Решение по дело №6159/2007 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 380
Дата: 24 март 2009 г. (в сила от 18 август 2009 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Чокоева Милева
Дело: 20074520106159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2007 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н  И  Е

20

 

гр. Русе, 24.03.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.…...I граждански състав…....в публично заседание на 24 февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                                       Председател: Н.Ч.

                                                          

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора ...…......................................................... като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6159 по описа за 2007г., за да се произнесе, съобрази:

 

               Ищците К.Ф.И. и Б.М.И. търдят, че на 31.03.2004 г. закупили апартамент от Г.Н.М., М.Н.А. и С. Г. Б. В момента на покупката погасили по сметка на съдия-изпълнител задълженията към техния ипотекарен кредитор ответника М.К.И.. Сумата, която внесли, била изчислена от съдия-изпълнителя, който им заявил, че с това плащане погасяват целия дълг, обезпечен с ипотеката на имота, поради което ще бъде заличена.  Месеци след сделката, ответникът на извънъдебно основание е предявил претенция за още парични задължения. Съдия-изпълнител им връчил уведомление, че ще извърши опис на апартамента с цел принудително събиране на 3685 щатски долара – неустойка, заедно със законната лихва върху 3320 щатски долара, считано от 01.08.2003 г. до окончателното изплащане, както и 124.60 лв. разноски и разноските по изпълнителното дело. Считат, че тази сума не се дължи, тъй като всички задължения на техните праводатели са погасени, а клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като размерът й многократно надвишава обезщетението за забава върху просрочената главница. Евентуално навеждат искане, че в случай, че съдът приеме за действителна тази клауза от договора, то следва да намери приложение чл.92 ал.2 от ЗЗД и неустойката следва да бъде намалена. Предвид гореизложеното ищците искат да се признае за установено по отношение на М.К.И., че задълженията по договор за заем  и обезпечени с ипотека на недвижим имот по нотариален акт № 108 от 05.04.2002 г. на Русенски нотариус, са погасени изцяло. Претендират деловодните разноски.

            Ответникът оспорва предявения иск, като възразява, че задължението не е погасено, тъй като неустойка се дължи в размер на договорната лихва, като тази клауза дерогира задължението за заплащане на обезщетение за забава, и че предвид свободата на договаряне, няма пречка да се уговори неустойка над размера на законната лихва.

            Предвид изложените фактически обстоятелства и формулираните петитуми, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./.

            Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

  Видно от  писменото доказателство на л.2 от делото – нотариален акт № 178, т. II, рег. № 3505, дело № 299 от 2004 г. на нотариус Г.Г., ищците К.Ф.И. и Б.М.И. на 31.03.2004 г. закупили апартамент от Г. Н.М., М. Н.А. и С.Г.Б. От представения нотариален акт на л.4 от делото се установява, че върху закупения от тях имот продавачите им са учредили договорна ипотека, като обезпечение за получен от тях заем от М.К.И. в размер на 3440 щатски долара. Обективирания в нотариалния акт договор съдържа клауза, че при забава заемателите дължат лихва в размер на 1 % за всеки просрочен ден върху цялата дължима сума.

От приложеното изпълнително дело № 9325/2003 по описа на СИС при РРС е видно, че същото е образувано по молба на взискателя М.К.И. срещу Г.Н.М., М.Н.А. и С.Г.Б., като за изпълнително основание в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3812/2003 г. на РРС е послужил нотариален акт № 108, том I, рег. № 1477/2002 г. на РН. С този именно нотариален акт праводателите на ищцата са ипотекирали имота в полза на ответника за отпуснатия им заем. Същите са осъдени да заплатят 3320 щатски долара – главница, 3552.40 щатски долара – договорна неустойка, считано от 05.04.2003 г. и разноски. Ищцата на 31.03.2004 г. с вносна бележка е погасила задълженията на длъжниците изцяло и съдия-изпълнителят е прекратил изпълнителното производство.

Видно от другото приложено изпълнително дело № 5196/2004 по описа на СИС при РРС е видно, че е образувано по молба на горния взискател срещу същите длъжници, като за изпълнително основание е послужил отново описания нотариален акт. Длъжниците са осъдени да заплатят неустойката за друг период – 05.05.2002 г.  – 05.04.2003 г. , ведно със законната лихва от 01.08.2003 г. и разноски. След покупко-продажбата на апартамента от съдия-изпълнител на ищците е връчено уведомление, че ще се извърши опис на апартамента с цел принудително събиране на горните суми.

По делото е приета икономическа експертиза, оспорена и от двете страни, като вещото лице изнася данни, че размерът на главницата по договора за заем е 3440 щатски долара, а неустойката е 7662 щатски долара. В повторната експертиза при спазване поредността на чл.76 ал.2 от ЗЗД е дадено заключение, че неустойката е 10518.85 щатски долара.  

Съдът въприема вторият вариант, като неоспорен и като съобразен с разпоредбите на закона.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Ïðåäÿâåíèÿò положителен установителен èñê å îñíîâàòåëåí. Ïî äåëîòî не се спори, че ищците са собственици на имота, закупен от трети за спора лица и служещ като обезпечение чрез учредена ипотека за изтеглен от последните заем. Спорно е дали задължението, обезпечено с ипотека, е погасено. В тази насока ищците излагат доводи, че е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, клаузата по договора ,че при забава заемателите дължат лихва в размер на 1 % за всеки просрочен ден върху цялата дължима сума. Наведените доводи са основателни.

Едната от функциите на неустойката - наказателна, не може да извини нейната прекомерност и уговарянето й без краен предел, което води до възникването й в размер, многократно надвишаващ този на главницата. Санкционният характер на неустойката следва да се обсъжда във връзка с другите две нейни предназначения - обезщетителна и обезпечителна. Начинът на определяне на неустойката, както и границите й, не са определени с императивни правни норми, поради което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на приватизационната продажба, или отделни нейни клаузи. Въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на неустойката, както и размерът й, са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Правнорелевантно за нищожността на договорената неустойка, е противоречието й с добрите нрави, който общ критерии за действителността на сделките, трябва да намери конкретен израз в конкретната сделка. В случаите, когато за неустойката няма определена граница или краен момент за начисляване, трябва да се преценява дали нарастването й е неудържимо, поради което тя има неморален характер. В този смисъл съдът възприема доводите на ищците за нищожност на клаузата по заемния договор,  защото неустойката, изчислена съобразно нея надвишава трикратно задължението по главницата - 3440 щатски долара към 10518.85 щатски дола. Следователно оределянето на неустойката в тройно по-голям размер от самата главница, представлява нарушение на добрите нрави и на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Ето защо, съдът намира, че тази клауза от процесния договор за заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не поражда задължение за заемателите за заплащане на претендираната сума за неустойка, тъй като има за резултат несправедливо обогатяване поради обективна неравностойност на насрещните задължения. От изложеното следва, че с изплащането на сумата от ищците по изпълнително дело № 9325/2003 по описа на СИС при РРС, всички задължения по договора за заем са погасени и предявеният положителен установителен иск следва да се уважи. 

Съгласно чл.64 от ГПК /отм./ разноските по делото от 587,50 лв., направени от ищците, са в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И     :

           

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97 ал.1 от ГПК, по отношение на М.К.И., ЕГН **********,***, по иска, предявен от К.Ф.И., ЕГН ********** и Б.М.И., ЕГН **********, със съдебен адрес Русе, адв. Д.А.,***, че задълженията по договор за заем от 05.04.2002 г., обезпечен с ипотека на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 108, том I, рег. № 1477/2002 г. на РН № 215, са погасени изцяло.

 ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на К.Ф.И., ЕГН ********** и Б.М.И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес Русе, адв. Д.А.,***, сумата от 587,50 лв. – деловодни разноски.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                               Районен съдия: