№ 5809
*** 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20251110103590 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 391,78 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на т. а. „***“ с рег. № ****,
вследствие на ПТП от 13.02.2024 г., настъпило в *** на кръстовището на ул. „*** до № 19,
по вина на водача на л. а. **** с рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът „**** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 13.02.2024 г., около 11:30 часа, в *** на
кръстовището на ул. „*** до № 19, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие
на което са причинени вреди на застрахования при него т. а. „***“ с рег. № ****. Поддържа,
че ответникът *** е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на другия участвал в ПТП[1]то л. а. **** с рег. № *****. Сочи, че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил – В. С., който предприема маневра за завой наляво, без да прецени
габаритите на своя автомобил и на намиращия се пред него друг автомобил, който на свой
ред изчаква да продължи направо на светофара, вследствие на което го удря в задната му
лява част. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен
протокол, с който застрахованият при ответника водач е признал вината си. Сочи, че вредите
от ПТП-то възлизат на обща стойност от 376,78 лв., в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – ****, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Твърди, че
със съпроводително писмо с изх. № 310-00-4849/19.06.2024 г. ответното дружество е
поканено да заплати процесната сума от общо 391,78 лв., но в предоставения срок не е
направило това, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2024 г. до окончателното плащане.
1
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** признава предявения иск по основание и
размер по реда на чл. 237 ГПК. Заявява, че на 07.02.2025 г. е извършил плащане в общ
размер на 416,78 лв., включваща и платената държавна такса, претенцията на ищеца следва
да се счита за изцяло удовлетворена. Прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
С молба от 21.03.2025 г., докладвана в о. с. з. на 27.03.2025 г., ищецът потвърждава
извършеното от ответника плащане от 07.02.2025 г., послужило за цялостно погасяване на
процесното вземане, ведно с разноските по заповедното дело. Счита, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което претендира единствено
останалите неплатени разноски за исковото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновното и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая, с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 416,78 лв. от
ответника, което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на
процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Нещо повече, извършеното
плащане се установява от представеното платежно нареждане от 07.02.2025 г. и опис към
него (л. 46-47 от делото), като този факт е изрично признат и от процесуалния представител
на ищеца с молба от 21.03.2025 г., докладвана в о. с. з. на 27.03.2025 г., поради което
претенцията за главница в размер на 391,78 лв. се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като погасена чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера (Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на
ВКС, I г. о.). В случая, с покана за доброволно изпълнение на регресни претенции от
18.06.2024 г., получена от ответника на 19.06.2024 г., последният е поканен да възстанови на
ищеца процесното вземане, но въпреки това от негова страна не са предприети действия в
тази насока в момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда. Същото е
заплатено от ответника едва в хода на процеса - на 07.02.2025 г., т. е. към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е бил носител на изискуемо вземане от
ответника, което той е следвало да погаси преди това, поради което с поведението си е дал
повод за завеждане на делото срещу него. Ето защо, в полза на ищеца се следват сторените
по делото разноски в настоящото исково производство, които единствено се претендират от
2
него, а именно: 125,00 лв., от които: 25,00 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност за дела от този тип.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***
бул. „****, срещу ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *** бул. *****,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване
за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 391,78 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на т. а. „***“ с рег. № ****, вследствие на
ПТП от 13.02.2024 г., настъпило в *** на кръстовището на ул. „*** до № 19, по вина на
водача на л. а. **** с рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.12.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело №
72052/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 10.12.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *** бул. ***** да
заплати на „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** бул. „****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3