Р Е Ш Е
Н И Е
№403/8.7.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.
дело № 1498 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава Десета
от АПК, във вр. с 24 и сл. от ЗАДС и е образувано по жалба на „Ди Ес Смит
България“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, жк
„Главиница“ представлявано от Даринка Деспотова и Атанас Калудов – Изпълнителни
директори, чрез пълномощник адв.М.А. САК
против Решение № РТД 3000-2218/051219/32-352160 от 04.12.2019г. на с.д.
Директор на Териториална Дирекция „Тракийска“ при агенция Митници.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен
акт,като се счита, че същият е постановен в нарушение на материалния закон.
Сочи
се, че в конкретния казус от съществено значение за разрешаване на
административния въпрос е целта, предназначението на отделената топлинна
енергия - дали същата се използва за отопление или за производствени нужди.
Твърди
се, че в случая природния газ се използва в производствените процеси
осъществявани от дружеството, като в цех „Производство на хартия“, получената
при изгарянето му пара се използва за изсушаване на произведената хартия, а в
цех „Производство на велпапе“, съответно за изсушаване на произведеното
велпапе.
В
тази насока се обръща внимание на обстоятелството, че енергийния продукт се
ползва и лятото, през който сезон, очевидно добитата пара не се ползва за
отопление, а за производствени нужди.Твърдят, че за 3% през отоплителния сезон
се заплаща акциз.
Иска
се оспореното решението да бъде отменено.Иска се присъждане на сторените по
делото разноски.
1/5
Началника
на Митница Пловдив, ответник по жалбата, чрез процесуалния представител юрк. Г.
е на становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, изложени в оспореното решение. Иска се жалбата
да бъде оставена без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско
възнаграждение.Излагат се подробни съображения в писмено становище.
Решението
е съобщено на дружеството жалбоподател на 09.12.2019г., видно от представено по
делото известие за доставяне. Жалбата е подадена чрез административния орган,
издал акта, на 23.12.2019г.
При
това положение, следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Административното
производство е започнало във връзка с извършена проверка на основание чл.21,
ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /
ППЗАДС/.В изпълнение на разпоредително писмо рег.№ 32-186049/26.06.2019г. на
ЦМУ на Агенция „Митници“на 27.08.2019г.била извършена проверка в обекта на
жалбоподателя / регистрираното лице/“ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ“АД във връзка с
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0179.Удостоверението
било издадено от началника на Митница Пловдив на основание чл.24б, ал.4 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във вр.с Решение №
12164/10.11.2016г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение №355/16.02.2016г.
на Административен съд Пловдив , с което е отменено Решение за отказ
№1662/05.11.2015г. на Началника на Митница Пловдив.Удостоверението било издадено
на 12.12.2016г. и било валидно към момента на извършване на проверката. За
извършената проверка бил съставен Протокол №2216/27.08.2019г. Обекта на
дружеството се намирал гр. Пазарджик, кв. “Главиница”.
Проверяващите
са установили, че за нуждите си дружеството получава природен газ от
автоматична газоразпределителна станция (АГРС) Пазарджик, от която се
транспортира до собствено ГРП на територията на дружеството и постъпва в парова
централа. Констатирали са, че чрез подземни газопроводи в предприятието,
полученият природен газ се подава към котелното помещение в което са
разположени 4 броя парни котли, два от които могат да работят на комбинирано
гориво. В момента на проверката работили
два от котлите, като произведената от тях пара постъпвала в два разпределителя
- единият с 15 атмосфери налягане, а другият със 6 атмосфери налягане. От там,
по отделни паропроводи парата постъпвала в двата промишлени консуматора -
единият за производство на хартия, а другият за велпапе, с участък велпапе -
лепилно.
Констатирано
било, че произведената пара се използва за изсушаване на хартиена маса, чрез
сушилни цилиндри монтирани в сушилната и сушилна маса за производство на
велпапе. Констатирано било,че в административните сгради на дружеството се
използва отпадъчната топлина (пара) от производството на велпапе през зимните
месеци.“ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ” АД, заплаща дължим акциз в размер на 3%от общо
използвания природен газ.
Дружеството
било уведомено, че е започнало производство за прекратяване действието на
удостоверение на ОАКП, съгласно разпоредбите на чл.24е,ал.1,т.4б.“г“ от ЗАДС
във вр. с чл.24,ал.2,т.4 от ЗАДСВ законоустановения 7 –дневен срок дружеството
е подало възражение срещу полученото уведомление.
Административния
орган след като се е запознал с възражението го е намерил за неоснователно,
като е приел че топлината енергия се използва за отопление независимо от
крайното и предназначение.След като е обсъдил възраженията на дружеството и ги
е приел за неоснователни, административния орган е издал и процесното Решение №
РТД3000-2218/05.12.2019/32-352160.
За да постанови този
резултат, административният орган е приел, че “ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ”АД, използва енергийният продукт за производство на топлинна
енергия под формата на пара, както и че
произведената енергия не попада в приложното поле на чл.24 ал.2,т.4 от ЗАДС.
В
тази насока е формиран крайния извод, че енергийният продукт - природен газ с код
по КН 2711 21 00, за който дружеството е освободено от акциз, попада в
определението за гориво за отопление, съгласно чл.4, т.37 от ЗАДС., „... поради
което не могат да бъдат приложени разпоредбата на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС.“ и
е постановено прекратяване действието на освободен от акциз краен потребител на
“ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ’АД.
По делото
е допуснато и прието заключение по съдебно техническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж.
Б.. Същото не е оспорено от страните и съдът го цени като безпристрастно и
компетентно изготвено.
Според
вещото лице, по време на работа, при спиране на потока от пара към
отоплителната инсталация и снемане на отчетните данни е установено, че
консумираното количество пара за отопление е несъществена част – под 2.1% от
произвежданата топлина/топлинна енергия .Съответно, крайният извод на експерта
е, че предназначението на доставения природен газ в предприятието на
дружеството, се използва главно за производствени цели, като само от около 2%
от общата консумация се използва за отопление на административните помещения.
Констатирано е, че технологичното обзавеждане в предприятието не представлява
инсталация за отопление, а такова за производство на хартия и велпапе. Вещото
лице е категорично, че този продукт попада в посочените в закона изключения – а
именно за“технологични цели“Попада в изключенията за цели различни от моторното
гориво или гориво за отопление. Не става въпрос за отопление на машини, а за
подгряване на машини, което е различно от термина „за отопление“.
При
извършената проверка за валидност и законосъобразност на обжалвания акт,
настоящият съдебен състав установи, че той е издаден от компетентен орган, по
смисъла на чл.24б, ал.4 от ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на
административно производствените правила, но в противоречие с приложимите
материалноправните норми .
Съображенията
за това са следните :
Според
чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, освобождават се от облагане с акциз енергийни
продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление.
Законова
дефиниция на понятието енергиен продукт за отопление се съдържа в чл.4, т.37 от ЗАДС, съгласно която енергиен продукт за отопление е продукт, участващ в
процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или
чрез преносна среда в основната u функция.
От
съдържанието на протокола за извършена проверка става ясно, че енергийният
продукт, природен газ в газообразно състояние с код по КН 2711 21 00, участва в производствен процес
за производство на хартия и велпапе.
Тези
констатации, се потвърждават и от данните изложени в заключението на вещото
лице по извършената съдебно-техническа експертиза.
Експертът
също е констатирал, че природният газ, използван в цех „Производство на хартия“
и в цех „Производство на велпапе и опаковки“ е неразделна част от технологията
за получаване на продуктите хартия и велпапе.
Несъмнено
е установено, че природният газ е предназначен за получаване на пара ,
необходима за провеждане на основни технологични процеси в производството,
както че в тези производствени процеси се получава топлинна енергия, но тя не е
предназначена за отопление.
В
случая енергийният продукт използван за генерирането на пара, използвана за
отопление е около 2% от общото количество природен газ, потребявано от
дружеството, за което се заплаща акциз от дружеството.Крайният продукт при
използването на природния газ в съотношение 98%, не е отделянето на топлинна
енергия за отопление, а пара използвана при производството на хартия и велпапе,
т.е. използването на продукта е основно във връзка с производствената дейност
на дружеството – за „подгряване „ на машините а не за отопление.
Безпротиворечиво
е установено, че природният газ в съотношение 98% не се използва като моторно
гориво или като гориво за отопление в същите два производствени процеса, в
други процеси, както и на други места, или при други дейности в предприятието.
Становището
на административния орган, че енергийният продукт е такъв за отопление по
смисъла на чл.4, т.37 от ЗАДС, съдебния състав счита за неправилен.
В
действителност при изгарянето на природния газ се отделя топлина, но тя
несъмнено в конкретния казус не се използва от дружеството, непосредствено или
чрез преносна среда в основната й функция, която е за отопление /чл.13,ал.5 от
ППЗАДС/, а се използва за получаване на технологична пара, чрез която се
обезпечава енергийно дейността на различни производствени мощности в
производствения процес, в който се добива крайният продукт „хартия“ и
„велпапе“.
В
разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти,
които се освобождават от облагане с акциз, като в т.4 е уредено, че такива са и
енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво
или гориво за отопление. С разпоредбата са транспонирани норми от Директива
2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на правната
рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и
електроенергията. Така според чл.2, §1, „б“ от директивата терминът енергийни
продукти се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от
2704 до 2715. Продуктът природен газ с код по КН 27112100 е в обхвата на
дефиницията. Според чл.2, §3, пр.1 от директивата когато енергийните продукти
са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като
моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в
настоящата директива е определено ниво за облагане с данъци, те се облагат в
зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за
отопление или моторно гориво. Следователно извън изрично предвиденото в нея
изключение разпоредбата определя, че когато един енергиен продукт е
предназначен, използва се или се предлага за продажба като гориво /моторно или
за отопление/, той следва да се обложи данъчно така, както би се обложило съответното
гориво. В чл.2, §4 от директивата се сочи, че нейните разпоредби не се отнасят
до б/ следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: - енергийните
продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за
отопление.
Определение
на понятието „енергиен продукт за отопление” се съдържа в чл.4, т.37 ЗАДС –
продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва
непосредствено, или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление
включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената
топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за
цели по т.10 и т.33, или за цели, различни от моторно масло, или гориво за
отопление. Заключението на съдебно-техническата експертиза е категорично, че в
случая използваният от жалбоподателя енергиен продукт-природен газ, не се
използва за гориво за отопление, а участва единствено в технологичния процес на
предприятието по производство на хартия и велпапе. Основната функция на отделената
топлинна енергия при изгарянето на природния газ е получаването на наситена
пара, а не отделянето на топлина.
При изложените данни изводът е, че
оспореният административен акт страда от порока материална незаконосъобразност
– отменително основание по чл.146, т.4 АПК, защото е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.2, т.4 във връзка с чл.4,
т.37 ЗАДС. Поради това той подлежи на отмяна .
С оглед изхода на спора и при
своевременно заявеното искане на жалбоподателя се следват разноските по делото
- 50 лв. държавна такса, 1930 лв. депозит за СТЕ и 3000 лв. възнаграждение за
адв. А. по договор с дата 07.01.2020г. на л.258 от делото – за представителство
пред всички съдебни инстанции. Съдът счита, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед характера на производството
и щетите които би получило дружеството при прекратяване действието на освободен
от акциз краен потребител№BG003000Е0179.
От друга страна съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение във връзка с обжалване на допуснато предварително изпълнение е
частично основателно. В конкретния казус, искането за спиране на
предварителното изпълнение на процесното решение е по настоящето производство, с
оглед на което именно в това производство следва да се присъдят разноски. От
друга страна настоящият съдебен състав счита, че сума от 10 000 лв. е
завишена и същата ще следва да бъде намалена до 1000лв., тъй като в предходните
3000лв. е включено и процесуалното представителство по всички производства.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорване на Ди Ес Смит България“АД с ЕИК *********, Решение № РТД
3000-2218/051219/32-352160 от 04.12.2019г. на с.д. Директор на Териториална
Дирекция „Тракийска“ при агенция Митници
ОСЪЖДА
Териториална дирекция „Тракийска“ – Агенция „Митници“ да заплати на Ди Ес Смит България“АД с ЕИК *********, сума в размер на 5 980/
пет хиляди деветстотин и осемдесет/ лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ №15876/22.12.2020 Г. ПО АД№9532/2020 Г. ПО ОПИСА НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403/08.07.2020 г. на
Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 1498/2019 г.
Решението е окончателно.