Решение по дело №109/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20217220700109
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е №  127

 

                                   гр. Сливен, 12.07.2021 г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                         СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 109 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К.Д.И., действащ чрез пълномощника адв. Пл. П. ***, срещу решение № 260165/14.05.2021 г., постановено по АНД № 265/2021 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0804-003958/14.01.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева, както и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца", на основание чл. 175а, ал. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Съдът изцяло в разрез със събраните доказателства приел, че е извършено посоченото нарушение. При противоречиви гласни доказателства  съдът е следвало да направи извод, че не е доказано нито авторството, нито начина на извършване на нарушението. В случая маневрата била предприета, за да се установи наличие на шум в двигателя. Сочи се, че в закона липсвала легална дефиниция на понятието "нерегламентирано състезание". Иска се от съда да отмени атакуваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В с.з. касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията – ОДМВР Сливен, редовно призован, чрез процесуалния си представител – гл.юриск. Б. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага се подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение. Ангажира доказателства. В случай, че касаторът претендира разноски, прави възражение за претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

Административен съд - Сливен, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се, че на 28.12.2020 г. в 23, 15 часа в гр. Сливен по ул.“Светлина“ посока бул. „Цар Симеон“ касаторът управлявал л. а. "БМВ 320Д" с рег.№ …………. чужда собственост, като се състезавал, движейки се успоредно с друг автомобил "Фолксваген пасат" с рег. ………… . С оглед установеното служител при ОДМВР Сливен приел, че касаторът е допуснал нарушение на чл. 104б, т. 1, пр. второ от ЗДвП и съставил АУАН № 579211 от 28.12.2020 г. Въз основа на АУАН и установената в него фактическа обстановка, Началник сектор при ОДМВР Сливен издал атакуваното НП, с което на К.И. било наложено наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца", на основание чл. 175а, ал. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд потвърдил атакуваното НП, като приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН бил издаден в съответствие с изискванията на ЗАНН, при напълно изяснена фактическа обстановка. НП съдържало реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на нарушението напълно съответствали на посочената за нарушена правна норма и на приложимата санкционна разпоредба. В него били отразени достатъчно факти относно дата, място и начин на извършване на нарушението. Съдът счел за неоснователно направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не констатирал пороци в административнонаказателното производство, които да накърнявали правото на защита на жалбоподателя. При така установеното въззивният съд стигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на касатора била правилно и законосъобразно ангажирана, тъй като визираното в АУАН и НП нарушение било несъмнено установено и доказано.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

При правилна и пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Изцяло обосновани и законосъобразни са изводите на районният съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените, в т. ч. относно описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП, даващи основание за отмяната на обжалвания санкционен акт. Доколкото същите изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да се посочи, че действително в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "нерегламентирано състезание". Понятието "състезание" смислово означава надпревара, съревнование, което само себе си предполага наличие на повече от един субект. Както в АУАН, така и в НП е посочено и друго МПС, участващо в надпреварата. Предвид това и съобразявайки факта, че в санкционният акт са описани датата и мястото на осъществяване на твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние, пътят, отворен за обществено ползване, по който са се движели автомобилите, както и моторните превозни средства, взели участие в нерегламентираното състезание, настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано от АНО достатъчна пълно, за да даде възможност на наказаното лице да разбере всички съставомерни признаци на деянието и осъществи адекватно правото си на защита в производството, което то безспорно е направило.

Нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Това поведение на водачите на МПС е обявено за наказуемо с нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.

Както обосновано е приел въззивният съд вмененото на касатора административно нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Установява се от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели, ангажирани от ответника по касация, които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН, че двата автомобила посочени в АУАН и НП, единият от който управляван от касатора, са се движили по ул. "Светлина" в посока бул.“Цар Симеон“ в гр. Сливен с висока скорост, която са поддържали, движейки се успоредно един на друг. Свидетелите А. Д. и Ц. И. установяват, че несъмнено водачите на двата автомобила се състезавали помежду си, което било видно от начина на движение на автомобилите и високата им скорост. Именно непосредствените впечатления на тези свидетели са довели до спирането и осъществяването на проверка на водачите на двата автомобила. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на защитата – А. В. и Д. В., съобразявайки факта, че показанията им си противоречат с тези на непосредствените свидетели на нарушението – служителите на ОДМВР, които не са заинтересовани от изхода на делото.

Всичко изложено обосновава извода, че в конкретния случай наказаното лице, съзнавайки действията си, в качеството си на водач на описаното в преписката МПС е предприел действия по участие в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване. Установените от въззивния съд факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно, движението им успоредно един на друг, последователността на действията им по управление на превозните средство, обосновават извода за участие на касатора в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Размерът на наложеното наказание е точно определен, в съответствие с посоченото в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.

Следователно, като е достигнал до извода, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вменените му с процесното постановление административни нарушения и е потвърдил санкционният акт, районният съд е приложил правилно закона.

С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че атакуваното решение е валидно, допустимо, обосновано и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Сливен

 

                                      Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260165/14.05.2021 г., постановено по АНД № 265/2021 г. по описа на Районен съд Сливен.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: