Решение по дело №234/2020 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№           

 

26.10.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                      Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №234 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К. Х.Т. и М. П. В. против Наказателно постановление №468048-F501156 от 09.10.2019 г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на нарушение на чл.3, ал.1, т.1 във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно както от материялна, така от процесуална страна и се иска неговата отмяна. Фактът на извършеното нарушение не се отрича, като се навеждат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа в писмено становище жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител устно и в писмени бележки оспорва жалбата и иска НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Обжалваното НП е връчено на представител на дружеството на 16.01.2020 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 23.01.2020 г., т.е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

 С оглед на това жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП. Същата по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че в качеството си на осигурител не е подало в срок декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице” за м. август 2018 г.

Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005 г. декларацията е следвало да бъде подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е. до 25.09.2018 г..

Нарушението било извършено на 26.09.2018 г. в гр.Пазарджик.

Декларацията е била подадена по електронен път на 03.12.2018 г. и приета с Протокол №13000183155849.

Налице било закъснение от 2 месеца и 7 дни.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Г.К.-актосъставител и писмените доказателства събрани по делото.

Няма спор по делото, че дружеството е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, който факт се признава в подадената въззивна жалба и в хода по съществото на спора.

Но съдът намира, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита, което де е основание за отмяна на НП.

Установи се безспорно от показанията на свидетеля К., че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като не му е изпращана покана да се яви пред проверяващите органи за съставяне на акт за нарушение.

Това представлява нарушение императивните правила на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Основният принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, в конкретния случай това е следвало да стане в присъствието на надлежен представител на дружеството. Изключение от това правило е заложено в хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, но само когато не може да бъде намерен или след надлежна  покана не се яви за съставянето на акта.

В настоящият случай няма спор, че АУАН е съставен без приетия като нарушител да канен за това действие на тази дата. На 26.07.2019г. актът е бил връчен /предявен и подписан/ от представител на дружеството. 

Обстоятелството, че в крайна сметка АУАН е бил връчен на дружеството и то, чрез представителните си органи, се е запознало с неговото съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение.

Административнонаказателния процес е формален и неговото начало се поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал. 2 ЗАНН.

Нарушаването на тези императивни правила може да доведе до административен произвол, тъй като е възможно например актосъставителят, да състави АУАН в отсъствие, за да бъде спазен срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една година, в този случай, от извършване на нарушението/. Това е достатъчно основание за отмяна на НП.

Но съдът намира, че е допуснато още едно съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП, а именно пропускане на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на адмистративнонаказателното производство.

Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.

Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството.

Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.

Няма спор, че неподаването на процесната декарация образец 1 в срок до 25.09.2018 г. представлява извършване на нарушение, извършено на 26.09.2018 г.

Обстоятелството, че задълженото лице по наредбата става служебно известно на АНО непосредствено след изтичането на срока за изпълнение на задължението  следва от това, че служителите му – инспекторите по приходите, разполагат с достъп до водения регистър и базите данни на НАП с посочената информация. В процеса на работа на съда по разглеждане на множество НП става безпорно известно, че в момента на изтичане на датата до която декларацията е следвало да бъда попадена, състемата на НАП отчина пропускането на срока, като регистъра на задълженото лице свети в червено. При това положение срокът за съставяне на АУАН е изтекъл на 26.12.2018 г., а АУАН в процесния случай е съставен на 22.07.2019 година.

Във всеки един момент след изтичането на законовоустановените срокове за изпълнение на задължението по чл.3 от Наредба №Н-8, органът по приходите в съответната  ТД на НАП е могъл да установи кой осигурител не е изпълнил задължението си. Евентуалният пропуск на ТД на НАП да осъществи този контрол не може да удължи срока за установяване на допуснатите нарушения от осигурителите.

Дори да се приеме, че приходната администрация не е длъжна да следи служебно за това дали конкретен осигурител е подал процесната декларация след изтичането на законоустановения срок, то може да се направи извод, че конкретното нарушение и нарушител са станали известни на контролните органи в периода 26.02.2019 г. – 21.03.2019 г. – 19.04.2019 г.  Това е така до ТД на НАП е подаден сигнал на 26.02.2019г., в се сочи че дружеството не е подало декларации за декември 2018 г. и януари 2019 г. Става ясно, че по този сигнал е предприета проверка, като е установено неподаване на декларации обр.1 и обр.6 от страна на дружеството. На 21.03.2019г. директорът на Офис Пазарджик при ТД на НАП Пловдив е изпратил уведомително писмо до дружеството с изх. №5832#1/21.03.2019 г., с което го уведомява, че е констатирано неподаването на декларации обр.1 и обр.6 за м.12/2018 г. и м. 01/2019 г., като е пояснено, че НАП няма да толерира подобни нарушения и разполага с достатъчно механизми за санкциониране на нарушителите. На 19.04.2019 г. служител в НАП изпраща служебна бележка №3257/19.04.2019 г. до Дирекция „Контрол“, отдел „Селекция“ в ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик, в която сочи, че са констатирани нарушения свързани с неподаването на декларации обр.1 и обр.6 от страна на дружеството не само за м. 12/2018 г. и м. 01/2019 г., но и за следващи месеци, като иска предприемане на действия по компетентност. От всичко това следва, че контролните органи са били наясно с извършеното нарушение и неговият извършител със сигурност към 21.03.2019 година, когато е изпратено уведомително писмо до дружеството с изх. № 5832#1/21.03.2019г. Вярно е, че в това писмо е отразено, че било констатирано неподаване на декларации само за декември 2018 г. и януари 2019 г., но е факт, че такива не са били подадени и за м. август 2018 г., а приходната администрация е била наясно с това, щом е извършила проверка по подадения сигнал тази проверка не се е ограничила само до посочените в сигнала месеци. При това положение тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН отново е изтекъл на 21.06.2019 г., т.е. 3 месеца след 21.03.2019 г., а АУАН е съставен на 22.07.2019 г.

С изложеното, съдът намира, че нарушението не е било установено на 16.05.2019 г., както е посочено в НП.

Нормата на чл.34 от ЗАНН е императивна, а установените с нея давностни срокове от материалноправна гледна точка погасяват основанието за реализиране на административнонаказателна отговорност. От процесуалноправна гледна точка, изтеклият давностен срок е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за възбуждане на административнонаказетелно преследване чрез съставянето и връчването на акт за установяване на административно нарушение.

   Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, поради което съдът приема, че същото представлява още едно основание за отмяна на атакуваното НП.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП, искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва де отхвърли.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №468048-F501156 от 09.10.2019 г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К. Х.Т. и М. П.В. за нарушение на нарушение на чл.3, ал.1, т.1 във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане в полза на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: