ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….02.2020г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 222 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във
вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „А1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, ул."Кукуш" № 1, чрез
пълномощник юрисконсулт Михаил Караколев - ответник по гр. д. № 5685/2019 г. по
описа на 42-ри състав на PC – Варна срещу Определение № 15930 от 04.12.2019г.,
постановено по гр.д.№ 5685 по описа за 2019г. на ВРС, с което е оставено без
уважение обективираното в
молба с вх. рег. № 79 521/30.10.2019
год. на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез юрисконсулт Михаил
Караколев, искане с правно основание чл.248 ГПК за изменяване на постановеното Решение № 4133/10.10.2019 г. по гр.д. № 5685/2019 г. по описа на РС Варна, ХLІІ-ри
състав в частта за разноските, чрез
възлагане на разноските в тежест на ищеца съгл.чл.78, ал.2 ГПК и присъждане на
разноски в полза на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, като неоснователно.
Настоява
се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което разноските да бъдат възложени върху ищеца, както и присъдено
юрисконсултско възнаграждение в исковото и във въззивното производство. Оспорва
се извода на съда, че от образуване на делото до постановяване на решенето по
него „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не е признало иска. На
следващо място се настоява, че доколкото
изп.д.№ 20147180400232 по описа на ЧСИ Ст.Данова е прекратено по силата
на закона поради настъпила перемция, то същото не може да бъде висящо, независимо,
че съдебния изпълнител не е издал нарочен акт за прекратяването му. Именно
защото делото е прекратено взискателят не е предявявал претенции към длъжника, с което не и давал повод за
образуване на исковото производство.
Ответникът по частната
жалба В.Н.Б., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Възразява относно мотивите на частният
жалбоподател като излага, че с оглед предприетото и висящо срещу длъжника
принудително изпълнение, дори и при перемиране на образуванато изп.дело
длъжникът има правен интерес от това да установи със сила на присъдно нещо, че
вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора с оглед осуетяване на
риска от евентуално ново образуване на изп.дело по искане на ответника, което
може да бъде направено от кредитора във всеки един момент /Определение
№513/24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г. на ВКС, първо т.о./. Настоява се
жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски.
Частната жалба е
депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо
правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
С постановеното по
гр.д. № 5685/2019г. на ВРС, решаващият
съд е уважил исковата претенция като е приел за установено в отношенията
между страните, че ищецът В.Н.Б. в качеството си на длъжник по изп.д.№ 20147180400232 по описа
на ЧСИ Ст.Данова не дължи на ответното дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в качеството му на взискател по същото
сумата в размер на 65 лева, непогасено задължение за разноски по изп.лист от
17.10.2013г. и заповед за изпълнение по парично задължение № 6610/28.08.2012г.,
изд. по ч.г.д. № 12269/2012г. на ВРС, поради погасяване на вземането с
изтичането на предвидената в закона давност, на осн.чл.439 от ГПК. Присъдил е в
полза на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 352
лева.
В срока по чл.248, ал.1
от ГПК ответникът е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта
за разноските като е настоявал да се приложи нормата на чл.78, ал.2 от ГПК с
възлагане на разноските в тежест на ищеца и присъждане на юрк възнаграждение в
минимален размер.
По същество : Производството
по гр.д. № 5685/2019г. по описа на ВРС е образувано въз основа на молба с вх. №
26728/11.04.2019г. от В.Н.Б., чрез пълномощник, с която срещу «А1 България «
ЕАД е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в
отношенията мужду страните недължимостта на сумата от 65 лева, задължение за разноски по изп.лист от
17.10.2013г. и заповед за изпълнение по парично задължение № 6610/28.08.2012г.,
изд. по ч.г.д. № 12269/2012г. на ВРС, поради погасяване на вземането по
давност.
Производството по делото е
образувано след успешно воден иск между същите страни по гр.д. № 11949/2018г.
по описа на ВРС, по което, с влязло в законна сила на 21.03.2019г. Решение №740
от 21.02.2019г. е прието на осн.чл.124, ал.1 вр.чл.439 от ГПК, че е погасена по
давност възможността за принудително изпълнение на сумата от 162.14 лева,
представляваща задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за периода от 21.04.2010г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 27.08.2012г., за което вземане е издаден
изп.лист от 17.10.2013г. и заповед за изпълнение по парично задължение №
6610/28.08.2012г., изд. по ч.г.д. № 12269/2012г. на ВРС.
При извършена справка с
книжата по гр.д. № 5685/2019г. на ВРС се установява, че с писмения отговор в
срока по чл.131 от ГПК ответното дружеството е признало иска; настояло е за
постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК с прилагане
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и
присъждане на разноски, включващи юрк възнаграждение в размер на 100 лева.
Доколкото ищецът също е
заявил искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът е
постановил акта си в този смисъл като в мотивите на решението е приел, че
ответникът е признал иска, не е дал повод за неговото завеждане, при което
липсват предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК и осъдил ответника да заплати
разноски на ищеца. С обжалваното определение е отказал да измени решението в
частта за разноските.
В конкретния случай към момента на заявяване
на иска по гр.д. № 5685/2019г. по описа на ВРС /11.04.2019г./ е налице влязъл в
сила съдебен акт /21.03.2019г./, по силата на който е прието за установено
погасяването по давност на възможността за принудително изпълнение на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по парично задължение №
6610/28.08.2012г. по ч.г.д. № 12269/2012г. на ВРС и ИЛ, въз основа на който е образувано изп.д.№ 20147180400232 по описа на ЧСИ Ст.Данова.
Същевременно са налице данни, предвид писмо до длъжника В.Б. с изх.№
15840/20.08.2019г. от ЧСИ Ст.Данова, че към момента на издаването му
производството по изпълнителното дело е висящо.
Правилно съдът е приел, че ответникът е
признал иска с отговора на исковата молба, но неоснователно е възприел
висящността на изп.дело като повод за предявяването на иска, доколкото изп.дело
не е било прекратено изрично с акт на ЧСИ.
Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. (Така и мотивите
по т.10 към Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г.
на Върховен касационен съд, ОСГТК).
Следователно, в настоящия казус доколкото е
налице положително решение по иска за оспорване на вземането поради неговото
„перемиране“ и в случай, че производството не е прекратено служебно от съдебния
изпълнител, то всяка една от страните, вкл. и длъжника е снабден с възможността
да го сезира за изпълнение на задължението му с оглед настъпилите по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК предпоставки. Очевидно това не е сторено, включително и от
длъжника, който е предпочел да организира искова защита.
На следващо място, независимо, че липсва
изричен акт на съд.изпълнител, то прекратяването на изпълнителното дело е
настъпило по силата на закона, обстоятелство, което е и съдебно признато по
силата на Решение №740 от 21.02.2019г. по гр.д. №
11949/2018г. по описа на ВРС. Доколкото присъждането на съдебно-деловодните разноски в заповедното
производство е законова последица от приетата основателност на главното
вземане, чието принудително изпълнение впоследствие е „перемирано“, то следва
да се приеме, че принудителното изпълнение е прекратено и по отношение на
вземането за разноските. Затова и взискателят не е предприел действия по
принудително изпълнение за удовлетворяване на същите, обстоятелство, което не е
оспорено от ищеца в хода на исковия процес. Действително, взискателят не е
поискал прекратяване на изп.производство, но това негово бездействие не е
неправомерно, нито поставя длъжника пред необходимостта да се защитава чрез
иск, по посочените по-горе причини относно прекратяването на изп.производство по
силата на закона при наличието на условията за това.
По изложените съображения,
предвид на които ответното дружество не е дало повод за водене на процеса и
предвид своевременно извършеното признание на иска, са налице предпоставките
разноските, сторени в хода на делото да се възложат на ищеца.
Предвид направеното искане и с оглед резултата
от обжалването атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг
по същество, с който решението да бъде изменено в частта на разноските и
присъдени в полза на ответника разноски за юркконсултско възнаграждение,
определено на осн.чл.78, ал.8 във вр.чл.25 от НЗПП на 100 лева.
По разноските : На
частния жалбоподател се дължат разноските за ДТ в размер на 15 лева и
юркконсултско възнаграждение, определено осн.чл.78, ал.8 във вр.чл.25а от НЗПП на
50 лева.
С оглед изложеното, СЪДЪТ :
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 15930 от 04.12.2019г.,
постановено по гр.д.№ 5685 по описа за 2019г. на ВРС, с което е оставено без
уважение обективираното в
молба с вх. рег. № 79 521/30.10.2019
год. на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез юрисконсулт Михаил
Караколев, искане с правно основание чл.248 ГПК за изменяване на постановеното Решение № 4133/10.10.2019 г. по гр.д. № 5685/2019 г. по описа на РС Варна, ХLІІ-ри
състав в частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК, Решение № 4133/10.10.2019 г. по гр.д. № 5685/2019 г. по описа на РС Варна, ХLІІ-ри
състав, в частта за разноските, както следва :
1. ОТМЕНЯ решението, в частта, в която „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* е осъдено да заплати
на В.Н.Б. с ЕГН ********** сумата от 352 лева, представляваща сторените по
делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
2. ОСЪЖДА В.Н.Б. с ЕГН ********** да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* разноски по гр.д. № 5685/2019г.
по описа на ВРС под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева
ОСЪЖДА В.Н.Б. с ЕГН ********** да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 15 лева – ДТ и 50
лева – юрк възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.