№ 24020
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110165815 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.С.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***, уточнена с молби с вх.
№ 11411/16.01.2023 г., с вх. № 46878/20.02.2023 г., с вх. № 93414/04.04.2023
г., подадена чрез законния му представител – управителя Б.М.А. против Т. А.
А., с ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 12072,62 лева /левовата равностойност на 5400
британски лири/, представляваща наложена глоба на лицето Т. А. А. в
качеството му на работник при ищеца на длъжност „шофьор на товарен
автомобил – международни превози“ за установено откриване на 9 нелегални
мигранти на 03.02.2020 г. на пристанище Кале в управляван от него служебен
автомобил, която глоба е заплатена от ищцовото дружество, ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „С.С.“
ЕООД, като подизпълнител и дружеството „С.Г.“ ЕООД, като възложител, е
имало сключен и действащ рамков договор, по силата на който ищцовото
дружество се задължава да превозва товари по поръчка на възложителя.
От своя страна ищцовото дружество „С.С.“ ЕООД било в трудово
правоотношение с ответника в периода от м. декември 2019 г. до м. март 2020
г., като ответникът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил –
международни превози“. Посочва се, че в изпълнение на трудовите си
задължения ответникът с Допълнително споразумение № 1/20.12.2019 г. е бил
командирован за периода от 20.12.2019 г. до 19.03.2020 г. до страни-членки
на ЕС с товарен автомобил с рег. № СА *** и ремарке с рег. № СВ ***.
На следващо място се твърди, че служителят бил запознат с инструкции
и вътрешни заповеди за предотвратяване на неправомерно качване на
1
мигранти в управляваното от него превозно средство. Посочва, че при
постъпване на работа служителят е преминал и обучение в 7 видеоурока, в
които се разяснява и е разработена методология как следва да действа при
ситуация с неправомерно качване на мигранти в превозното средство. Твърди,
че според тази методология и вътрешни правила след почивка и при
потегляне със служебното превозно средство, служителят е бил длъжен да
провери ремаркето, пломбажното въже и катинара, както и дали брезента, с
който е покрито ремаркето не е срязан и да попълни резултата от всички тези
проверки в чек листове, които са му били предоставени. Според така
разработената методология при съмнение за неправомерно проникване в
превозното средство, служителят е бил длъжен, когато стигне до
компетентните органи на съответната държава да изиска проверка, като
поиска при откриване на нарушение органите, извърпили проверката да
отразяват своите констатации в двуезичините чек листове, за да се оправдаят
евентуални нанесени щети по превозваната стока.
В процесния случай обаче ответникът изпълнявал курс до
Великобритания. На 03.02.2020 г. на пристанище Кале е проверено
служебното превозно средство, с което е осъществяван превозът, като при
извършване на проверката е установено, че в ремаркето са скрити общо 9
души – нелегални мигранти или лица, които укриват такива.
Вследствие на така установеното нарушение, на ищцовото дружество
първоначално е наложена глоба в размер на 8100 британски лири. За налагане
на глобата обаче ищецът разбрал едва на 22.04.2020 г., когато е бил уведомен
от Гранична полиция на Великобритания, като е предупреден, че при
неплащане на наложената глоба следващият автомобил на фирмата, който
иска да премине граничния пункт, ще бъде спрян. Посочва, че глобата е
наложена солидарно на водача Т. А. и на „С. С.“ ЕООД.
На следващо място се излагат подробни доводи, че ищцовото дружество
наело адвокатска кантора във Великобритания, на която платил хонорари,
разноски, такси /останали за негова сметка/, вследствие на което е успял да
намали глобата от 900 на 600 британски лири за всяко намерено (укрито)
лице, поради което се е наложило да заплати две санкции – едната, наложена
на дружеството и другата – наложена на лицето, работещо за дружеството.
Твърди, че е влязъл в контакт с водача след като е разбрал за налагане на
глобата, поискал е да заплати задълженията си или да остане да работи при
ищеца, докато покрие глобата, но ответникът е отказал.
След извършване на нарушението, за което е наложена глобата,
ответникът се прибрал в България, по не искал да изпълнява заявките на
ищцовото дружество-работодател и да осъществява повече курсове – като
уточнил, че е оставил влекача на платен паркинг, тъй като не се е чувствал
добре от случая.
Поради допуснатите тежки нарушения на трудовата дисциплина ищецът
уволнил ответника.
Излагат се подробни доводи, че глобата е наложена заради тежко
нарушение на трудовите задължения от страна на ответника, за които е бил
2
запознат и които са били уредени в длъжностната харакеристика, в
Правилника за вътрешния трудов ред, в Заповед за отговорностите на
шофьорите в Западна Европа, Допълнително споразумение № 36/13.12.2019 г.
и извършено умишлено, с което нарушение е причинил имуществена вреда на
своя работодател – наложена глоба, заплатена от ищцовото дружество-
работодател. Поради това навежда, че е налице основание за ангажиране на
пълна имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл.
45 от ЗЗД.
В последната уточнителна молба се твърди, че ищецът е заплатил
иззяло процесната глоба – за което представя платежни нареждания – като
поддържа, че това станало на 25 вноски.
С тези аргументи иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: трудов договор № 36/13.12.2019 г.,
длъжностна характеристика на Т. А., заповед за отговорностите на шофьор-
Западна Европа, Правилник за вътрешния трудов ред, Допълнително
споразумение №1/20.12.2019 г., декларация от 13.12.2019 г., подписана от Т.
А., бланка за ЧЕК листове, уведомително писмо за наложена глоба с превод
от английски на български език, протокол от гранична полиция, ведомости за
преведени заплати, снимков материал - 2 бр черно-бели снимки.
С допълнителни молби са представени платежни нареждания, заповед
за уволнение, съдебно решение, извлечение от електронно банкиране.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Т. А. А. е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Посочва, че изложените в исковата молба твърдения са неверни.
Признава, че е работил като международен шофьор при „С.С.“ ЕООД.
Посочва, че при извършване на превоза, по време на който му е наложена
процесната глоба стриктно е изпълнявал своите служебни задължения и
дадените от работодателя инструкции за проверка на ремаркето. Твърди, че
работодателят не му е предоставил пломбажно въже и катинар и поради това
служителят ги е закупил със собствени средства и е заплатил сума от 158
евро, която все още не му е възстановена от ответника.
Относно процесния случай посочва, че при първоначална проверка
композицията е минала през скенер и е отворен брезента за извършване на
физическа проверка, като митничарите не са открили мигранти. Едва след
извършване на полицейска проверка с кучета и след разчуване на
превозваните каси се е установило, че са налице тайници, в които са се
намирали нелегални мигранти. Посочва, че мигрантите са били там при
натоварване на камиона и шофьорът не е знаел за това, при извършване на
превоза и поради това отрича наличието на умисъл.
Тайниците, в които са се намирали мигрантите, са се намирали в
превозвания товар и водачът на превозното средство не е имал достъп до тази
част на камиона. Посочва, че според констатациите на белгийските и
английските власти служителят не е знаел за наличието на тайници и
прекарването на мигранти. Поддържа, че не за първи път на камиони на
3
ищцовото дружество са откривани скрити нелегални мигранти. Твърди, че
наложената на ищеца глоба е в размер на 5400 британски лири или по 600
лири на намерен нелегален мигрант и че наложената санкция е солидарно на
работодателя и шофьора.
След налагане на глобата ответникът твърди, че е поискал от ищцовото
дружество да осъществява превоз по друг курс, работодателят му е обещал да
удовлетвори искането му, но след това му е възложен отново курс по същата
дестинация и при следваща проверка отново са открити нелегални мигранти.
Твърди, че поради нежеланието си да бъде използван за извършване на
нелегални дейности категорично е заявил на работодателя си, че желае да
прекрати курса, но работодателят му не е взел никакви мерки и е продължил
да издава незаконни разпореждания. Ответникът твърди, че е чувствал
застрашени здравето и живота си, тъй като е бил принуждаван да превозва
агресивни мигранти от своя работодател, което е незаконно, поради което е
отказал да изпълнява незаконните разпореждания на работодателя и е спрял
да осъществява превози. Оспорва наличието на вина, причинната връзка,
отрича да е извършвал противоправно поведение.
Евентуално, при установяване на небрежност, посочва, че следва да
носи ограничена имуществена отговорност, но тя не може да се реализира по
съдебен ред преди да е спазена извънсъдебната процедура по чл. 210 КТ.
Моли съдът да отхвърли предявените искове.
В условията на евентуалност, ако съдът уважи иска, прави възражение
за прекомерност и оспорва иска по размер, като посочва, че като солидарен
длъжник по наложената глоба, ответникът следва да отговаря не за пълния
размер на глобата, а само за половината от глобата или за 2700 британски
лири.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Оспорва представените преводи от английски език като недостоверни,
тъй като са направени от лица, които са със служебни правоотношения със
„С.С.“ ЕООД.
Оспорва представените чек листове, тъй като не е представен заверен
превод на български език.
Моли съдът да задължи ищеца да представи всички приложени
документи в оригинал.
Оспорва представени с молба вх.№ 11411/16.01.2023 г. преводни
нареждания като нечетливи документи.
Оспорва представени с молба вх. № 46878/20.02.2023 г. и вх.№
93414/04.04.2023 г. доказателства, тъй като не са представени в оригинал или
в заверен от страната препис.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети
по делото, тъй като са относими за спора.
Съдът намира искането на ответника по чл. 183 ГПК за бланкетно и
4
необосновано, тъй като не са направени конкретни възражения и не са
изложени конкретни фактически твърдения, заради които да се изискват
представените документи в оригинал. Поради това посоченото искане на
ответника следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че представените с молба вх.№ 11411/16.01.2023 г.
документи са четливи, поради което не следва да бъдат изключвани от
доказателствата по делото на това основание.
Съдът обаче констатира, че приложените към молба вх. №
11411/16.01.2023 г. 12 бр. преводни нареждания са представени на чужд език
без надлежен превод на български език, представените към молба вх. №
46878/20.02.2023 г. извлечения по сметки - 2 стр., не са надлежно заверени,
приложените към молба вх.№ 93414/04.04.2023 г. документи не са заверени, а
също така на приложените документи на английски език не е представен
превод на български език.
На ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на
констатираните нарушения.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от трудово правоотношение
между него и ответника за длъжност „международен шофьор“. По време на
изпълнение на трудовите си задължения ответникът е преминал през граничен
пункт в Кале и на 03.02.2020 г. в управляван от него камион са открити
мигранти и е наложена глоба солидарно на служителя и на работодателя му в
размер на 8100 лири, която впоследствие, след съдебно обжалване, е намалена
до 5400 лири, като работодателя е заплатил процесната сума. Посочва, че
глобата е наложена заради умишлено противоправно поведение на ответника.
Ищецът претендира заплащането на: 12072,62 лева – представляваща
стойността на наложена глоба на лицето Т. А. А. в качеството му на работник
на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози“ за
установено откриване на 9 нелегални мигранти на 03.02.2020 г. на
пристанище Кале в управляван от него служебен автомобил, ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание по чл.
203, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е съществувал трудов договор за длъжността
5
„международен шофьор“; при изпълнение на превоз, възложен от „С.С.“
ЕООД като работодател, на граничен пункт Кале властите на Великобритания
откриват в камиона, управляван от Т. А. 9 мигранти и му налагат глоба в
размер на 5400 лири, която е следвало да бъде заплатена солидарно от
шофьора и неговия работодател.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на
трудово правоотношение с ответника през процесния период, по който
служителят да е полагал труд в момента, заради който са причинени
имуществени вреди на работодателя; 2/ противоправно поведение на
работника или служителя; 3/ че вредата е причинена умишлено от работника
или служителя – че е знаел, че поведението му е неправомерно, съзнавал е, че
с него ще причини настъпване на вреда на работодателя си, като е искал или
допускал настъпване на вредите; 4/ претърпяна имуществена вреда на
работодателя, изразяваща се в претърпени имуществени загуби, 5/ причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на работника и
причинените вреди; 6/ размер на вредата.
В доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на
дължимата сума.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че презумпцията за вина, установена в чл.
45, ал. 2 ЗЗД, се отнася само за случаите на непредпазливост /при
неумишлено причиняване на вреди/, а в случая се твърди умисъл. Поради
това ищецът следва да докаже умисъл на ответника при извършване на
деянието при условията на пълно и главно доказване.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за умисъл на ответника
при извършване на нарушението.
УКАЗВА на ответника, че не представя доказателства за твърденията
си, че белгийските и английските власти са констатирали, че ответникът не е
знаел за наличието на мигранти.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и съдебното решение, представено с
допълнителна молба.
УКАЗВА на ищеца да представи в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението: 1/ надлежен превод на български език на приложените към
молба вх. № 11411/16.01.2023 г. 12 бр. преводни нареждания; 2/ да завери или
да представи заверен препис от извлечения по сметки, представените като
приложение към молба вх. № 46878/20.02.2023 г.; 3/ да завери или да
представи заверен препис от всички, приложени към молба вх.№
93414/04.04.2023 г. документи и да представи превод на български език на
приложените към молба вх.№ 93414/04.04.2023 г. документи на английски
език.
При неизпълнение на указанията съответните документи ще бъдат
6
изключени от доказателствения материал по делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. от
11.30 часа за която дата и час да се призоват страните като по адреса на
ответника се залепи и уведомление чл. 47 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него проект за доклад по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение. На ищеца да се връчи и копие от отговора в едно
с доказателствата към него.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на посочените указания в
срок, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7