длъжника, поради което той не се освобождава от отговорност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за съдебните разноски, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт, което съобразно чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП съдът определя в размер на 150 лв.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 84, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати в полза
3
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник държавната такса,
дължима за разглеждане на исковите претенции в размер на 100 лв., съгласно чл. 1 от
ТДТССГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявените от Министъра на правосъдието, представляващ
Министерството на правосъдието обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадалите от престъпления и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. Ц.. Б., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвор – гр. Бобовдол, да заплати на
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, ул. „Славянска“ № 1,
представлявано от Министъра на правосъдието, сумата в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева – финансова компенсация, изплатена в изпълнение на Решение № 5/2020 г.
на НСПКПП, от Министерство на правосъдието на В.В.В. като пострадала от престъпление,
извършено от Д. Ц.. Б., за което е постановена влязла в сила на 03.06.2019 г. присъда, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Ц.. Б., ЕГН ********** да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от министъра на
правосъдието, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение .
ОСЪЖДА Д. Ц.. Б., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл.
84, т. 1 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник
сумата от 100,00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4