№ 3397
гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503900 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от КПКОНПИ чрез гл. инспектор Ю. В. (служител
с юридическо образование – арг. чл. 32, т. 3, предл. 2 ГПК), с надлежно учредена по делото
представителна власт (пълномощното се намира на л. 10 от кориците на настоящото дело),
срещу Определение № 274224/30.09.2021 г. по гр. д. № 594/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-
27 състав, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 и т. 7 ГПК, във вр. с чл. 633 ГПК до произнасяне на СЕС със задължително за
националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС решение по тълкуването и
прилагането на общностното право – по повдигнато от СГС преюдициално запитване, по
което е образувано при СЕС дело С-319/2019.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като не е налице процесуалната пречка за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото, тъй като още на 19.03.2020 г. – преди постановяване на обжалваното
определение, СЕС се е произнесъл по отправеното преюдициално запитване по
образуваното дело С-234/2018 г., с което е дал отговор на въпросите, предмет на
преюдициално запитване, по което е образувано дело С-319/2019. Развива подробни
съображения по съществото на повдигнатия с исковата молба материалноправен спор, като
поддържа, че отнемането на незаконно придобито имущество през проверявания период не
е обусловено от висящност на наказателно производство, респ. от влязла в сила осъдителна
присъда за извършено престъпно деяние от проверяваното лице и свързаните с него лица –
арг. чл. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.
Ответникът по частната въззивна жалба не е подал в законоустановения срок писмен
отговор.
1
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като частният
въззивник е освободен от процесуалното задължение за предварително заплащане на
дължимата държавна такса за въззивното обжалване – арг. чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ, във вр. с
чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Установява се, че с Определение № 274224/30.09.2021 г. по гр. д. № 594/2020 г. по
описа на СГС, ГО, I-27 състав, решаващият първоинстанционен съд е спрял съдебното
производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК, във вр. с чл. 633 ГПК до
произнасяне на СЕС със задължително за националните юрисдикции на държавите-членки
на ЕС решение по тълкуването и прилагането на общностното право – по повдигнато от
СГС преюдициално запитване, по което е образувано при СЕС дело С-319/2019.
В исковата молба се поддържа, че административното производство по проверка
законността на придобитото от ответниците имущество е започнало въз основа на
постъпило в ТД-София уведомление от СГП с вх. № УВКП-397/11.04.2018 г. за привличане
в качеството на обвиняем на ответника Б. К. В. по ДП № 11938-ЗМ12119/2015 г. по описа на
ГДНП-МВР (пр. пр. № 4214/2014 г. по описа на СГП) за извършено престъпление по чл.
253, ал. 5, във вр. с ал. 4, ал. 3, т. 2, ал. 2, предл. 2 и ал. 1 НК.
Установява се, че на 28.10.2021 г. СЕС е постановил решение по дело С-319/2019,
поради което, дори и това дело да е било преюдициално за решаване на правния спор,
предмет на настоящото исково производство, по време на администриране на частната
въззивна жалба е отпаднала процесуалната пречка за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. Това обстоятелство е било основание за
възобновяване на спряното съдебно производство на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, в какъвто
смисъл е било искането на ищеца, обективирано в молба от 04.11.2021 г., но което
неправилно е било оставено без уважение от първоинстанционния съд (САС не се бил
произнесъл по предявената частна въззивна жалба срещу определението за спиране на
съдебното производство). От друга страна, определенията, с които временно се прегражда
развитието на делото, каквото е процесното, подлежат на отмяна от съда, който ги е
постановил (на основание чл. 253 ГПК). В този смисъл са и задължителните за правосъдните
органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001
г., ОСГК на ВКС, които в тази част не са загубили своето значение при действието на ГПК
(в сила от 01.03.2008 г.), а именно определенията, с които се спира исковото производство
(аналогично на основанията по чл. 229, ал. 1 ГПК), макар и да са преграждащи, могат да
бъдат отменени от съда, който ги е постановил (арг. чл. 253 от действащия ГПК), вкл.
поради грешка при тяхното постановяване.
Следователно, при отпадане на процесуалната пречка за развитието на процеса
първоинстанционният съд е следвало да възобнови спряното съдебно производство, в който
случай процесната частна въззивна жалба би била недопустима поради отпаднал правен
интерес. Но в настоящия случай частната жалба е допустима, поради което трябва да бъде
разгледана по същество, вследствие на което обжалваното определение да бъде отменено, а
2
делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав трябва да изясни, че
определението за спиране на съдебното производство е неправилно и по следните правни
съображения:
Не е спорно между страните, че към настоящия момент не е постановена и влязла в
сила осъдителна присъда за престъплението, за което ответникът е обвинен и по повод на
което обвинение е образувано административно производство по проверка по реда на
ЗПКОНПИ, поради което от съществено значение за правилното решаване на повдигнатия с
исковата молба от КПКОНПИ материалноправен спор се явява обстоятелството дали
общностното право и конкретно Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на
Европейския съюз допускат национална правна уредба на държава-членка на ЕС, според
която съдът може да отнеме незаконно придобито имущество, като това придобиване да не е
в пряка или косвена връзка с предвидено в специалния закон, уреждащ т. нар.
гражданскоправна конфискация, престъпление (да е обусловено от конкретно престъпно
деяние). Следователно, отговорът на СЕС по повдигнатите от СГС преюдициални
запитвания са от обуславящо значение за правилното тълкуване и прилагане на
общностното право, което притежава примат пред националното законодателство, вкл. и
това на конституционно равнище.
Но образуваното пред СЕС по дело С-234/18 производство по отправеното от СГС
преюдициално запитване е приключило с постановено на 19.03.2020 г. Решение, с което са
дадени задължителни за националните юрисдикции указания по тълкуването и прилагането
на общностното право в следния смисъл: Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка,
съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито
имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление,
нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това
престъпление.
Наистина, към момента на постановяване на обжалваното Определение все още е
било висящо пред СЕС дело С-319/2019, но за правилното решаване на правния спор,
предмет на делото, ирелевантни биха били разясненията на СЕС по правилното тълкуване и
прилагане на общностното право по преюдициалното запитване, предмет на това дело, след
като с Решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 е даден еднозначен отговор, че уреденото
от националния законодател производство по установяване на незаконно придобито
имущество и неговото отнемане (конфискация) не е обусловено от установяване на
престъпно деяние, както и от постановяване на осъдително присъда спрямо ответниците в
гражданското производство. Именно това правно заключение е препотвърдено и с
Решението на СЕС по дело С-319/2019.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
3
доводи частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното определение като
неправилно да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 274224/30.09.2021 г. по гр. д. № 594/2020 г. по описа на
СГС, ГО, I-27 състав, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК, във вр. с чл. 633 ГПК.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4