Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20
гр. Русе, 24.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.…...I граждански състав…....в публично заседание на
24 февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател:
Н.Ч.
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора
...…......................................................... като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6159
по описа за 2007г., за да се произнесе, съобрази:
Ищците К.Ф.И. и Б.М.И. търдят, че на 31.03.2004 г.
закупили апартамент от Г.Н.М., М.Н.А. и С. Г. Б. В
момента на покупката погасили по сметка на съдия-изпълнител задълженията към
техния ипотекарен кредитор ответника М.К.И.. Сумата, която внесли, била изчислена от
съдия-изпълнителя, който им заявил, че с това плащане погасяват целия дълг,
обезпечен с ипотеката на имота, поради което ще бъде заличена. Месеци след сделката, ответникът на извънъдебно основание е предявил претенция за още парични
задължения. Съдия-изпълнител им връчил уведомление, че ще извърши опис на
апартамента с цел принудително събиране на 3685 щатски долара – неустойка,
заедно със законната лихва върху 3320 щатски долара, считано от 01.08.2003 г.
до окончателното изплащане, както и 124.60 лв. разноски и разноските по
изпълнителното дело. Считат, че тази сума не се дължи, тъй като всички
задължения на техните праводатели са погасени, а
клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като
размерът й многократно надвишава обезщетението за забава върху просрочената
главница. Евентуално навеждат искане, че в случай, че съдът приеме за
действителна тази клауза от договора, то следва да намери приложение чл.92 ал.2
от ЗЗД и неустойката следва да бъде намалена. Предвид гореизложеното ищците искат да се
признае за установено по отношение на М.К.И., че задълженията по договор за
заем и обезпечени с ипотека на недвижим
имот по нотариален акт № 108 от 05.04.2002 г. на
Русенски нотариус, са погасени изцяло. Претендират
деловодните разноски.
Ответникът оспорва
предявения иск, като възразява, че задължението не е погасено, тъй като
неустойка се дължи в размер на договорната лихва, като тази клауза дерогира задължението за заплащане на обезщетение за
забава, и че предвид свободата на договаряне, няма пречка да се уговори
неустойка над размера на законната лихва.
Предвид изложените
фактически обстоятелства и формулираните петитуми, съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.97 ал.1 от
ГПК /отм./.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от писменото
доказателство на л.2 от делото – нотариален акт № 178, т. II, рег. № 3505,
дело № 299 от 2004 г. на нотариус Г.Г., ищците К.Ф.И. и Б.М.И.
на 31.03.2004 г. закупили апартамент от Г. Н.М., М. Н.А. и С.Г.Б.
От представения нотариален акт на л.4 от делото се
установява, че върху закупения от тях имот продавачите им са учредили договорна
ипотека, като обезпечение за получен от тях заем от М.К.И.
в размер на 3440 щатски долара. Обективирания в нотариалния акт договор съдържа
клауза, че при забава заемателите дължат лихва в
размер на 1 % за всеки просрочен ден върху цялата дължима сума.
От приложеното изпълнително дело № 9325/2003 по описа на
СИС при РРС е видно, че същото е образувано по молба на взискателя
М.К.И. срещу Г.Н.М., М.Н.А. и
С.Г.Б., като за изпълнително основание в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3812/2003 г. на РРС е послужил нотариален акт № 108, том I, рег. № 1477/2002 г. на РН. С този именно нотариален акт праводателите на ищцата са ипотекирали имота в полза на
ответника за отпуснатия им заем. Същите са осъдени да заплатят 3320 щатски
долара – главница, 3552.40 щатски долара – договорна неустойка, считано от
05.04.2003 г. и разноски. Ищцата на 31.03.2004 г. с вносна бележка е погасила
задълженията на длъжниците изцяло и съдия-изпълнителят е прекратил
изпълнителното производство.
Видно от другото приложено изпълнително дело № 5196/2004
по описа на СИС при РРС е видно, че е образувано по молба на горния взискател срещу същите длъжници, като за изпълнително
основание е послужил отново описания нотариален акт. Длъжниците са осъдени да
заплатят неустойката за друг период – 05.05.2002 г. – 05.04.2003 г. , ведно със законната лихва
от 01.08.2003 г. и разноски. След покупко-продажбата на апартамента от
съдия-изпълнител на ищците е връчено уведомление, че ще се извърши опис на
апартамента с цел принудително събиране на горните суми.
По делото е приета икономическа експертиза, оспорена и от
двете страни, като вещото лице изнася данни, че размерът на главницата по
договора за заем е 3440 щатски долара, а неустойката е 7662 щатски долара. В
повторната експертиза при спазване поредността на чл.76 ал.2 от ЗЗД е дадено заключение,
че неустойката е 10518.85 щатски долара.
Съдът въприема вторият вариант,
като неоспорен и като съобразен с разпоредбите на
закона.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Ïðåäÿâåíèÿò
положителен установителен
èñê å
îñíîâàòåëåí.
Ïî äåëîòî не
се спори, че ищците са собственици на имота, закупен от трети за спора лица и
служещ като обезпечение чрез учредена ипотека за изтеглен от последните заем. Спорно е дали задължението, обезпечено с ипотека, е погасено. В тази
насока ищците излагат доводи, че е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, клаузата по договора
,че при забава
заемателите дължат лихва в размер на 1 % за всеки
просрочен ден върху цялата дължима
сума. Наведените доводи
са основателни.
Едната от
функциите на неустойката - наказателна, не може да
извини нейната прекомерност и уговарянето й без краен предел,
което води до възникването й в размер, многократно надвишаващ
този на главницата. Санкционният характер
на неустойката следва да се
обсъжда във връзка с другите две нейни предназначения
- обезщетителна и обезпечителна.
Начинът на определяне на неустойката,
както и границите й, не са определени
с императивни правни норми, поради което
договарянето й без краен предел, както
и евентуалната й прекомерност,
сами по себе
си не водят
до нищожност на приватизационната продажба, или отделни
нейни клаузи. Въпрос на конкретна преценка
е дали липсата на краен предел
за натрупване на неустойката, както и размерът й, са довели до
нарушаване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал.
1 ЗЗД. Правнорелевантно за нищожността
на договорената неустойка, е противоречието й с добрите нрави, който общ критерии
за действителността на сделките, трябва
да намери конкретен израз в конкретната сделка. В случаите, когато
за неустойката няма определена граница или краен
момент за начисляване, трябва да се преценява
дали нарастването й е неудържимо, поради което тя има
неморален характер. В този смисъл
съдът възприема доводите на ищците за нищожност на клаузата по заемния договор, защото неустойката,
изчислена съобразно нея надвишава трикратно задължението по
главницата - 3440 щатски
долара към 10518.85 щатски дола. Следователно оределянето на
неустойката в тройно по-голям размер от самата главница, представлява нарушение
на добрите нрави и на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Ето
защо, съдът намира, че тази клауза от процесния
договор за заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не поражда
задължение за заемателите за заплащане на претендираната сума за неустойка, тъй като има за резултат
несправедливо обогатяване поради обективна неравностойност
на насрещните задължения. От изложеното следва, че с изплащането на сумата от
ищците по изпълнително дело № 9325/2003 по описа на СИС при
РРС, всички задължения по договора за заем са погасени и предявеният
положителен установителен иск следва да се уважи.
Съгласно чл.64 от ГПК
/отм./ разноските по делото от 587,50 лв., направени от ищците, са в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97 ал.1 от
ГПК, по отношение на М.К.И., ЕГН
**********,***, по иска, предявен от К.Ф.И., ЕГН ********** и Б.М.И., ЕГН **********, със съдебен адрес Русе, адв.
Д.А.,***, че задълженията по договор за заем от
05.04.2002 г., обезпечен с ипотека на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 108, том I, рег. № 1477/2002 г. на РН № 215, са погасени
изцяло.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН **********,***, да заплати
на К.Ф.И., ЕГН ********** и Б.М.И., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес Русе, адв. Д.А.,***, сумата
от 587,50 лв. – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: