Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013
гр.Дряново, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 412 по описа за
2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба на
„***” ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***, ******, ***, чрез пълномощник адв. В.Н., съдебен адрес
***, против Н.С.И.,***, поставен под ограничено запрещение, действащ със
съгласието на своя попечител В.Ц.С. ***, се излага, че на 26.01.2017 г. между Н.С.И. и „***" ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 24
месеца с абонаментен план „Нонстоп 60,99“ с неограничени национални минути“,
стандартен месечен абонамент в размер на 60,99 лв. и 32,79% промо отстъпка
за 24 месеца. Ответникът не изпълнил задълженията
си по договора в общ размер 133,96 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г.
На
28.06.2017 г. между същите страни е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок 12 месеца с абонаментен план „Тотал 44,99 с неограничени национални минути
и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99
лв. Ответникът не изпълнил задълженията
си по договора в общ размер 119,10 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г.
За дължимите суми в
полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 254/2019 г. по
описа на Районен съд Дряново, срещу която длъжникът възразил, поради което е
предявен настоящият иск.
Направено е
искане съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено, че поставения под ограничено
запрещение Н.С.И., действащ със съгласието на своя попечител В.Ц.С., дължи на „***” ЕАД сумата от 133,96 лв., представляваща незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 26.01.2017 г., както и
сумата от 119,10 лв.,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от
05.06.2017 г. до 04.09.2017 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен
на 28.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените съдебни разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 254/2019 г. на ДРС и по настоящото
дело. С допълнителна молба е направено възражение за прекомерност на
претендираните от ответника адвокатски възнаграждения в настоящото производство
и в заповедното производство по ч.гр.д. № 254/2019 г. на ДРС.
В срока по чл. 131
от ГПК поставеният
под ограничено запрещение Н.С.И., действащ със съгласието на своя попечител В.Ц.С.,
чрез пълномощник адв. Р. И. е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди,
че между страните не е било
налице валидно облигационно отношение. Излага се, че с Решение № 133/26.09.2018 г. по
гр.д. № 26/2018 г. на Окръжен съд Габрово, ответникът Н.С.И. е поставен под ограничено запрещение.
От мотивите на съдебния акт ставало ясно, че психичното заболяване на ответника
започнало да се проявява от 2010 г. През 2015 г. постъпил в болница с диагноза
психоза от шизофренен тип, но след изписването не пиел лекарствата си и след
около година болестта пак се завърнала. Така било през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Твърди се, че макар процесните договори да са сключени от ответника преди
поставянето му под ограничено запрещение, т.
е. като дееспособен,
същият към този момент не е могъл да разбира или ръководи действията си, поради заболяването си. В тази връзка е направено възражение за унищожаване
на процесните
договори на
основание чл. 31 ЗЗД, като сключени от дееспособен, който в момента на
сключването им не е могъл да разбира или да ръководи действията си.
На следващо място
се излага
се, че основателно съмнение будел фактът, че на 26.01.2017 г. ответникът
сключил договор за номер +359********* за 60,99 лв. на месец за неограничени
минути разговори и след като не изговорил нищо от тях, на 28.06.2017 г. сключил
още един, допълнителен договор за 44,99 лв. на месец за номер +359*********, по
който също почти нямало потребление, а само начислени такси от страна на ищеца.
На следващо място се твърди, че при сключване договора на 26.01.2017 г. била
налице разлика между публичното предлагане на услугата „Абонаментен план
нонстоп" на сайта на търговеца, където за периода 06.12.2016 г. -
06.02.2017 г. била посочена такса от 40,99 лв. и субективно, подвеждащо отношение към клиента,
намерило изражение в сключения договор с такса 60,99 лв. Това било съществено
нарушение на ЗЗП - нелоялна търговска практика по Раздел III от същия. В този случай
ответникът имал право да развали договора и да поиска обезщетение. В този
смисъл в отговора е направено волеизявление за разваляне на двата договора със
задна дата - от момента на сключването им, като нарушаващи добрите практики.
На следващо място
се твърди, че ответникът не ползвал мобилни услуги за периодите на издадените фактури и
не дължал нищо по тях. В тази връзка се оспорва съдържанието на представените
фактури, с аргумент, че като частен свидетелстващ документ те нямат материална
доказателствена сила, а удостоверяват, че са издадени от ищеца, като съдържат
изгодни за него факти, но не установяват задължението. Ответникът не получавал
фактури от ищеца, поради което задължението, ако съществувало, не било
изискуемо.
На последно
място се твърди, че процесните договори съдържали неравноправни клаузи. Излага
се, че КЗП е установила наличието на една и съща неравноправна клауза в общите
условия на срочните договори за предоставяне на мобилни услуги, която
предвиждала клиентите да заплащат прекомерно висока неустойка - всички месечни
такси до изтичане срока на договора, в случай на преждевременното му
прекратяване по тяхно желание, независимо по каква причина. По своя характер тази
неустойка била изцяло санкционна и излизала извън предвидените по закон
присъщите ѝ функции. Налице била и хипотезата на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП,
отнасяща се за предварително изготвени клаузи, върху чието съдържание
потребителят не е имал възможност да влияе, тъй като това били типови договори.
Поради изложеното е направено и възражение за нищожност на процесните договори,
на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Искането е
съдът да обяви договорите за нищожни на осн. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, алтернативно да
унищожи договорите на посоченото основание чл. 31 ЗЗД или да приеме, че
договорът е развален от момента на сключването му, поради нарушение на добрите
практики, на основание по Раздел III от ЗЗП и да отхвърли иска или да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по настоящото дело и по ч.
гр. д. № 254/2019 г. на PC Дряново.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 26.01.2017 г. между „***" ЕАД и ответника Н.С.И. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
за срок от 24 месеца с месечен абонамент от 60,99 лв.
На 28.06.2017 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 12 месеца с месечен абонамент от 44,99
лв. В договорите е уговорено, че в случай на прекратяването им през
първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата на стандартните за абонаментния план месечни
абонаменти до края на срока на всеки договор.
За предоставените по цитираните договори услуги ищецът е издал следните
фактури, включващи разговори, данни, съобщения, др. таксувани услуги и месечни
абонаментни такси:
Фактура № **********/05.07.2017
г. за сумата от 102,06 лв., за отчетен период 05.06.2017 г. - 04.07.2017 г.,
със срок за плащане - 20.07.2017 г., като в исковата молба е посочено, че по
тази фактура е извършено частично плащане, поради което се претендира сумата от
73,37 лв.
Фактура № **********/05.08.2017
г. за сумата от 93,71 лв. за отчетен период 05.07.2017 г. - 04.08.2017 г., със срок за плащане -
20.08.2017 г. и
Фактура № **********/05.09.2017
г. за сумата от 85,98 лв. за отчетен период 05.08.2017 г. - 04.09.2017 г. със срок за
плащане - 20.09.2017 г. Или общо претенирана сума по трите фактури в размер от
253,06 лв.
С Решение №
133/26.09.2018 г. по гр.д. № 26/2018 г. на Окръжен съд Габрово, ответникът Н.С.И. е поставен под ограничено запрещение.
С
протокол от 12.11.2018 г. на Органа по настойничество и попечителство при
Община Дряново, В.Ц.С. – майка на Н.С.И., е назначена за негов настойник.
Видно
от удостоверение изх. № 3/15.06.2020 г., издадено от д-р Л.С. - психиатър, ответникът
Н.С.И. е с диагноза “Параноидна шизофрения“.
От
показанията на свидетелката д-р Л.С., се установява, че познава Н.С. от 2009
г., когато за пръв път се наложило стационарното му лечение в психиатрично
заведение. С напредване на възрастта му, зачестило обострянето на психозите. От
2015 г. Н.С.И. е бил почти постоянно лекуван в ДПБ в гр. Севлиево и в гр. Карлуково,
тъй като не прилагал предписаната му при предходната хоспитализация поддържаща
терапия и преустановявал приема на лекарства веднага след изписването му от съответното
болнично заведение. Свидетелката няма преки впечатления от състоянието на
ответника през 2017 г., когато не е посещавал кабинета ѝ.
От
изисканите справки от ДПБ, гр. Севлиево и ДПБ, гр. Ловеч, както и от
представените епикризи от 16.01.2015 г., 25.04.2016 г., 04.02.2017 г.,
25.09.2017 г. и 12.02.2018 г. на ДПБ Севлиево и епикризи от 05.05.2016 г. и
22.02.2017 г. на ДПБ Ловеч, се установява, че ответникът е лекуван в ДПБ, гр.
Севлиево с диагноза „Параноидна шизофрения-епизодично протичане с прогресиращ
дефицит. Възбудно-параноидно-халюцинаторен синдром“ през периодите от 16.01.2015
г. до 12.03.2015 г., 25.04.2016 г. до 05.05.2016 г. От 05.05.2016 г. до 05.08.2016
г. е бил лекуван в ДПБ, гр. Ловеч, от 04.02.2017 г. до 22.02.2017 г. в ДПБ, гр.
Севлиево, от 22.02.2017 г. до 23.03.2017 г. в ДПБ, гр. Ловеч, от 25.09.2017 г.
до 24.10.2017 г. и от 12.02.2018 г. до 01.06.2018 г. в ДПБ, гр. Севлиево.
От обстоятелстваната част на заключението
на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице
д-р С. М.С.,***, което съдът приема като правилно и обосновано, се установява, че поведението
на Н.С.И. се е променило през 1995 г. За пръв път е постъпил в психиатрично
заведение - ДПБ-Севлиево на 21.01.2010 г., където е настанен на задължително
лечение въз основа на изготвена СПЕ, в която е дадено заключение за налично
психично заболяване - Биполярно афективно
разстройство, маниен епизод с психотични симптоми. При това изследване е
обсъждана и диагноза Параноидна шизофрения, която при следващите
хоспитализации е приета като окончателна. След изписването му на 14.05.2010 г. е
бил в добро психично състояние и препоръчана терапия за домашно лечение, но не
е приемал никакви лекарства и след около месец отново започнал да се държи
странно, да говори неща, които нямат връзка с реалността, да проявява словесна
и физическа агресия към родителите си.
В последствие е
настаняван няколко пъти за лечение в ДПБ – Севлиево. В периодите след изписване
е оставал трайно некритичен, не приемал заболяването си, не полагал грижи за
поддържащата си терапия, в следствие на което се влошавал по-често. При
отделните епизоди на обостряне са описани параноидни налудности, оказващи
доминиращо влияние върху поведението, емоционално-волеви отклонения - лесна
дразнимост, неподчиняемост, импулсивност, конфликтна готовност, поведенческа разтормозеност с безразборно
харчене, сключване на сделки на фона на пълна некритичност.
По повод
неадекватно и психотично мотивирано поведение, на 04.02.2017 г. Н.С.И. е
настанен по спешност в ДПБ - Севлиево. Водещи в клиничната картина са били афективно
наситените параноидни налудности, доминиращи поведението. Бил е подозрителен,
сензитивен, с нисък фрустрационен толеранс и лесно пламваща враждебност, емоционално
стеничен, конфликтно зареден с епизодични агресивни прояви. С Решение № 29/22.02.2017
г. на ОС Габрово е настанен на задължително лечение ДПБ, гр. Ловеч, където
постъпва на 22.02.2017 г. След изписването му на 23.03.2017 г. е продължил да
не спазва предписаната му терапия.
Заключението на
вещото лице е, че ответникът Н.С.И. страда от Параноидна шизофрения с прогресиращ
дефицит, хроничен ход с трайна промяна на личността. Тези психични
разстройства, при обостряне предизвикват сериозно нарушение на психичното
функциониране. При Н.С. те доминират в клиничната картина в последните години, включително
и през 2017 г., видно от хоспитализациите му преди 2017 г. и след нея, като са
довели до поставянето му под ограничено запрещение през 2018 г.
На 04.02.2017 г., малко след 26.01.2017 г., когато е
сключен първият процесен договор, ответникът е приет по спешност с влошено състояние в ДПБ Севлиево, след което е преведен
за лечение ДПБ Ловеч. След около 6 месеца, от 25.09.2017 г. до 24.10.2017 г.,
след сключването на 28.06.2017 г. на втория процесен договор, ответникът е настанен на
задължително лечение в ДПБ, гр. Севлиево със сходни симптоми.
При изслушването в
съдебно заседание на вещото лице, същото е категорично, че през последните
години - 2015 г., 2016 г., особено 2017 г. и 2018 г. ответникът не е имал “светли
периоди“, заболяването е преминало в хроничен ход, с трайни промени на
личността. Имайки предвид, че заболяването е почти непрекъснато и е довело за
кратко време до трайна промяна на личността, вещото лице приема, че към сключването на процесните договори на 26.01.2017
г. и 28.06.2017 г. ответникът не е бил в състояние да разбира постъпките си и
да ръководи действията си.
Със заповед № 131/15.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 254/2019 г. по описа на ДРС, е
разпоредено ответникът Н.С.И., поставен под ограничено запрещение, действащ със съгласието на своя
попечител В.Ц.С. ***, да заплати на ищеца следните суми: 133,96 лв. - незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от
05.06.2017 г. до 04.09.2017 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 26.01.2017 г. и 119,10 лв. - незаплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
горните суми, считано от 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и 385,00
лв. разноски по
делото, включващи 25,00 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
В срок длъжникът Н.С.И., действащ
със съгласието на попечителя си В.Ц.С., чрез пълномощник адв. Р. И., е депозирал възражение, че не
дължи вземането по издадената заповед, направил е възражение за прекомерност на
заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение, като от своя страна е
претендирал разноски. Към възражението са представени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 24.10.2019 г., видно от който на адв. И. е
изплатено в брой възнаграждение в размер на 200 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По делото безспорно
се установи, че на 26.01.2017 г. и 28.06.2017 г. между „***“ ЕАД и
ответника Н.С.И. са сключени два договора за мобилни услуги, първият с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с месечен абонамент от
60,99 лв., вторият с предпочетен номер ++359********* за срок от 12 месеца с
месечен абонамент от 44,99 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника, че договорите са нищожни, поради
наличието на неравноправна клауза за неустойка в тях. Съдът
счита, че така уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги е неравноправна клауза, която не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като се касае за еднотипни договори за
мобилни услуги, сключени при общи условия, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе, и която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно
разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, но в
конкретния случай освен, че не се претендира вземане за неустойка въз основа на
посочената клауза, съгласно чл. 146 ал. 5 от ЗЗП, наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Поради
изложеното възражението за нищожност на договорите на това основание е
неоснователно.
Съдът счита за основателно възражението по чл. 31, ал. 1, вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, за недействителност на
договорите, тъй като към сключването им ответникът, въпреки че не е бил поставен
под пълно или ограничено запрещение, е страдал от психично заболяване, водещо
до невъзможност да разбира и ръководи действията си.
В конкретния случай при сключване на процесните договори ответникът
Н.С.И. е бил формално дееспособен, тъй като е бил поставен под
ограничено запрещение с Решение №
133/26.09.2018 г. по гр.д. № 26/2018 г. на Окръжен съд Габрово, след
сключването на договорите.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - показанията на
свидетелката д-р Л.С. и заключението на назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р С. М.С.,***,
налагат извода, че към сключване на процесните договори ответникът
Н.С.И. е страдал от психично заболяване - Параноидна шизофрения с прогресиращ
дефицит. През последните години - 2015 г., 2016 г., особено 2017 г. и 2018 г.
ответникът не е имал “светли периоди“, заболяването е било почти непрекъснато и
е преминало в хроничен ход, с трайни промени на личността, което е довело до
поставянето му под ограничено запрещение през 2018 г. Вещото лице е
категорично, че към сключването на процесните договори на 26.01.2017
г. и 28.06.2017 г., поради заболяването си ответникът
не е бил в състояние да разбира постъпките си и да ръководи действията си.
Налице
е порок на волята, който е признат от закона като основание за унищожаемост, а
не за нищожност поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, каквито аргументи се излагат
от процесуалния представител на ответветника в хода на съдебните прения. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК
с Решение № 813/07.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., в
което е посочено, че според изричната разпоредба на чл. 31 ал. 1 от ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем, а не нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Действително фактическият състав и при
двете хипотези включва опорочено съгласие за сключването на договор. В първия
случай обаче, съгласието е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило,
макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и
значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи и от чл. 31 ал. 2 от ЗЗД и чл. 5 от ЗЛС тази
неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/
или на душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение. За
разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено
несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на
правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на
воля, но по причини, не дължащи се на някое от посочените заболявания –
малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка
интоксикация и др.
Поради изложеното съдът счита, че са налице предпоставките за унищожаването
на процесните договори, тъй като макар при сключването им ответникът да е бил дееспособен, не е могъл да разбира и да ръководи
действията си.
Правото да се унищожи дадена сделка се упражнява с предявяване на
конститутивен иск, но когато лицето, на което принадлежи това право, не е
изпълнило своите задължения по сделката, унищожаване може да се иска и чрез
възражение, противопоставено на иска за изпълнение на насрещната страна,
съгласно чл. 32, ал. 3 ЗЗД, какъвто
е и настоящият случай. Поради това унищожаването на процесните договори следва
да бъде постановено със съдебното решение.
Унищожаването на процесните договори има за последица отмяна с обратна сила
на породените от тях права и задължения, включително и задължението на ответника
за заплащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги, поради
което предявените установителни искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед извода за унищожаемост на процесните договори е безпредметно
съдът да се произнася по направеното волеизявление за развалянето им, поради нарушение
на добрите практики, както и по размера на твърдяните задължения.
По разноските:
С оглед
изхода на делото - отхвърляне на установителните искове и направеното от
процесуалния представител на ответника искане, ищецът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника
разноски по настоящото производство в общ размер от 540 лв., включващи: 300 лв.
адвокатско
възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 20.12.2019 г. е изплатено напълно и в брой, 200 лв. депозит за
вещо лице, 20 лв. изплатени в съдебно заседание пътни разходи на вещото лице,
както и 20 лв. депозит за свидетел.
С оглед
изхода на делото по установителните искове и направеното искане ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 254/2019 г. на ДРС в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от представения към
възражението договор за правна защита и съдействие от 24.10.2019 г. е изплатено
напълно и в брой.
Неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника адвокатски
възнаграждения в настоящото производство и в заповедното производство по ч. гр.
д. № 254/2019 г. на ДРС, тъй като уговорените и платени адвокатски възнаграждения по всеки
договор са в минималните размери съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА, на
основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 26.01.2017 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 28.06.2017 г., сключени между Н.С.И., с ЕГН **********,*** и „***“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, ******, ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „***”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ******, ***, чрез пълномощник адв. В.Н., съдебен адрес
***, искове да се
приме за установено, че ответникът Н.С.И., с ЕГН **********,***, поставен под ограничено запрещение, действащ със
съгласието на своя попечител В.Ц.С. ***, дължи на „***” ЕАД, сумата от 133,96 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 26.01.2017 г. между Н.С.И. и „***“ ЕАД, ведно със законната лихва от
29.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 119,10 лв., представляваща незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.06.2017 г. до 04.09.2017
г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 28.06.2017 г. между Н.С.И.
и „***“ ЕАД, ведно
със законната лихва от 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 131/15.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. дело № 254/2019 г. по описа на Дряновски районен съд, като неоснователни.
ОСЪЖДА „***”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ******, ***, съдебен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.И., с ЕГН **********,***,
поставен под ограничено запрещение, действащ със съгласието на своя попечител В.Ц.С.
***, СУМАТА от 540,00 лв. (петстотин и четиридесет лева),
представляваща разноски по настоящото гр.дело № 412/2019 г. по описа на Дряновски районен съд, както и СУМАТА
от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща
разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 254/2019 г. по описа на Дряновски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: