№ 1857
гр. Плевен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430103526 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ж.к.***, против Т. И. П., ЕГН
**********, от с.***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422,
ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 2420,89 лева главница,
1263,14 лева договорна лихва за периода 22,05,2018 г. – 22,10,2019 г., 133,81 лева
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 22,05,2018 г. –
22,10,2019 г., 272,34 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода 23,10,2019 г. – 31,01,2021 г., 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2021 г.
до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№825/2021 г. на ПлРС. Твърди се, че на 22,04,2018 г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е
сключен договор за стоков кредит №346542, по силата на който е предоставен кредит в
размер на 2420,89 лева, с фиксиран лихвен процент от 34,72% годишно и ГПР в размер на
40,81%, срок на издължаване – 18 месеца. Посочва се, че поради неизпълнение, банката е
пристъпила към принудително събиране, като е образувано ч.гр.д.№825/2021 г. на ПлРС,
издадена е ЗИ и ИЛ, връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че между
заемодателя и ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 18,02,2022
г., въз основа на който в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за
кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да
изпраща уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че на ответника е
връчено уведомлението за цесията на 16,03,2022 г. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено вземането на ищеца срещу ответника.
1
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство. Приложени са писмени
доказателства по опис и е направено искане за прилагане на ч.гр.д.№825/2021 г. на ПлРС.
При условията на евентуалност, в случай, че се оспорва размера на дълга, е направено
искане за допускане на СИЕ. В писмена молба, депозирана преди с.з. – на 29,10,2025 г.,
процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, ако са налице процесуалните предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не
изпраща представител в с.з., за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№825/2021 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника Т. И. П., ЕГН **********, от с.Буковлък, редовно е връчен препис от исковата
молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.48 от делото/, редовно уведомен е за
първото съдебно заседание по делото /л.54 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор
до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на
съда от 09,10,2025 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства -
договор за стоков кредит №346542/22,04,2018 г. с Общи условия към него, извлечение от
счет.книги от 01,02,2021 г., договор за цесия от 08,02,2022 г., уведомление за извършена
цесия с обратна разписка към него, копие от изп.д.№113/2021 г. на ЧСИ Пл.Дамянов.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер на 213,17 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 84,20 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
2
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. И. П., ЕГН **********, от с.***, ДЪЛЖИ
на „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.***,
район ***, ж.к.***, сумата от 2420,89 лева главница, 1263,14 лева договорна лихва за
периода 22,05,2018 г. – 22,10,2019 г., 133,81 лева обезщетение за забава до датата на
настъпване на изискуемост за периода 22,05,2018 г. – 22,10,2019 г., 272,34 лева
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 23,10,2019
г. – 31,01,2021 г., 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2021 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№825/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. И. П., ЕГН **********, от с.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.***, район ***, ж.к.***, направените разноски в исковото производство в размер 213,17
лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. И. П., ЕГН **********, от с.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.***, район ***, ж.к.***, направените разноски в заповедното производство в размер на
84,20 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3