№ 3780
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20211100505882 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20000086 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4396 по описа на
СРС, 43-и състав за 2020 г. е отхвърлен предявеният от З. С. В. против Ц. Д. Ц. иск с
правно основание чл.108 от ЗС – за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Венто“ с рег.№ ******* рама WVWZZZ1HZPW58864, както и за предаване на
владението върху автомобила, ведно с ключовете, документи, талони, оригинал на
пълномощно и принадлежностите към него, като ищцата е осъдена да заплати на
ответника сума в размер на 505,19 лв., представляваща сторени разноски в
производството.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба с вх.
№ 25014978, подадена от З. В. чрез адв.Н. Д., в която са направени оплаквания за
неправилност на решението. Жалбоподателката твърди, че към края на 2010 г., когато е
настъпила раздялата между нея и ответника, същият е бил упълномощен да се
разпорежда с автомобила, но така и не предприел действия по връщането му по
начина, по който било предадено ползването - с писмен протокол за предаване на
вещта, документите и връщане на оригиналното пълномощно. Не било отчетено и от
доказателствата по делото, че до 2012 г. автомобилът е използван активно, тъй като е
плащана гражданска отговорност. Счита, че е била налице обективна невъзможност да
издири ответника и да го покани да върне вещта, като това се доказвало и от
тримесечното му издирване по предходно образуваното дело. Също така заявява, че от
твърдението на ответника, че оставил колата пред блока след раздялата му с ищцата, се
извличало недобросъвестно поведение, тъй като същият като пълномощник поел
1
задължението да полага грижата на добър стопанин за съответната вещ. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
призната за собственик на процесния автомобил, като ответникът бъде осъден да
предаде владението върху него
Въззиваемият Ц. Ц. в законоустановения срок е подал писмен отговор на
въззивна жалба чрез адв.В. К.. Счита, че първоинстанционният съд правилно
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, като моли решението да бъде
потвърдено изцяло.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът
намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като изводите и на
двете инстанции съвпадат относно крайния резултат по отхвърляне на исковата
претенция, но с различни мотиви и по други съображения, които следва да се изложат.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. За да бъде уважен като
основателен, в тежест на ищеца е докаже, че е собственик на вещта на соченото от него
правно основание, както и че същата се намира в държане или владение на ответника.
Обстоятелството, че ищецът е собственик се доказва с различни доказателства според
твърдяното от него придобивно основание. В конкретния случай ищцата твърди, че е
придобила собствеността върху процесния автомобил въз основа на покупко-
продажба, докато е живяла с ответника на семейни начала до есента на 2009 г., когато е
настъпила раздяла. В случая липсват събрани по делото доказателства за твърдяното
основание за придобиване на собствеността върху процесното МПС, а именно
покупко-продажба, като например писмен договор с нотариална заверка на подписите
на страните /арг. от разпоредбата на чл.144,ал.1 от ЗДвП, която предвижда, че
собствеността върху регистрирано моторно превозно средство се прехвърля с писмен
договор с нотариална заверка на подписите на страните/, фактури и други документи.
Представено е единствено Удостоверение от МВР, отдел „Пътна полиция“ с № 9897-
823-30.10.2017 г., с отразени в него данни за регистрационен номер на автомобил, дата
на първа регистрация и за собственик, в която графа са вписани имената на ищцата.
Съдът намира, че са неоснователни оплакванията на въззивницата, че от
представеното удостоверение от МВР, отдел „Пътна полиция“ се доказвала
собствеността върху процесния автомобил. Съгласно Чл. 16 /редакцията към 2007-2009
г./ от Наредба № I-45 от 24 март 2000 Г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
промяна на собствеността на регистрирано превозно средство в 14-дневен срок
праводателят и приобретателят предоставят на съответното структурно звено по
регистрация при "Пътна полиция" копие от договора за прехвърляне на собствеността.
Праводателят предоставя копието на структурното звено по месторегистрация на
превозното средство, а приобретателят - на структурното звено за регистрация по
2
постоянния адрес. Т.е. към периода, за който се твърди, че е придобито процесното
МПС промяна в данните за собствеността на автомобила се извършва след изпълнение
на задължение на купувача и на продавача по сделка с предмет МПС да уведомят отдел
„Пътна полиция“ за извършеното прехвърляне и да представят копие от акта, с който
се прехвърля собствеността. Поради тази причина напълно възможно е, информацията
отразена в регистрите на МВР, да не е актуална поради поради липса на изпълнение на
задължението за уведомяване. Разпоредбата на чл.16 от Наредбата е изменена едва
през 2018 г. /изм. и доп. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г./, като след изменението същата
вече предвижда, че при промяна на собствеността на регистрирано в страната превозно
средство МВР и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за
превозното средство и сключения договор. В случай, че сделката е извършена, от
информационната система на Нотариалната камара към информационната система на
МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил
сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е
записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към
информацията за превозното средство. Тоест промяна в данните за регистрация на
МПС относно собствеността вече се извършва служебно, а не зависи от волята и
добросъвестността на страни по такива сделки, като в подобни случаи издадените от
КАТ удостоверения биха могли да притежават доказателствена тежест за установяване
правото на собственост на определено придобивно основание. До измененията на тази
норма обаче, тъй като коректното предоставяне на информация за смяна на
собствеността с оглед отразяване на тези данни в регистрите е изцяло в зависимост от
поведението на прехвърлителя и приобретателя по сделка с предмет МПС, справка или
удостоверение, издадено от информационните системи на сектор „Пътна полиция“ не
могат да се ползват за установяване правото на собственост върху автомобил поради
липсата на правна сигурност на отразените данни. В този случай същите представляват
само индиция, че към момента на издаване на удостоверението е възможно посоченото
за собственик лице да е такова. Тази вероятност съдът намира, че не е достатъчна за
доказване на правото на собственост на ищеца на посоченото основание, доколкото е
възможно и обратното - да е настъпила смяната на собствеността, но същата да не е
отразена в регистрите на пътна полиция. Предвид липсата на проведено пълно и
главно доказване на основанието, на което твърди ищцата, че е придобила
собствеността върху процесния лек автомобил с оглед тежестта на доказване, която
носи, то е невъзможно съдът да приеме за установено, че в действителност същата е
собственик на процесното МПС.
По отношение на втория елемент – държане или владение от страна на
ответника върху автомобила, то отново липсват събрани по делото доказателства.
Представените документи – удостоверение от нотариус С.В. че е извършено
нотариално удостоверяване на подпис върху пълномощно с рег.№ 791 от 27.03.2009 г.,
съгласно което ищцата упълномощава ответника да я представлява пред нотариус с
право да продава притежаваните от нея МПС, да ги регистрира и застрахова, както и
справка за сключена застраховка гражданска отговорност, от която е видно, че за
автомобила е била налична такава към 08.06.2012 г. с покритие до 07.06.2013 г., не
могат да установят, че към подаване на исковата молба автомобилът се намира във
владение или държане на ответника. Ищцата е изброила изчерпателно правата, за
които е упълномощила ответника, като липсва изрично упоменато такова за
управление на МПС, вкл. за процесното МПС, от което евентуално да може да се
извлече извод за упражнявана фактическа власт от ответника, в каквато насока са
твърденията . Неоснователни са и възраженията, че пълномощникът следва да пази
3
вещта и да я предаде с нарочен протокол. Това е така първо, защото не се доказа
изобщо вещта да е била предадена във владение на ответника, извлечено от
съдържанието на пълномощното, и второ - упълномощителната сделка сама по себе си
е едностранна, поражда единствено право на довереника да действа от името и за
сметка на доверителя, като му учредява представителна власт по отношение на трети
лица. Само в случаите, когато страните са обвързани и от други отношения – например
по договор за поръчка, по договор за изработка и т.н., съпътстващи
упълномощаването, тогава се изследва тяхното съдържание с оглед на поети права и
задължения и тяхното изпълнение, респ.неизпълнение. Такива отношения в настоящия
случай нито се твърдят да са породени между страните, нито се доказаха по делото,
поради което съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателката, че за
ответника съществувал ангажимент за съхранение и пазене на автомобила, както и за
нарочното му предаване на ищцата. Справката за сключена застраховка“гражданска
отговорност“ към един минал момент - 2012 г. също не може да послужи като
доказателство за установяване на владение или държане върху автомобила от страна на
ответника към настоящия момент или поне към датата на подаване на исковата молба –
23.06.2015 г. При липса на установено право на собственост на ищцата на соченото от
нея придобивно основание и владение или държане върху автомобила от ответника
съдът намира, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и правилно е
бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в тежест на ищеца на основание чл.78,ал.3 от ГПК
следва да бъдат възложени и сторените от ответника във въззивното производство
разноски , а именно - за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., за чието
заплащане е представено доказателство – договор за правна защита и съдействие с
направено отбелязване по съдържанието му за осъществено плащане в брой при
подписването му.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С Решение № 20000086 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4396 по описа на СРС, 43-и състав за 2020 г.
ОСЪЖДА З. С. В. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК
на Ц. Д. Ц. с ЕГН: ********** сума в размер на 350 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5