Мотиви по НОХД
№466/2017 г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
Обвинението
е повдигнато от Русенска окръжна прокуратура против Б.К.И., затова че за периода от 06.03.2009 г. до 13.05.2009 г. включително,
в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 20 пъти, като управляващ и представляващ „ОЛД ТРЕЙД” ООД - гр.Русе,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – Данък
върху добавената стойност в размер на 108 699,18 лева дължими от „ОЛД ТРЕЙД” ООД - гр.Русе
като:
- потвърдил
неистина в подадени справки - декларации за данъка върху добавената стойност с вх.
№18001021666/07.04.2009г. и с вх.№18001029948/13.05.2009
г., двете по описа на ТД на НАП - гр. Варна офис Русе
– като отразил в тях стойностите на общо 8 бр. неосъществени/фиктивни вътреобщностни доставки на бебешки пелени/памперси и панталони
облагаеми с нулева ставка на данъка посочени в данъчни фактури с доставчик „ОЛД ТРЕЙД“ООД-гр.Русе с
номера №36/06.03.2009 г., №37/14.03.2009 г., №39/30.03.2009 г., № 40/03.04.2009 г.,
№42/14.04.2009 г., №43/24.042009 г.,
№44/24.04.2009 г. с получател „ЙОЛИ ТРЕЙДИНГ“ ООД – Румъния
и с №48/30.04.2009 г. с получател „СЕВИ – 2004“ООД – Румъния;
- осъществил
счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство съгласно
чл.4 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /съгласно ред.ДВ бр.106/12.12.2008г., отм./ и в несъответствие
с изискванията на този закон при несъобразяване с основния счетоводен принцип на
текущо начисляване - приходите, произтичащи от сделки, се начисляват към момента
на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства - като не включил в счетоводните регистри на дружеството – сметка 702 – „приходи от продажби“ - горепосочената
данъчна фактура №40/03.04.2009 г.;
- съставил и използвал документ с невярно съдържание
при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне
на информация пред органите по приходите – ТД на НАП-
Варна, офис Русе – горепосочените 8 бр. данъчни
фактури и издадените към тях 7 бр. международни товарителници /CMR/: данъчна фактура №36/06.03.2009 г. и международна товарителница
/CMR/ от 08.03.2009 г.; данъчна фактура №37/14.03.2009 г. и международна товарителница
/CMR/ от 14.03.2009 г.; данъчна фактура
№39/30.03.2009 г. и международна товарителница /CMR/ от
30.03.2009 г.; данъчна фактура № 40/03.04.2009 г. и международна товарителница
/CMR/ от 24.04.2009 г.; данъчна фактура
№42/14.04.2009 г. и международна товарителница /CMR/ от
24.04.2009 г.; данъчна фактура №43/24.04.2009 г. и данъчна фактура №
44/24.04.2009 г. и международна товарителница /CMR/ от
24.04.2009 г.; данъчна фактура №48/30.04.2009 г. и международна товарителница /CMR/ от 30.04.2009 г., в които отразил вид, брой и стойност
на стоките по горепосочените 8бр. неосъществени/фиктивни
вътреобщностни доставки на бебешки пелени/памперси и панталони
облагаеми с нулева ставка на данъка и неосъществен/фиктивен транспорт на същите
с посочен в тях получател „ЙОЛИ ТРЕЙДИНГ“ООД– Румъния
и „СЕВИ – 2004“ООД - Румъния с доставчик „ОЛД ТРЕЙД“ООД-гр.Русе; дневници за продажби на „ОЛД ТРЕЙД“ООД-гр.Русе за данъчен период месец март 2009г. и месец април 2009г., в които
отразил горепосочените 8бр. неосъществени/фиктивни вътреобщностни доставки на бебешки пелени/памперси и панталони
облагаеми с нулева ставка на данъка с получател „ЙОЛИ
ТРЕЙДИНГ“ООД– Румъния и „СЕВИ – 2004“ ООД – Румъния -
като данъчните задължения от 108 699,18 лева са в особено големи размери-престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 , т.
6, вр. чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Русенска окръжна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че в рамките на наказателното
производство са били установени по несъмнен и категоричен начин релевантните факти,
от които се доказва и осъществяването на престъпния състав по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 , т. 6, вр. чл.26 ал.1 от НК. Конкретизира, че несъмнено е било
доказано, че управляваното и представлявано от подсъдимия И. дружество – „ОЛД ТРЕЙД“ ООД-гр.Русе е било данъчно задължено лице, като през
м. март на 2009 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗДДС чрез невярно деклариране пред приходната агенция на стойности по фиктивни и
неосъществени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки – памперси. Конкретизира, че същият съставил и
документи с невярно съдържание - данъчни фактури и издадените и международни товарителници
/CMR/, в които удостоверил, че „ОЛД
ТРЕЙД“ ООД е доставило на съконтрагент в Република Румъния
– „Йоли Трейдинг“ ООД бебешки пелени, каквито доставки
в действителност не са били осъществени. В последната насока твърди още, че самото
счетоводство на представляваното и управлявано от подсъдимия дружество е било осъществено
в нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството и по този начин подс. И. е искал да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения по отношение на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД. Твърди още,
че по идентичен начин – чрез невярно деклариране, съставяне на документи с невярно
съдържание (данъчни фактури и международни товарителници – CMR)
и осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство,
подс. И. е осъществил състава на престъплението по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 , т. 6 от НК и през м.
април 2009 г. Анализирайки гласната доказателствена съвкупност, приобщените писмени
доказателства и заключенията на изслушаните в рамките на съдебното дирене съдебно
счетоводна и графологична
експертизи достига до извод за несъмнена доказаност на
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия И. за реализирано в условията на продължавано
престъпление (на два пъти) престъпление по цитирания по-горе текст- както от обективна,
така и от субективна страна. Моли подс. И. да бъде признат
за виновен в извършването на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 , т. 6, вр. чл.26 ал.1 от НК. След анализ на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, предлага на същия да бъде отмерено наказание лишаване
от свобода, на минимума на предвиденото в особената част на наказателния кодекс
– три години, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.
Счита, че предвиденото кумулативно наказание „конфискация“ е неприложимо по отношение
на подсъдимия, като моли същият да бъде осъден и за направените в рамките на производството разноски
Упълномощеният
защитник на подс. Б.И. – адв.
А.С. моли подс. И. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.255, ал.3,
вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 , т. 6, вр. чл.26 ал.1 от НК. Конкретизира, че от събраните в рамките
на съдебното дирене доказателства не може да бъде направен извод за реализирано
съставомерно деяние от страна на подсъдимия И.. Твърди,
че липсват доказателства, свързващи личността на подсъдимия с двете румънски дружества
– „Йоли Трейдинг“ ООД и „Севи
2004“ ООД. Сочи още, че извършеното в рамките на досъдебното производство разпознаване
е било в нарушение на императивните предписания на НПК и същото не би следвало да
бъде ценено при постановяване на крайния акт в производството. В последната насока
конкретизира, че по отношение на разпознаващия – св. В. не е бил извършен разпит
по реда на чл.170 от НПК, както и че не са били налице условия за реализиране на
алтернативното разпознаване по снимки. Твърди, че в рамките на проведеното съкратено
съдебно следствие по несъмнен начин е било доказано, че не подсъдимият И., а лице
на име „Д.“ е реализирало транспорта на договорените стоки, като е осъществило и
договорките с подсъдимия от името на румънските търговски дружества. Счита обясненията
на подсъдимия за логични, последователни и в унисон с доказателствената съвкупност.
Развива съображения, че липсват каквито и да е доказателства, че процесните стоки са били реализирани на територията на Република
България от страна на представляваното и управлявано от подсъдимия дружество, както
и за липса на нарушение, допуснато от страна на подсъдимия при водене на счетоводна
отчетност и счетоводство през инкриминирания период.
Подс.
И. не се признава за виновен. В хода на съдебното дирене се възползва от правото
си да не дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Производството пред настоящия съдебен състав се е развило
по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание, преди
даване ход на съдебното следствие съдът при условията на чл.372, ал.3 е одобрил
депозираното от страните в производството съгласие да не се провежда разпит на свидетелите
Н.Д., А.Н., Н.Г., Ц.Ц., Ц.Ц., Б.Г., П. Д., Д.С., Д.И., Д.Д., Р.К., С. П. и на вещите лица по назначените в досъдебното
производство почеркови експертизи, а да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения, съдържащи се на
л.61, л.128, л.130, л.133, л.141, том І, папка 1; л.1, л.85, л.181, л.163-165, л. 177-180, л.202-203, т.І, папка
2; л.41, л.56, л.64, т.І, папка 4 и л.87, т.І, папка 3 от досъдебното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Б.К.И. е роден на *** ***, със средно образование, неосъждан, женен, работи, с ЕГН
**********.***.
„ОЛД ТРЕЙД“ ООД, БУЛСТАТ **** със седалище гр. Русе, ул. „О.“
№**, вх.*, ет.*, ап.* било вписано в търговския регистър на 06.10.2005 г. - с Решение
на РОС по ф. д. №650/2005 г. от 01.08.2005 г.
От 06.10.2005 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.
Подс. Б.И. бил управител и представител на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД, както и съдружник с капитал от 2000 лева. Предметът
на дейност на дружеството включвал търговия
на едро със санитарно хигиенни стоки (бебешки пелени) и дрехи.
През
2007 г. св. Й.В. *** чрез свой познат на име В. В. се запознал с лице на име П.
П.. Със същия се срещнал на неустановена дата в гр. В.. На св. Й.В. било предложено
от В. В. и П.П. да регистрира на свое име дружество в
Република Румъния. Обяснено му било, че дружеството ще осъществява реална дейност,
за което той ще получава и съответно възнаграждение. За целта той бил отведен в
гр. К., Република Румъния, като бил придружен от П.П.,
неговият баща, който владеел румънски език и лице, което се представило за румънски
гражданин с името „Д.“. Св. Й.В. не знаел румънски език и само подписвал предоставените
му от „Д.“ документи. Последният осъществил и контакти с нотариус, както и с момиче,
представило се като счетоводител. Впоследствие три – четири пъти св. Й.В. и П.П.посещавали Румъния, където свидетелят давал на счетоводителката
предоставени му от В.В. документи, без да знае за какво
става въпрос, тъй като всички били на румънски език. На неустановена дата, по поръчение
на В.В., св. Й.В. посетил гр. Русе, където се срещнал
с лице, което му било представено като „Б.“. На същата дата той отново отишъл в
Румъния придружен от В.В. и „Б.“. В гр. Букурещ те се
срещнали с друго момиче, за което отново му било обяснено, че е счетоводител. След
това той бил отведен при нотариус, където подписал документ - пълномощно, с което
упълномощил момичето, представило му се за счетоводител. За тази си дейност на св.
Й.В. били предоставяни периодично суми от страна на В.В.,
чийто общ размер бил около 1000 – 1200 лева. Междувременно на 07.08.2007 г. било
регистрирано дружество с ограничена отговорност с фирма „Йоли
Трейдинг“ с управител св. Й.И.В. *** и седалище Република Румъния, гр. К., ул.
„Р.“ №**. Същото било регистрирано и по ДДС.
В началото
на 2008 г. св. С.А. работел като мияч в автомивка в гр. В.. През пролетта един от
редовните клиенти на автомивката - св. Ц.Ц. - „Ц.“ и друг клиент на автомивката на – св. Б.Г. му предложили
да регистрира в Румъния дружество на свое име, следствие на което да изкара известна
парична сума. Обяснено му било, че ще се изнасят стоки за Румъния. Разговорът се
провел в присъствието на св. Ц.Ц. – колега на св. С.А..
След като св. А. се съгласил на 28.03.2008 г. св. Ц.Ц.
– „Цецо“ завел св. А. до гр. К., Република Румъния с предварително подготвени за
регистрацията документи, като преминали през ГКПП Силистра с лек автомобил марка
„Р.“ с ДК №Н **** АР. Заедно с тях бил и св. Н.Д., както
и св. Ц.Ц.. Така било регистрирано „СЕВИ – 2004“ООД – Румъния със седалище с. Ч., общ. Ч., офис
1, обл. К.. Дружеството било вписано в търговския регистър на същата дата - 28.03.2008
г. и регистрирано и по ЗДДС. Впоследствие св. А. посетил Република Румъния само
веднъж – на 04.06.2008 г., като отново бил придружен от св. Ц., св. Д. и св. Ц..
„ИМС“ ЕООД-Варна се занимавало основно с транспортна
дейност, като до 29.09.2009 г. управител и едноличен собственик на капитала на същото
била св. И.Б.. Изцяло с транспорта се занимавал св. С.К.. През 2009 г. със св. С.К.
се свързало неустановено лице в качеството си на представител на „Йоли Трейдинг“ ООД – Румъния. Той поискал от св. К. да договорят
транспорт на стока от Република България до Република Румъния чрез товарните автомобили
на „ИМС“ ЕООД - Варна. На базата на тази обща договореност и след разговор по телефон
св. К. изпратил по пощата до „Йоли Трейдинг“ ООД празен
кочан с международни товарителници (CMR), само с печат
на „ИМС“ ЕООД - Варна и издал фактури за плащане на транспорт и материали -
№271/08.03.2009 г. – на стойност 480 лева; №1115/21.03.2009 г. - на стойност 920 лева; №77/21.03.2009 г. –
на стойност 920 лева; №1117/21.03.2009 г. – на стойност 920 лева;
1122/31.03.2009 г. – на стойност 920 лева; 1123/31.03.2009 г. – на стойност 920
лева и №1124/31.03.2009 г. – на стойност 920 лева, всичко на обща стойност 6000
лева. Същите били осчетоводени за съответния период – м. март 2009 г. от св. С.
П. и св. Д.П., които осъществявали счетоводството на „ИМС“ ЕООД-В.. От своя страна
св. К. изпратил на „Йоли Трейдинг“ ООД - Румъния и копие
от лиценза на дружеството, списък с имената на шофьорите – св. Д.С. и св. Д.И. и
номерата на притежаваните от „ИМС“ ЕООД-В. товарни автомобили. Впоследствие, в средата
на 2010 г., тъй като не получил плащане от страна на „Йоли
Трейдинг“ ООД – Румъния и транспорта не бил реализиран фактурите били анулирани.
Към
2009 г. св. К.С. бил управител и представител на „Комерс спорт“ ООД, което се занимавало
с транспортна дейност. През пролетта на 2009 г., по телефона, със св. К.С. се свързал
мъж, който поискал да договорят фиктивен транспорт на стока до Република Румъния.
След проведения разговор между двамата била проведена среща, в рамките на която
станало ясно, че св. К.С. следвало да издаде документи за фиктивен износ на стоки
до Република Румъния с изпращач „Олд Трейд“ ООД и получател
„Йоли Трейдинг“ ООД – Румъния. Пред св. С. непознатият
се представил като Б.И., като за услугата св. К.С. щял да получи сумата от 300 лева.
След като се съгласил св. С. предоставил
на непознатия международна товарителница за транспорт на бебешки пелени (памперси)
до гр. К. на „Йоли Трейдинг“ ООД – Румъния от
30.03.2009 г. по инвойс
фактура №39/30.03.2009 г. и фактура №79 от 01.04.2009 г.
В началото
на 2009 г. счетоводното обслужване на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД
се осъществявало от търговското дружество „КОНТО КОНСУЛТ“ ООД, с управител св. Р.К.
от гр. Русе.
Въз основа
на договори за счетоводно обслужване и упълномощавания, св. Р.К. ежемесечно осъществявала
цялостното счетоводно обслужване на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД. Въз
основа на счетоводните документи, които й били предоставяни от страна на подс. И., в качеството му на управител и представител на дружеството,
св. К. изготвяла справки - декларации по ЗДДС, извършвала вписвания в отчетните
регистри на съответните дневници за покупки и дневници за продажби, подавала в изискуемия
по закона срок и справки - декларации в териториалните дирекции на НАП. Това свидетелката извършвала чрез личен електронен подпис.
За периода
февруари 2007 г. – м. май 2009 г. в дневниците за покупки и продажби на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД били отразени 21 бр. вътреобщностни
придобивания (ВОП) на бебешки пелени с доставчик румънското
дружество FIPPI INTERNACIONAL
SRL и панталони с доставчик румънското дружество
GOLDEN ANGER SRL. За така декларираните
ВОП подс. Б.И. не издал фактури
за транспорт. Документално било отразено, че транспорта е реализиран от SC DONIRA SRL, SC TRIKOM 96 PROD EXIM SRL и ЕТ „Д.И. НИКМАРИ
ТРАНС“ посредством превозни средства с номера: GR 02 SYX, B 49 MYK, Р 5832 РВ, Р
2244 ЕХ, Р 9722 РВ, Р 5126 ЕХ, Р 6717 РХ, Р 2391 ЕХ, Р 6662 РВ, Р 5025 ЕХ, Р 8685 РМ, Р 5463 ЕХ, Р 4428 РМ, Р 5264 ЕХ, Р 0458 РМ, Р 5632 ЕХ, Р 3098 РМ, Р 5221 ЕХ, Р 6239 РМ, Р 4086 ЕХ, Р 6717 РХ, Р 5761 ЕХ, Р 0458 РН, Р 5632 ЕХ, Р 4266 РК, Р 5703 ЕХ. Отразено било, че стоките са били натоварени на
20.02.2007 г., 20.03.2007 г., 10.05.2007 г., 23.07.2007 г., 30.08.2007 г.,
24.09.2007 г., 30.10.2007 г., 30.01.2008 г., 21.04.2008 г., 27.05.2008 г.,
13.08.2008 г., 29.01.2009 г., 17.02.2009 г., 20.03.2009 г., 10.04.2009 г.и
07.05.2009 г.
На неустановена
дата подс. Б.И. съставил данъчна фактура № 36/06.03.2009 г. В същата отразил,
че „Олд Трейд“ООД е продало на „Йоли
Трейдинг“-ООД-Румъния, с управител – св. Й.В. ***, бебешки пелени на стойност
66 358.36 лв. Подписал и в графа „изпращач“ международна товарителница (CMR) от 08.03.2009 г., в която било посочено, че стоката е била
транспортирана до гр. К., Румъния с МПС с рег. №В3737СК,
собственост на „ИМС“ЕООД-В..
На неустановена
дата подс. Б.И. изготвил и данъчна фактура №
37/14.03.2009г., в която отразил, че „Олд Трейд“ООД е сключило сделка за доставка с „Йоли Трейдинг“-ООД-Румъния на бебешки пелени на стойност
91 050.19 лв. Подписал за „изпращач“ и международна товарителница (CMR) от 14.03.2009 г. В последната било посочено, че стоката
била транспортирана до гр. Кълараш, Румъния с МПС с рег. №В5248СС,
собственост на „ИМС“ЕООД-Варна.
Отново
на неустановена дата подсъдимият изготвил и данъчна фактура №39/30.03.2009 г. В
същата било отразено, че „Олд Трейд“ООД е договорило с
„Йоли Трейдинг“-ООД-Румъния доставка на бебешки пелени
с цена от 82 031.67 лв. Подписана в графа „изпращач“ от подсъдимия била и международна
товарителница (CMR) от 30.03.2009 г., в която било посочено,
че стоката била транспортирана до гр. К., Румъния с МПС с рег. №****, собственост на „Комерс Спорт“ООД-Добрич
с управител св. К.С. ***.
Във всяка
от фактурите липсвал подпис на „получател“.
Изготвените
документи подс. И. представил за осчетоводяване на св.
К.. Тя отразила стойностите по фактурите
в дневника за продажби на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД, както
и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. март 2009 г. Последната била
подадена чрез св. Р.К. до ТД на НАП - Варна, офис - Русе с вх. №18001021666/07.04.2009 г., ведно с дневници
за покупки и продажби към нея с резултат за периода 3 191.49 лв. ДДС за внасяне.
За данъчен
период м. април 2009 г. чрез св. Р.К. в дневниците за покупки и продажби на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД било отразено вътреобщностно
придобиване (ВОП) от 10.04.2009 г. на бебешки пелени на
стойност 60969.87 лева с доставчик FIPPI INTERNACIONAL SRL. За същите бил начислен
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 193.97 лева.
От своя
страна подс. Б.И. предоставил за осчетоводяване на св.
К. данъчна фактура №40/03.04.2009 г. Фоактурата била подписана
от него и в същата било посочено, че „Олд Трейд“ ООД е
договорило с „Йоли Трейдинг“-ООД-Румъния с управител
– св. Й.В. доставката на бебешки пелени на стойност 81 675.68 лв. Подс. И. подписал в графа „изпращач“ и международна товарителница
(CMR) от 24.04.2009 г. В последната било посочено, че
стоката била транспортирана до гр. К., Румъния
с МПС с рег. №****, собственост на „ИМС“ЕООД-В.. Подсъдимият предоставил
на св. К. и подписана от него данъчна фактура № 42/14.04.2009 г., в която било отразено,
че „Олд Трейд“ООД е продало на „Йоли
Трейдинг“-ООД-Румъния бебешки пелени с цена от 57 759.24 лв., както и международна
товарителница (CMR) от 24.04.2009 г. В последната се сочело,
че стоката е била транспортирана до гр.Кълараш, Румъния
с МПС с рег.№****, собственост на „ИМС“ЕООД-Варна. В графа „изпращач“ документа
бил подписан от подс. Б.И.. Подсъдимият предоставил и
подписани от него данъчна фактура с
№43/24.04.2009 г., с отразяване, че „ОЛД ТРЕЙД“ООД е договорило
с „Йоли Трейдинг“-ООД-Румъния доставка на бебешки пелени
на стойност 14 842,70 лв., както и данъчна фактура с №44/24.04.2009 г., в която било отразено, че „Олд
Трейд“ООД е договорило със същото румънско дружество и доставка на бебешки пелени
на стойност от 66547.90 лв. Съставена била и международна товарителница (CMR) от 24.04.2009 г., в която било посочено, че стоките по
двете фактури били транспортирани до гр.К., Румъния с МПС с рег.№****, собственост на „ИМС“ЕООД-В..
В графа „изпращач“ и този документ бил подписан от подсъдимия И.. Подсъдимият подписал
и дал на св. К. и данъчна фактура №48/30.04.2009 г., за доставка от страна на „ОЛД ТРЕЙД“ООД на „СЕВИ 2004“ ООД-Румъния с управител – св. С.А. *** на панталони
на стойност 83 230.15 лв. За тази стока била предоставена подписана от подсъдимия
в графа „изпращач“ и международна товарителница (CMR)
от 30.04.2009 г., според която стоките били транспортирани до гр. К., Румъния с
МПС с рег.№****, собственост на „ИМС“ЕООД-Варна.
В всички
фактури липсвал подпис на „получател“.
Св. Р.К.
отразила стойностите по фактурите в дневника
за продажби на „ОЛД ТРЕЙД“ООД и в справката-декларация
по ЗДДС за данъчен период м. април 2009 г., която била подадена до ТД на НАП-Варна, офис-Русе по електронен път чрез св. К. - с вх. № 18001029948/13.05.2009 г. ведно с дневници
за покупки и продажби към нея с резултат за периода 5 897.64лв.
ДДС за внасяне.
Общата
стойност на всички декларирани от подсъдимия 8 бр. ВОД
за м. март и м. април на 2009 г. към двете румънски дружества била в размер на
543 495.90 лева.
Въз основа на заповед за възлагане на ревизия №1000902/23.02.2010г. на служителите на ТД –НАП-Варна
- офис –Русе - св. А.Н. и св. Н.Г. и двамата от гр.Русе, било възложено извършването
на ревизия на управляваното и представлявано от подс.
Б.И. дружество „ОЛД
ТРЕЙД"ООД – Русе. Ревизията обхващала данъчен период 2005-2008 г. по ЗКПО и
период от м. 10.2005 г. – м. 12.2009 г. по
ЗДДС. В рамките на извършената проверка подсъдимият предоставил на проверяващите
копия на 8 бр. фактури и издадените към тях международни товарителници за транспорт
на стоките до Република Румъния. Ревизионният екип изискал и информация от Управление
„Пътни такси и разрешителни“, Агенция „Митници“ и Гранична полиция, вследствие на
което се установило, че на посочените товарителниците дати към данъчни фактури
№36, 37, 40, 42, 43, 44, 48 с превозвач
„ИМС“ ЕООД-Варна за превозни средства с рег.№****, В ****, В **** СТ, В**** СН, В **** СН не са били заплащани пътни такси за преминаване през Дунав
мост и другите ГКПП на България. Същото се отнасяло и за товарителницата от
30.03.2009 г. издадена към фактура №39 с превозвач „КОМЕРС СПОРТ “ООД-Добрич за
превозно средство с рег. №****. Извършена била и проверка във VIES системата за валидността на ДДС-номерата на двете румънски
дружества, при която се установило, че „СЕВИ 2004“ и
„Йоли Трейдинг“
били със статут „неактивни“ считано от 01.02.2010 г.
Впоследствие била изпратена и молба за административно сътрудничество
и насрещна проверка SCAC 2004a,
реф.№Е_BG_RO_ 20100429_005067 до данъчната/приходната администрация на Румъния
в съответствие с чл.5 от Регламент 1798/2003 г. с искане да се установи: стоките
действително получени ли са от „Йоли Трейдинг“; да се
потвърдят придобиванията, които по данни на база VIАТ не са декларирани
от румънското дружество; да се посочат адресите, на които са получени стоките в
Румъния; да се предостави списък на МПС,
които са доставили стоката, името на превозвача, разплащането на транспорта; да се потвърди фактурираната и платената сума,
номера на банковата сметка, от която е извършено плащането; името на лицето направило
поръчката и до коя фирма е направена. От румънската приходна администрация била
предоставена информация, че за първото и второто тримесечие на 2009 г. „Йоли Трейдинг“ ООД не е декларирало ВОП
от „Олд Трейд“ООД и такива доставки не са били обложени
с ДДС на територията на Румъния. Било посочено
още, че дружеството е неактивно с анулиран ДДС номер от 01.02.2010 г. Дружеството
не било извършвало дейност на декларирания адрес и управителя не можел да бъде открит.
Също така било отразено, че липсвали доказателства за техническа, материална и кадрова
обезпеченост/персонал, складове и други средства за извършване на дейност.
Била изпратена и молба за административно сътрудничество и
насрещна проверка SCAC 2004a,
реф.№Е_BG_RO_ 20100601_005253 до данъчната/приходната администрация на Румъния
в съответствие с чл.5 от Регламент 1798/2003г. с искане
за установяване на същите обстоятелства и
по отношение на „Севи 2004“ ООД. В хода на проверката,
от румънската приходна администрация бил получен отговор, при извършена данъчна
проверка по отношение на същия търговски субект през м.08/2009г,
било установено, че това румънско дружество не извършва дейност в декларираните
помещения, както и че разрешението за ползване на служебните помещения било с изтекъл
срок. Не била установена връзка с управителя и представителя на същото, дружеството
не разполагало с персонал, складове или други средства за извършване на дейността.
В хода на ревизията ревизионният екип установил, че стоката
по горепосочените 8 бр.данъчни фактури липсвала и не била налична при „ОЛД ТРЕЙД“ ООД.
За извършената ревизия бил съставен Ревизионен доклад №
1002318/20.09.2010г. С Ревизионен акт №*********/ 10.11.2010 г. органа по приходите
установил данъчни задължения на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД в размер
на 108 699.18 лв. Ревизионният акт бил връчен лично на подс.
И. на 03.12.2010 г. След жалба на подс. Б.И., с влязло
в сила решение №2944/12.12.2011 г. на АС Варна по адм.д. №589/2011 г., ревизионният акт бил отменен в частта,
в която са били установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. март
2009 г. над сумата в размер на 31481.71 лв.
При извършването на ревизията било установено още, че по отношение
на декларираните 21 бр. вътреобщностни придобивания от
страна на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД за периода м. февруари 2007
г. – м. май 2009 г. на бебешки пелени с доставчик FIPPI
INTERNACIONAL SRL и панталони
с доставчик GOLDEN ANGER SRL
нямало издадени фактури за транспорт, както и че от посочените документално транспортни
средства единствено на 20.02.2007 г. товарен автомобил с № GR 02 SYX е влязъл в Република България през ГКПП Русе, както и че
на 20.03.2009 г. товарен автомобил е напуснал Република България през ГКПП Русе
и влязъл на същата дата през същия граничен пункт. Останалите превозни средства
не са влизали или излизали от страната на посочените дати и за същите не са били
заплащани винетни такси.
В рамките на досъдебното производство била назначена съдебно
счетоводна-данъчна експертиза, според заключението на която размера на неначисленият,
но дължим за инкриминираният период размер
на ДДС за „ОЛД ТРЕЙД”ООД е 47 888,04 лв. за м. март
2009 г., за м. април на 2009 г. – 60811.14 лв. или общо в размер на 108 699.18
лв.
От заключенията на назначените в производството 3 бр. графологични експертизи
било установено, че подписите за „съставил“
в копията на фактури №№36/06.03.2009 г., 37/14.03.2009 г., 42/14.04.2009 г. и
44/24.04.2009г. са били положени/изпълнени от подс. Б.И.. За подписите за „съставил“ в копията на фактури
№№ 39/30.03.2009г., 40/03.04.2009г.,
43/24.04.2009г. и 48/30.04.2009г.
експерта допуснал същите да са изпълнени от подсъдимия. Подписите в CMR за „изпращач“ към фактури №№36/06.03.2009 г., 37/14.03.2009
г., 39/30.03.2009 г., 40/03.04.2009 г., 42/14.04.2009 г., 43/24.04.2009 г.,
44/24.04.2009 г. и 48/30.04.2009 г., издадени
от „Олд Трейд“ООД
според експертите били положени/изпълнени от подс.
Б.И., а тези в CMR за „превозвач“ и
„получател“ към фактури №№36/06.03.2009 г., 37/14.03.2009 г., 39/30.03.2009 г.,
40/03.04.2009 г., 42/14.04.2009 г., 43/24.04.2009 г., 44/24.04.2009 г. и 48/30.04.2009 г., издадени от „Олд Трейд“ООД се различавали
от сравнителните образци от подписите на
подс. И., св.С.К., св.К.С., св. Й.В., св. С.А., св.Ц.Ц., св. Б.Г., св.Н.Д., св.Ц.Ц.. Ръкописния
текст (буквен и цифров) във фактури №№36/06.03.2009 г., 37/14.03.2009 г.,
39/30.03.2009 г., 40/03.04.2009 г., 42/14.04.2009 г., 43/24.04.2009 г.,
44/24.04.2009 г. и 48/30.04.2009 г. не е бил изпълнен от св.С.К., св.К.С., св. Й.В., св. С.А. и св. Б.Г.. Ръкописния текст (букви и цифри) във
фактури №№36/06.03.2009 г., 37/14.03.2009 г., 39/30.03.2009 г., 40/03.04.2009 г.,
42/14.04.2009 г., 43/24.04.2009 г., 44/24.04.2009 г. и 48/30.04.2009 г. издадени от „Олд Трейд“ООД
според експерта се различава от представения сравнителен образец и не е изпълнен
от подс. И..
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на показанията на свидетелите С.А., С.К., Й.В., К.С., И.Б. и Д.П. (както дадените непосредствено и устно,
така и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 пр. 1 и 2 от НПК), Н.Д., А.Н., Н.Г., Р.К., Ц.Ц., Д.С., Д.И., Д.Д. и С. П. (последните приобщени на основание чл.373, ал.1,
вр. чл.283 от НПК); заключенията на ССЕ (т.1, п.2, л. 132-143 от дос.
пр.), 2 бр. почеркови експертизи (т.1, п.2, л.163-165;
л. 177-180 и л.202-203 от дос.пр.) и приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства: справка относно статус на регистрация по
ДОПК и ЗДДС, заверени разпечатки от програмен продукт
на СД по ЗДДС, копия от дневници за покупки и продажби, копия от VIES декларации за данъчни
периоди м. март, м. април 2009 г.т.1, п.1, л.31-42 от дос.пр.),
отговор по молба за правна помощ от Румъния, Служба международно съдебно сътрудничество,
Международни връзки и програми (т.1, п.2, л.15-47 от дос.пр.),
заверения копия от данъчна фактура №36/06.03.2009 г., международна товарителница
/CMR/ от 08.03.2009 г., данъчна фактура №37/14.03.2009 г, международна товарителница
/CMR/ от 14.03.2009 г., данъчна фактура
№39/30.03.2009 г., международна товарителница /CMR/ от
30.03.2009 г., данъчна фактура № 40/03.04.2009 г., международна товарителница /CMR/ от 24.04.2009 г., данъчна фактура №42/14.04.2009 г., международна
товарителница /CMR/ от 24.04.2009 г., данъчна фактура
№43/24.04.2009 г., данъчна фактура № 44/24.04.2009 г. и международна товарителница
/CMR/ от 24.04.2009 г., данъчна фактура
№48/30.04.2009 г., международна товарителница
/CMR/ от 30.04.2009 г. (т.1, п.2, л.64-78 от дос.пр.), писмо от Първа инвестиционна банка и служебно заверени
копия от движението и наличностите по сметки с титуляр „ОЛД
ТРЕЙД“ ООД (т.1 п.2, л.115-122 от дос.пр.), копия от декларации и дневници за покупки и продажби
на „ИМС“ ЕООД, копие от пълномощно, (т.1, п.3, л.3-12 от дос.пр.),
справки – декларации по ЗДДС за м. март и м. април 2009 г., дневници за покупки
и продажби за м. март и м. април 2009 г. на „ИМС“ ЕООД, справка за лица наети по
трудово правоотношение при „ИМС“ ЕООД (т.1, п.3, л.45-55 от дос.пр.),
справка от „Дейза Консулт“ ЕООД – Варна (т.1, п.3, л.88-95
от дос.пр.), решение на АС – Варна (т.2, л.2-7 от дос.пр.), справки за задгранични пътувания на Ц.Ц., С.А., Н.Д., Ц.Ц. и Б.Г. (т.2,
л.33-42 от дос.пр.), протоколи за изземване на сравнителен
материал (т.2, л.73-74, 88-90, 100 от дос.пр.), заверени
копия на справки от АПИ (т.2, л.120-187 от дос.пр.), уведомление
за извършено престъпление от ТД на НАП – Варна, офис Русе
(т.2, л.207-211), заверени копия от ревизионен акт №*********/10.11.2010 г. и ревизионен
доклад №1002634/09.08.2010 г. с (т.2, л.212-252
от дос.пр.), приложения към ревизионен доклад от №1 до
№22 (т.2, л.253-457 от дос.пр.), справка за съдимост на подс.
Б.И..
Като цяло събраните в хода на съдебното дирене
доказателства са безпротиворечиви, кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, което с оглед предписанията на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК
не налага подробното им анализиране и съпоставка.
При оценка
на обясненията на подсъдимия (приобщени към доказателствената съвкупност по реда
и при условията на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 от
НПК), съдът изходи от двойствената им природа-от една страна същите се явяват основно
средство за защита, чрез което подсъдимото лице се възползва от възможността си
да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите права
и законни интереси, а от друга страна обясненията му се явяват и доказателствено
средство и като такова следва да се ценят във връзка с останалия доказателствен
материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна последователност. Достоверността
на неговите обяснения следва да бъде установявана при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства-по пътя на доказването, при оценка на
събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства.
Изхождайки
от това дефинирано в процесуалния закон правило, настоящият съдебен състав прецени,
че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия Б.И.. В последната насока
съдът в настоящия си съдебен състав съобрази, че обясненията на подсъдимото лице
изцяло се опровергават от част от гласните доказателства – показанията на свидетелите
К.С. и С.К., които с категоричност отричат да са извършвали транспорт на стоки
– бебешки пелени и памперси, като управляваните
и представлявани от тяхна страна транспортните дружества „ИМС“ ЕООД-Варна и „Комерс
Спорт“ ООД-Добрич с посочените в международните товарителници (CMR) моторни превозни средства не са извършвали превоз на такива
стоки между България и Румъния. С категоричност от приобщените в рамките на производството
писмени доказателства, в унисон с изложеното от страна на свидетелите С. и К., се
установява, че МПС на двете транспортни дружества не са преминавали през ГКПП между
двете страни и не са заплащали съответно дължимите за това пътни такси (в тази насока
е и писмо и справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ – т.2, л.119-185 и писмо и
справка от ГД „Гранична полиция“, РД „Гранична полиция“-Русе
– т.2, л.311-313 от дос.пр.). В насока недостоверността
на изложението на подсъдимия касателно извършените ВОД е и липсата на доказателства за получени плащания по издадените
от негова страна фактури. Конкретно видно от приобщените в качеството на писмени
доказателства писмо от Първа инвестиционна банка и заверени копия от движението
и наличностите по сметки с титуляр „ОЛД ТРЕЙД“ ООД (т.1 п.2, л.115-122 от дос.пр.),
за периода от 01.03.2009 г. до 01.06.2009 г. по банковите сметки на дружеството
не са постъпвали плащания от съконтрагентите по декларираните
ВОД - „ЙОЛИ ТРЕЙДИНГ“ООД – Румъния „СЕВИ – 2004“ООД – Румъния.
В този смисъл и изключително житейски нелогични се явяват твърденията на подс. И., че в качеството си на управител и представител на
дружеството е приключил доставките и декларирал същите, без да се интересува от
осъществяването на транспорта на стоките и без доказателства за получено плащане
на уговорената по фактурите цена от страна на двете румънски дружества.
Не се
възприеха и обясненията на подс. И., в които същият описва
дейността си по придобиване на процесните стоки от румънски
съконтрагенти - бебешки пелени със сочен доставчик FIPPI INTERNACIONAL SRL и панталони с доставчик GOLDEN ANGER
SRL. По отношение на последното анализирано негово твърдение,
съдът отчете на първо място липсата на каквито и да е доказателства (фактури, международни
товарителници и пр.) за осъществяване на транспорт на такива стоки, а на второ място
– категоричното му опровергаване от извършената от проверяващите данъчни служители
проверка, в частност, приобщените в качеството на писмени доказателства писмо и
справка от ГД „Гранична полиция“, РД „Гранична полиция“-Русе
(т.2, л.311-313 от дос. пр.). От последните писмени доказателства
с категоричност се установява (както по отношение на посоченото по-горе, досежно вътреобщностните доставки),
че по отношение на декларираните 21 бр. вътреобщностни
придобивания от страна на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД за период от
м. февруари 2007 г. до м. май 2009 г. на бебешки пелени с доставчик FIPPI INTERNACIONAL SRL и панталони с доставчик GOLDEN ANGER
SRL не е бил реализиран транспорт от Румъния за България
от м. февруари 2007 г. до м. май 2009 г., съответно - преобладаващата част от отразените
във фактурите за придобиването на тези стоки превозни средства не са влизали на
територията на страната на посочените в протоколите по чл.117 от ЗДДС дати. Единствено
през м. февруари 2007 г. транспортно средство с № GR
02 SYX е влязло в Република България през ГКПП Русе, което
превозно средство е било посочено като такова осъществило транспорта по фактури
с №№4845124; 4845125; 4845126 от 20.02.2007 г. – за вътреобщностно
придобиване от страна на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД на 4878 бр. панталони (двойно по-малко от декларираните
две години по-късно ВОД на такива по фактура
№48/30.04.2009 г.). По отношение на бебешките
пелени (памперси), от приобщените и анализирани писмени доказателства се установява,
че е бил осъществен транспорт единствено по фактура №60 от 20.03.2009 г. - с товарен
автомобил №**** на 312 620 бр. от посочените стоки (многократно под общия брой
на декларираните ВОД на бебешки пелени за процесния период).
Не се
възприе казаното от страна на подс. И. и в частта, в която
същият анализира действащи законови предписания и дава оценки за законосъобразност
на отделни действия, доколкото обясненията, като доказателствено средство имат процесуална
стойност единствено и само досежно конкретното изложение
на привлеченото към углавна отговорност лице в насока конкретни фактически положения,
възприети от негова страна и съвпадащи с установеното от другите доказателствени
източници в процеса. Оценъчната дейност на тези обстоятелства и съобразеността им със съществуващата законодателна уредба е
деятелност, която следва да се извършва от правоприлагащите
органи и твърденията на подсъдимия в тази насока не се ползват с доказателствена
стойност.
В обобщение,
обясненията на подсъдимия И. бяха изключени от доказателствената съвкупност от настоящия
състав при формиране на доказателствените му изводи относно значимите за производството
факти. следва да се възприемат като достоверно
отражение на част от релевантните за производството факти, предвид констатираната
им безпротиворечивост и обстоятелството, че кореспондират
с всички останали, приобщени в рамките на съдебното дирене доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.А. и Й.В. (както дадените непосредствено
и устно, така и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 пр. 1 и 2 от НПК). Всеки един от тях добросъвестно,
последователно и точно пресъздава обстоятелствата, свързани с регистрацията на ЙОЛИ ТРЕЙДИНГ“ООД – Румъния и „СЕВИ
– 2004“ООД – Румъния - начинът по който е станало това, при липса на реална дейност,
след мотивирането им от други лица и липсата на реално сключване на сделки от тяхна
страна, както и каквото и да е реално участие в дейността на двете румънски дружества.
Изложението им се подкрепя изцяло от цялата доказателствена съвкупност, в частност
– пряко отговорите по съдебните поръчки до Република Румъния и справките за задгранични
пътувания и по производен път – от изложеното от страна на свидетелите А.Н. и Н.Г.
– проверяващите служители при НАП, които пресъздават възприятията
си, свързани с извършването на проверката на декларираните от страна на подсъдимия
ВОД за данъчни периоди м. март 2009 г. и м. април
2009 г.
Възприеха се изцяло и се поставиха в основата на доказателствените изводи
на настоящата съдебна инстанция и показанията на свидетелите К.С., С.К. и И.Б. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените
от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК). В унисон с приобщените в производството по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства, тази група от свидетели изяснява фактите, свързани
с договарянето на транспорта с представляваните и управлявани от тяхна страна дружества
– обстоятелството, че с тях е договаряло лице, представило се за представител на
получателя (румънските дружества „ЙОЛИ ТРЕЙДИНГ“ ООД и
„СЕВИ – 2004“ ООД), както и това, че реално транспорт
на бебешки пелени и панталони не е бил осъществяван от „ИМС“ ЕООД-Варна и „Комерс
Спорт“ООД-Добрич. Всеки един от тях е категоричен, че не е договарял с подсъдимия,
че не го познава, както и че не са чували за дружество с фирма „ОЛД ТРЕЙД“. Отчитайки безпротиворечивостта
в изложението на тази група свидетели настоящата инстанция ги възприе изцяло. Констатираните
отделни несъществени противоречия в казаното от тяхна страна в рамките на досъдебното
производство и изложеното пред настоящия съдебен състав, съдът отдаде на изминалия
период от време и не счете, че същото се отразява на доказателствената им стойност.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите Н.Д. и Ц.Ц. (приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК). Всеки един от тях последователно и точно
пресъздава обстоятелствата, свързани с начина на регистриране на „СЕВИ – 2004“ ООД, участието на свидетелите Ц.Ц. и Б.Г. и ориентировъчния период на посещение на Република
Румъния. Изложеното от тези свидетели е изцяло в унисон с изложеното от св. С.А.
и приобщените справки за задгранични пътувания на Ц.Ц.,
С.А., Н.Д., Ц.Ц. и Б.Г. (т.2, л.33-42 от дос.пр.).
Съдът възприе и казаното от св. Д.П. (както дадените непосредствено и устно,
така и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК) и С. П. (от досъдебната фаза на наказателния процес, приобщени
на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), които са
последователни и изясняват механизма на осчетоводяване на фактурите за транспорт
при „ИМС“ ЕООД-Варна, в частност този по процесните фактури.
Възприеха се изцяло и показанията на св. Д.С. и Д.Д.
(приобщени от досъдебната фаза на производството на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), които в унисон с показанията на свидетелите
К. свидетелстват, че не са осъществявали транспорт на стоки до Република Румъния
в качеството им на шофьори при „ИМС“ ЕООД-Варна. Изложеното от страна на тези свидетели
е безпротиворечиво и се подкрепя категорично и от анализираните
по-горе писмени доказателства, приобщени в производството по реда на чл.283 от НПК.
Съдът възприе и постави в основата на доказателствените си изводи и показанията
на св. Р.К. (приобщени от досъдебната фаза на производството на основание чл.373,
ал.1, вр. чл.283 от НПК), които пряко установяват факти,
от значение към предмета на доказване в производството – начинът на депозиране на
процесните справки – декларации и воденето на счетоводството
на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД.
Първоинстанционният съдебен състав възприе изцяло и казаното
от страна на св. Н. Г. (приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.373, ал.1,
вр. чл.283 от НПК). Съдът даде вяра на казаното от тези
свидетели единствено досежно направените от тяхна страна
констатации в рамките на извършената проверка – касателно
пряко възприетото от тяхна страна в качеството им на проверяващи.
При преценка на показанията на св. Ц.Ц. и Б.Г. съдът
констатира наличието на множество и съществени противоречия в изложеното от тяхна
страна и показанията на свидетелите С.А., Н.Д. и Ц. Ц., а и житейската нелогичност
в изложението на св. Ц.. Така липсата на участие на тези двама свидетели към регистрацията
на „СЕВИ 2004“ ООД с категоричност се опровергава от показанията
на А., Д. и Ц., както и от обективно установеното посредством справките за задгранични
пътувания, че конкретно на датата на регистриране на това дружество, св. Цочев е
пътувал със свидетелите А., Д. и Ц..
При формиране на доказателствените си изводи съдът изключи и показанията на
св. П. Д. (полицейски служител извършил проверка по сигнала на данъчните органи)
отчитайки, че същите имат производен характер и не допринасят за изясняване на интересуващите
производството обстоятелства, доколкото за изясняването на същите са събрани редица
първични доказателства чрез разпит на свидетелите лично възприели релевантните факти
и множеството писмени доказателства.
Изключи се от доказателствената съвкупност протокола за разпознаване на лице
по снимки (т.1, п.2, л.110-111 от дос.пр.), като съображенията
на настоящата съдебна инстанция се свеждат до следното: При извършване на това следствено
действие са били допуснати процесуални нарушения по чл.170 и чл. 171, ал. 4 от НПК.
На първо място в производството не е бил проведен разпит на разпознаващия (св. В.)
по чл. 170 от НПК, в който същият да обясни дали познава лицето, което предстои
да разпознае, за особеностите, които позволят това да стане, за обстоятелствата,
при които го е наблюдавал и за своето лично състояние при това наблюдение. Нормата
на чл. 170 от НПК е императивна и е важна част от създадената от закона процедура,
гарантираща достоверност на данните, събрани чрез разпознаването като процесуален
способ. Формално това нарушение би могло и да бъде преодоляно в рамките на съдебното
дирене, но разпитан пред настоящата съдебна инстанция св. В. сочи, че не познава
подсъдимия и че не може да заяви с категоричност, че именно той е лицето „Б.“, за
което е споменал в показанията си от досъдебното производство (приобщени чрез прочитането
им). На второ място следва да се отбележи също така, че по правило разпознаването
се извършва по отношение на съответното лице, което да бъде представено за разпознаване
ведно с още сходни по външност три лица. Ал.4 на цитираната процесуална разпоредба
въвежда изключение от посоченото правило, но единствено и само, когато не е възможно
да се покаже самото лице, разпознаването да се извърши по снимки. В настоящото производство
не е била налице такава невъзможност и в този смисъл незаконосъобразно органите
на досъдебното производство са пристъпили към провеждане на разпознаване по снимки.
По делото липсват призовки, от които да е видно че подс.
Б.И. е бил призован или изобщо, че е бил правен опит да бъде осигурен, за да бъде
извършено това процесуално-следствено действие.
Съдът
постави в основата на доказателствените си изводи заключенията на назначените по
делото съдебно счетоводна и графологични експертизи, които
възприе като обективни, задълбочени и компетентни.
Съдът
възприе като относими писмените доказателства, подробно
описани по-горе, които намери за относими към настоящото
производство.
Извън
изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените
си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи
извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Така изложената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Преценявайки
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита,
че подс. И. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по повдигнатото му обвинение за осъществен състав
на престъпление чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5
, т. 6 вр. чл.26 ал.1 от НК от НК. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано
по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията
на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
От своя страна разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДС предвижда, че вътреобщностните доставки по чл.7 са облагаеми с нулева ставка.
Съгласно
чл.138, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,
съдържащ се в глава 4, озаглавена „Освобождавания на вътреобщностни
сделки”, държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени
до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността,
от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено
лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в
държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на
стоката.
Разпоредбата
възпроизвежда съдържанието на чл.28в, част А, буква а)
от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между държавите
членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива,
чиято цел е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява
крайното потребление на доставените стоки - Решение от 27 септември 2007г. по дело Teleos и др.,C-409/04,
точка 36, Решение от 27 септември 2007г. по дело Collйe, C-146/05, точка 22, Решение от 27 септември 2007г. по дело Twoh
International, C-184/05, точка 22, Решение от 22 април 2010г.
по дело X и fiscale eenheid
Facet-Facet Trading,
C-536/08 и C-539/08, Решение от 7 декември 2010г. по дело
R, С-285/09, точка 37 и Решение от 22 септември 2012г.
по дело VSTR, С-587/10, т. 27. Механизмът, създаден с
този преходен режим, се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез
вътреобщностно изпращане или вътреобщностен
транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките,
и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по
получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане.
По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на
съответните държави членки и позволява да се избегне двойното данъчно облагане,
а следователно и да гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на
ДДС - Решение по делото Teleos и др., точка 25, Решение
по делото Collйe, точка 23 и Решение от 22 септември 2012г. по дело VSTR, С-587/10, т.
28.
Съгласно
постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само
когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена
или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или
транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка
на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка
42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение
по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010г.
по дело Euro Tyre Holding,
C-430/09, точка 29.
В този
смисъл, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна
доставка на стоки и следователно като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени
три условия: прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на
името на собственика – условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно
недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на
доставката; физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и придобиващото
ги лице да е данъчнозадължено лице.
За целите
на данъчното производство, в тежест на доставчика на стоките е да докаже, че са
изпълнени условията за това. В наказателното производство обаче изцяло тежестта
на доказване на обективната и субективна съставомерност
на извършеното деяние лежи върху прокуратурата.
Според
императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо
постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното
лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни
обективни и субективни признаци. С чл.15 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично
се провъзгласява принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат
за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В конкретния
случай от приобщената доказателствана съвкупност по несъмнен
и категоричен начин се доказва, че управляваното и представлявано от подсъдимия
дружество „ОЛД ТРЕЙД“ ООД не е реализирало ВОД до румънските дружествата – съконтрагенти
по посочените от обвинението фактури. С изискуемата от процесуалния закон категоричност
беше установено, че се касае за т. нар. „липсващи търговци“. В тази насока са както
гласните доказателства – показанията на свидетелите С.А. и Й.В., така и част от
приобщените писмени доказателства – отговори по молби за административно сътрудничество
и насрещна проверка SCAC 2004a,
реф.№Е_BG_RO_ 20100429_005067 и реф.№Е_BG_RO_20100601_005253 от данъчната/приходната администрация
на Румъния в съответствие с чл.5 от Регламент 1798/2003 г. Според приобщените писмени
доказателства „Йоли Трейдинг“ ООД и „Севи 2004“ ООД не са декларирали ВОП
от „ОЛД ТРЕЙД“ ООД, не са извършвали дейност на декларираните
адреси, липсвала е техническа, материална и кадрова обезпеченост - персонал, складове
и други средства за извършване на дейност.
По несъмнен
и категоричен начин, от показанията на свидетелите К.С. и С.К., заключенията на
графологичните експертизи и част от писмените доказателства
– справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ – т.2, л.119-185 и писмо и справка от
ГД „Гранична полиция“, РД „Гранична полиция“-Русе – т.2,
л.311-313 от дос.пр. се установява, че транспорт на стоки
– панталони и бебешки пелени не е бил реализиран от България до Румъния, че посочените
в международните товарителници (СМR) транспортни средства
не са напускали пределите на Република България. Всичко това се явява достатъчно
за да се приеме, че декларираните с нулева ставка ДДС от страна на подсъдимия И.
ВОД на панталони и бебешки пелени до Румъния не са били
реализирани реално.
Същевременно
обаче в производството не бяха събрани доказателства, от които с категоричност да
се установява, че стоките, предмет на процесните доставки
(бебешки пелени – памперси и панталони) въобще са били внесени на територията на
Република България, а още по-малко същите да са били реализирани впоследствие от
подсъдимия на територията на страната, с което и съответно - да се е довело до реално
ощетяване на фиска чрез деклариране в справки – декларациите
за процесните данъчни периоди на неосъществените, фиктивни
вътреобщностни доставки. Както се сочи изрично в Решение
№ 279 от 20.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 740/2014 г., II н. о. – „Престъплението
по чл. 255 НК е ситуирано в глава седма от Особената част
на НК и обществените отношения, които се закрилят по нея, са обвързани с финансовата,
данъчната и осигурителната системи. В същината си то съставлява специално документно
престъпление или документна измама, в зависимост от фактологията
по престъпната дейност, свързана с изискванията на данъчната система…. Последното
само по себе си предпоставя и имуществени вреди, определяни
от разликата между реално платения и действително дължим данък, което формулира
ощетяване на фиска“. Т.е. във всички случаи за да е деянието
съставомерно по текста на чл.255 от НК следва да бъдат
събрани доказателства за обективната съставомерност на
извършеното, което с оглед резултатния характер на престъплението предпоставя наличието на такива за реално настъпила вреда изразяваща
се в реалното ощетяване на фиска – в избягване установяване
и плащане на дължимо данъчно задължение или неследващо се приспадане на данъчен
кредит. В конкретния случай представителят на държавното обвинение правно и фактически
е инкриминирал деятелност на подс. Б.И. изразяваща се
в избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери. В
този смисъл и следва да бъдат събрани категорични доказателства, от които да е видно,
че за данъчнозадълженото лице, чийто представител и управител е подсъдимия е възникнало
задължение за установяване, респективно плащане на дължим ДДС. Предвид бланкетния характер на текста на чл.255 от НК, приложими в случая
се явяват специалните разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС, касаещи
възникването на данъчното събитие и задълженията за начисляването му. По конкретно
в тази насока са материалноправните разпоредби на чл.25,
ал.1 и чл.86 от ЗДДС, от които се извеждат адресатите на задължението-регистрираните
по ЗДДС лица; срокът за изпълнението му, обвързан от настъпване на изискуемостта
на данъчното задължение и правомерното поведение на задълженото лице. От съществено
значение за момента на възникване на задължението за начисляване на ДДС съобразно
посоченото по-горе се явява изискуемостта на данъчното задължение. Данъчното събитие
по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължените
лица, като същото възниква на датата, на която собствеността върху стоката е била
прехвърлена или услугата е била извършена.
В производството
пред настоящата съдебна инстанция не бяха събрани убедителни доказателства, че процесните стоки реално са били внесени на територията на Република
България, както и такива, че същите са били реализирани на българския пазар, при
което именно би възникнало задължение за заплащане на дължим от „ОЛД ТРЕЙД“ ООД ДДС. Напротив, както беше посочено и по – горе,
от приобщените в производството справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ – т.2,
л.119-185 и писмо и справка от ГД „Гранична полиция“, РД
„Гранична полиция“-Русе – т.2, л.311-313 от дос. пр. с
категоричност се установява, че по отношение на декларираните от страна на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД 21 бр. вътреобщностни
придобивания, за период м. февруари 2007 г. – м. май 2009 г., на бебешки пелени
с доставчик FIPPI INTERNACIONAL
SRL и панталони с доставчик GOLDEN ANGER SRL не е имало издадени фактури
за транспорт, а посочените документално транспортни средства не са влизали на територията
на страната. Единствено през м. февруари 2007 г. транспортно средство с № GR 02 SYX е влязло в Република България
през ГКПП Русе, което превозно средство е било посочено като такова осъществило
транспорта по фактури с №№4845124; 4845125; 4845126 от 20.02.2007 г. – за вътреобщностно придобиване от страна на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД 4878 бр. панталони (две години преди процесния
период и двойно по-малко от декларираните ВОД по фактура
№48/30.04.2009 г.). По отношение на бебешките
пелени (памперси), от приобщените и анализирани писмени доказателства се установява,
че е бил осъществен транспорт с посочено по фактура №60 от 20.03.2009 г. с товарен
автомобил №**** на 312 620 бр. от посочените стоки (преди част от декларираните
ВОД – по данъчни фактури №36/06.03.2009 г. и
№37/14.03.2009 г. и многократно под общия брой на декларираните ВОД по данъчни фактури №39/30.03.2009 г., №40/03.04.2009 г.,
№42/14.04.2009 г., №43/24.042009 г.,
№44/24.04.2009 г.). Категорично установената липса на стоките в складовете на дружеството
към момента на извършване на проверката от страна на служителите на приходната администрация
в този смисъл би могло да се предполага както, че е следствие реализирането на стоките
на вътрешния пазар, така и от реалната липса на реално извършени ВОП от страна на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД.
В случая представителят на държавното обвинение се е ограничил единствено и само
от изследване действителността на декларираните през данъчни периоди м. март
2009 г. и м. април 2009 г. вътреобщностни доставки, които
е разгледал изолирано от цялостната дейност на представляваното и управлявано от
подсъдимия дружество. Същият не е събрал доказателства за предшестващата търговска
дейност на дружеството – в частност дали от негова страна изобщо са били осъществени
вътреобщностни придобивания на панталони и бебешки пелени
и съответно – с оглед посоченото по-горе, дали с декларирането на реално неосъществени
ВОП от страна на подсъдимия не се е довело до неследващо
се приспадане на данъчен кредит в един по-ранен период, а последващото
деклариране на неосъществени (фиктивни) ВОД да се цели
прикриване на една предшестваща престъпна деятелност.
Не е
била изследвана и последващата инкриминирания период търговска
дейност на „ОЛД ТРЕЙД“ ООД, в частност – не са били събрани
каквито и да е доказателства за реализиране на стоките на българския пазар, а единствено
е било изведено едно предположение – че след като стоките не са налични в складовите
помещения на дружеството – то същите са били продадени на територията на Република
България. Ако за целите на данъчното производство презумпциите са достатъчни за
ангажиране на отговорността на търговеца и доказателствената тежест изцяло лежи
върху него, то в рамките на наказателното производство обосноваването на наказателна
отговорност на базата на предположения за реализирането на който и да е от признаците
на престъпния състав е недопустимо, а тежестта на доказване лежи върху държавното
обвинение.
В обобщение
следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция
не се събраха доказателства установяващи по категоричен начин, че подсъдимият е
осъществил деяние, субсумиращо се под обективния състав
на престъплението по повдигнатото му обвинение, с оглед фактическото описание и
извършената правна квалификация. Изложеното в обвинителния акт не се потвърждава
от събраните по делото доказателства и представлява само едно предположение че инкриминираното
деяние е било осъществено. В този смисъл, след като анализът на доказателства не
изключва възможността да бъдат изградени различни версии от тази, заложена в обвинението,
РОС счете, че обвинението не е доказано по начина, който чл. 303 НПК изисква, за
да се постанови законосъобразна и обоснована осъдителна присъда срещу подсъдимия
Б.И..
С оглед
на така изложените съображения, съдът призна подсъдимият Б.И. за невиновен и на
основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.255,
ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 , т. 6 вр. чл.26 ал.1 от НК от НК.
Безспорно
в производството пред настоящия съдебен състав беше доказано осъществяването на
други престъпни състави от страна на подсъдимия – на документни престъпления по
чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК – чрез посредственото депозиране
пред приходната администрация на официални документи с невярно съдържание (осемте
броя данъчни фактури и международни товарителници), но доколкото по отношение на
същите е изтекла абсолютната давност за ангажиране на отговорността на подсъдимия,
съдът не се произнесе със съдебния си акт.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: