РЕШЕНИЕ
№ 3314
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110102637 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. К. К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител А. С. С., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. В., ******, срещу К. Р. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К., община А., област В., иск с правно основание чл. 150
СК за изменение на първоначално определената по силата на решение №
******2023 г., постановено по гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, 43
състав, издръжка, като същата бъде увеличена от 200 лв. на 270 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с
падеж до 20-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата си молба майката А. С. С. излага, че с решение №
******2023 г. е одобрено постигнатото между нея и ответника К. Р. К.
споразумение, по силата на което е определена издръжка в полза на общото
им дете К. в размер на 200 лв. месечно. Посочва, че към настоящия момент
последната е под определения от държавата минимален размер. Поддържа, че
промяната в икономическите условия и нарастващите нужди на детето налагат
преизчисляване на сумата, за да се осигури адекватно издържане. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът К. Р. К. е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез особения му представител – адв. В. Т..
Поддържа становище за допустимост и основателност на предявения иск. Не
оспорва, че към настоящия момент разходите за детето са нараснали, както и
1
че икономическите условия в страната и минималната издръжка са се
променили. Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде уважен до размера на минималната издръжка за страната.
В съдебно заседание се явява лично майката А. С. С., която заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът се представлява от особения си представител – адв. В. Т.,
която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият
да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
За успешното провеждане на така предявения иск следва да бъде
установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие
дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при
които е определена издръжката, конкретните посочени в исковата молба
нужди, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
По делото не е спорно, че А. С. С. и К. Р. К. са родители на детето К. К.
К., родено на ****2022 г., както и че с решение № ******2023 г., постановено
по гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, е определена месечна
издръжка, дължима от бащата в полза на момичето, в размер на 200 лв.
От представената служебна бележка се установява, че момичето К. е
записано в първа група на ДГ № 23 „И.“, гр. В., през учебната 2025/2026 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на
първоначалното определяне на издръжката, е изминал период от време – около
2 години, през който е променена съществено икономическата обстановка в
страната, а и с оглед порастването на детето нуждите му безспорно са се
увеличили, тоест, налице са предпоставките, налагащи увеличаване на
дължимата по отношение на малолетната издръжка.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата
издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето К.-А., съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката
на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към
настоящия момент е не по-малко от 269.25 лв.
От представените от майката А. С. С. удостоверения се установява, че
същата работи и получава брутно трудово възнаграждение малко над
минималната работна заплата за страната – 1083.46 лв.
От страна на ответника в производството не са ангажирани
доказателства за реализираните от него доходи и имущество, което е обяснимо
и предвид обстоятелството, че същият не бе открит за участието му в
производството, а му бе назначен особен представител на разноски на съда.
Събрани са данни от връчителя, че бащата е в чужбина.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след
като взе предвид възрастта на детето – на 3 г. /посещаващо детска градина,
2
първа възрастова група/, обичайните му нужди от храна, облекло и транспорт
/изключителни нужди не се изтъкват, съответно доказват/, необходимостта
периодично да му бъдат закупувани учебни материали и пособия, лекарства и
др., както и икономическата обстановка в страната, съдът приема, че общо
дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде определена в
размер на 540 лв., платима от двамата родители поравно, съобразно и искането
на майката за заплащане на минимален размер на издръжката от страна на
бащата. Следва да се отбележи още, че няма данни бащата да има други
низходящи, към които да има задължения за изплащане на издръжка,
съответно не е установено да е във влошено здравословно състояние.
Обстоятелството, че е в чужбина навежда на извод, че същият работи там и
напълно във възможностите му е да участва в издръжката на дъщеря си с
минималната сума от 270 лв. месечно. Още повече, че съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде
уважен изцяло, като дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 200 лв.
на 270 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Тъй като предявеният иск е уважен в полза на лице, освободено от
заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС в размер на сумата 100.80 лв., на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № ******2023 г.,
постановено по гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, 43 състав, издръжка,
дължима от К. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., община А.,
област В., в полза на детето К. К. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. С. С., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. В.,
******, като го УВЕЛИЧАВА от 200 лв. на 270 лв. /двеста и седемдесет
лева/ месечно, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в
съда – 04.03.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, с падеж до 20-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., община
А., област В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
3
Варненски районен съд, сумата 100.80 лв. /сто лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса по иска за увеличение на
издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4