РЕШЕНИЕ
№ 1423
***, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430100372 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от ***, против М. Т.
К., с ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: 87,20 лв. – главница, за
периода от 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г.; сумата 10,89 лв. лихва от 03.01.2019
г. до 01.08.2021 г. и законна лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***. Ищецът твърди, че е
подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че
на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като
същата не е заплатена. Това обстоятелство и връчването на заповедта по
посочения ред, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва
1
върху главницата. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител счита, че
исковете са допустими и вероятно основателни. Посочени са обстоятелствата,
които следва да докаже ищецът, счита, че исковете не са доказани по размер и
моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** се установява, че ищецът е депозирал на 10.08.2021г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми - сумата 87,20 лв. – главница, за периода
от 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г.; сумата 10,89 лв. лихва от 03.01.2019 г. до
01.08.2021 г. и законна лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е
била издадена Заповед за изпълнение *** която е връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК на длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 22.12.2021г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като
искът е предявен в законоустановения срок – на 24.01.2022г., той касае
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за
допустим.
Доказа се по делото, че по силата на ****, ответникът М. Т. К. е
закупила *** в ***. Съгласно заявление на *** до ищеца, жилището е било
топлофицирано и предишния собственик е закрил партидата на свое име,
поради посочената в н.а. продажба. По делото е представена подробна
справка за потребление, препис-извлечение от сметка, 18 бр. фактури и 1
кредитно известие за ползвана и отчетена ТЕ, която включва само сума за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация и сума за дялово разпределение. Налице е и
корекция, отразена в кредитното известие, като крайната сума за главница,
съгласно фактурите и подробната справка за потребление е в размер на
87.20лв. При съобразяване разпоредбата на чл. 31 ал.1 от Общите условия на
ищеца, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл. 40 от ОУ
/представени в заповедното производство/, предвиждаща начисляване на
2
законната лихва за периода на забава, ищецът **** е начислил върху
дължимите главници, отчетени с фактури за всеки един месец и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 10,89 лв. за периода от
03.01.2019 г. до 01.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че М. Т. К. е собственик на ***, ***
като същият е придобит през ***, но преди отоплителния сезон и исковия
период. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за
качеството на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността
на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество,
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което
е видно от молбата на предишния собственик на имота за закриване на
съществуваща към *** партида при ищеца, така и от ежемесечното отчитане
и разпределението на доставена ТЕ точно за този абонатен номер, посочено
във всяка една месечна фактура. Доказа се и размера на разпределеното
потребление за имота за исковия период и неговата цена. Тежестта на
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е
на ответника, но в тази насока доказателства по делото не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на ответника
като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане
на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
3
лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
направените от него разноски в исковото производство, възлизащи на
275.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че М. Т. К., с ЕГН
**********, от ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, следните суми: 87,20 лв. – главница, за периода от
01.11.2018 г. – 30.04.2021 г.; сумата 10,89 лв. лихва от 03.01.2019 г. до
01.08.2021 г. и законна лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***.
ОСЪЖДА М. Т. К., с ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в исковото
производство в размер на 275.00лв.
ОСЪЖДА М. Т. К., с ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
*** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по ч.гр.д. *** в
размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4