№ 29
гр. Разград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20213300900028 по описа за 2021 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 121 от ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск по
чл. 422 от ГПК срещу ЮЛ. ИЛ. ЕМ., ЕГН ********** - за признаване
съществуването в полза на ищеца на вземане, солидарен длъжник по което е
ответника, а именно – вземане по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 430
ТЗ в размер на 57 243.43 евро от дължимата, изискуема и непогасена
главница по по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-
2160/15.00.2017г., изменен с Допълнително споразумение № 1 от
30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от 05.02.2019г., Допълнително
споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително споразумение № 4 от
04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване по пощата на заявлението по
чл. 417 ГПК – 09.11.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 1824/2020 г., по описа на РС - Разград.
Твърди се в исковата молба, че по силата на посочения договор за
кредит предоставил на кредитополучателя "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК
********* инвестиционен кредит в размер на 230 000 евро с целево
предназначение – Погасяване на задължения към Национална агенция по
приходите в размер на левова равнстойтност на 230 000 евро. Уговорена е
била солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД на ответника и
на "ЛОГИС" ЕООД, ЕИК ********* за задълженията на кредитополучателя
към банката, в качеството на солидарен длъжник.
1
Твърди се, че договора за кредит е изменен с Допълнително
споразумение № 1 от 30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от
05.02.2019г., Допълнително споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително
споразумение № 4 от 04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от
11.05.2020г. Срокът на кредита е 15.10.2017г. Кредита се усвоява по
разплащателна сметка на кредитополучателя, открита при ищеца. Кредитът е
усвоен еднократно на 25.09.2017г., за което представя бордеро за усвояване.
Усвоения размер е 203 456 евро. Погасената е част от главницата, част от
главницата в размер на 146 221.53 евро. Първоначално уговорения падеж е
21.09.2021г. С подписването на допълнителните споразумения към договора
за кредит, страните са внасяли промени в сроковете и начините на погасяване
на задължението.
Сочи, че с посочените анекси, подписани и от ответницата като
солидарен длъжник е уговорен падежа на задължението за връщане на
кредита, като с последното допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., с
което процесният договор е изменен, крайният срок за връщане на главницата
по кредита е уговорен на дата 21.08.2022 г. Към 21.09.2020г.
кредитополучателят и солидарните длъжници, изпаднали в забава за
вземането за главница и на 22.06.2020 г. за вземането за лихва. Банката
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за
погасяване на осн. чл. 3.7. неизпълнението на биква b) т.5 , във вр. чл. 3.7,
буква а),т. т.1 и т. 5 от Договора за кредитизпращайки покани за изпълнение
на кредитополучателя и солидарните длъжници. Въпреки редовното връчване
на поканите, последната била връчена на 26.10.2020г. на ответницата,
дължимото просрочеие не е погасено в дадения 5 дневен срок. Ето защо,
ищецът сочи, че на 03.11.2020г. предсрочната изискуемост е настъпила. След
това – на 09.11.2021г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК
Твърди се, че кредита е усвоен, като към датата на предсрочната
изискуемост – 03.11.2020 г. е останала непогасена изискуема главница от
57 243.47 евро.
Сочи се, че на 11.11.2020г. за процесната сума от 57 243.47 евро, на
банката ищец е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, по ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на PC- Разград, като
заявлението било насочено срещу горепосочения кредитополучател и двамата
солидарни длъжници. Възоснова на издънение изпълнителен лист банката е
образувала изпълнително дело № 691/2020г. по поиса на ЧСИ Деян Драганов,
с рег. № 762 от Камарата на ЧСИ.
С оглед разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, предвид връчването на
заповедта за изпълнение на длъжника – сега ответник при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
обусловено предявяване по реда на чл. 422 ГПК на настоящия иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответницата, чрез назначения на осн. чл. 47,
2
ал.6 ГПК, особен представител адвокат Ж.Ч. от АК – Разград, изцяло оспорва
предявения иск. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в представения
Договор за предоставяне на инвестиционен кредит не се съдържат
задължения на ответницата като солидарен длъжник и няма основание за
реализиране на облигационната й имуществена отговорност.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищеца, чрез пълномощника си
юрисконсулт Гергана Драганова Чернева - Агопян депозира допълнителна
искова молба. Поддържа първоначалната искова молба и намира направените
в отговора на исковата молба възражения и искания за неоснователни.
В срока по чл.373, ал.2 ГПК, особения представител на ответницата
депозира допълнителен отговор. Поддържа първоначалния си отговор и
излага допълнителни съображения.
В съдебно заседание ишеца, чрез пълномощника си юрисконсулт
Гергана Драганова Чернева - Агопян, поддържа иска и претендира разноски.
Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В съдебно заседание особения представител адвокат Ж.Ч. от АК –
Разград оспорва иска. Сочи, че основателността на предявения иск може да се
обсъжда само да размера на сумата от 2 550 евро - това е падежиралата и
неплатена вноска на 21.10.2020г., съобразно последното допълнително
споразумение и приложенията към него. Към 03.11.2020г. неизпълнението е
само в размер на 2 550 евро.
Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите
на страните, намира за установено следното:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства:
постигане на съглашение между ищеца, в качеството на кредитор и ответника,
с което последния е поел задължение да отговаря за връщане на заемна сума,
предоставена по договор за кредит, сключен между трето лице и кредиторът;
възникване в полза на ищеца – кредитор на вземането за главния дълг.
От приложеното ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на РС Разград, се
установява, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3171/11.11.2020 г., срещу
длъжника "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, "ЛОГИС" ЕООД, ЕИК
********* – представлявано от управителя – настоящ ответник, както и
срещу длъжника - настоящ ответник, да заплатят солидарно на кредитора
/ищец в исковия процес/ сумата от 57 243.47 евро, изискуема и непогасена
главница по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-
2160/15.00.2017г., изменен с Допълнително споразумение № 1 от
30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от 05.02.2019г., Допълнително
споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително споразумение № 4 от
04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване по пощата на заявлението по
чл. 417 ГПК – 09.11.2020г. до окончателното изплащане
3
На същата дата – 11.11.2020г. въз основа на издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца е издаден изпълнителен лист
за горепосочената сума, срещу длъжниците.
Относно горепосочените две ЮЛ /кредитополучател и солидарен
длъжник/ заповедта е върчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
възражения не са депозирани.
До ответницата заповедта за изпълнение е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса. Ето защо, съдът е указал на ищеца, да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си. В законоустановеният срок ищецът е подал
настоящата искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно, че с горепосочения договор за инвестиционен кредит
ищецът, в качеството на кредитор е предоставил на кредитополучателя
"ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК ********* инвестиционен кредит в размер на
230 000 евро с целево предназначение – Погасяване на задължения към
Национална агенция по приходите в размер на левова равнстойност на 230
000 евро. Ответницата и "ЛОГИС " ЕООД са солидарни длъжици по този
договор. В последствие горепосочените лица сключили общо 5 броя
допълнителни споразумения /л.11-37/, като съгласно последното
споразумение дължимата главница е в размер на 57 243.47 евро, като в
същото е посочени и посогасителен план, с краен падеж 21.08.2022г.
Видно от заключението на ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано правилно, е че: С последния анекс № 5 от 11.05.2020г.
кредитополучателят се е задължил да издължи текущия остатък по
главницата на кредита в размер на 57 243.47 евро, при спазване на
погасителен план, с кроен срок 21.08.2022г. Както към датата подаване на
заявлението - 10.11.2020г., така и към датата на подаването на исковата
молба, така и към датата на изготвяне на заключението размера на дължимата
главница е един и същ - 57 243.47 евро. Вещото лице е категорично, че към
датата на която кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем –
03.11.2020г., кредитът не е бил обслужван, поради и което размера на
главницата е останал същия - 57 243.47 евро /въпреки че в погасителния
план на последното споразумение е предвидена вноска за погасяване на
главницата в размер на 900 евро на дата 21.09.2020г., но очевидно същата
не е била платена, поради и което размера на главница е останал същият
какъвто е бил посочен и в споразумението от 11.05.2020г./. Към тази дата е
налице и наказателна лихва поради забава, като същата е в размер на 109.03.
евро.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Предявения в настоящето производство иск по реда чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, има за предмет установяване дължимост на посочените суми в
издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парични
4
задължения. От данните по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което
и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
същият се явява процесуално допустим.
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта
от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение,
пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на
длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, срещу ответника, като солидарен длъжник по см.
на чл. 121- чл. 123 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че договора за встъпване в
дълг от който черпи права е валиден. Негова е тежестта да установи и
наличието на съгласие между встъпващия и кредитора или длъжника
съгласно изискването на чл. 101, изр. 1 от ЗЗД.
В производството по чл. 422 ГПК ответникът по иска следва не само
да направи, но и да изчерпи и докаже своите правопогасяващи възражения.
Именно от естеството на тези възражения се извежда и предмета на
доказване по иска по чл. 422 ГПК.
В случая се установи, наличие на валидно правоотношение между
банката ищец и кредитополучателя, по горицитирания договор за кредит, по
който ответникът е солидарен длъжник. От заключението на ССчЕ се
установи, и че размера на дължимата главница съответства на исковата сума.
В случая исковата претенция се основава на обявена предсрочна
изискуемост.
По същество се установиха фактите по изпълнение на договорните
задължения на банката; настъпила забава в изпълнението на задължението на
главния длъжник /кредитополучателя/; настъпване на изискуемост на целия
кредит и размера на неплатеното задължение. Установи се задължението на
ответникът като солидарен длъжник да отговаря за изпълнение задължението
на кредитополучателя солидарно с него.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че претенцията е
основателна и доказана, а оттук, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника като солидарен длъжник, в претендирания размер.
По възражението на ответницата, че в договора не се съдържа
задължения на ответницата като солидарен длъжник, поради което няма
основание за реализина на облигационната й имуществена отговорност.
В случая очевидно е уредена от страните по договора за кредит
пасивна солидарност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД между кредитополучателя
5
и съдлъжниците, което дава субективните права на кредитора по чл. 122, ал. 1
от ЗЗД. Тази солидарност води наличие на отговорност на всеки един от тези
трима субекти за цялото вземане. Ето защо по силата на самия договор и
изричната воля на страните по него съдлъжниците отговарят наравно с
кредитополучателя за изпълнението на дълга. В тази насока категорично са
поетите задължения по чл. 3.9 буква „с“ от процесния договор, които правила
изключват друго тълкуване /лист 16/. Същите относно изпълнението на
кредита са приравнени на самия кредитополучател и имат идентични
задължения. Ето защо и те носят равна отговорност с ответното дружество
пред кредитора. Поемането на дълг като условие за сключване на договор за
кредит не противоречи на добрите нрави или закона, поради което в случая е
валидно обвързващо страните.
По възражението на ответницата, че към 03.11.2020г. /дата на
обявената предсрочна изискуемост/ неизпълнението е само в размер на 2 550
евро, а не на цялата претендирана главница.
Ответнцата твърди, че падежиралата и неплатена вноска на
21.10.2020г., съгласно последното допълнително споразумение и
погасителния план към него е в размер на 2 550 лв. Сочи, че единствено за
тази сума от 2 550 евро може да се обсъжда основателността на предявения
иск. Ето защо, счита че към 03.11.2020г. /дата на обявената предсрочна
изискуемост/ неизпълнението е само в размер на 2 550 евро.
Настоящия състав намира това възражение за неоснователно. Както
вече се посочи, вещото лице е категорично, че към датата на която
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем – 03.11.2020г.,
кредитът не е бил обслужван, а размера на главницата е същата, която
страните са договорили още на 11.05.2020г. с допълнително споразумение №
5 – 57 243.43 евро, въпреки че в погасителния план към същото /л. 25-26/ е
предвидена вноска от 900 евро на 21.09.2020г. /т.е. липсва плащане/. Към
тази дата е налице и наказателна лихна поради забава, като същата е в размер
на 109.03. евро.
Това неизпълнение, изпълва хипотезата на чл. 3.7, буква а) т.1 и т. 5
от договора за кредит, която дава правото на банката да трансформира цялото
вземане в предсрочно изискуемо.
В случая действията на банката са изцяло съобразени с чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ-след непогасяването в срок на вноска, същата отнася кредита като
просрочен, като за целта надлежно известява длъжниците – на 02.10.2020г. е
връчена на ЛОГИС ТРАНС ЕООД, на 26.10.2020 г. връчена на настоящата
ответница и на ЛОГИС ЕООД,
Налице е релевантно поведение на длъжниците, което извежда
правото на банката да обяви всички суми по облигацията за предсрочно
изискуеми и платими, което същата и сторила. За това си решение
кредитополучателя и солидарните съдлъжници са известени надлежно, като
са и поканени за заплатят натрупалите се задължения, посочени в
6
съобщенията обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на
банката да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит, което
същата е сторила. Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната
изискуемост на вземанията на банката по процесния договор. Безспорно
следователно е доказано, наличието на двата критерия от хипотезата на
предсрочната изискуемост на процесния банков кредит-обективно
настъпилото релевантно неплащане на длъжника по договора съобразно
условията на същия и изрично волеизявление на кредитора, че ще счита заема
за предсрочно и изцяло изискуем, което е достигнало до знанието на
длъжниците. Обсъденото по-горе писмо-покана от банката е прието от
длъжниците, те са запознати с посочените там последици, като същото
съдържа несъмнено и изрично изявление относно предсрочната изискуемост
на дълга и съставните му компоненти. Същото е връчено на ответниците
преди представяне на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Ето защо действително е настъпил преобразуващия ефект от това
волеизявление на банката, който е модифицирал наличната договорна
облигация между страните, длъжниците губят преимуществата на срока и
вече дължат пълно и цялостното погасяване на всички задължения по
договора за банков кредит, а не само на падежиралите такива. Ето защо
банката е била изцяло в правото си да представи заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК и чл. 60, ал. 2
от ЗКИ след обявената предсрочна изискуемост на длъжника. В тази насока и
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18. VI. 2014 г. постановено по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По въпроса дали ответницата има качество на потребител
потребител по Закона за защита на потребителя.
Създадена е константна практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. №
2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. №
1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която физическо лице - съдлъжник
по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. За да установи качеството
"потребител" на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото.
В ЗЗП българският законодател е дал легални определения на
7
термините потребител, търговец, производител, доставчик и вносител,
съответно в § 13, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Допълнителните разпоредби, аналогични
на определенията за потребител, продавач на стоки и доставчик на услуги
съгласно чл. 2, б. "б" и б. "в" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Съгласно §
13а, т. 9 ДР на ЗЗП разпоредбите на посочената директива са въведени в
националното законодателство. На основание чл. 267, § 1, б. "б" ДФЕС и чл.
628 ГПК това понятие следва да бъде тълкувано в съответствие с практиката
на СЕС, обективирана в решение от 09.07.2014 г. по дело С–348/14, M. Bucura
срещу SC Bancpost SA, решение от 03.09.2015 г. по дело С–110/14, Horatiu O.
Costea срещу SC Volksbank Romаnia SA, определение от 19.11.2015 г. по дело
С–74/15, Dumitru Tarcau, I. Tarcau срещу Banca Comerciala Intesa S. Romania
SA и др. и решение от 14.03.2013 г. по дело С–419/11, Ceska sporitelna, a. s.
срещу G. Feichter. В решението по дело С–348/14 СЕС е приел, че в обхвата
на понятието "потребител" по чл. 2, б. "б" на Директива 93/13/ЕИО попада
физическо лице, което е в положението на съдлъжник в рамките на договор,
сключен с търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата
търговска или професионална дейност. В решението по дело С–110/14 е
изразено разбирането относно понятието "потребител" за адвокат, сключил
договор за кредит, обезпечен с договор за ипотека, сключен с адвокатското
дружество: "Член 2, буква "б" от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в
смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което
сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението
на кредита, може да се счита за "потребител" по смисъла на тази разпоредба,
ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение
не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор
задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице в
качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор
върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на
професионалната му дейност недвижим имот. " Определението по дело С–
74/15 е постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от
национален съд по спор във връзка с договор за кредит с търговско дружество
и обезпечителни договори с физическо лице, и в него е прието, че Директива
93/13/ЕИО се прилага към договор за обезпечение, сключен от физическо
лице за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество по
силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели,
които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и
то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество. В
решението по дело С–419/11 Съдът на ЕС е посочил, че физическо лице,
което има тесни професионални връзки с дружество, като например
управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за
потребител по смисъла на чл. 15, пар. 1 на Регламент 44/2001, когато
поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията,
които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.
8
Настоящият съдебен състав изцяло възприема дадените от СЕС и
ВКС тълкувания на понятието "потребител" по смисъла на чл. 2, б. "б" от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителски договори и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Така и постановеното
в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 308 от 29.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2931/2017 г., II т. о., ТК.
Кредитополучателят - "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, е с едноличен
собственик на капитала "ЛОГИС" ЕООД. Според общодостъпната
информация в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, "ЛОГИС" ЕООД е с едноличен собственик на капитала
и управител – настоящата ответница ЮЛ. ИЛ. ЕМ..
Т.е. ответницата - физическо лица, е имала тесни професионални
връзки с горепосочените дружества изразяващи се в управление и участие в
същите.
Ето защо, разпоредбите на чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 и чл. 144
ЗЗП не намират приложение по отношение на ответницата, тъй като същата
не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и чл. 2, б. "б" от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Предвид на изложеното параметрите на дължимите суми са правилно
предявени от банката и отразени в заповедта за незабавно изпълнение, в
каквато насока е изцяло и заключението на вещото лице. Съдът ще следва да
признае съществуването на предявеното вземане на банката ищец по
отношение на ответницата, обект на визираното заповедно производство,
предвид доказаното неизпълнение и надлежно обявената му предсрочна
изискуемост.
Основателността на исковата претенция изисква на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответницата да заплати направените от ищеца разноски в исковото
производство: 2 239 лв. – държавна такса за исковото производство, 600 лева
– възнаграждение за вещо лице, 3 769.17 лв. – възнаграждение за собен
представител на ответницата или общо 6 608.17 лв. В полза на ищеца следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
размера на което следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 във
вр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, фактическата и правна
сложност на делото в размер на 540 лева. Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати и разноски от заповедното производство в размер на 2 489.18 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 121
от ЗЗД, че ЮЛ. ИЛ. ЕМ., ЕГН **********, с постоянен адрес област
Силистра, община Дулово, град Дулово, ул. А.С. № 15, ет. 5, ап. 21, с настоящ
адрес град. Разград, ул. Росица № 31 дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н
Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представители: П.Н.Д. - Изпълнителен
директор, Д.Б.Ш., А.В.Я. начин на представляване: Банката се представлява
съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно
с изпълнителен директор, като солидарен длъжник солидарно с
кредитополучателя "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, и другият
солидарен длъжник - "ЛОГИС" ЕООД ЕИК *********, сумата в размер на 57
243.43 евро представляваща главница по Договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 100-2160/15.00.2017г., изменен с Допълнително
споразумение № 1 от 30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от
05.02.2019г., Допълнително споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително
споразумение № 4 от 04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от
11.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на РС -
Разград.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИЛ. ЕМ., ЕГН **********, с постоянен адрес област
Силистра, община Дулово, град Дулово, ул. А.С. № 15, ет. 5, ап. 21, с настоящ
адрес град. Разград, ул. Росица № 31, да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-
н Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представители: П.Н.Д. -
Изпълнителен директор, Д.Б.Ш., А.В.Я. начин на представляване: Банката се
представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор, следните суми:
6 608.17 лева - представляващи разноски в настоящото исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
540 лева - представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение
в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 във вр. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ,
2 489.18 лева – представляващи разноски направени по ч. гр. д. №
1824/2020 г., по описа на РС - Разград
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по заповедното дело - ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на РС - Разград.
10
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11