Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 125
Гр.София, 30.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание на 20.септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДИ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Юлиана Божилова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 219 по описа за 2018г. на СОС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „К.Б.“ ЕООД с ЕИК.със седалище и адрес на управление *** е предявил иск срещу „Х.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** 2068 ж.к.Ташол, обект Птицеферма, община И. С. област за заплащане на общо сумата 31783,50лв. от които 30211,06лв. главница и 1572,44лв. лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до 23.10.1018г. до датата на предявяване на исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.10.2015г. „К.Б.” ЕООД е сключил с „Х.“ ЕООД, договор за СМР, съгласно Приложение 1 към същият за захранване с пропан-бутан на обект: Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово- административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землище на с. П., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици.
Съгласно чл. 2 от договора, общата стойност на договора възлиза на: 30939,20 лв. без ДДС. която е изчислена на база договорени единични цени и приложена КСС.
Съгласно чл.5, ал. 1 Изпълненият обем СМР, подлежащи на заплащане се отчита и заплаща съгласно Протокол обр.19 за изпълнените СМР. Актуването и заплащане на СМР става поетапно съгласно уговорения начин на плащане.
В чл.12 от договора е предвидено задължение на изпълнителя да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016г., след предоставяне на цялостен фронт за изпълнение на работата, съгласно Приложение 1.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, плащането се извършва по следния начин:
авансово плащане в размер на 30% от общата цена на договора, платими в срок от 5 работни дни от внасяне на проектите в ДАМТН.
60% от общата цена по договора- след представяне и подписване на Протокол обр. 19;
10 % от общата цена при пуск.
Съгласно ал.2 на чл.9 забавата при извършване на някое от цитираните в ал. 1 плащания освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на договора, през което време се счита, че сроковете за изпълнение на задълженията му не текат.
Във връзка с така сключения договор, „К.Б.” ЕООД - Изпълнител изработил проекти, които внесъл за съгласуване в Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор“- Регионален отдел Западна Централна България на 01.03.2016г. Проектите са одобрени и заверени от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор“ на 09.03.2016 г.
Въпреки, че в съответствие с договора „К.Б.” ЕООД извърши съгласуване на проектите с ДАМТН, които са одобрени и заверени на 09.03.2016 г.. Възложителя не заплатил авансово 30% от общата цена на договора, в срока предвиден в чл.9, ал.1, предл. първо.
След преговори между страните, въпреки неизправността на Възложителя по договора и липсата на заплатен аванс, представляваното „К.Б.” ЕООД, като добросъвестен контрагент, изпълнил предвидените по договора СМР, като доставил и монтирал вътрешните инсталации.
В съответствие с чл. 12 от договора, Възложителят следвало да предостави цялостен фронт за изпълнение на работата, съгласно Приложение 1, като възложил на фирма за НСН да извади строително разрешение и да се извършат изкопите за фундаменти за външните резервоари за пропан-бутан. Възложителят обаче не изпълненил горепосочените си договорни задължения.
Съгласно чл. 5 от договора изпълненият обем СМР, подлежащи на заплащане се отчитат и заплащат съгласно протокол обр. 19 за изпълнени СМР. В чл. 6 е предвидено, че в срок от 5 работни дни след уведомяване, страните съставят констативен протокол, като при отказ или неявяване се прилага чл.170 ЗУТ. При приемане възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неточно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Приемането на извършените СМР се удостоверява чрез съставянето на двустранно подписан от страните протокол.
Съобразно чл.7 от договора, в срок от 2 работни дни, след съставянето на двустранно подписания протокол, изпълнителят издава и представя фактура за плащане на приетите работи.
В съответствие с посочените договорни разпоредби на 19.03.2018г. между Изпълнителя и Възложителя бил подписан протокол обр. 19, с който Възложителя „Х.“ ЕООД е приел извършената от „К.Б.” ЕООД работа. Протоколът е подписан от представител на Възложителя, като е поставен и печат с фирмата на Възложителя. В протокола единствено е отразена забележка от представителя на Възложителя по позиция 1,2,3,4 и 5, под подписа на Възложителя е представен и параф „съгласувал за к-во“.
На 20.03.2018г. „К.Б.” ЕООД е издало фактура №**********/20.03.2018г. с дата на падеж: 19.04.2018 г. за извършени СМР, съгласно Протокол обр. 19 от 19.03.2018г., с основание плащане до 90%, съгласно чл. 9 от Договор от 15.10.2105г., на стойност общо: 30 211,06 лв. с ДДС. Фактурата е изпратена до „Х.“ ЕООД с писмо изх. №104/20.03.2018 г., в което е посочено, че в стойността на фактурата не са включени позиции 2,3,4,5 и „НСН, въвеждане в експлоатация“ на обща стойност 2966,00лв., тъй като същите подлежат на изпълнение след заплащане на дотук извършените СМР и представяне на влязло в сила строително разрешение. Видно от представената обратна разписка към товарителница №33228151, ответникът е получил писмото с фактурата на 23.03.2018г. До момента в „К.Б.” ЕООД не са постъпили никакви възражения или рекламации от страна на „Х.“ ЕООД.
Въпреки добросъвестното изпълнение на възложените СМР от страна на Изпълнителя, същите не са заплатени от Възложителя в предоставения едномесечен срок, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ето защо ищецът „К.Б.“ ЕООД моли да осъди ответника „Х.“ ЕООД да заплати на ищеца общо сумата 31783,50лв. от които 30211,06лв. главница по договора от 15.10.2015г. за обект Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово- административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землище на с. П., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици по фактура №**********/20.03.2018г. ведно със законната лихва за забава от 20.04.2018г. до датата на предявяване на исковата молба-23.10.1018г.в размер на 1572,44лв. , както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск за заплащане на главницата за неизплатени СМР по договор за СМР от 15.10.2015г. моли да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на 30211,06лв. с ДДС на отпаднало основание СМР извършени от „К.Б.“ ЕООД в полза на „Х.“ ЕООД.
Ответникът „Х.“ ЕООД в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва.
Ответникът намира, че са неоснователни твърденията на ищеца за заплащане на сумата 30211,06лв, ведно със законната лихва. Авансовото плащане се дължи в 5 - дневен срок от внасяне на проектите в ДАМТН. Ответникът не представил инвестиционни проекти за одобрение, като него е уведомил за деня, в който документите ще бъдат подадени в ДАМТН. Следователно не е изпаднал в забава за плащане на аванса по договора за строителство от 15.10.2015г. Едва през м. март 2018г. „Х.“ ЕООД е получил от „К.Б.“ ЕООД писмо с протокол обр.№19 и данъчна фактура за подпис и плащане.
Съгласно чл.39 от Договора за строителство същият се прекратява с изтичането на срока му, по право. „К.Б.“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по договора и на ищеца не му се дължи възнаграждение.
По отношение на евентуалния иск.
„Х.“ ЕООД не е приемало работата от ищеца, съгласно протокол №19/19.03.2018г. Подписът не е на управителя на „Х.“ ЕООД и не е налице задължение за ответника за заплащане на претендираните суми.
Ответникът „Х.“ ЕООД претендира направените разноски.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД в срока по чл.372 ГПК е подал допълнителна искова молба, с която поддържа подадената искова молба и намира отговора на ответника за необоснован и недоказан.
По отношение на възражението на ответника, че не е изпаднал в забава за плащане на аванса по договор за строителство от 15.10.2015г.
Съгласно чл.84, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По изложените съображения възложителят е изпаднал в забава след изтичане на срока по чл.9 от договора и не е била необходима допълнителна покана за плащане.
Счита за напълно неоснователно възражението на ответника, че не е изпаднал в забава за плащане на аванса по договор за строителство от 15.10.2015г. Видно от чл.9, ал.1 плащането се извършва по следния начин: авансово плащане в размер на 30% от общата цена на договора, платими в срок от 5 работни дни от внасяне на проектите в ДАМТН.
В тази връзка счита за напълно неоснователно възражението, че ищецът „К.Б.“ ЕООД, не е представил на ответника инвестиционните проекти за одобрение, както и че не бил го уведомил за деня, в който документите ще бъдат внесени в ДАМТН. Видно от договора, за изпълнителя не е налице задължение за представяне на проектите за одобрение, нито за уведомяване, че проектите ще бъдат внесени, няма и предвиден начин за уведомяване, че проектите са внесени, съответно уведомяването може да е станало и устно. В договора единствено е предвидено задължение за възложителя да заплати аванс след внасяне на проектите в ДАМТН.
Видно от представените с Допълнителната искова молба доказателства, изготвените от „К.Б.“ ЕООД проекти са внесени със Заявление на 21.03.2016г. лично от управителя М. Б., който го е подписал и е посочил телефонния си номер за контакт върху него. С заявлението е заявено съгласно чл.186 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове, да се извърши експертиза и да се завери инвестиционния проект за обект: Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землище на с. П., община И., по чл.154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици. Същото заявление е вписано в регистъра на заверените проектни документи на РО ИДТН ЗЦБ под номер 32 от М. Пецанов, видно от официално предоставеното писмо от ДАМТН ИДТН с изх. № 83-00-144446-1 от 24.01.2019 г.
Въз основа на горното ДАМТН ИДТН издава на „Х.“ ЕООД фактура №********** от 21.03.2016 г. на стойност: 104,00 лв., за заверка на проектите изготвени от „К.Б.” ЕООД и извършване на проверки по чл.42, ал. 1 от Закона за техническите изисквания.
Следователно „К.Б.” ЕООД е изготвил и входирал инвестиционните проектите в ДАМТН, без да е получил авансово плащане в размер на 30% от общата цена на договора.
По отношение на възражението, че договорът бил прекратен по право, поради изтичането на срока, то счита същото за неоснователно.
Ответникът твърди, че съгласно чл.39 от Договора, същия се прекратява с изтичането на срока, т.е. 01.05.2016г. Ответникът твърди, че е получил писмо през м. март 2018г. с приложени Протокол и обр. №19/19.03.18г. и фактура №20690/20.03.18г. от „К.Б.” ЕООД.
Съгласно ал.2 на чл.9 забавата при извършване на някое от цитираните в ал.1 плащания освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на договора, през което време се счита, че сроковете за изпълнение на задълженията му не текат.
Действително в чл.12 от договора е предвидено задължение на изпълнителя да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016'г., но само след предоставяне на цялостен фронт за изпълнение на работата от Възложителя и след заплащане на аванс в размер на 30% от общата цена на договора. Забавата при извършване на някое от плащанията по договора от страна на възложителя освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на договора, през което време сроковете за изпълнение на задълженията му не текат. Следователно и срокът за изпълнение на договора не е започнал да тече, тъй като възложителят не е заплатил аванс, съответно няма как изпълнителят да е бил в забава.
По изложените съображения счита, че възражението за пълно неизпълнение е неоснователно и на ищеца следва да бъде заплатено възнаграждение за извършените съгласно договора СМР.
По евентуалния иск;
Възраженията на ответника във връзка е предявения евентуален иск говорят единствено за непознаване института на неоснователното обогатяване.
Възраженията срещу евентуалния иск се основават върху твърдението, че ответното дружество не било приемало работата по договора. Следва да се има предвид именно, че вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гесция или деликт.
Когато страните са обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия) разместването на благата се основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации. Институтът на неоснователното обогатяване намира приложение в случаите, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. Вземанията за връщане от неоснователно обогатилия нямат договорен характер, даже когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение. Задължението за връщане произтича не от договора, а от заличаването на договорната връзка е обратна сила.
Именно във връзка с твърдението, че договорът бил прекратен по право, поради изтичането на срока на договора е предявен и настоящия евентуален иск.
Обстоятелствата, на които се основава евентуалния иск са следните:
1. Сключен договор за СМР от 15.10.2015 г. с „Х.“ ЕООД,
2. изпълнение на възложените по него СМР от страна на изпълнителя и
3. възражение за прекратяване на договора от страна на възложителя, поради изтичане на посочения в договора срок, а именно: 01.05.2016 г.
В чл.12 от договора е предвидено задължение на изпълнителя да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016г, но само след предоставяне на цялостен фронт за изпълнение на работата от Възложителя и след заплащане на аванс в размер на 30% от общата цена на договора. Забавата при извършване на някое от плащанията по договора от страна на възложителя освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на договора, през което време сроковете за изпълнение на задълженията му не текат. Следователно и срокът за изпълнение на договора не е започнал да тече, тъй като възложителят не е заплатил аванс.
Счита за неотносимо възражението, че „Х.“ ЕООД не е приемало работата по договора, и че подписът върху протокола не бил на управителя по отношение на евентуалният иск.
Видно от протокола, същият е подписан от служител на възложителя, поставен е печат на фирмата на възложителя, под който е поставен още един подпис на служител на дружеството с параф „съгл. к-ва“. Посоченото лице е представило документ, съгласно който е имал право да приема работа от името на възложителя.
Не на последно място съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Протокола е подписан от упълномощен представител на „К.Б.“ ЕООД и е изпратен за подпис от „Х.“ ЕООД. След като върху подписа е поставен и печат на процесното дружество, то значи има и представителна власт.
Ответникът „Х.“ ЕООД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор.
Поддържа подадения отговор на искова молба и допълнителния отговор на исковата молба от Х. ЕООД относно неоснователността на предявените искове от „К.Б.” ЕООД.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че „Х.“ ЕООД е изпаднал в забава поради неплащане на аванса по договора в срока по чл. 9 ал.1 от договора.
Съгласно чл.7 от договора в срок от два работни дни, след съставяне на двустранно подписан приемателен протокол, Изпълнителят издава и представя фактура за плащане на приетите работи. И към настоящият момент ищецът не е уведомил „Х.“ ЕООД нито за изготвения проект и неговото подаване в съответната институция за одобрение и заверка, нито е представил на ответника протокол за одобрение и приемане на проекти и не е издал фактура за плащане на аванса в размер на 30 % от общата цена на договора. Едва в настоящата допълнителна искова молба е посочено, че проектите са внесени за одобрение и заверка от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор" на 21.03.2016г. И към настоящият момент ищецът не е представил доказателства нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба, че проектът е одобрен и заверен от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор" на 21.03.2016г. видно от приложено писмо с изх. №83-00-14446-1/24.01.2019г. на ДАМТН, приложен като доказателство към допълнителната искова молба, се установява, че не е открито изпратено писмо за заверяване на въпросния проект.
Следователно, поради неизпълнение на задълженията си по договора от страна на изпълнителя, Договор за строителство от 15.10.2015г. е прекратен на 01.05.2016г. по право.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че лицето подписало Протокол обр. № 19/09.03.2018г. е представил документ, съгласно който е имал право да приема работа от името на възложителя. В случай, че лицето е представил такъв документ, същият следва да бъде неразделна част от Протокол обр. № 19. „Х.“ ЕООД не е приемал работа от ищеца „К.Б.” ЕООД, съгласно Протокол обр. № 19/09.03.2018г., като не е подписвал протокола, нито е упълномощавал лице което да го представлява.
Неверни са твърденията на ищеца, че „Х.“ ЕООД е потвърдил действията на лице, действащо без представителна власт. Напротив, след като е научил, че от името на търговеца е действал лице без представителна власт ответникът се е противопоставил веднага на извършените действията.
В случай, че съдът счете евентуалният иск за основателен прави възражение за претендирания размер. В претендираната сума се включва както стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР, така и търговската печалба на изпълнителя. Размерът на обедняването при иск за неоснователно обогатяване включва единствено стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка със СМР, включително ДДС, но без да се формира печалба за ищеца.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Софийски
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните по делото са сключили на 15.10.2015г. договор за строителство, съгласно който ищецът се е задължил да извърши за Възложителя по договора /ответника/- строително-монтажни работи /СМР/, описани в приложение № 1 към договора, за захранване с пропан-бутан на обект: Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово- административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землище на с. П., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици.
Съгласно чл. 2 от договора, общата стойност на договора възлиза на: 30939,20 лв. без ДДС. която е изчислена на база договорени единични цени и приложена КСС.
Съгласно чл.5, ал. 1 Изпълненият обем СМР, подлежащи на заплащане се отчита и заплаща съгласно Протокол обр.19 за изпълнените СМР. Актуването и заплащане на СМР става поетапно съгласно уговорения начин на плащане.
В чл.12 от договора е предвидено задължение на изпълнителя да извърши СМР и да предаде обекта в срок до 01.05.2016г., след предоставяне на цялостен фронт за изпълнение на работата, съгласно Приложение 1. договорените СМР в общ размер без ДДС на 30 939,20 лева.
Съгласно чл.6, ал.3 от договора страните по делото са се съгласили, че приемането на извършените СМР се удостоверява, чрез съставяне на двустранно подписан от страните по договора протокол, след което се извършва заплащането им по начин определен в договора – чл.8 и 9. Уговорено е в чл.6 от договора, че ако до 5 работни дни след уведомяване не бъде съставен протокол или е налице отказ или неявяване се прилага чл.170 от ЗУТ.
В разпоредбата на чл.12 от договора за строителство страните по делото са постигнали съгласие за завършване на обекта в срок до 01.05.2016г., след предоставянето на цялостен фронт за изпълнение на СМР, описани в приложение № 1 към договора.
По делото е представен протокол образец 19 от 19.03.2018г. за изпълнени и подлежащи на заплащане СМР. С отговора на исковата молба „Х.“ ЕООД е оспорил автентичността на този протокол от ответника по делото, в частта му, касаеща подписа положен от управителя на дружеството Д. Д.. Открито е и производство по чл.193 от ГПК, като на ответника е указано, че носи тежестта за доказване на оспорването.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-графологична експертиза се установи, че подписа положен за възложител под оспорения протокол не е на управителя на ответното търговско дружество – Д. И. Д..
На 20.03.2018г. ищецът е издал фактура на ответника фактура №**********/20.03.2018г. за извършени и описани в оспорения протокол обр.19, СМР на обща стойност 30 211,06 лева.
От заключението на допусната, изготвена и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че какви СМР е извършил реално ищеца. Стойността на наличните материали е 31887,84лв., като разликата с фактурираната 30211,06лв се дължи на разликата в цените на закупуване. Фактурираната стойност е по справедлива, като отразява реалните цени на вложените материали. Вещото лице отговаря, че обектът е в неработещо състояние, но е работил кратко време. Вещото лице е посочило кои елементи не са монтирани: резервоар 10 куб.м, регулатор първа степен, мълниезащита, гъвкави връзки, коите неса пречка за временно използване на обекта и захранването с подвижни бутилки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД /главен/, чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД /евентуален/ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.
Разгледан по същество главният иск е неоснователен.
Съдът намира,
че между страните по делото към момента на предявяване на иска, както и към
момента на извършване на процесните СМР е налице
валидно сключен договор за изработка, който всъщност е правното основание на
претенцията на ищеца. Не се установи в настоящото съдебно производство обаче от
събраните доказателства, дължимостта на претендираната от
ищеца парична сума, въз основа на съществуването на договорноправната връзка
между страните по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната
– да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален договор,
поради което съгласието между страните за сключването му може да бъде
постигнато и в устна форма. Без да е условие за действителността на договора,
писмената форма обаче осигурява на страните възможност за по-лесното доказване
на неговите клаузи пред съда. В този смисъл и предвид уговорката постигната в
договора от 15.10.2015г., че крайният срок за извършване на договорените СМР е
01.05.2016г., настоящият съдебен състав приема, че този срок не може да бъде
взет предвид, защото ответникът не е заплатил аванс в размер на 30 % от общата
цена на договора /това обстоятелство не е спорно по делото/ в срока по чл.9,
ал.1 от договора, поради което е активирана клаузата на чл.9, ал.2 от договора.
Последната постановява, че забавата при извършване на някое от плащанията
освобождава изпълнителя от задълженията му да продължи изпълнението на
договора, през което време се счита, че сроковете за изпълнение на задълженията
му не текат.
В този смисъл съдът приема, че действието на процесният договор за СМР не е прекратено, на основание чл.39, ал.1, т.1 от договора. Същият има действие и към настоящия момент, дотолкова доколкото по делото няма данни за осъществяването на някоя от останалите предпоставки на чл.39 от същия /липсват доказателства за отправено изрично волеизявление за развалянето или прекратяването на договора от някое от страните по него/.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че ищецът не го бил уведомил за изготвянето на проектите и за внасянето им в ДАМТН, поради което не бил изпаднал в забава за плащането на аванса по договора. Това е така, защото ищецът няма такива задължения по договора.
Не се установи обаче в съдебното производство наличието на предпоставките визирани в разпоредбите на чл.5 и чл.6 от договора. Не се установи твърденият от ищеца като изпълнен обем на СМР да е приет от ответника, чрез двустранно подписан от страните протокол – образец 19, за изпълнени СМР. Не се установи да е използвана и разписаната в чл.170 от ЗУТ процедура.
Представеният по делото от ищеца протокол обр.19 от 19.03.2018г. следва да бъде признат за неистински, поради това че подписът положен за възложител не е на законния представител на дружеството ответник, нито на доказано упълномощено от него лице. В този смисъл този протокол не може да бъде взет предвид за обосноваване наличието на условията визирани в чл.5 и 6 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. В този смисъл и предвид липсата на доказателства по делото за приемане на работата от възложителя, следва да се направи извода, че той не я е приел.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа и тъй като в случая работата не е приета не се дължи и възнаграждение за същата. Предвид нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. След като ищецът не установи твърдените от него факти и обстоятелства, предявеният главен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователността на главния иск, предполага неоснователност на акцесорния по чл.86 от ЗЗД.
Неоснователността на главния иск задължава съда да разгледа предявеният от ищеца евентуален иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Предвид обаче приетото по-горе досежно действието на процесния договор за строителство от 15.10.2015г., настоящият съд приема, че евентуалният иск на ищеца е неоснователен.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД постановява, че който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Настоящият съдебен състав приема, въз основа на твърденията на ищеца, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, изразяващо се в договор за изработка.
От представените по делото писмени доказателства също се установи наличието на облигационна връзка между страните по делото, която е била основание за извършените от ищеца СМР. Не се събраха по делото доказателства за развалянето на договорната връзка между страните по делото. Не се твърди от ищеца прекратяването й или развалянето й. В този смисъл не може да се приеме, че е отпаднало основанието за заплащането на процесната претенция от ответника на ищеца.
В тази връзка предявеният иск по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Не е налице отпадане на договорното основание, въз основа на което ищецът е извършил СМР.
Предвид изхода на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски.
При условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК, изходът по делото налага ищецът да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2482 лв. съдебни разноски, от които 700 лева – възнаграждение за вещи лица и 1782 лева - адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** против „„Х.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** 2068 ж.к.Ташол, обект Птицеферма, община И.С. област, обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 31783,50лв. от които 30211,06лв., представляващи незаплатена цена по договор за СМР /строително-монтажни работи/ от 15.10.2015г., по договор за СМР от 15.10.2015 за захранване с пропан-бутан на обект: Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово- административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землище на с. П., община И., по чл. 154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици и 1572,44лв. лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до 23.10.1018г. - датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата,.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.Б.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** против „Х.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** 2068 ж.к.Ташол, обект Птицеферма, община И. С. област, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 30 211,06 лв. с ДДС, с която се е обогатил ответника по прекратен договор за СМР от 15.10.2015 за захранване с пропан-бутан на обект: Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово- административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землище на с. П., община И., по чл.154 от ЗУТ във ферма с битово-административна сграда за отглеждане на патици.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Х.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** 2068 ж.к.Ташол, обект Птицеферма, община И.С. област сумата 2 482,- лева (две хиляди четиристотин осемдесет и два лева), представляващи направените по делото съдебни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: