Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/ .11.2021 гoд.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Мая П.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 558 по
описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. С.Ж.,
срещу Гаранционен фонд, гр. София, иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.10.2019 год. и реализирано от водача П.П.Ч. при управление на
лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № ****, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП,
ведно със законната лихва от датата на постановяване на отказ за изплащане на
обезщетението 26.03.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.
558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата молба,
че на 17.10.2019 год. на път III-9004 (Варна-Провадия) в посока за с.
Разделна, на около 2 км. от гр. Белослав е настъпило ПТП, при което водачът на
лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № **** П.П.Ч., като нарушила
правилата на ЗДвП /чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 21, ал. 1; чл.
5, ал. 1, т. 1/, изгубила контрол над МПС-то и навлязла в насрещната лента за
движение, където в този момент се намирало МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“,
с рег. № В ****, в което пътувал ищецът, в резултат на което настъпил сблъсък
между двата автомобила и на ищеца Р.И.С. били причинени телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, което наложило оперативно
лечение с поставена вътрешна фиксация, луксация на раменната става, болки в
дясното рамо и шията, съпътстващи травми, натъртвания и охлузвания. Така
описаните травми довели до неработоспособност на пострадалия за продължителен
период от време, до невъзможност да се самообслужва и ограничили социалните му
контакти. Излага, че във връзка с произшествието е образувано ДП № 2295/2019 г.
по описа на 4-то РПУ и пр.пр. № 9777/2019 г. по описа на ВОП. Посочва, че
отговорността на ответника произтича от липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач към момента на ПТП-то, както и че
пред Гаранционен фонд е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 24-01-12 от 07.01.2020 г., но такова не е определено и
изплатено. Претендира законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от
26.03.2020 г. – датата, на която ответникът е постановил отказ да изплати
обезщетение.
Ответникът Гаранционен фон, гр.София, депозира
писмен отговор, с който оспорва
така предявения иск по основание и размер. Посочва, че след постъпила молба от
ищеца образуваната щета № 20210005/07.01.2020 год. е възобновена на 25.03.2021
год. и на 07.07.2021 год., след предоставяне на банкова сметка, *** Р.С. е
определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лева, като е отказано изплащане на обезщетение за забава. Одобрена
е и сума за обезщетение за имуществени вреди, но изплащането е отложено до
представяне на необходимите документи. Счита, че така предявеният размер от още
60 000 лв. се явява прекомерно завишен и противоречи на установените в
страната икономически условия, стандарт на живот, както и на установената към
момента на събитието съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Посочва, че с изплащането на сумата страните са решили спора извънсъдебно, като
по този начин са постигнали спогодба съгласно разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД.
Изцяло оспорва претенцията за лихва, като посочва, че не е изпаднал в забава,
тъй като не е нито делинквент, нито застраховател и не изплаща обезщетения по
силата на договор, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетения по силата
на закона, в точно определени случаи и при спазване на определена процедура.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихвата, а именно 26.03.2020
год. и моли ГФ да се счита в забава от момента на изплащане на обезщетението, а
именно 07.07.2021 год.
С допълнителна молба от 05.10.2021
год. ищецът, чрез процесуалния си представител пояснява, че не оспорва
заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40 000
лева от страна на ответника на 07.07.2021 год., но сочи, че поводът за
определянето и изплащането му не е възобновяването на образуваната пред
Гаранционен фонд щета, а отправянето на ново по естеството си искане за
заплащане на имуществени вреди в размер на 1 743.20 лева, които не са
предмет на настоящата претенция. Излага също, че не е заплатена дължимата
законна лихва за забава върху изплатената част от обезщетението за периода от
датата на отказа 26.03.2020 год. до датата на изплащане – 07.07.2021 год. в
размер на 5 211 лева, изчислена с помощта на лихвен калкулатор. Оспорва
твърденията на ответната страна за постигане на извънсъдебна спогодба между
страните, както и заявява, че претенцията му не е за заплащане на общо
100 000 лева, а за заплащане на 60 000 лева, от които 40 000
лева са удовлетворени в хода на процеса.
Ответникът депозира становище, с
което оспорва доводите на ищеца за дължимост на законна лихва за забава, като
твърди, че към датата на първоначалното му произнасяне по образуваната щета –
март 2020 год., правилно е отказано изплащането на обезщетение с оглед липсата
на доказателства за противоправно поведение на причинителя на ПТП, съотв. на
влязла в сила акт, с който се установява вината му. Счита, че обезщетението е
изплатено добросъвестно и в срок, както и че същото съответства на установените
критерии за справедливост.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск като моли да се присъди сумата, представляваща разлика между
заплатената в хода на производството и първоначално предявения размер, а именно
сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва за забава за заявения с
исковата молба период. Сочи, че липсата представени доказателства за датата на
извършване на операцията за премахване на остеосинтезния материал е обусловена
от наложилото се отлагане на планираните оперативни интервенции предвид
пандемията от Ковид 19. Подробни доводи развива в писмена защита, както и
отправя искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.
В
о.с.з., ответникът не се представлява, с писмена молба моли за отхвърляне на
предявения иск по изложените съображения и присъждане на разноски.
В о.с.з. конституираното с определение №
260933/20.09.2021 год. трето лице – помагач
на ответника П.П.Ч., ЕГН: ********** ***, се явява лично и моли за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен предвид осъщественото в хода на
производството плащане.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 260933/20.09.2021 год.
по чл. 140 от ГПК.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е спорно между страните по
делото, че с присъда № 47/02.06.2021 год. по дело № 292/2021 год. на Варненски
окръжен съд, конституираното като трето лице помагач лице П.Ч. е осъдена за
причиняване по непредпазливост смъртта на М. И. С.а и две средни телесни
повреди на Р.И.С., изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, обусловило
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 3-4
месеца и счупване на акромиалния израстък на дясната лопатка, обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2
месеца, настъпили при ПТП на 17.10.2019 год. при управление на лек автомобил
марка „Р.“, модел „М.“, с рег.№ ****.
Не се оспорва настъпването на ПТП и неговия механизъм, както
и обстоятелството, че за лек автомобил
марка „Р.“, модел „М.“, с рег.№ ****, не е била налице действала към
17.10.2019 год. застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Установява се от представените доказателства, че ищецът е
подал претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение до ответника с вх.№ 24-01-12/07.01.2020 год. за
сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, към която са били
приложени епикриза и констативен протокол за ПТП и по която е била образувана
щета № 20210005/07.01.2020 год. и постановен отказ от страна на Гаранционния
фонд с изх.№ 24-01-12/26.03.2020 год., поради непредставяне на изисканите
допълнителни доказателства.
Не
се спори между страните и че ответникът е заплатил на ищеца част от
претендираната сума в размер на 40 000 лева в хода на настоящото
производство на 07.07.2021 год.
Във връзка с твърдените от ищеца
травматични увреждания и оспорения от ответника размер на претенцията за
неимуществени вреди по делото е проведена СМЕ, от заключението по която се
установяват следните увреждания, претърпени вследствие ПТП: травма на десния
раменен пояс – закрито счупване на тялото на раменната кост, счупване на раменния
израстък на дясната лопатка, вероятна луксация на раменна става; травма на
главата и контузия на шията и гръдния кош вдясно. Вещото лице е посочило, че
всички наранявания са получени при удари директно или индиректно в части от
купето на автомобила, съотв. в твърди тъпи предмети. Сочи се, че травмата на
раменния пояс е обусловила трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок от 3-4 месеца, а останалите наранявания в другите области от
тялото се изразяват в увреждане на кожната повърхност и меките тъкани, без да
се засягат костни структури и органи, съотв. са показател само за временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведеното лечение на
пострадалия включва хоспитализация в клиника по ортопедия и травматология, при
която фрактурата на раменната кост е лекувана оперативно, чрез имплантиране на
метална синтезна конструкция – заключващ пирон. Вещото лице констатира, че към
момента на изготвяне на експертизата пострадалият е с възстановена функция на
десния горен крайник, като са налице субективни оплаквания за болка при
натоварване, съответно ограничаване на определени движения в раменната става.
Посочено е също, че предстои оперативна интервенция за отстраняване на
металната остеосинтезна конструкция. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение, като допълва, че не са му били представени данни или
медицинска документация, от които да се установи датата на оперативната
интервенция за отстраняване на синтезата. По твърдения на пострадалия същата е
следвало да се извърши на 18.10.2021 год. Пояснява, че процесът на
възстановяване след eвентуалното отстраняване на
металната остеосинтеза е от порядъка на месец, за който период лицето отново ще
бъде нетрудоспособно, както е било и в
периода от 3-4 месеца непосредствено след травмата и първоначалната
имобилизация.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
в резултат на процесното ПТП са допуснати гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля С.М.С., първи братовчед на пострадалия, които съдът кредитира, при
условията на чл.172 ГПК и доколкото се основават на непосредствени впечатления.
Свидетелят С. излага, че е видял ищеца непосредствено след инцидента, както и
след изписването му от болницата, където е прекарал около седмица. Сочи, че
лечението е продължило в домашни условия, но ищецът е бил неподвижен и му е
била необходима чужда помощ, включително за най-елементарните движения, като е
имал почти непрекъснати болки. Свидетелят и приятелката на ищеца са го
обгрижвали в този период. Пострадалият не е можел да работи около половин
година след инцидента, а със застудяване на времето болката в ръката му отново
се засилвала.
Въз основа на горната фактическа установеност,
настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си
основание в чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма ответникът
е длъжен да изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди
от причинените телесни увреждания на ищеца, настъпили в следствие на ПТП,
причинено при управление на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки,
включително липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, не се оспорват от
ответника.
Поради горното, за основателността на
претенцията е необходимо установяването на факта на възникването на ПТП-то,
както и на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. А
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът намира за установени с оглед влязлата в
сила присъда № 47/02.06.2021 год. по дело № 292/2021 год. на Варненски окръжен
съд.
С оглед на гореизложената фактическа
установеност и при липса на повдигнат спор относно причинната връзка между
деянието и противоправния резултат, респективно при липса на въведено твърдение
за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за обезщетяване
вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Основният спорен въпрос,
очертан от становището на ответника, е относно размера на дължимото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди и при съобразяване на вече изплатеното
такова в хода на делото в размер на 40 000 лева, както дължимостта на
лихвата за забава, евентуално за началния й момент.
По силата на чл. 588, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано
от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП,
като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване чл. 497 от КЗ. Минималната застрахователна сума /лимит
на отговорността/ за 2019 год. по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл. 492 от КЗ в действащата й към посочената
година редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от броя
пострадали лица е 10 420 000 лева.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост“, вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно определяне на
размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не
могат да бъдат поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение
за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай
е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане,
поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната
афектационна стойност. При това съдът
следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента
на постановяване на съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства –
действително претърпените от ищеца болки и страдания, неговото състояние и дори
прогноза. За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на
справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава
съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху
интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни
фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на
ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
В конкретния
случай, анализът на събраните по делото гласни доказателства и такива, събрани
чрез специални знания сочи, че след инцидента и предприетото лечение, включващо
имплантиране на метална синтезна конструкция в увредената раменна кост,
пострадалият е имал период не по-кратък от 4 месеца, в който не е можел
самостоятелно да се обслужва и да изпълнява обичайните си ежедневните дейности,
съответно е преустановил работа. Понастоящем функцията на засегнатия десен горен
крайник е възстановена, но болките и ограниченията при определени движения в
раменната става не са изчезнали, като не е
посочена конкретна причина за тях. Независимо обаче, дали става дума за
субективно оплакване във връзка с оздравителния процес или за индикация за
необходимостта от операция по изваждането на поставената метална остеосинтеза,
която от своя страна не се потвърждава категорично от събраните по делото
доказателства, от значение в случая е продължителността на периода, в който се
търпят болките вследствие полученото увреждане. Настоящият състав намира, че
този период не може да бъде прогнозиран на база момента, в който е изготвено
заключението по проведената СМЕ, както и с оглед липсата на проведена операция
по екстракция на фиксиращия материал. Изложено от вещото лице е обаче, че
евентуалното му отстраняване ще доведе до нов период на възстановяване от
порядъка на месец. Освен това, следва да се съобразят обстоятелствата, свързани
със зависимостта от други хора в периодa на оздравителния процес, с младата възраст на пострадалия, която
предполага неговата продължителна трудова активност, както и че в случая се
касае за дясна водеща ръка.
Определеното
и изплатено от ответника обезщетение е по естеството си диференцирано от него
според вида на понесените вследствие ПТП увреждания, като за счупването на
тялото на дясна раменна кост, лекувано оперативно с метална остеосинтеза е определено обезщетение в размер на
25 000 лева; за счупването без разместване на акромиалния израстък на
дясна лопатка, лекувано с мека имобилизация – 10 000 лева; за луксация на
дясна раменна става – 4 000 лева и за повърхностните наранявания на лицето и
контузия на шията – 1 000 лева. Поради изложените по-горе съображения и
невъзможността за окончателно прогнозиране на периода на продължителност на
болките в засегнатата дясна раменна кост, респ. ограниченията при определени движения,
съдът намира че за основната по тежест травма, претърпяна вследствие процесното
ПТП, а именно счупването
на тялото на дясна раменна кост, следва да се определи обезщетение в размер на
30 000 лева, което съотнесено с общо изплатеното от ответника и за останалите
увреждания обезщетение, /определено според съда адекватно в посочените по-горе
размери/, налага уважаване на претенцията за сумата от 5 000 лева,
допълнително обезщетение над вече изплатеното в хода на процеса (40 000
лева), респ. за горницата от 15 000 лева до предявения размер от
60 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на дължимата законна лихва за забава:
Не се споделят доводите на ответника за недължимост на
лихва за забава, поради липса на качеството „деликвент“ или застраховател.
Както бе посочено, Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл.
558, ал.1, посл. изр., който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от своя страна определя,
че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Видно от представения по делото отказ на ответника от
26.03.2020 год. да изплати обезщетение, същият е мотивиран с обстоятелството,
че ищецът не е представил изисканите писмени данни за хода и резултата от
образуваното досъдебно производство, събраните по него данни за извършено престъпление,
както и влязъл в сила акт на компетентен орган срещу виновния водач.
Действително, влязла в сила присъда срещу делинквента има отношение към
основанието на претенцията срещу Гаранционен фонд, но разпоредбата на чл. 497, вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се разбира като
обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на претенцията
и задължителни за произнасянето на ГФ по същата. Към 26.03.2020 год. няма
образувано наказателно производство в съдебна база срещу делинквента П.Ч..
Такова е образувано на 17.03.2021 год. Страната не би могла да бъде отговорна
за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на
отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова
доказателство. Ако Гаранционен фонд има основателни съмнения относно наличието
на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посочено лице – делинквент, същият
има правото да откаже застрахователно обезщетение и да пренесе спора за
дължимост на застрахователното обезщетение пред гражданския съд, който от своя
страна ще съобрази преюдициалния характер на наказателно производство (чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК). Затова наличието на наказателна присъда срещу делинквента не
е задължително условие за изплащане на обезщетение, респ. изискването на влязъл
съдебен акт по воденото разследване не е обосновано и не може да постави
увредения в забава спрямо Гаранционния фонд. В подкрепа на този извод са и
приложимите по аналогия разпоредби на чл. 106, ал. 5 и чл. 496, ал. 3 от КЗ относно забраната за изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди, както и относно задължението на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от посочените документи,
вкл. констативен протокол за ПТП, какъвто в случая е бил приложен към
претенцията на ищеца, отправена до ГФ.
Поради горното, на уважаване подлежи и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, която се претендира
от датата на изпадане в забава /постановения отказ на Гаранционен фонд/
26.03.2020 год. до окончателното изплащане на задължението. В случая, доколкото
в хода на производството е била заплатена част от претенцията, която се приема
за основателна, в размер на 40 000 лева, лихвата върху нея следва да се
присъди от 26.03.2020 год. до датата на плащането – 07.07.2021 год. Върху остатъка
от уважената част в размер на 5 000 лева лихвата следва да се присъди от
26.03.2020 год. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед резултата по делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
му представител съразмерно с уважената част от претенцията. Претендира се
възнаграждение в размер на 3 000 лева без ДДС, което съгласно представения по
делото договор за правна помощ от 26.10.2021 год. е платено в брой в деня на
сключването му. Доколкото ответната страна е релевирала в срок възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът съобразява, че такава действително липсва и
при липса на данни възнаграждението да се претендира заедно с ДДС, респ. за
регистриране на процесуалния представител на ищеца по ЗДДС, то възнаграждението
следва да бъде намалено до предвидения съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер от 2 330 лева. Така с оглед уважената част от иска на ищеца се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 748 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането
на правната помощ в размер на 100 лева и заплатен депозит за СМЕ в размер на
150 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като с оглед отхвърлената част от
иска, на ответника се следват 63 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за дължима държавна такса по уважената част от иска в
размер на 1 800 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.С., ЕГН: **********, от с. С, общ Аврен, област Варна, ул. „Люляк“ № 7, сумата 5 000 лева, представляваща допълнително /над доброволно
изплатеното в хода на процеса от ответника в размер на 40 000 лева/ обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени на ищеца
телесни увреждания вследствие на настъпило на 17.10.2019 год. ПТП, причинено
виновно от П.П.Ч., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Р. М.“,
с рег.№ ****, без сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху платената в хода на
производството сума от 40 000 лева от 26.03.2020 год. до 07.07.2021 год. и
върху сумата от 5 000 лева от 26.03.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, която сума е платима по банкова сметка ***:
***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса и за горницата над 45 000 лева до
предявения размер от 60 000 лева, като неоснователeн.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.С., ЕГН: **********, от с. С, общ Аврен, област
Варна, ул. „Люляк“ № 7 сумата от 1 748 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от
1 800 лева, представляваща държавна
такса по уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН: **********, от с. С, общ Аврен,
област Варна, ул. „Люляк“ № 7, да заплати на Гаранционен
фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4, сумата от 63 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - П.П.Ч., ЕГН: ********** ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: