№ 141
гр. Търговище, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500249 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 198 от 10.08.2022 г., постановено по гр. д. № 259/2022
година по описа на Районен съд - Попово, съдът е осъдил „ЕКО С.” ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление- гр. П., район
Централен, ул. „С.“ № 2, представлявано от И.Н.Б., ДА ЗАПЛАТИ на П. С.
М., ЕГН **********, от с.С., общ.Попово, обл.Търговище, ул.“Х.А.“ №15
сумата 5 060.24лв. (пет хиляди и шестдесет лева и 24 ст.) , представляваща
дължими и неизплатени трудови възнаграждения, след приспадане на
законовите удръжки за м.06.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.11.2020 г.,
м.12.2020 г., м.01.2021 г., м.02.2021 г., м.03.2021 г., м.07.2021 г. и м.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 1 573.24 лв. (хиляда
петстотин седемдесет и три лева и 24 ст.), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 52 дни за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 652.87 лв. (шестстотин
петдесет и два лева и 87 ст.), представляваща обезщетение за забава за
1
периода от падежа на всяко плащане на трудовото възнаграждение - първо
число на следващ месец до 11.04.2022 г.; сумата 83.91 лв. (осемдесет и три
лева и 91 ст.), представляваща обезщетение за забава, за периода от
01.10.2021 г. до 10.04.2022 г. върху неизплатените обезщетения за неползван
отпуск за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер от 1573.24 лв.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от ответника чрез адв. Р. К. К. от ВАК, личен адв. №
**********, в качеството му на пълномощник и процесуален представител на
„Еко С." ООД, в която въззивна жалба се излага следното:
1. Счита решението за недопустимо по отношение на размера на
предявения иск по чл. 245 вр. чл.128 т. 2 от КТ . Ищецът е претендирал
сумата от общо 5 026.34 лева. Няма изменение на иска чрез неговото
увеличаване с нарочна молба в единственото с.з. с оглед на изготвената ССЕ
и изчислената от вещото лице сума. Първоинстанционният съд на стр. 5 втори
абзац е „констатирал" допусната аритметична грешка от страна на ищеца,
като счита, че сумата, която последният претендира, е не заявената от него
5026.34 лева, а изчислената от съда сума в размер на 5060.24 лева.
Въззивникът счита, че това е произнасяне свръхпетитум, тъй като нито в ИМ,
нито в единственото с.з., ищецът е искал присъждането на такава сума.
2. В трудовото досие на ищеца се съдържат преки доказателства, а именно -
извънсъдебно признание на факта от самия ищец, подписано лично от него,
неоспорено като вярност и истинност от същия и от неговия процесуален
представител, че е получил частично трудово възнаграждение за месец юни
2020 год.
3. На следващо място, според въззивника, първоинстанционният съд
неправилно е тълкувал приложените по делото писмени доказателства,
съответно относимите по делото разпоредби от КТ и НСОРЗ. За да приеме, че
обезщетението за забава /чл. 86 от ЗЗД/ се изчислява от първо число за
месеца, следващ изработения месец от страна на ищеца, съдът е преценил, че
с анекса към трудовия договор от 01.01.2019 год., освен промяна на размера
на трудовото възнаграждение, е променeна и датата на изплащането му - а
именно е следвало изплащането да става през изработения месец. Изводът на
съда не кореспондира с представените трудов договор от 2017 година
/основен/ и анекса към него от 01.01.2019 г.. Последният е допълнение към
2
него и съобразно правилата на граматическо и логическо тълкуване, както и с
оглед на КТ и простата житейска логика, както и с оглед на КСО и ЗДДФЛ, е
ясно, според въззивника, че няма как към края на текущия месец да се
извърши изплащане на дължимото възнаграждение.
Предвид тези основни изложени съображения въззивникът моли за
обезсилване на решението или за неговата отмяна. В допълнителна молба е
посочил, че обжалва решението изцяло.
Моли да бъде разпитан ищеца и служител при ответника относно
обстоятелството, че ищецът за месец юни 2020 година е получил частично
трудово възнаграждение в размер на 390 лева.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от адвокат Р. Д. Р.
от АК-Търговище - пълномощник на П. С. М., с който въззивната жалба на
ответника се оспорва като неоснователна. Според процесуалния представител
на ищеца в исковата молба са посочени дължимите суми като неизплатено
трудово възнаграждение за всеки един от посочените месеци. Това, че при
сборуването на сумите по всеки един от предявените искове за всеки отделен
месец е допусната техническа-аритметична грешка, не означава, че не са
предявени искове за сумата от общо 5 060.24 лв., след като са посочени тези
суми за всеки месец поотделно. По отношение на останалите възражения, че
имало частично изплатена сума като възнаграждение за м.юни 2020 г., във
връзка с което е поискан разпита на свидетел, счита становището на съда за
правилно и законосъобразно. В КТ и в съдебната практика е прието по какъв
начин се доказват изплатени трудови възнаграждения от работодателя. Съдът
е обсъдил посочената от вещото лице справка за начислени възнаграждения,
изготвената от самия работодател, в която е посочено за м.юни 2020 г., че
трудовото възнаграждение е неизплатено. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище по хода на делото
и по същество, с което се моли да се уважи въззивната жалба. Претендират се
разноски в производството.
В съдебно заседание ответната страна лично и чрез адвокат Р. моли за
потвърждаване на съдебното решение. Претендира адвокатско
възнаграждение като разноски във въззивното производство.
3
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и приема следното:
Пред Поповския районен съд ищец е предявил в условията на кумулативно
обективно съединяване два иска: иск за заплащане на трудово
възнаграждение за определен период с правно основание в разпоредбата на
чл. 128, т. 2 от КТ и иск за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск с правно основание в разпоредбата на чл. 224 от КТ,
съединени с искове за забава за минало време за определен период.
По фактите съдът съобрази следното:
На 26.06.2017 година ищецът е постъпил на работа в ответното дружество
по силата на сключен между страните трудов договор №2/23.06.2017 г. със
срок на изпитване на длъжността „общ работник, смесено растениевъдно и
животновъдно стопанство”, с ТВ в размер на 460 лева при 8-часов работен
ден и основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. На 01.01.2018
година страните са подписали допълнително споразумение, съгласно което се
променя трудовото възнаграждение на ищеца като се увеличава на 510 лева.
На 01.01.2019 година се подписва последващо допълнително споразумение, с
което трудовото възнаграждение се увеличава на 580 лева. С нови две
последващи допълнителни споразумения трудовото възнаграждение на ищеца
от 01.01.2020 година е увеличено на 610 лева, а от 01.01.2021 година – на 650
лева. На 08.08.2021 година ищецът подава молба да бъде освободен от работа,
която е уважена като със Заповед № 31 от 09.08.2021 година трудовото му
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от 09.08.2021
година.
С исковата молба ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му
заплати незаплатените трудови възнаграждения за месец юни 2020 година; за
периода от месец август 2020 година до месец март 2021 година и за месец
юли 2021 година до 09.08.2021 година – т.е. да му бъде изплатено ТВ за 10
пълни месеца и съответния брой дни от м. август 2021 година.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която установява
следното:
За по-голяма част от претендирания период ответното дружество изобщо
не е представило ведомости или други писмени документи за получено от
4
ищеца трудово възнаграждение. Представени са три ведомости за изплащане
на работна заплата, на които подпис за получаване на начислената сума за
трудово възнаграждение от страна на ищеца няма.
Ищецът претендира следните суми: 1. За м. юни 2020 г. - 479.03 лв.; 2. За
м. август 2020 г. - 481.87 лв.; 3. За м. септември 2020 г. - 481.87 лв.; 4. За м.
октомври 2020 г. - 481.87 лв.; 5. за м. ноември 2020 г. - 481.87 лв.; 6. За м.
декември 2020 г. - 481.87. лв.; 7. За м. януари 2021 година - 478.27 лв; 8. За м.
февруари 2021 г. -512.91 лв.; 9. За м. март 2021- 512.91 лв.; 10. За м. юли
2021 г. - 516.49 лв.; 11. За м. август 2021 - 151.28 лв. След като се сборуват
месечните искови претенции общата претендирана сума възлиза на 5,060.24
лева, макар да е посочена обща сума в размер на 5 026.34 лв.
Според заключението на вещото лице по месеци на ищеца не са заплатени
суми за трудово възнаграждение, както следва: 1. За м. юни 2020 г. - 479.03
лв.; 2. За м. август 2020 г. - 481.87 лв.; 3. За м. септември 2020 г. - 481.87 лв.;
4. За м. октомври 2020 г. - 481.87 лв.; 5. за м. ноември 2020 г. - 481.87 лв.; 6.
За м. декември 2020 г. - 481.87. лв.; 7. За м. януари 2021 година - 512.91 лв; 8.
За м. февруари 2021 г. -512.91 лв.; 9. За м. март 2021- 512.91 лв.; 10. За м.
юли 2021 г. - 516.49 лв.; 11. За м. август 2021 - 117.38 лв. Разлика в
претендираните от ищеца и отразените от вещото лице като неплатени суми
има за м. януари 2021 година и за м. август 2021 година. След като се
сборуват така посочените по месеци суми общата незаплатена сума възлиза
на 5,060.98 лева.
По така предявения иск за заплащане на неплатено трудово
възнаграждения, съдът приема следното: Предявен е иск, конкретизиран по
размер от ищеца чрез посочване на чистата сума за ТВ за всеки отделен
месец, който е с цена в размер на 5,060.24 лева. Допуснатата грешка в
изчислението при сборуване на отделните суми по месеци е видима и лесно
установима. Обжалваното съдебно решение не е постановено извън
направеното искане, поради което е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка. С оглед регламентирания начин на изплащане на
5
трудово възнаграждение, следва да се приеме, че не са допустими
свидетелски показания за установяване на факта на получаването му. Със
своето определение за насрочване на делото съдът е оставил без уважение
искането на ответника за допускане до разпит като свидетел служител на
ответното дружество, за който се твърди, че по негов спомен, е изплатил на
ищеца за м. юни 2020 година сумата от 390 лева. В съдебно заседание ищецът
заявява, че за въпросния месец юни 2020 година не е получавал трудово
възнаграждение. Признава, че е подписал молбата от 11.08.2021 година,
касаеща изплащане на трудовото му възнаграждение по банкова сметка, но
заявява, че не е изписал той текста в молбата. След като ответникът не
представя доказателства – подписани от ищеца ведомости или извършени от
страна на работодателя преводи по банковата сметка на ищеца, следва да се
приеме, че предявеният иск за заплащане за трудово възнаграждение за
процесния период е основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищецът е претендирал лихва за забава върху всяко едно неплатено месечно
възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2022
година.
Съгласно подписания между страните трудов договор трудовото
възнаграждение е дължимо на 25-то число на следващия месец. С
последващите допълнителни споразумения се променя само ТВ на ищеца, но
не и други условия на трудовия договор. Ето защо при изчисляване на
размера на дължимата законна лихва за забава следва да се изхожда от това,
че началният момент на забава е 25-то число на следващия месец. При това
положение размера на законните лихви за забава върху всяко едно дължимо,
но незаплатено месечно ТВ, определен чрез програмен продукт, наличен на
страницата в Интернет https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е
следният:
Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м. юни 2020 година върху
сумата от 470.03 лева възлиза на 83.29 лева. Законната лихва върху
неизплатеното ТВ за м. август 2020 година върху сумата от 481.87 лева
възлиза на 75.50 лева. Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м.
септември 2020 година върху сумата от 481.87 лева възлиза на 71.48 лева.
Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м. октомври 2020 година върху
сумата от 481.87 лева възлиза на 67.33 лева. Законната лихва върху
6
неизплатеното ТВ за м. ноември 2020 година върху сумата от 481.87 лева
възлиза на 63.32 лева. Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м.
декември 2020 година върху сумата от 481.87 лева възлиза на 59.16 лева.
Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м. януари 2021 година върху
сумата от 512.91 лева /реално незаплатената сума/ възлиза на 58.56 лева.
Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м. февруари 2021 година върху
сумата от 512.91 лева възлиза на 54.57 лева. Законната лихва върху
неизплатеното ТВ за м. март 2021 година върху сумата от 512.91 лева
възлиза на 50.16 лева. Законната лихва върху неизплатеното ТВ за м. юли
2021 година върху сумата от 516.49 лева възлиза на 33 лева. Законната лихва
върху неизплатеното ТВ за м. август 2021 година върху реално незаплатената
сума от 117.38 лева възлиза на 6.49 лева. Общата сума, която ответникът
дължи за забава, възлиза на 622.86 лева.
Ищецът е предявил и втори иск с правно основание в разпоредбата на чл.
224 от КТ – за незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2018, 2019, 2020, 2021 година. Видно от трудовото досие на ищеца, същият
е ползвал 20 дни платен годишен отпуск за 2018 година. Претенцията му е
основателна за останалия период. Видно от заключението на вещото лице
ищецът има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 52 дни, който възлиза на сума в размер на 1573.24 лв. Основателна
е претенцията на ищеца за забавено плащане на това обезщетение като тук
следва даже да се поясни, че работодателят изпада в забава от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, а не от датата, на която по
принцип е прието изплащане на трудовите възнаграждения. Ето защо така
предявения иск по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен в размер на 83.91 лева,
макар изчислението да е направено в ущърб на ищеца, но жалба от него в
такава посока няма.
С оглед така изложените съображения решението на Поповския районен
съд следва да се отмени частично само по отношение на предявения иск с
правно основание в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната
лихва върху дължимото неплатено ТВ, а в останалата част следва да се
потвърди.
По разноските: с оглед частичното отхвърляне на иска за лихва за минало
време, ответникът дължи държавна такса в размер на 291.61 лева вместо
7
присъдената от районния съд държавна такса в размер на 315.34 лв. Общо
дължимите в първоинстанционното производство разноски, които следва да
се възложат в тежест на ответното дружество са 441.61 лева вместо
присъдените 465.34 лв.
Искът е уважен за общата сума от 7,340.25 лева при обща претенция в
размер на 7,672.81 лева. При направени разноски от ищеца в
първоинстанционното производство в размер на 450 лева, същият има право
на разноски съобразно уважената част на иска в размер на 430.52 лева.
Поповският районен съд е присъдил разноски в по-нисък размер - 429.81
лева, поради което в тази част решението не подлежи на промяна.
За въззивната инстанция ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 1037 лева, а ответникът – за направени разноски в
размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение и 147.41 лева за заплатена
държавна такса. С оглед резултата от настоящото въззивно производство за
въззивната инстанция ищецът има право на разноски в размер на 992.10 лева.
Ответникът има право на разноски за въззивното производство в размер на
49.68 лева. Съдът прилага служебно компенсация на разноските, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 942.42
лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 198 от 10.08.2022 г., постановено по гр. д. №
259/2022 година по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът
е осъдил „ЕКО С.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление- гр. П., район Централен, ул. „С.“ № 2, представлявано от И.Н.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на П. С. М., ЕГН **********, от с.С., общ.Попово,
обл.Търговище, сумата 652.87 лв. (шестстотин петдесет и два лева и 87 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода от падежа на всяко
плащане на трудовото възнаграждение - първо число на следващ месец до
11.04.2022 г. САМО ЗА РАЗЛИКАТА над 622.86 /шестстотин двадесет и два
лева и 86 ст./ лева до сумата от 652.87 лв. , като в отменената част
постановява:
Отхвърля предявения от П. С. М., ЕГН **********, от с.С., общ.Попово,
8
обл.Търговище, против „ЕКО С.” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., район Централен, ул. „С.“ № 2, представлявано
от И.Н.Б., иск за разликата над 622.86 /шестстотин двадесет и два лева и 86
ст./ лева до сумата от 652.87 лв. (шестстотин петдесет и два лева и 87 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода от падежа на всяко
плащане на трудовото възнаграждение до 11.04.2022 г., като неоснователен,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 198 от 10.08.2022 г., постановено по гр. д. №
259/2022 година по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът
е осъдил „ЕКО С.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., район Централен, ул. „С.“ № 2, представлявано от И.Н.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Попово СУМАТА 465.34лв.
(четиристотин шестдесет и пет лева и 34 ст.) - от които 315.34 лв. - държавна
такса за предявените искове и 150.00лв. - възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, само за разликата над 441.61 до присъдената сума от 465.34 лева
/291.61 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198 от 10.08.2022 г., постановено по гр. д. №
259/2022 година по описа на Районен съд – Попово, в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА "ЕКО С.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., район Централен, ул. „С.“ № 2, представлявано от И.Н.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на П. С. М., ЕГН **********, от с.С., общ.Попово,
обл.Търговище, ул.“Х.А.“ №15 СУМАТА от 942.42 /деветстотин четиридесет
и два лева и 42 ст./ лева разноски във въззивното производство след
приложена служебно компенсация на разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София в
месечен срок от съобщаването му на страните само при условията на чл. 280 и
сл. от ГПК и само по отношение на предявения иск за заплащане на трудово
възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10