Р Е Ш Е Н И Е
№ 792/
08. Декември 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети ноември 2020г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 876/ 2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на К.П.Т. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3579 от 24.08.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 4
ал.4 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. на жалбоподателката е отказано отпускане
на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г.,
тъй като не отговаря на условията на чл. 2 ал.1 от наредбата вр. чл. 10 ал.1
т.6 и 6а от ППЗСП – прехвърлила е недвижими имоти през последните 5 години
срещу заплащане и общата стойност на сделките е 50 060,02 лв. и надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход /4500 лв./ и не попада в изключенията на
чл. 10 ал.12 т.2 ППЗСП.
Жалбоподателката оспорва заповедта, потвърдена с
решението на Директора на РДСП-Плевен като незаконосъобразна и моли за отмяната
й. Счита, че заповедта противоречи на смисъла и целта на закона и органът е
подходил формално, а не индивидуално към случая. Посочва, че е пенсионерка,
живее сама под наем, освидетелствана е с Решение на ТЕЛК. Твърди, че не е
получила облага от сделката, тъй като жилището е било закупено с банков
ипотечен кредит и впоследствие е било продадено заради необслужване на кредита,
а сумата от продажбата е покрила задължението по кредита на сина й. Така
банката си е върнала парите, а жалбоподателката фактически не е получила нищо
от продажбата. Това се вижда от банковите извлечения и Нотариалния акт за
продажбата. Затова счита, че има право на помощта.
Ответникът – Директора на ДСП – Плевен изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в мотивите на
заповедта.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане, вр. чл. 4 ал.6 от Наредба № РД
07-5/16.05.2008г.
На оспорване подлежи първоначалната заповед за отказ
да се отпусне целева помощ за отопление на Директора на ДСП – Плевен, когато
по-горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Плевен е отхвърлил
жалбата при обжалването по административен ред. Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3579 от 24.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен, потвърдена с Решение №
15-РД06-0040/23.09.2020г. на Директора на РДСП – Плевен.
Решението на Директора на РДСП- Плевен, с което е
отхвърлена жалбата срещу заповедта е връчено на 24.09.2020г. Жалбата е подадена
на 02.10.2020г. в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката К.П.Т. с настоящ адрес ***, е подала
заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия
с Вх. № ЗСП/Д-ЕН/3579 от 10.08.2020г. в ДСП – Плевен. Декларирала е, че е пенсионерка,
семейно положение – вдовица, с трайно намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК – с
83 %. Живее сама под наем в едностайно жилище в гр. Плевен. Не притежава
движима и недвижима собственост. Не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на
капитала на търговско дружество. Декларира доходи за предходните шест месеца от
изплатена пенсия. Декларирала е, че през последните 5 г. е извършила две
разпоредителни сделки – дарение на земеделска земя през 2017г. и продажба на
апартамент през 2018г.
В законоустановения срок е извършена социална анкета
за проверка на декларираните обстоятелства и е изготвен социален доклад.
Установено е, че заявителката е на 81 год., пенсионерка, вдовица. Живее сама в едностайно
жилище под наем. Притежава ЕР на ТЕЛК със срок пожизнен и призната трайно
намалена работоспособност 83 %. Получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО от лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО. Или доходът й от
пенсия за предходните 6 месеца е в общ размер 1772,34 лв. Средномесечният й
доход за преценка правото на помощ за отопление, формиран от пенсия след
намаляване със съответния коефициент 1,561 съгласно чл.2 ал.3 от наредбата, е в
размер на 189,23 лв. Диференцираният доход за отопление е изчислен на 277,50
лв.
Отделно от това като лице с увреждания получава
месечна помощ от 54,45 лв. на осн. чл. 70 т.2 от Закона за хората с увреждания
– общо получени през годината 378,90 лв.
При служебна справка от Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Плевен относно имущественото й състояние се установява, че не
притежава движима и недвижима собственост.
При служебната справка в Имотния регистър на Агенция
по вписванията се установява, че жалбоподателката е извършила две
разпоредителни сделки със свои недвижими имоти за последните 5 години, през
2017г. и през 2018г., както е декларирала в заявлението си.
Едната сделка е за дарение на недвижим имот на
20.09.2017г., представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с.
Божурица, с материален интерес по данъчна оценка в размер на 1865,20 лв., тъй
като сделката е безвъзмездна.
Втората разпоредителна сделка е извършена на
20.03.2018г. за продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
Плевен, ул. „Антим I“ № 18 ет.4 ап.7 за сумата
24 641.62 Евро или равностойността на продажната цена в лева -
48 194,82 лв. Според съдържанието на приложения нотариален акт сумата по
сделката е преведена в деня на продажбата по сметка на „Юробанк България“ АД
/Пощенска банка/, с което е изцяло изплатен и погасен банков кредит на продавача К.П.Т. /ипотекарен
длъжник/ и на С.Т.Т., обезпечен с договорна ипотека в полза на банката върху
имота, предмет на продажбата. Видно от извлеченията от банкови сметки на К.П.Т.
и С.Т.Т. сумата от продажбата е постъпила за погасяване на ипотечния кредит.
След продажбата договорната ипотека е заличена.
Проверката е потвърдила и останалите декларирани
обстоятелства, че не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на капитала на
търговско дружество.
В изготвения социален доклад след преценка на нуждите
от социално подпомагане е направено предложение за мотивиран отказ за отпускане
на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2020/2021 г. поради това, че
е извършила прехвърляне на недвижим имот дарение през м. 09.2017г. в с.
Божурица с материален интерес 1865,20 лв. и продажба на недвижим имот в гр.
Плевен на 20.03.2018г. за сумата 48 194,82 лв. и не отговаря на условията
на чл.2 ал.1 от Наредба РД 07-5/2008г. вр. чл. 10 ал.1 т.6 и т.6а от ППЗСП.
Общата стойност на двете сделки е 50 060,02 лв. и надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход /4500 лв./ и не попада в изключенията на
чл. 10 ал.12 т.2 ППЗСП.
Въз основа на социалния доклад Директорът на ДСП – Плевен е издал заповед, с която на жалбоподателката
е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия, поради
извършените разпоредителни сделки през 2017г. и 2018г., чийто материален интерес
надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход и не отговаря на
условията на чл. 10 ал.1 т.6 вр. чл. 10 ал.12 т.2 ППЗСП.
Т. е обжалвала заповедта по административен ред пред
Директора на РДСП – Плевен като е възразила, че средствата от продажбата на
недвижимия имот в гр. Плевен не са останали за нея, а са постъпили за
погасяване на ипотечния кредит за закупуването на имота, отпуснат от банката с
тази цел. Моли за индивидуален подход към случая, тъй като не разполага с никакви
средства и имоти, освен пенсията и здравословното й състояние е влошено.
Директорът на РДСП – Плевен отхвърлил жалбата с мотив,
че не са налице предпоставките на чл. 10 ал.1 т.6 и т.6а вр. ал. 12 т.2 от
ППЗСП за отпускане на помощ за отопление на жалбоподателката, тъй като общата
стойност на прехвърлителните сделки надвишава 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход за страната. И за целите на социалното подпомагане са без значение
предприетите от лицата фактически и правни действия след отчуждаване на
недвижимите имоти, както и за какво са изразходвани средствата, получени от
тях. Достатъчен е факта, че разпоредителните сделки са извършени през
последните 5 години, както и че стойността на възмездната сделка надхвърля
60-кратния размер на гарантирания минимален доход.
Този извод е неправилен и не съответства на целта на
закона.
Условията и редът за отпускане на целева помощ за
отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., издадена от министъра на труда и социалната
политика въз основа на законовата делегация на чл. 12 ал.4 на Закона за
социално подпомагане.
Съгл. чл. 4 от Наредбата лицата и семействата подават
заявление-декларация по образец в Дирекция Социално подпомагане по настоящ адрес.
Социален работник извършва социална анкета и посещение по настоящ адрес и
изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ
на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или
отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред Регионалната дирекция за
социално подпомагане по реда на АПК.
Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Плевен,
който е съответния териториално и материално компетентен орган, при условията
на заместване съгласно Заповед ЧР-7-144/20.08.2020г. на Изп. Директор на АСП. В
необходимата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания,
мотивирали отказа. Спазена е разписаната процедура, при която са изяснени
всички факти от значение за подпомагането.
В разпоредбата на чл.2 ал.1 от тази Наредба е
предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на
молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане.
Основа за определяне на диференцирания доход за
отопление е базовия доход за отопление. Съгласно чл.2 ал.5 т.17 от наредбата диференцираният
доход за отопление за лице над 75 год., живеещо само е 1,85 от базовия доход за
отопление или диференцираният доход за отопление в случая е изчислен на 277.5
лв. Средномесечният доход за отопление на жалбоподателката за предходните 6
месеца, формиран от изплатени пенсии е 189,23 лв. т.е. под този праг.
При средномесечен доход за отопление под определения
диференциран доход за отопление се полага помощ за отопление, в случай че
лицето отговаря и на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на
закона за социалното подпомагане.
Според чл. 4 ал.3 от Наредбата преценката за отпускане
на помощта за отопление се извършва след социална анкета съгласно чл. 27 ал.8
от ППЗСП, при която се изследва и възможността за самоиздръжка.
Съгласно допълнителното условие в чл. 10 ал.1 т.6 и
т.6а от ППЗСП , за да има право на социална помощ, лицето не трябва да е
прехвърляло през последните 5 години срещу
заплащане или чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях. А съгласно ал.12
т.2 ППЗСП – това изискване не се прилага, когато общата стойност на сделките не
надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период.
В случая правилно е приложен материалния закон като е
прието, че жалбоподателката не отговаря на горното изискване, тъй като е
прехвърлила недвижими имоти през последните 5 години, чиято обща стойност
надхвърля 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за страната, който
е в размер на 4500 лв., поради което не е изпълнена предвидената в закона
отрицателна материално-правна предпоставка за отпускане на целева помощ за
отопление.
Но не е съобразена целта на закона, регламентирана в
чл. 11 ал.1 и ал.2 от Закона за социално подпомагане, а именно – да се отпускат
социални помощи на лица, които не могат сами със собствените си доходи и
имуществото си да покриват основните си жизнени потребности, след като са
изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140
от СК.
В случая жилищният имот в гр. Плевен, собственост на
жалбоподателката, е бил закупен с банков ипотечен кредит, отпуснат на К.П.Т. и
синът й – С.Т.Т. и върху имота е вписана договорна ипотека в полза на банката за
обезпечение на кредита. Сумата от продажбата е постъпила по откритата сметка в
банката за обслужване на кредита, с което вземането на банката по кредита е
било изцяло погасено. Така жалбоподателката не е получила никаква облага по
сделката и не се е разпоредила свободно по своя воля и усмотрение със
средствата от продажбата в полза на трето лице.
Затова за нуждите на социалното подпомагане следва да
се приеме, че чрез сделката за продажба на жилищния имот, извършена през 2018г.
тя реално не е получила доход, чрез който е било възможно да посрещне основните
си жизнени потребности. Тази сделка не би следвало да се вземе предвид за
правото на помощ.
А другата разпоредителна сделка със земеделски имот в
с. Божурица, извършена в рамките на петгодишния период не надвишава определената
в чл. 10 ал.12 т.2 ППЗСП стойност и затова разпоредбата на чл. 10 ал.1 т. 6а ППЗСП
не се прилага и не съставлява пречка за отпускане на помощ за отопление. Затова
също не следва да се вземе предвид.
Ето защо в конкретния случай с получаваните доходи,
предвид и здравослоното й състояние, жалбоподателката не би могла да покрие
основните си жизнени потребности и следва да й се отпусне исканата помощ за
отопление.
Постановеният отказ е незаконосъобразен поради
несъответствие с целта на закона и следва да се отмени, а административната
преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне по
подаденото заявление при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Съгласно чл. 13 ал.6 от Закона за социалното
подпомагане вр. чл. 4 ал.6 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. решението на
административния съд е окончателно.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и
чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3579 от
24.08.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която
на осн. чл. 4 ал.4 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. на К.П.Т. ***
е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2020/2021г.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне по Заявление с Вх. №
ЗСП/Д-ЕН/3579 от 10.08.2020г., подадено от К.П.Т. ***, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :