Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Асеновград, 24.06.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на
секретаря Ася И., като разгледа АНД № 258 по описа на Асеновградски районен съд за 2021 година, докладвано
от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 541972-F561249/14.10.2020
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ЦУ на НАП- Жулиета
Никова Михайлова на „***“ ЕООД с БУЛСТАД
*** със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. „Перелик“ №
10 вх.Б ет.2 ап.3, представлявано от А.Р.П. на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв.
за нарушение по чл. 7 ал.1, във вр. с чл. 8 ал.1 т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от
ЗДДС.
Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ЕООД.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. К. се изразява становище за незаконосъобразност на
издаденото НП, навеждат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в
процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния
закон. Въпреки, че не се отрича факта на нарушението се застъпва тезата, че то
не е довело до неотразяване на приходи. Искането към съда е за пълната му
отмяна.
Въззиваемата
страна – Отдел ОД –гр. Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт Стаматова,
която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в
предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери, че жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество същата е ЧАСТИЧНО основателна.
От приетите писмени доказателства по
делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 24.06.2020 г.
от служителите на ЦУ на НАП-Пловдив била извършена оперативна проверка за
спазване на данъчното законодателство в търговски обект кафе – аперитив „Гриин бар“, находящ се в гр.Асеновград
на ул. „Княз Борис І“ № 2, като обекта бил стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД.
В хода на проверката в търговския обект се установило, че дружеството в
качеството му на задължено лице по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не е монтирало,
въвело в експлоатация и използва, регистрирано
в НАП фискално устройство от одобрен тип
от датата на законодателната промяна изискваща това – 01.07.2019 г. В обекта
имало регистрирано и функциониращо ФУ, свидетелство за одобряване № 538, което обаче
не отговаряло на функционалните изисквания на Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ
и конкретно на Приложения № 1 на същата Наредба. Констатирано е също, че това
ФУ е било използвано за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2020 г. Установено е, че в търговския обект са
извършвани продажби през целия посочен период, като от ФУ са издавани касови
бонове, които обаче не съдържат двумерен
бар код. Поради несъответствието на ФУ с функционалните изисквания в
информационните масиви на НАП не са постъпвали данни за извършените продажби за
целия период от 01.07.2019 г. до 21.05.2020 г. Въпреки, че са били изготвяне
дневни финансови отчети с реализиран оборот, за тези обороти към НАП не е
постъпвала информация. За констатираното нарушение на
25.07.2020г. бил съставен АУАН срещу фирмата извършваща търговската дейност в
проверявания обект ”***” ЕООД, като акта бил съставен в присъствието на
управителя- А.П., която го подписала без възражения. Въз основа на издаденият
АУАН и след като, административно наказващият орган приел, че е налице извършено административно
нарушение издал горното наказателно постановление.
При пълната проверка на НП съдът
намира, че същото е законосъобразно и в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения.
Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните
срокове по чл. 34 ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от
компетентен орган. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата, мястото и състав
на нарушението, са подробно и ясно описани в обжалваното НП. От
доказателствата, безспорно се установява, че фирмата през периода 01.07.2019 г.
до 20.05.2020 г. е извършвала търговска дейност в горния обект , като е
използвало ФУ ,което не отговаря на
функционалните изисквания на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. ,въведени с
изменения на наредбата влезли в сила на 01.07.2019 г. Правилно е определен и
субекта на административно-наказателната отговорност, а именно дружеството „***“
ЕООД. Същото безспорно е лице по чл. 3 от Наредба Н-18
/13.12.2006 г. на МФ .
Описаното в НП нарушение правилно
е квалифицирано по чл. 7 ал. 1, във вр. с чл.8 ал.1 т.1 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, които норми въвеждат
задължението: Чл. 7 ал.1 – „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на
започване на дейността на обекта“ и по чл.8 ал.1 т.1 “Фискалните устройства трябва да
отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение № 1“. Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2 от ЗДДС, която разпоредба от своя
страна предвижда, че на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Същата норма предвижда обаче, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В НП административно наказващият орган е приел, че нарушението е довело до
неотразявани на приходи. Основното възражение на жалбоподателя е именно срещу
наличието на това обстоятелство, което е обусловило и по-високия размер на
санкцията, като твърди, че въпреки извършването на нарушението същото не е
довело до неотразяване и укриване на приходи и съответно до ощетяване на фиска, тъй като всички суми от получените обороти са
декларирани в годишната данъчна декларация и съответно са заплатени дължимите
данъци. Съдът намира,че възражението е основателно. В тежест на АНО е
да докаже всички факти представляващи елементи от обективния състав на
твърдяното нарушение. Въпреки, че формално е посочено, че нарушението е довело
до неотразяване на приходи, това обстоятелство се явява недоказано, тъй като не
се сочат никакви конкретни факти, които да обосноват този извод , както и не е описан механизмът по
който се е стигнало до реално неотразяване на приходи, както и липсва конкретика, какви приходи, като част от оборота, в какъв
размер и за кой период от време не са били отразени и в крайна сметка
декларирани. Ето защо съдът намира, че
по отношение на това обстоятелство НП е необосновано, което по силата на
горното правило налага прилагането на
санкцията по чл. 185 ал.2 , във вр. с ал.1 от ЗДДС,
която за юридическите лица е имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв. При
оразмеряването на санкцията съобразно критериите
по чл. 27 от ЗАНН , основния сред които е тежестта на нарушението, съдът
като взе в предвид продължителния период през който е реализиран състава на
нарушението намира ,че санкцията следва да се определи в размер на 1000 лева.
По отношение на
разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът
за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В
АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира
възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер.
Претендират се и разноски от жалбоподателя, но без да се сочи техния размер и без доказателства ,че
такива са направени. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр.
с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени
в размер на 100 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на
ЦУ на НАП, за юрисконсулстко възнаграждение на
упълномощения процесуален представител.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА наказателно
постановление № 541972-F561249/14.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, ЦУ на НАП- Жулиета Никова Михайлова, с което на „***“ ЕООД с БУЛСТАД *** със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград
ул. „Перелик“ № 10 вх.Б ет.2 ап.3, представлявано от А.Р.П. на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание–имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение
по чл. 7 ал.1, във вр. с чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като
на основание чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДДС, НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1000
лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД с БУЛСТАД *** със седалище и адрес на управление:
гр.Асеновград ул. „Перелик“ № 10 вх.Б ет.2 ап.3, представлявано от А.Р.П. да
заплати на ЦУ на НАП, сумата от 100 лева представляващи направени разноски по
делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: