Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.Русе, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 5 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР – Русе против решение № 260167 от 19.10.2020 г.,
постановено по АНД № 689/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменен
електронен фиш Серия К № 3011362, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на Г.П.Г.
*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон и е
осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на Г. направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, довели до
формиране на необосновани фактически изводи и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото
по същество чрез потвърждаване на електронния фиш. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Г.П.Г.,
чрез процесуалния си представител адв. И.Илиев в депозирано по делото писмено
становище вх. № 637 от 17.02.2021 г. по описа на съда, оспорва основателността
на жалбата. Поддържа, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде
оставено в сила. Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство, като представя списък на разноските
с приложени писмени доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение (л. л. 15 и 16 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като
въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на
въззивната инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице Г.Г. е извършило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като не се установява по
несъмнен и безспорен начин, че именно той е управлявал процесния лек автомобил
по времето и на мястото, описани в електронния фиш. Районният съд, след правилна оценка на
доказателствения материал, е установил, че от показанията на св. Ф. /собственик на процесното МПС/ става
ясно, че в момента, в който й е бил връчен електронният фиш, тя нямала спомен
кое лице е управлявало автомобила на 07.12.2017 г., в 10:06 часа по
бул.“България“ в гр.Русе. Свидетелката заявява, че е собственик на няколко
автомобила, които предоставя за ползване от различни водача към „Юнион такси“,
гр.Русе. Поради това се обърнала за информация кой водач е управлявал
автомобила на процесните дата и час към собственика и управляващ търговското
дружество, извършващо таксиметровия превоз на пътници – св. И. Именно този
свидетел посочил имената на ответника по касация и предал копие от
свидетелството му за управление на МПС. В показанията си св. И. твърди, че информация
за това, кое е лицето управлявало въпросното МПС на датата на нарушението получил
от попълнена от Г. Г. пътна книжка, която към момента вече не съхранявал.
Заявява, че Г. Г. е управлявал автомобила само няколко дни. В същото време
според показанията на св. Ф., Г. Г. е направил само един курс и не е попълвал
пътна книжка. В обясненията си Г. Г. категорично отрича да е управлявал както
на 07.12.2017 г., така и когато и да било, процесния лек автомобил.
Потвърждава, че действително е управлявал таксиметров автомобил към „Юнион
такси“, но през 2016 г. и различен модел, като преди започване на курса
представил личната си карта и СУМПС на св.И.. Обяснява още, че е управлявал в
различни часове от денонощието, от тези посочени в ЕФ и е категоричен, че не е
попълвал пътна книжка. Обосновано първата съдебна инстанция е кредитирала
обясненията на Г. Г. и показанията на св. Ф., поради тяхната логичност и липса
на противоречие с останалите събрани по делото доказателства, касателно
обстоятелството, че от страна на наказаното лице не е била попълвана пътна
книжка при управлението на таксиметров автомобил в „Юнион такси“. В тази връзка
следва да се има предвид, че съгласно изискванията на Наредба № 34 от 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници, пътната книжка е основният документ за
отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил. Регистрираният
търговец, извършващ таксиметров превоз на пътници, осъществява контрол върху
правилното и редовното попълване на пътната книжка,
както и нейното съхранение за срок пет години. Пътната книжка е и един от
задължителните документи, с който водачът на таксиметров автомобил следва да
разполага при управлението му. Водачът е длъжен да попълва редовно и точно пътната книжка след приключване на
смяната. Правилно и напълно обосновано районният съд е приел, че с оглед
обясненията на въззивния жалбоподател, показанията на св. Ф. и при отсъствието
на пътна книжка, попълнена от Г. Г., показанията на св. И., в частта им, в която
твърди, че е установил лицето, управлявало въпросното МПС на процесната дата,
въз основа на попълнена пътна книжка от Г. Г., остават изолирани и неподкрепени
с други доказателства. При тези данни
и относимата правна уредба, според касационната инстанция не само, че
авторството на нарушението не се явява установено по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, а в случая то е
разколебано до степен пълното му оборване.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, § 1, т.6 от ДР на АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на
ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 300 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Следва да се
отбележи, че възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, адвокатското
възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от 300 лева, който е минималния
такъв, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260167
от 19.10.2020 г., постановено по АНД № 689/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес: гр. Русе, бул.„Скобелев“ № 49, представлявана от директора Т.А.А., да
заплати на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: