Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, срещу решение № 8 от 11.01.2024 г., постановено по а. н. д. № 1208/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 727219-F25235 от 26.09.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на оспореното решение, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Ответникът – „Ивиком 2002“ ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. А. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на въззивно обжалване е НП № 727219-F25235 от 26.09.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53, вр. с чл. 83 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Ивиком 2002“ ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 700 лева, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, доколкото е налице нарушаване на процедурата по връчване на съставения АУАН и същият не е надлежно предявен на нарушителя.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на Административен съд – Кюстендил, споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на оспореното наказателното постановление. Установява се такова във връзка със съставяне на АУАН и представляващо самостоятелно основание за отмяната на наказателно постановление, свързано с неговото връчване. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН вменява като задължение на актосъставителя да предяви акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Освен личното подписване на акта, законът позволява АУАН да бъде оформен при отказ за подписването му от нарушителя или чрез подпис от пълномощник. В настоящия случай, АУАН № [рег. номер]/01.09.2023 г. е връчен на лицето М. П. в качество й на упълномощено лице. От представеното по делото пълномощно се установява, че същото не се явява годно доказателство за надлежно предявяване, подписване и връчване на акта на лице с изрично учредена представителна власт за посочените процесуални действия – липсва упълномощаване за подписване и получаване на актове за установяване на административни нарушения. В този смисъл настоящият състав на Административен съд - Кюстендил счита, че по безспорен начин следва да се направи извод, че акта не е предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на закона, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и доколкото споделя изводите на Районен съд - Дупница, съдът изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Като е достигнал до верни правни изводи, Районен съд – Дупница е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на разноски по представения списък, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще следва да бъдат присъдени на ответника направените разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024 г.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 11.01.2024 г., постановено по а. н. д. № 1208/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, да заплати на „Ивиком 2002“ ЕООД, гр. София, сумата от 400 (четиристотин) лева, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.