Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 08.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА Я.
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Кона Дочева, като разгледа докладваното от съдията
Кунчева в.гр.дело № 273 по описа за
2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на С.К.К.,
С.В.Х. и В.С. ***, и Р.С.Х.,***, всичките представлявА.от пълномощника адв. Л.Б.
от САК, срещу решението на Районен съд – Червен бряг от 24.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 90/2016 г., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от тях искове, с правно основание чл. 124 ГПК, срещу П.П.Г.,***, В.Я. ***, К.Я. ***, Т.С. Я.,***, Х.Х.Я.,***,
Я. ***, К.Т.В.,***, П. Т. Л., от гр.М., Ч.П.Г.,
от гр. В., М.Ф.Я.,***, М.К.Б.,***,
Ф.А.Ф.,***, Т.Ф.Ф.,***, Ц.Г.Я.,***, М.Т.Я.,***, И.М. ***, и С.И.Б., от гр. К..
С жалбата се поддържа довод, че
атакуваното с нея решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са
оплаквания, че първоинстанционният съд не е изяснил изцяло фактическата
обстановка, направил е неверни фактически констатации и правни изводи и
неправилно е приложил закона, както и че не се е произнесъл по искането на
ищците да бъде упражнен косвен контрол за законосъобразност на реституционния
акт на поземлената комисия. В жалбата са изложени също така подробни
съображения в подкрепа на довода, че предявените искове са с правна
квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не възприетата от решаващия съд – чл. 124 ГПК. Въззивните жалбоподатели претендират отмяната на обжалваното решение и
произнасяне на въззивната инстанция със съдебен акт по същество, с който
да бъдат уважени предявените искове,
както и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на въззивниците адв. Л.Б., която е
представила и писмена защита по делото.
Ответницата по въззивната жалба М.Н.Ч.
изразява становище за нейната неоснователност чрез назначения й особен
представител по делото адв. Ф.И. ***.
Ответниците по въззивната жалба Н.С.Д.,
М.С.Д., Ч.П.Г., М.К.Б., И.М.Я., Х.Х.Я. и П.П.Г. оспорват жалбата в представения
от тях писмен отговор чрез пълномощника
адв. Р.Т. ***.
Останалите ответници по въззивната
жалба не ангажират становище.
След съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото и като взе предвид доводите на страните,
настоящият състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба
за процеусално допустимо, а по същество жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
От наведените в исковата молба
фактически твърдения и заявения петитум може да се направи категоричен извод,
че първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове, чието
правно основание е разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ищците се позовават на
сключена през 1948 г. съдебна спогодба, по силата на която техният наследодател
К. С.К. /К.С.К.Я./ и наследодателите на ответниците – Т.К. Я., М.К.Я. и Т.К.Я. са си поделили
наследствени земеделски земи в землището на гр. К., като всеки съделител е
получил в дял конкретни имоти, а част от имотите са останали в общ дял при
равни правни. През 1949 г. К.Я. декларирал притежаваните от него
наследствени имоти и впоследствие внесъл
същите в ТКЗС. След влизане в сила на ЗСПЗЗ един от наследниците на К.Я. подал
заявление за възстановяване на земеделските земи, внесени в ТКЗС от техния
наследодател, но поземлената комисия отказала да се произнесе по заявлението,
поради обстоятелството, че земите са по партидата на братята Т., М.и Т.К.. Поземлената
комисия се произнесла с решения, с които
били възстановени в стари реални граници и с план за земеразделяне земеделски
земи на наследниците на тримата братя Т., М.и Т.К., като в т.ч. били и земите,
притежавА.и внесени в ТКЗС от К.Я.. Към този период на ищците не била известна
сключената през 1948 г. съдебна спогодба, но след узнаването за същата през 2014 г. поискали от Общинска служба по земеделие гр. К. на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ да
измени реституционните решения. Получили обаче отговор, че същите са влезли в законна сила. С исковата
молба е заявена претенция да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици по наследство на описаните в молбата
земеделски имоти към датата на обобществяването им по силата на сключената
съдебна спогодба, предмет на ч.гр.д. № 42/1948 г. на съда в гр. К..
В първоначално подадената искова
молба процесните земеделски имоти са описани с индивидуализиращи ги белези по
комасационния план на землището на гр. К. от 1946 г., но и с такива,
кореспондиращи на възстановени с реституционните решения на поземлената комисия
земеделски земи в полза на наследниците на братята Т., Т. и М.К..
След указания на първоинстанционния
съд за отстраняване констатирани нередовности на исковата молба, ищците са
депозирали уточняваща молба, в която са заявили изрично, че претендират съдът
да признае за установено по отношение на ответниците, че именно земеделските
земи, които са били поставени в дял на К.Я.
и в общ дял на съделителите, по силата на извършената през 1948 г. съдебна
делба, са внесени в ТКЗС от наследодателя на ищците К.Я. и същите земи са
възстановени с решения на поземлената комисия само на наследниците на Т., Т. и М.К.,
но не и на наследниците на К.Я..
С оглед на така направеното
уточнение, може да се приеме, че ищците претендират да бъде установено правото
на собственост на техния наследодател върху притежавани от него земеделски
земи, придобити по наследство и съдебна делба, към момента на колективизацията
им, какъвто е предметът на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
След изпращане на делото по реда на
чл. 23, ал. 3 ГПК за разглеждане от Районен съд – Червен бряг, този съд
неправилно е дал указания на ищците да индивидуализират процесните имоти в
новите им граници, което е сторено с депозираната от тях молба-уточнение.
Неправилно също така
първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 124 ГПК, но
доколкото същите са разгледани на наведените с исковата молба фактически
основания, може да се приеме, че съдът не се е произнесъл по непредявени
искове.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и приетите заключения на вещите лица по допуснатите
съдебно-технически експертизи, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
През 1946 г. е създаден и одобрен
комасационния план на гр. К., по чиито имотни ведомости фигурират братята Т., Т.и
М.К.Я., а по партида № 2251 същите притежават общо 43.090 дка некомасирана земя
и 353.406 дка комасирана земя. Подробно описание на тези земеделски имоти се
съдържа в приложеното удостоверение № 196/20.08.1991 г., издадено от Общински
народен съвет гр. К..
В приложения по делото протокол от
05.03.1948 г. по ч.гр.д. № 42/1948 г. на К.нски околийски съд е обективирана
съдебна спогодба за делба на съсобствени недвижими имоти между съделителите К.С.К.Я.,
Т.К.Я., Т.К.Я. и М.К. ***. По силата на тази спогодба всеки от съделителите
получава в дял земеделски имоти в землището на гр. К., индивидуализирани по
комасационния план, като в общ дял на всички съделители, при равни права, се
поставят седем земеделски имота. Общият
размер на наследствените земи, предмет на приключилата със съдебна спогодба
съдебна делба, е 344.927 дка поставени в индивидуални дялове и 74.479 дка поставени в общ дял при равни
права.
Извършената по силата на постигнатата съдебна
спогодба делба на наследствена земя не е била отразена във ведомостите на
комасационния план от 1946 г.
По делото е безспорно установено, че
ищците-въззивници са наследници на съделителя К.С.К.Я. /К. С.К./, а
ответниците-въззиваеми – на останалите трима съделители - братята Т., Т.и М.К.Я. /К./.
От съдържанието на приложения протокол
от 05.03.1948 г. по ч.гр.д. № 42/1948 г. на К.нски околийски съд е видно, че по
силата на сключената между страните съдебна спогодба наследодателят на
ищците - К.С.К.Я. е получил в дял
следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. К., а именно: 1/
Нива от 18.200 дка част от цяла такава от 93.500 дка, находяща се в
местността „***“, съставляваща парцела Първа на квартал W 36 по комасационния план на гр. К., до съседи на
цялата: братя Н. и С.Б., н-т е на И.Ц. и от две страни път, а частта остава при
съседи: н-т е на И.Ц., братя Н. и С.Б., М.К.Я. и път; 2/
Нива от 22.770 дка част от цяла такава от 75.900 дка, находяща се в местността
„***“, съставляваща част от парцела 3-та на квартал 202 по комасационния план
на гр. К., до съседи на цялата: общинска парцела, Д.М.А., М.М.Я. и път, а частта
от 22.770 дка остава при съседи: общинска марцела, М.К.Я., Т.К.Я. и М.М.Я.; 3/
Нива от 18.730 дка част от цяла такава от 74.945 дка, находяща се в местността
„***“, съставляваща парцела 8-ма на квартал W 279 по комасационния план на гр. К., до съседи на цялата:
общинска парцела, Н. М.А., Н. Ц.Д. и В.Б., а на частта от 18.730 дка остава до
съседи: общинска парцела, М.К.Я., Т.К.Я. и Н. Ц.Д.; 4/
Нива от 18.202 дка част от цяла такава от 90.582 дка, находяща се в местността
„***“, съставляваща част от парцела 5-та на квартал W 46 по
комасационния план на гр. К., до съседи на цялата: Т. Т.С., И.Е., Р.М., Е.С.К.
и път, а частта от 18.100 дка остава до съседи: Т. Т.С., Т.К. Я., М.К.Я. и
път; 5/ Нива /ливада и блато/ от
10 дка, находяща се в местността „***“, до съседи: М.Я., И.Г., водна воденица и
път; 6/ ¼ идеална част от
Гора от 5.760 дка, находяща се в местността „***“, до съседи: В. Т. К., братя Г.,
Т.К.К. и път, съставляваща парцела 22 на квартал W 99а по
комасационния план на гр. К.; 7/
¼ идеална част от Гора от 12.719 дка в местността „***“, до
съседи: Т.К.Я. и от три страни пътища, съставляваща парцела 1-ва на квартал W 100 по комасационния план на гр. К.; 8/ ¼ идеална част от Лозе от 10 дка в
местността „***“, до съседи: Д. В.Н., М.Я. и от две страни пътища; 9/ ¼ идеална част от Нива от 20 дка в местността „***“, до съседи:
от две страни М.Я. и от другите две страни пътища; 10/ ¼ идеална част от Нива от 13 дка в
местността „***“, до съседи: И.Б.Т., н-те на И.Д.Т. и от две страни
пътища; 11/ ¼ идеална част от
Нива /ливада/ от 5 дка в местността „***“, до съседи: А.Ц., М.Я. и път; 12/ ¼ идеална част от Нива от 8 дка в
местността „***“, до съседи: М.Я., П.Б.Т. и път.
По силата на сключената съдебна
спогодба наследодателят на ищците К.Я. е получил в индивидуален дял земеделски
земи със сумарна площ от 87.902 дка, както и ¼ идеална част от
поставените в общ дял при равни права земеделски имоти със сумарна площ от
74.479 дка, а наследодателите на ответниците – братята Т., Т. и М.Я. са
получили в индивидуални дялове земеделски земи със сумарна площ от 257.025 дка
и съответно по ¼ идеална част от поставените в общ дял при равни права земеделски
имоти.
Внесените от тримата братя Т., Т. и М.К.Я.
земи в ТКЗС са описани като вид и площ в приложените удостоверения от
21.08.1991 г., в които е посочен партиден № 2251.
В удостоверение № 85/22.01.1992 г., издадено
от Бригада II СЗФБ при
Агрофирма „Хибрид“, е отразено, че К.С.Я. е внесъл в ТКЗС 60.512 дка по партида
№ 434. По делото е приложено писмо от Държавна агенция „Архиви“, от
съдържанието на което е видно, че Агрофирма „Хибрид“ не се явява правоприемник
на нито едно от създадените трудово кооперативни земеделски стопанства в гр. К..
Съгласно заключенията на вещото лице инж. С.С. /по първоначално поставените
задачи и по допълнителните такива/, партидата, по която К.С.Я. е внесъл земя в
ТКЗС и партидата по комасационния план / п.№ 2251/ са различни, но процесните
имоти са част от внесените в ТКЗС от М.Я. и Т.Я., съгласно представените
удостоверения от 21.08.1991 г., като площите са различни, тъй като внесените в
ТКЗС имоти са били предмет на делба и така са се образували процесните.
По делото е приложена декларация пред
Държавна планова комисия от 30.06.1949 г. за притежаваните от К.С.Я. непокрити земеделски имоти, в която са описани общо
102.540 дка. Съгласно заключението на вещото лице инж. Мери Иванова, от тази
декларация се установява връзката между партида № 434 и партида № 2251. Също
така, според това заключение К.С.Я. е бил вписан като собственик в инвентарните
книги през 1949 г. под № 434, но към този момент наследствените имоти в
съвкупност вече са били отразени в партида № 2251 към комасационния план. По
последната партида обаче не е бил отразен протокола за делба, респективно не е
било вписано името и на К.Я..
С протокол № 46 от 29.04.1992 г. Общинската
поземлена комисия гр. К. е възстановила на основание чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ
и чл. 18ж от ППЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на братя Т., Т. и М.Кр.К.
/Я./ върху земеделски земи в размер на 402.496 дка, в т.ч. 353.406 дка
комасирана земя и 43.090 дка некомасирана земя по партида № 2251 от
комасационния план на гр.К. от 1946 г.
С
решение № 220К от 07.12.1995 г. на Поземлена комисия гр. К. е възстановено правото
на собственост на наследниците на Т., Т. и М.К. К. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на описаните в решението седем земеделски
имота, чиято площ сумарно е в размер на 105.400 дка.
С решение № 220 от 07.12.1999 г.,
издадено на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за
земеразделяне и протокол № 46/29.04.1992 г., Поземлена комисия гр. К. е
възстановила правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М.К. К. съгласно
плана за земеразделяне в землището на гр. К. върху девет земеделски имота,
чиято сумарна площ е 279.825 дка.
На
11.02.1991 г. ищецът С.К. е депозирал заявление до общинската поземлена комисия
в гр. К. за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С.К.
върху 102.540 дка земеделски земи по декларация от 1949 г.
По това заявление поземлената
комисия се е произнесла с решение по протокол № 68 от 25.06.1992 г., с което е
отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на заявените имоти с обща
площ от 102.540 дка по декларация от ТКЗС, като е изложила мотиви, че земята е
на партидата на братя Т., Т. и М.К. К. – парт. № 2251.
С писмо изх. № 300/31.10.1994 г.
общинската поземлена комисия е уведомила заявителя С.К.К., че не може да
постанови решения по чл. 18ж, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху земеделските земи на К. С.К. поради това, че същият няма
собствена партида в комасационния план и комасационните ведомости от 1946 г. В
писмото е посочено още, че земята, която наследодателят К. К. е внесъл в ТКЗС,
е наследствена и е от партида № 2251 на името на братя Т., Т. и М.К. К., която
е възстановена с протокол № 46/29.04.1992 г. на
Общинска поземлена комисия гр. К.. Посочено е също така, че спорът за
материално право върху полагащите се земеделски земи следва да се осъществи по
съдебен ред /чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ/.
По делото е приложено и писмо с
изх.№ 371/19.12.2014 г. до С.К.К., с което Общинска служба по земеделие гр. К.
го уведомява, във връзка с депозирана от него молба на 26.11.2014 г., че
решенията на поземлената комисия, с които е възстановено право на собственост
върху земеделски земи на наследници на братя Т., Т. и М.К. К., са влезли в
законна сила, както и че в случая хипотезата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ е
неприложима, но при спор за материално право се прилага чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
В първоинстанционното производство
са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел В. К.,
който е заявил, че е втори братовчед с децата на Т., Т. и М.Я.,
става ясно, че до комасацията на земята, приключила през 1946 г., тримата братя и техния племенник К.С.К.Я. /К.
С.К./ са притежавали и обработвали наследствени земи. Всички наследствени земи
били комасирани само на името на Т., Т.и
М.Я.. К.Я. нямал партида, но неговия дял от наследствената земя бил в партидата на чичовците му. През 1948 г. по искане на К.Я. е било
образувано дело за делба на наследствените земи. Впоследствие тримата братя и
техният племенник К.Я. внесли получената при делбата земя в ТКЗС и станали
член-кооператори. Това станало през 1951 г., а до 1956 г. всеки от тях получавал
рента за кооперираната земя. Свидетелят е заявил още, че през 1991 г. е бил
член на Общинската поземлена комисия гр. К. и знае, че комасираната земя по
партида № 2251 е била възстановена само на Т., Т. и М.Я., на чието име е била
партидата.
С оглед
на гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал
по делото, въззивната инстанция направи следните правни изводи:
По въпроса за характера на иска по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ и правния интерес от воденето му е постановено Тълкувателно решение № 1
от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1/1997 г. на
ОСГК на ВКС. Със същото е прието, че оспорването на правото на собственост
върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е
налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ
или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху
земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците
съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с
окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне
поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. С тълкувателното решение е прието
още, че когато след приключване на производството по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ
с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици
на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е
постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската
поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени
постановеното решение съобразно новите обстоятелства.
В контекста на цитираното
тълкувателно решение установената съдебна практика приема, че допустимостта на
иска по чл. 14, ал. 4 се определя от наличието на спор за материалното право на
собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед
възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила
административната процедура по възстановяване на собствеността пред поземлената
комисия не е пречка за предявяване на този иск, тъй като въз основа на влязлото
в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие като административен орган е обвързана от
решението на съда и е длъжна на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ да измени
решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността.
Конститутивното действие на решението на поземлената комисия се отнася за
обособяване обекта на реституция, но то може да се изменя относно субекта на
правото на собственост /вж. Р.№133/17.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№106/2009 г., I г.о., ГК/.
С оглед съображенията, изложени в
горепосоченото тълкувателно решение, се налага извод също така, че правен
интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ ще е налице и тогава,
когато спрямо ищеца е бил постановен отказ с влязло в сила решение на
поземлената комисия да му бъде възстановена собствеността върху заявената по
реда на чл. 11 от ЗСПЗЗ земеделска земя, ако собствеността върху същия имот е
била възстановена в лицето на други заявители, какъвто е и настоящият случай. Това
е така, тъй като понятието „окончателен отказ“ съгласно раздел втори от
съобразителна част на Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС има
по-широко съдържание. Такъв окончателен отказ би бил налице, само ако по
отношение на всички лица, подали заявление за възстановяване, е било
постановено влязло в сила решение, с което в производството по чл. 14, ал. 1 –
3 от ЗСПЗЗ им е отказано възстановяване правото на собственост върху същата
земеделска земя.
В настоящия случай по заявлението
на ищеца С.К., като наследник на К. С.К. /Я./, поземлената комисия е
постановила отказ да признае правото на възстановяване собствеността върху
заявените земеделски имоти, който не се явява окончателен такъв, доколкото основание
за този отказ е именно наличието на спор за материално право по отношение на
същите имоти между наследниците на К. К. и наследниците на братята Т., Т. и М.К.
К. /Я./, съобразно изложените мотиви в административния акт – земята е на
партидата на тримата братя /парт. № 2251/. В същия смисъл е и изпратеното
по-късно до заявителя становище на поземлената комисия.
Наред с отказа на поземлената
комисия да признае реституционни права на наследниците на К. К. /Я./ по
отношение на заявените от тях земеделски земи, е налице произнасяне с влезли в
сила административни актове /решения на ПК/, с които същите са възстановени на
наследниците на братя Т., Т. и М.Я..
Въззивният съд приема, че
въз основа събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че в състава на комасираните по партида
№ 2251 земеделски земи, посочени в удостоверение № 196/20.08.1991 г. на ОбНС
гр. К. и възстановени с решение на ПК по протокол № 46/29.04.1992 г. на
наследниците на братя Т., Т. и М.К. К., се включват и земеделските земи,
получени в дял от К.С.К. /Я./ въз основа на сключената съдебна спогодба от
05.03.1948 г. и декларирани от него пред Държавната планова комисия през 1949
г. Обстоятелството, че съгласно протокола от съдебното заседание по ч.гр.д. № 42/1948 г. на К.нски околийски
съд съдът е отложил делото с оглед произнасяне на районната служба по поддържане
на кадастъра по въпроса правилно ли са поделени комасираните имоти, след което
да се произнесе по утвърждаване на делбата, не предпоставя извод за липсата на
пряко доказателство за правото на собственост върху имотите, поставени в дял на
К.Я. поради незавършена процедура по съдебна делба, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. В чл. 33 /40/ от действащия към онзи момент Закон за
гражданското съдопроизводство е предвидено, че ако страните се спогодят,
съставя се за това протокол, в който се отбелязват условията и предметът на
спогодбата. Протоколът се подписва от съдията и се приподписва от страните.
Този протокол не подлежи на обжалване пред повторен съд и има сила на влязло в
законна сила решение. Това се изпълнява по общия ред. В случая изискванията на
цитираната законова разпоредба са изпълнени: в протокола от проведеното съдебно
заседание по ч.гр.д. 42/1948 г. на К.нски околийски съд е обективирана
постигнатата между четиримата съделители съдебна спогодба, респективно условията
по същата и нейният предмет, подписана е от страните, приета е от съда и
протоколът е подписан от околийския съдия. Що се касае до последващото
утвърждаване на делбата, същото се предпоставя от становището на
административен орган по отношение съобразяването на обособените от комасирани
имоти делбени имоти с приложимите техническите правила и норми и не би се отразило върху придобитите от
страните права въз основа на постигнатата между тях и приета от съда съдебна
спогодба, с която е приключило делбеното производство.
Тъй като предметът на
установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост към
минал момент /момента на образуване на ТКЗС/, то този предмет предопределя и
начина на индивидуализация на спорния имот от страна на ищците – тя трябва да
съответства на релевантния за установяване на собствеността момент. В този
смисъл индивидуализацията следва да отразява положението на имота по
кадастрален план, комасационен план, оземлителен план и други подобни,
съществували преди образуване на ТКЗС, без да включва непременно описание на
имота според настоящото му местоположение по картата на възстановената
собственост.
В случая дадената от ищците както с
първоначалната искова молба, така и с последната им уточняваща молба,
депозирана по указания на съда, индивидуализация на процесните имоти се явява
неотносима, с оглед характера на
производството, но доколкото ищците все пак са направили и уточнение, че претендират да бъде установено правото на
собственост на техния наследодател върху придобитите от него по силата на
сключената през 1948 г. съдебна спогодба
наследствени земеделски земи, то следва да се приеме, че
индивидуализацията на процесните имоти е такава, каквато се съдържа в протокола
на К.нски околийски съд от 05.03.1948 г. по ч.гр.д. № 42/1948 г., в който е
обективирана самата спогодба.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
ЗСПЗЗ изрично предвижда, че в производството по възстановяване на собствеността
по реда на този закон правото на собственост може да се доказва с нотариални
актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри,
молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента,
протоколи и решения за оземляване, в т.ч. и по ЗТПС от 1946 г. и други писмени
доказателства. Тези доказателства следователно се считат от законодателя за
достатъчни и годни за установяване принадлежността на правото на собственост
върху един земеделски имот към патримониума на определено лице към момента на
внасянето на имота в ТКЗС, макар част от тях да не съдържат данни за
осъществяване на предвидено в закона основание за придобиване правото на
собственост. Тъй като в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се разрешава
спор за принадлежността на правото на собственост върху имота именно към
момента на внасянето му в ТКЗС и то с оглед провеждане на процедура по
възстановяване на собствеността, следва да се приеме, че и в това производство
принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в
чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства.
Предвид всички гореизложени
съображения, въззивният съд приема, в настоящия случай е установено
придобиването на процесните земеделски имоти от наследодателя на ищците по
силата на делбения протокол от 1948 г. и
не са събрани доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя да е
било изгубено от него чрез някой от предвидените в закона способи до внасянето
им в ТКЗС. Същите имоти са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от
наследниците на бившия собственик К.Я. /К. С.К./, но и от наследниците на
неговите чичовци /братята Т., Т. и М.К.Я. /К./, на чието име се е водела партидата
към комасационния план на гр. К. от
1946 г., Органът на земеделска реституция е отказал възстановяване на заявените земеделски земи в полза на наследниците
на К.Я., поради наличието на спор за материално право между тях и правоимащите
лица, заявили за възстановяване земеделските земи по партида № 2251 към същия
комасационен план, и се е произнесъл с решения /влезли в законна сила/, с които
правото на собственост върху всички земеделски имоти по тази партида, в т.ч. и
притежаваните от К.Я., е възстановено само на наследниците на братята Т., Т. и М.К.Я..
При това положение за ищците
безспорно е налице правен интерес от предявените установителни искове с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, които
по същество се явяват основателни и
следва да бъде уважени.
Що се касае до направеното от
ищците искане да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху
законосъобразността на административните актове – решенията на поземлената
комисия, с които е възстановено правото на собственост на ответниците, като наследници
на братята Т., Т. и М.К.Я. /К./, по което искане районният съд не се е
произнесъл, въззивният съд счита, че не дължи произнасяне по същото. Това е
така, тъй като изходът на спора по иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е обусловен от решенията по чл. 18ж,
ал. 1 или по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Разрешаването на този спор не е в
зависимост от валидността и законосъобразността на актовете за реституция,
поради което въпросът за косвения съдебен контрол на такъв акт не е част от
предмета на делото. Постановените решения на органа на поземлената реформа само
обуславят наличието на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но са
извън решаващата дейност на съда при произнасянето по основателността на исковата
претенция /в този смисъл Определение № 62/05.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №
5362/2015 г., I г.о., ГК/.
Обжалваното решение на Районен съд
– Червен бряг е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, като настоящата
инстанция се произнесе по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
Въззивните жалбоподатели са
претендирали разноски за двете съдебни инстанции и с оглед изхода на спора
следва да им бъдат присъдени сторените такива в установения по делото размер от
общо 2310 лв., от които 1838 лв. – деловодни разноски в първоинстанционното
производство и 472 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК.
С протоколно определение от
23.02.2021 г. въззивният съд е задължил въззивните жалбоподатели в 7-мо дневен
срок от датата на заседанието да внсат 400 лв. по сметка на Плевенски окръжен
съд за възнаграждение на назначения особен представител на въззиваемата М.Н.Ч.
– адв. Ф.И. ***, което не е сторено от тяхна страна. При това положение
въззивнивниците следва да бъдат осъдени да заплатят същата сума по сметката на
Плевенски окръжен, след което събраната от тях сума да бъде изплатена на адв. Ф.И..
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 174 от 24.07.2018 г. на
Районен съд – гр. Червен бряг, постановено по гр.д. № 90/2016 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по
исковете, предявени от С.К.К., с ЕГН **********,
адрес ***, С.В.Х., с ЕГН **********,
адрес гр. К. „***“ №3, Р.С.Х., с ЕГН **********, адрес: ***, и В.С.Х., с ЕГН **********, адрес: ***, срещу П.П.Г., с ЕГН **********, адрес: ***, В.Я.Я., с ЕГН **********, адрес ***, К.Я.Н. с
ЕГН **********, адрес ***, Т.С. Я., с
ЕГН **********, адрес ***, Х.Х.Я., с ЕГН **********,***, Я.С.И., с ЕГН **********, адрес: ***, П. Т. Л., с ЕГН **********, адрес: ***, Ч.П.Г.
с ЕГН **********, адрес: ***, М.Ф.Я. с ЕГН **********, адрес: *** , М.К.Б. с
ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.Ф. с ЕГН **********, адрес: ***, Т.Ф.Ф. , ЕГН **********,
адрес: ***, Ц.Г.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Т.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, И.М.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, С.И.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, П.М.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Т.З., с ЕГН **********,
адрес: ***, Т.А.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, и Ани Т.Т., с ЕГН **********,
адрес: ***, че към момента на колективизацията
на земята в гр. К. наследодателят на
ищците К. С.К. /К.С.К. ***, починал на 09.05.1983 г., е бил собственик на
следните земеделски имоти в землището на гр. К., а именно: 1/ Нива от 18.200 дка част
от цяла такава от 93.500 дка, находяща се в местността „***“, съставляваща
парцела Първа на квартал W 36 по комасационния план на гр. К., до съседи на
цялата: братя Н. и С.Б., н-т е на И.Ц. и от две страни път, а частта остава при
съседи: н-т е на И.Ц., братя Н. и С.Б., М.К.Я. и път; 2/
Нива от 22.770 дка част от цяла такава от 75.900 дка, находяща се в местността
„***“, съставляваща част от парцела 3-та на квартал 202 по комасационния план
на гр. К., до съседи на цялата: общинска парцела, Д.М.А., М.М.Я. и път, а
частта от 22.770 дка остава при съседи: общинска марцела, М.К.Я., Т.К.Я. и М.М.Я.; 3/
Нива от 18.730 дка част от цяла такава от 74.945 дка, находяща се в местността
„***“, съставляваща парцела 8-ма на квартал W 279 по комасационния план на гр. К.,
до съседи на цялата: общинска парцела, Н. М.А., Н. Ц.Д. и В.Б., а на частта от
18.730 дка остава до съседи: общинска парцела, М.К.Я., Т.К.Я. и Н. Ц.Д.; 4/
Нива от 18.202 дка част от цяла такава от 90.582 дка, находяща се в местността
„***“, съставляваща част от парцела 5-та на квартал W 46 по комасационния план на гр. К., до
съседи на цялата: Т. Т.С., И.Е., Р.М., Е.С.К. и път, а частта от 18.100 дка
остава до съседи: Т. Т.С., Т.К. Я., М.К.Я. и път; 5/ Нива /ливада и блато/ от 10 дка, находяща се
в местността „***“, до съседи: М.Я., И.Г., водна воденица и път; 6/ ¼ идеална част от Гора от 5.760 дка,
находяща се в местността „***“, до съседи: В. Т. К., братя Г., Т.К.К. и път,
съставляваща парцела 22 на квартал W 99а
по комасационния план на гр. К.; 7/
¼ идеална част от Гора от 12.719 дка в местността „***“, до
съседи: Т.К.Я. и от три страни пътища, съставляваща парцела 1-ва на квартал W
100 по комасационния план на гр. К.; 8/
¼ идеална част от Лозе от 10 дка в местността „***“, до съседи: Д.
В.Н., М.Я. и от две страни пътища; 9/
¼ идеална част от Нива от
20 дка в местността „***“, до съседи: от две страни М.Я. и от другите две
страни пътища; 10/
¼ идеална част от Нива от 13 дка в местността „***“, до съседи: И.Б.Т.,
н-те на И.Д.Т. и от две страни пътища; 11/
¼ идеална част от Нива /ливада/ от 5 дка в местността „***“, до съседи:
А.Ц., М.Я. и път; 12/ ¼ идеална част от
Нива от 8 дка в местността „***“, до съседи: М.Я., П.Б.Т. и път.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.П.Г., с ЕГН **********, адрес: ***,
В.Я.Я., с ЕГН **********, адрес ***, К.Я.Н. с ЕГН **********, адрес ***,
Т.С. Я., с ЕГН **********, адрес ***, Х.Х.Я.,
с ЕГН **********,***, Я.С.И., с ЕГН **********,
адрес: ***, П. Т. Л., с ЕГН **********,
адрес: ***, Ч.П.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Ф.Я. с ЕГН **********,
адрес: *** , М.К.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.Ф. с ЕГН **********,
адрес: ***, Т.Ф.Ф. , ЕГН **********, адрес: ***, Ц.Г.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, М.Т.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, С.И.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, П.М.Р., с ЕГН **********, с
адрес: ***, М.Т.З., с ЕГН **********, адрес: ***, Т.А.Т., с ЕГН **********,
адрес: ***, и А. Т.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят в полза на С.К.К., с ЕГН **********, адрес ***, С.В.Х., с ЕГН **********, адрес гр. К. „***“ №3, Р.С.Х.,
с ЕГН **********, адрес: ***, и В.С.Х.,
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2310 лв. /две хиляди триста и десет лева/, представляваща деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК
С.К.К.,
с ЕГН **********, адрес ***, С.В.Х., с
ЕГН **********, адрес гр. К. „***“ №3, Р.С.Х., с ЕГН **********, адрес: ***, и В.С.Х., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят по
сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение на особения
представител на въззиваемата М.Н.Ч. – адв. Ф.И. ***.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: