РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000707 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №47/21.06.2022г., постановено по търг. д. №100/2021г. по
описа на окръжен съд П., по иска с правно основание чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ,
предявен от Л. А. К., ЕГН **********, е прието за установено по отношение
на „Б.М.-С.”АД /н/, ЕИК ********* и „С.” ЕООД, ЕИК *********, че не
съществува вземане в полза на кредитора „С.”ЕООД, представляващо
обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на част от
негов имот с площ от 9343кв.м., намираща се в североизточната част от
недвижимия имот, представляващ производствен терен, целият с площ от
39728 кв.м., ПИ с идентификатор *********** по плана на гр. С., за периода,
считано от 01.01.2020г. до 31.03.2020г., в размер на 3 083,34лв.,
представляващо част от прието вземане, включено в списък на приети
вземания съставен на 01.10.2020г. и одобрен от съда по т.д.№66/2010г. на
ПОС с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 10651,02лв., а за
разликата над 3 083,34лв. до предявения размер от 7 814,02лв., или за сумата
от 4730,68лв. искът е отхвърлен.
1
По иска с правно основание чл.694 ал.3 ал.3 т.1 от ТЗ, предявен от Л. А.
К., ЕГН**********, е прието за установено по отношение на „Б.М.-С.”АД /н/,
ЕИК ********* и „С.” ЕООД, ЕИК *********, че не съществува вземане в
полза на кредитора „С.” ЕООД, представляващо обезщетение за пропуснати
ползи от ползването без основание на част от негов имот с площ от 9 343
кв.м., намираща се в североизточната част от недвижимия имот,
представляващ производствен терен, целият с площ от 39728 кв.м., ПИ с
идентификатор *********** по плана на гр. С., за периода, считано от
01.04.2020г. до 30.09.2020г., в размер на 6 166,38лв., представляващо част от
прието вземане, включено в списък на приети вземания съставен на
01.10.2020г. и одобрен от съда по т.д.№66/2010г.на ПОС с определение по
чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 21 302,04лв., а за разликата над 6 166,38лв. до
предявения размер от 15 628,04лв. или за сумата от 9 421,66лв. искът е
отхвърлен.
Л. А. К. е осъдена да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковите
претенции в размер на 141,92лв. и деловодни разноски в полза на „С.” ЕООД
в размер на 883,88лв.
„С.” ЕООД е осъдено да заплати ДТ върху уважената част от исковите
претенции в размер на 92,50лв. и деловодни разноски в полза на ищцата Л. К.
в размер на 351,96лв.
Делото е разгледано с участието на синдика на „Б.М. - С.“ АД /н./ И. Л.
К.. Постановено е след влизане на решението в сила същото да има
установително действие по отношение на длъжника, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност по т.д.№66 по описа на ПОС
за 2010г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство – Л. К.. С оглед съдържанието
на въззивната жалба, следва да се приеме, че същата е срещу отхвърлителната
част на решението, с оплаквания за неговата неправилност. На първо място се
съдържат оплаквания за постановяване на решението при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Като такива се сочат
разглеждане на делото и постановяване на решение от съдията при ОС П. –
Иванка Илинова, по отношение на която, според жалбоподателя, са били
налице предпоставки за отвод от участие по делото. Депозираната изрична
2
писмена молба от ищцата, настоящ жалбоподател, за отвод на съдия Илинова
е разгледана в ОСЗ от 08.12.2021г. и е оставена без уважение. Сочените
предпоставки за наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение
в безпристрастието на съдията, са следните: съдия Илинова е изразила
вътрешното си убеждение при разглеждане и решаване на т.д. №201/2018г. по
описа на ПОС, което е между същите страни и със същия предмет, но за
различен период; С определение №153/25.11.2021г. съдия Илинова се е
отвела от разглеждането на т.д. №51/82021г., което също е между същите
страни и със същия предмет, но за различен период; Съдия Илинова се е
отвела и от разглеждането на т.д. №154/2020г. по описа на ПОС. По тези
причини жалбоподателката твърди, че при разглеждането и решаването на
настоящия спор, в нарушение на разпоредбата на чл.22 ал.1, т.6 от ГПК не й е
гарантирана пълната безпристрастност и обективност на съдебния състав.
Като основание за отвод се сочи и фактът, че съдия Илинова е участвала при
разглеждането на самото производство по несъстоятелност – т.д. №66/2010г.
и е постановила актове, определения – конкретно посочени във въззивната
жалба по т.д. №66/2010г. – несъстоятелност на „Б.М.- С.“ АД. По тази
причина е въведено оплакване, че решението е постановено в нарушение на
разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ. Твърди се, че в нарушение на правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл.154 и процесуалните норми
на чл.153 и чл.253 ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е приел за доказан
фактът, че „С.“ ЕООД е лишен от възможността да ползва част от собствения
си недвижим имот – с площ от 4 614кв.м. и изводите в тази насока са
направени при липса на пълно и главно доказване от страна на ответника „С.“
ЕООД, т.е. – при нарушение на процесуалния закон. Наведени са
съображения, че площта, заета от т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не
следва да се приема като неправомерно ползвана, както и такива, че грижа на
синдика би било да събере тази разпиляна продукция. Наведени са
оплаквания, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи, включително
и ангажираните от ищцовата страна доказателства, че върху площта, заета от
разпиляна продукция, може да се осъществява всякаква дейност – да се
разполагат машини и съоръжения, както и да работят хора, при което „С.“
ЕОД не е лишен от възможността да използва площта лично и да я предоставя
на друг. В тази насока се твърди, че в края на м. октомври 2021г. върху
въпросната площ е извършвана дейност по сепариране на отпадъци, като са
3
разположени фургони, техника, отпадъци и хора, които са извършвали
дейност по сепариране. Коментирани са разясненията на вещото лице Х.К.,
дадени в съдебно заседание на 27.04.2022г. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на предпоставките
по чл.59 ал.1 от ЗЗД по отношение на площта от 4 614кв.м., заета от
разпиляна продукция, доколкото по делото не било доказано, че именно
„Б.М. - С.“ АД е разположило т.н. „разпиляна продукция“ върху процесната
площ. Твърди се и необоснованост на извода на първоинстанционния съд
относно реалната площ на целия имот – собственост на „С.“ ЕООД – с
идентификатор *********** по плана на гр. С., м. „Р.д.“. Наведено е
оплакване за необоснованост на извода на съда, че е безспорен фактът, че
складираната готова продукция е собственост на несъстоятелното дружество,
доколкото, според жалбоподателя, бил спорен фактът дали готовата
продукция, намираща се в имота на „С.“ ЕООД, е собственост само на „Б.М. -
С.“ АД, като неправилно не били уважени доказателствени искания, касаещи
количеството готова продукция, заведена в счетоводните книги на
дружеството. В тази насока се позовава на представен от синдика доклад за
дейността през м. май 2022г. /приет от въззивния съд като ново доказателство
по смисъла на чл.266 ал.2 от ГПК/. Въведени са твърдения, че е възможно
самото дружество „С.“ ЕООД, след въвода във владение, да е предприел
действия за максимално разпиляване на складираната готова продукция,
доколкото има интерес да предявява вземания за обезщетение за ползвана по-
голяма част от имота си. Наведено е оплакване, че в обжалваното решение
липсват мотиви защо съдът приема, че се дължи обезщетение и за площта,
заета от т.н. „разпиляна продукция“, доколкото самата складирана готова
продукция не е от един вид. Изложени са съображения, че т.н. „разпиляна
продукция“ не може да е част от масата на несъстоятелността, не може да
бъде осребрена, при което не би следвало да се дължи обезщетение и за
заетата от тази продукция площ. Твърди се и че необосновано съдът е приел
при оценката си месечен пазарен наем коригираната сравнителна стойност от
0.27лв. С въззивната жалба са предявени доказателствени искания, оставени
без уважение, като неотносими към спора и несъответстващи на изискванията
на чл.266 от ГПК, с изключение на доклада на синдика за дейността му от
м.май 2022г. Иска се решението да бъде отменено изцяло и делото да се
върне за ново разглеждане от друг съдия или да се постанови решение
4
съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се сторените по
делото разноски.
С постъпилия отговор от насрещната страна – „С.“ ЕООД в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК въззивната жалба се оспорва изцяло. Претендират се
сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор по така подадената въззивна жалба от „Б.М.-
С.”АД /н/ и от синдика И. Л. К..
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено по предявен иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за постанвяване на
първоинстанционното решение при допуснати съществени нарушения,
изразяващи се в наличие на предпоставките за отвод по чл.22 ал.1, т.6 от ГПК
на съдията – докладчик, разгледал делото и постановил решението.
Приложеното решение №76/13.06.2019г., постановено по т.д.№201/2018г. по
описа на ПОС, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на
настоящия спор. Вярно е, че видно от мотивите на решението, също
постановено от съдия Илинова, производството по т.д.№201/2018г. по описа
на ПОС е между същите страни и със същия предмет, но за различен период –
м. октомври, ноември и декември 2017г. – значително предхождащ периода,
очертан с настоящата искова молба. Ето защо изразеното вътрешно
убеждение на съдията при постановяване на решението по т.д. №201/2018г.
по описа на ПОС не би могло да обоснове извод за идентичност, съответно –
предубеденост на съдията – докладчик при решаване на настоящия спор и
правилно искането за отвод е оставено без уважение с протоколно
определение от 09.12.2021г. Извод за наличие на обстоятелства, пораждащи
съмнение за безпристрастното решаване на спора, не може да се направи и от
факта, че съдия Илинова се е отвела от разглеждането на т.д. №51/82021г.,
5
както и от разглеждането на т.д. №154/2020г. по описа на ПОС /който
аргумент е нововъведен с въззивната жалба, не се съдържа в молбата за отвод
вх.№4614/08.12.2021г./. На първо място липсват доказателства за
идентичност между спора по т.д. №51/82021г. и по т.д. №154/2020г. по описа
на ПОС и настоящия спор. Дори и да се касае за идентичност между страните
и предмета на спора, но за друг период – което се твърди от самата
жалбоподателка, този факт, по гореизложените съображения, не е основание
за предубеденост по смисъла на чл.22 ал.1, т.6 от ГПК. Преценката на съдията
за наличие основанията за отвод по един правен спор не е основание да се
приеме, че предпоставките по чл.22 ал.1, т.6 от ГПК са налице по отношение
на друг правен спор, дори и при наличие на сходство между страните и
предмета на спора. Ето защо оплакването на жалбоподателката, че не й е
гарантирана пълната безпристрастност и обективност на съдебния състав при
разглеждането и решаването на спора по делото, по което е постановено
обжалваното решение, е неоснователно, а и то се опровергава от крайния
резултат по спора – предявеният от ищцата, настоящ жалбоподател,
отрицателен установителен иск е частично уважен.
Неоснователно е и оплакването за постановяване на обжалваното
решение при нарушение на чл.694 ал.6 от ТЗ, съгласно която разпоредба
установителните искове по чл.694 ал.1 – ал.3 от ТЗ се предявяват пред съда по
несъстоятелността и се разглеждат от друг състав на съда. Безспорно съд по
несъстоятелността на „Булгарминерали“ АД по т.д. №66/2010г. е окръжен съд
П.. Данните по партидата на дружеството в ТР сочат, че съдия-докладчик по
т.д. №66/2010г. по описа на окръжен съд П. е съдия Петров. Във въззивната
жалба се сочи, че съдия Илинова е постановила определение от 20.03.2018г., с
което е одобрила частична сметка за разпределение; определения от
24.11.2020г. и от 27.11.2020г., с които е разрешила на синдика да се
разпореди със суми от банковата сметка на длъжника. Касае се за актове по
чл.729 и чл.658 ал.1, т.9 от ТЗ, постановени във фазата на осребряване на
масата на несъстоятелността, но съдия Илинова не е докладчик по делото по
несъстоятелност. Смисълът на разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ е да не се
допуска съвместяване при произнасянето по иска по чл.694 и по
възражението по чл.690 от ТЗ. Видно от приложеното определение
№260352/10.06.2021г., съдебният акт по чл.692 ал.3 от ТЗ по т.д. №66/2020г.,
по повод на който е депозирана настоящата искова молба, е постановен от
6
съдията – докладчик по несъстоятелността – съдия Петров. Ето защо
обжалваното съдебно решение не е постановено в нарушение на нормата на
чл.694 ал.6 от ТЗ.
Както се посочи, обжалваното решение е постановено по предявен
отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К. против
„Б.М. С.“ АД - в несъстоятелност и „С.“ ЕООД. Ищцата се позовава на
качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на „Б.М. С.“
АД. С молба от 13.04.2020г. ответникът „С.“ ЕООД е предявил вземане в
размер на 12 000лв. като обезщетение за лишаване от ползване през месеците
януари, февруари и март 2020г. на площ от 12 600 кв.м., която е част от ПИ
№******, находящ се в местността „Р.д.“ по КВС на гр.С., придобит от „С.“
ЕООД с постановление за възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на
Окръжен съд П.. С молба от 06.10.2020г. от същия ответник е предявено
вземане в размер на 24 000лв. на същото основание за месеците от април до
септември 2020г. включително за обезщетение за площ от 9740 кв.м. Двете
вземания са включени в пълен размер в допълнителни списъци на
предявените и приети вземания на кредиторите на „Б.М. - С.“АД/н/ с правно
основание чл.688,ал.3 от ТЗ с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1.т.7 от ТЗ,
които са обявени в Търговския регистър на 15.10.2020г. В
законоустановените срокове ищцата е възразила срещу приемането на така
предявените вземания, като с определение №260352/10.06.2021г. съдът по
несъстоятелността приел възражението за частично основателно и одобрил
списъка по отношение вземанията на „С.“ ЕООД с корекция - намален е
размерът на приетите вземания за двата периода от 12 000лв. на 10 651,02лв.
и от 24 000лв. на 21 302,04лв. Ищцата се позовава на проведени искови
производства за обезщетение за ползването на същата част от имота и молби,
с които „С.“ ЕООД е предявил вземанията си, представляващи обезщетение за
ползване на част от имота, като в исковите молби и молбите за предявяване
на вземания ползваната част от имота е индивидуализирана с различна площ.
Посочено е, че след прекратяване на дейността на дружеството няма
производство и съответно няма основание за промяна на количеството на
готовата продукция, собственост на длъжника, съответно за промяна на
площта, заета от тази продукция. Количествата продукти са описани от
синдика К. в Списък на готовата продукция за оценка по видове и качество,
представен по търг.дело № 66/2010г.с молба вх.№ 4894/25.05.2017г. Така
7
описаната по вид и количество готова продукция е струпана на две купчини в
имота на „С.“ ЕООД с обща площ от 4 729 кв.м. Несъществуването на
процесните вземания, предявени от кредитора „С.“ ЕООД, като обезщетение
за ползването на част от собствения му имот, изразяващо се в
заемане/разполагане на продукция на „Б.М. С.“ АД в източната част на имота,
се обосновава с твърдения, че кредиторът „С.“ ЕООД не е представил
доказателства, установяващи площта на складираната готова продукция да е
повече от 4 729 кв.м., при което дължимият наем за три месеца е 2 837лв., а за
шест месеца – 5 674лв., при месечен наем от 0.20лв. на кв. метър. Искането, с
което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да бъде установено,
че предявените вземания на „С.” ЕООД, представляващи обезщетение за
лишаване от ползване през месеците януари, февруари и март 2020г. и за
месеците от април до септември 2020г. включително за част от недвижим
имот, представляващ ПИ №******, находящ се в местността „Р.д.“ по КВС на
гр.С., които са приети от синдика и са включени в Допълнителен списък на
предявените и приети вземания на кредиторите на „Б.М.-С.“ АД /н/ с правно
основание чл.688. ал.3 от ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на
15.10.2020г., одобрен от съда с Определение №260352/10.06.2021г. по т.д.
№66/2010г., постановено по реда на чл.694, ал.3 от ТЗ, не съществуват в
пълен размер, а именно несъществуването на вземане в размер на 7 814,02лв.
като обезщетение за първия период от три месеца и несъществуващо вземане
в размер на 15 628,04лв. като обезщетение за втория период от шест месеца,
които са включени в списъка на приетите вземания и са част от приети
вземания в размер съответно на 10 651,02лв. и на 21 302,04лв.
Ответникът „С.“ ЕООД в подадения отговор на исковата молба оспорва
предявения иск. Въведени са насрещни твърдения и факти, че действително
ползваната от „Б.М. С.“ АД част от собствения му имот /придобит по силата
на постановление за възлагане от 05.01.2017г./ е с площ от 9 343кв.м., като
през процесния период е складирана готова продукция, собствена на
несъстоятелното дружество, без да има основание за това и по този начин
дружеството неоснователно се е обогатило.
Ответникът „Б.М. С.“ АД – в несъстоятелност не е подал отговор и не е
изразил становище.
Синдикът И. К., задължителен участник в производството, съгласно
8
разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ, е изразил становище, че искът е
неоснователен.
При така посочените твърдения и възражения на участниците в
производството, въззивната инстанция намира за установено следното:
Предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск по
чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ са: кредиторът с оспорено вземане да е предявил
вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл.685 , 688 от ТЗ; да е
налице произнасяне на синдика - приемане на вземането; в срока по чл.690
ал.1 от ТЗ да е направено възражение от друг кредитор; възражението да е
разгледано по реда на чл.692 от ТЗ и прието за неоснователно от съда по
несъстоятелността; да е спазен 14-дневният срок по чл.694 ал.6 от ТЗ за
предявяване на иска.
При посочените предпоставки предявеният иск е допустим.
С решение №35/21.03.2011г., постановено по т. д. № 66 по описа за
2010г. на Окръжен съд П., е обявена неплатежоспособността на длъжника
„Б.М. – С.“ АД, гр. С., определена е началната дата на
неплатежоспособността - 14.03.2010г., открито е производство по
несъстоятелност с произтичащите от това последици. Решението е вписано в
Търговския регистър на 04.04.2011г. /под № 20110404151145/.
Няма спор относно качеството на кредитори в производството по
несъстоятелност на „С.“ ЕООД и Л. К.. Кредиторът „С.“ ЕООД е предявил
вземането си за 12 000лв. с молба с вх.дата 13.04.2020г. – за обезщетение за
ползване на частта от гореописания имот за месеците януари – март 2020г. и с
молба от 06.10.2020г. – е предявил вземането си за 24 000лв. за месеците –
април – септември 2020г. Вземанията са включени в Списъци на приетите
предявени вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ /под №1 в първия списък и под №2
във втория списък/ - и двата списъка обявени в ТР на 15.10.2020г. Като
основание на вземането е посочено „Ползване на част от имот с площ от
9 740кв.м.“ за съответните периоди. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ – на
21.10.2020г. е подадено възражение от кредитора Л. К. /и от кредитор „В.Х.“
АД/ срещу така приетите вземания. С определение №260352/10.06.2021г.
съдът по несъстоятелността е приел възражението за частично основателно и
е одобрил списъка по отношение вземанията на „С.“ ЕООД с корекция -
намален е размерът на приетите вземания за двата периода от 12 000лв. на 10
9
651,02лв. и от 24 000лв. на 21 302,04лв. Това определение е обявено в ТР на
10.06.2021г. Исковата молба е депозирана в съда в 14-дневния преклузивен
срок по чл.694 ал.6 от ТЗ – на 24.06.2021г., изпратена по пощата на
23.06.2021г.
Не е спорно между страните правото на собственост на въззивника „С.“
ЕООД върху недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от
35 000 кв.м. с кад.№****** в м. „Р.д.“ по КВС на гр.С. – възникнало по силата
на възлагателно постановление по чл.717з от ТЗ от 13.07.2016г. Следва да се
посочи, че неотносимо към правния спор е съдържащото се във въззивната
жалба възражение относно действителната площ на имота и оплакването за
необоснованост на приетото от първоинстанционния съд относно площта на
целия имот. Относим към спорното право е въпросът – каква част от имота с
кад.№****** в м. „Р.д.“ по КВС на гр.С., собственост на „С.“ ЕООД, е заета
от продукт – собственост на „Б.М. – С.“ АД – в несъстоятелност. Самият
фактът, че в част от имота са разположени купчини от готова продукция -
пегматит в насипно състояние, собственост на ответника „Б.М. – С.“ АД – в
несъстоятелност и включени в масата на несъстоятелността – не е спорен. Във
въззивната жалба се провокират нововъведени твърдения в насока за
спорност на факта дали готовата продукция, намираща се в имота на „С.“
ЕООД, е собственост само на „Б.М. - С.“ АД, но такива обстоятелства не са
въведени в исковата молба, като основание за несъществуване на вземането.
Що се отнася до твърденията на жалбоподателката, касаещи количеството
продукция и доказателствените искания в тази насока /поддържани с
въззивната жалба, част от тях заявени и в първоинстанционното
производство/, то количеството готова продукция, както и от какъв вид е тази
продукция и отразяването му в счетоводните сметки на дружеството,
включително и тези – съхранявани от синдика, е факт – ирелевантен за спора.
Приетият от въззивната инстанция като ново доказателство по смисъла на
чл.266 ал.2 от ГПК доклад от синдика за дейността му през м.май 2022г. е
само в потвърждение на относимия факт, че продукт – собственост на „Б.М. -
С.“ АД – Н, е разположен в имота на „С.“ ЕООД. При наличие на
предпоставките за съществуването и надлежното упражняване правото на иск
по чл.694 от ТЗ, спорният въпрос, очертан, както с исковата молба, така и с
предметните предели на въззивната жалба, е каква е площта – частта от
недвижимия имот, заета от готовата продукция пегматит и по-конкретно
10
налице ли е правният институт на неоснователното обогатяване по отношение
конкретно на тази част от имота, заета от т.н. „разпиляна продукция“.
Искът по чл. 694 от ТЗ е специален установителен иск, предоставен в
полза на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат
включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по
несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред
съществуването или липсата на конкретно задължение на длъжника към
конкретен кредитор. Исковото производство по чл.694 от ТЗ, макар и да
подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността /разглеждан от друг
състав на съда/, представлява допълнително производство, което има
обслужващо предназначение по отношение на основното, същинско
производство по несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно
съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността
вземане. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение на
него важат правилата на състезателното исково производство. В
производството по иска по чл.694 от ТЗ /при всички визирани хипотези/
съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така
и съществуването или несъществуването на материалното право, тъй като от
това зависи възможността на кредитор да се ползва от механизма на
универсалното принудително изпълнение. При това положение и тъй като
изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо, в
производството по установителния иск именно ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на съществуването или
несъществуването на материалното право, дори и когато се касае за
установяване на отрицателни факти. В този смисъл оплакването на
жалбоподателката, че в нарушение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и при нарушение на процесуалния закон, и при
непълно и главно доказване от страна на ответника „С.“ ЕООД,
първоинстанционният съд е приел наличието на предпоставките по чл.59 от
ЗЗД, включително и по отношение на онази част от имота, заета от разпиляна
продукция, е неоснователно.
Провеждайки посочения принцип на разпределение на
доказателствената тежест, по искане на ищцовата страна при
първоинстанционното разглеждане на делото е допусната комплексна
съдебнотехническа и оценителска експертиза. Съгласно заключението от
11
съдебнотехническата експертиза на вещото лице Хр.К., изготвено след оглед
и геодезическо заснемане на площта, заета с въпросната готова продукция в
източната част на имота, складираната готова продукция представлява две
фигури с площ на едната 1 193кв.м. /оцветена в червено на приложената
скица/ и на другата – 3 536кв.м. /оцветена в синьо/. Или общо площта на
складираната готова продукция е 4 729кв.м. Вещото лице е констатирало и
разпиляна и свлечена готова продукция в западната част с площ от 4 614кв.
/оцветена в зелено/, при което общо двете пирамидални фигури и разпиляната
готова продукция е 9 343кв.м. /като посочената площ в Списъците на
приетите предявени вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ е 9 740кв.м./.
Заключението на вещото лице К. относно заета от имота на ответника
площ и от разпиляна продукция, се потвърждава и допълва и от депозираните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля И.И., ангажиран
от ответника „С.“ ЕООД. Посоченият свидетел е дългогодишен служител –
охрана на „Б.М. - С.“ АД, ограняващ именно процесното имущество, като в
задължение му е вменено да наблюдава „големите купчини млян пегматит“.
Тази дейност свидетелят упражнява от м. октомври 2016г. до настоящия
момент. Същият дава пълно и точно описание на продукцията – собственост
на несъстоятелното дружество, разположена в имота на „С.“ ЕООД и е
категоричен, че купчините готова продукция се намират в имота от момента,
към който свидетелят е започнал работа – м. октомври 2016г. Категорични са
показанията на свидетеля и че „има изменение“ във вида им – „от стичане от
дъждовете и от ветровете, намалява височината на купчините“ за сметка на
разпиляване на продукта, което разпиляване стига до западния край на имота,
в който има подпорна стена, спираща разрастването на площта с разпиляна
продукция. Показанията на свидетеля И., като непосредствени и убедителни и
като на незаинтересовано от изхода на спора в полза на „С.“ ЕООД /както се
посочи същият е служител на „Б.М. - С.“ АД/ се кредитират изяло. Или
несъмнено е, че несъстоятелното дружество за времето на исковия период –
м. януари – м. март 2020г. и м. април – м. септември 2020г. няма основание да
ползва не само онази част от недвижимия имот, заета от складираната готова
продукция с площ от 4 729кв.м., но няма основание да ползва и тази част от
имота, заета от разпиляна и свлечена готова продукция в западната част с
площ от 4 614кв.м. По отношение на тази част от имота също е приложим
институтът на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД –
12
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е. – дължи
се обезщетение на „С.“ ЕООД, като на собственик на имот, който е лишен от
неговото ползване, тъй като част от имота – а именно и тази, заета от
разпиляна/свлечена продукция, се ползва от несобственик – несъстоятелното
дружество. Обедняването на собственика се изразява в пропускането от
негова страна на наемни доходи, съответно – обогатяването на лицето, което
ползва частта от имота се изразява в ползването на имота през релевираните в
исковата молба периоди, без да заплаща наем срещу това ползване – т.е. –
спестяване на средства. Този извод не се променя от разясненията на вещото
лице Хр. К., дадени в съдебно заседание на 27.04.2022г., цитирани във
въззивната жалба. Вярно е, че вещото лице е дало описание на тази част от
имота, оцветена в зелено в изготвената скица /частта заета от разпиляна
продукция/ като „затревена“ площ от „саморасла растителност“. Но това
разяснение на вещото лице е изолирано цитирано от жалбоподателката. По-
същественото е, че и вещото лице е разяснило в съдебно заседание, че „по
тревата се вижда материал, който представлява нещо подобно на това, което е
в купчините складирана готова продукция, прахообразно.“ Доводите на
жалбоподателката, че върху площта, заета от разпиляна продукция, може да
се осъществява всякаква дейност – да се разполагат машини и съоръжения,
както и да работят хора, при което „С.“ ЕОД не е лишен от възможността да
използва площта лично и да я предоставя на друг – освен че са нововъведени,
са и неоснователни. Несъмнено е, че за исковите периоди несъстоятелното
дружество, като несобственик на имота, е лишено от правото да ползва, както
площта от имота, заета от готова продукция, така и тази, върху която е
разпиляна готовата продукция. Доколкото разпиляната продукция пък не е
собственост на носителя на правото на собственост върху имота – „С.“ ЕООД,
то разпиляната продукция пречи на носителя на правото на собственост върху
имота да упражнява това свое право в пълен обем. И в този смисъл
несъстоятелното дружество се е обогатило със сумата на следващия се наем и
за тази площ, който наем не е платило, а със същата сума собственикът на
имота –„С.“ ЕООД е обеднял, тъй като не я е получил. Твърдението на
жалбоподателката, че в края на м. октомври 2021г. върху въпросната площ /с
разпиляна продукция/ е извършвана дейност по сепариране на отпадъци, като
са разположени фургони, техника, отпадъци и хора, които са извършвали
13
дейност по сепариране – също е нововъведено. Същото е и ирелевантно за
настоящия спор, доколкото касае факти, настъпили значително след исковите
периоди. Освен нововъведено е и почиващо на хипотетична възможност
посоченото във въззивната жалба, че е възможно самото дружество „С.“
ЕООД, след въвода във владение, да е предприело действия за максимално
разпиляване на складираната готова продукция. Така посоченото остава само
в сферата на твърденията, а от друга страна е опровергано по категоричен
начин от показанията на свидетеля И., според които, разпиляването на
готовата продукция е само под въздействието на атмосферните условия.
Следващият спорен въпрос е относно размерът на дължимото се
обезщетение, изразяващо се в еквивалентността на наемната цена. Съгласно
заключението от съдебнотехническата оценителна експертиза и
допълнителното такова, пазарният наем за деветмесечен период за площ от
4729кв.м., заета от складираната готова продукция възлиза на 11 491лв. или
1276,78лв. месечно, а пазарният наем за същия период за площ от 4614кв.м.,
заета от разпиляна и свлечена готова продукция възлиза на 11 212лв. или
1245,78лв. месечно, при което месечният наем за цялата площ заета от
складирана и разпиляна и свлечена готова продукция е 2 522,56лв. На тази
база първоинстанционният съд правилно е приел, че наемът за цялата заета
площ за три месеца е 7 567,68лв., а за шест месеца – 15 135,66лв. При това
положение правилно е прието, че вземането на „С.“ ЕООД за обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода от м.януари до м.март 2020г. за това,
че е лишено да ползва част от имота си в размер на 9343кв.м. не съществува
над размера от 7 567,68лв. до размера 10 651,02лв., в който вземането е
прието от съда по несъстоятелността, при което за сумата от 3 083,34лв.
предявеният иск се явява основателен, а за разликата до 7 814,02лв. се явява
неоснователен и искът е отхвърлен; Вземането на „С.“ ЕООД за обезщетение
за неоснователно обогатяване за периода от м.април до м.септември 2020г. за
това, че е лишено да ползва част от имота си в размер на 9343кв.м. не
съществува над размера от 15 135,66лв. до размера 21 302,04лв., в който
вземането е прието от съда по несъстоятелността или за сумата от 6 166,38лв.
предявеният иск се явява основателен, а за разликата до 7 814,02лв. се явява
неоснователен и искът е отхвърлен. Ето защо неоснователно се явява
оплакването на жалбоподателката, че неправилно съдът е приел посочената
от вещото лице коригирана сравнителна стойност от 0.27лв. на кв.м., че се
14
касаело за изкуствено завишена наемна цена, която да е нереална за гр. С..
Данните, посочени от жалбоподателката от сайта на „Ало бг“ /0.13лв. на
кв.м./, не могат да се ценят като доказателство, надлежно събрано в исковото
производство, а и представляват само офертна цена. Вещото лице – оценител
е изготвило заключението си, като е подложил на анализ пазарни аналози и е
определил коригирана сравнителна стойност на кв.м. в размер на 0,27лв. /За
пълнота следва да се посочи служебно известния факт, че по друго дело -
търг. д. №154/2020г. по описа на окръжен съд П., касаещо период януари,
февруари и март 2019г., жалбоподателката, в качеството си на ищец по
делото, е твърдяла пазарна наемна цена именно 0.27лв. на кв.метър./ В
съдебно заседание вещото лице е разяснило, че е ползвало като сравнителен
пример пазарна наемна цена на имоти и в други населени места, тъй като за
обективност на експертизата е необходимо да се сравнят поне три имота
/което изискване се съдържа в Българския стандарт за оценка/. Пазарната
наемна цена за процесния имот е определена чрез прилагане коефициентите
за редукция на офертна цена, който коефициент е един и същ за сравняваните
три имота. Заключението от съдебнотехническата – оценителна експертиза е
компетентно изготвено и не е оспорено от страните и като такова се
кредитира изцяло и от настоящата инстанция.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което решението в обжалваната отхвърлителна част, като правилно,
следва да бъде потвърдено. Същото е постановено при спазване правилата по
чл.153 и чл.253 ал.2 от ГПК, при обсъждане възраженията и доводите на
страните.
При този изход на спора и на основание чл.694 ал.7 от ГПК
жалбоподателката следва да заплати държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 70,76лв.
На основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК жалбоподателката следва
да заплати на въззиваемата страна направените разноски за въззивното
производство. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
/л.63/ същите са в размер на 1 500лв. /адвокатско възнаграждение, изплатено
в брой, съгл. представения договор за правна защита и съдействие/.
/Тъй като цената на двата иска по разглеждания търговски спор е до
20 000лв., то настоящето въззивно решение не подлежи на касационно
15
обжалване - определение №60 225/19.11.2021г. на ВКС по т.д. №2057/2021г.,
второ ТО, ТК./
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №47/21.06.2022г., постановено по търг. д.
№100/2021г. по описа на окръжен съд П., в обжалваната част, с която:
- е отхвърлен предявеният иск по чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН
********** срещу „Б.М.-С.”АД /н/, ЕИК ********* и „С.” ЕООД, ЕИК
********* за приемане за установено, че не съществува вземане в полза на
кредитора „С.”ЕООД, представляващо обезщетение за пропуснати ползи от
ползването без основание на част от негов имот с площ от 9343кв.м.,
намираща се в североизточната част от недвижимия имот, представляващ
производствен терен, целият с площ от 39728 кв.м., ПИ с идентификатор
*********** по плана на гр. С., за периода, считано от 01.01.2020г. до
31.03.2020г. за разликата над 3 083,34лв. до предявения размер от 7 814,02лв.,
или за сумата от 4730,68лв., което е част от прието вземане, включено в
списък на приети вземания съставен на 01.10.2020г. и одобрен от съда по т.д.
№66/2010г. на ПОС с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на
10651,02лв.;
- е отхвърлен предявеният иск по чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН
********** срещу „Б.М.-С.”АД /н/, ЕИК ********* и „С.” ЕООД, ЕИК
********* за приемане за установено, че не съществува вземане в полза на
кредитора „С.”ЕООД, представляващо обезщетение за пропуснати ползи от
ползването без основание на част от негов имот с площ от 9343кв.м.,
намираща се в североизточната част от недвижимия имот, представляващ
производствен терен, целият с площ от 39728 кв.м., ПИ с идентификатор
*********** по плана на гр. С., за периода, считано от 01.04.2020г. до
30.09.2020г. за разликата над 6 166,38лв. до предявения размер от 15
628,04лв. или за сумата от 9 421,66лв., което е част от прието вземане,
включено в списък на приети вземания съставен на 01.10.2020г. и одобрен от
съда по т.д.№66/2010г.на ПОС с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на
21 302,04лв., като решението има установително действие по отношение на
16
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност
по т.д.№66 по описа на ПОС за 2010г.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 1 500лв.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** да заплати в полза бюджета на
съдебната власт сумата от 70,76лв. – държавна такса за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17