Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети октимври две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.д. № 688 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 20220330/08.10.2020 г. по гр. д. № 71543/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 63
състав, постановено по реда на чл. 238 и
чл. 239 ГПК, е осъден ответникът „К.-**“ЕООД да заплати на „М.А.“ ЕООД следните
суми: 8506,60 лв. – неплатена цена с вкл. ДДС на предоставени стоки и услуги,
за които има издадени 9 бр. фактури, ведно със законната лихва от 09.12.2019г.
до изплащане на вземането, 3831,66 лв. – мораторна лихва за забава за периода
13.01.2015г. до 06.12.2019г., както и сторените по делото разноски, а именно:
493,53 лв. държавна такса и 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е молба за отмяна на постановеното решение от ответника „К.-**“ ЕООД, чрез адв.
М.П.. В същата се излагат съображения,
че страната не е била редовно призована за открито съдебно заседание по делото,
проведено на 08.10.2020г. Освен това се посочва, че преписът от исковата молба
и приложенията към нея, не са били връчени на страната при спазване на процедурата
по чл. 47 ГПК. Поддържа се, че СРС неправилно е приложил и книжата по делото на
основание чл. 50, ал. 4 ГПК, без да събере информация пребивавал ли е
търговецът на посочения адрес и кога. Предвид изложеното моли за отмяна на
решението и връщане на делото за разглеждане по същество по друг състав на
първоинстанционни съд.
В
законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищеца „М.А.“ ЕООД,
чрез адв. О.М., с който се поддържа, че молбата за отмяна на постановеното
решение е неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Отмяната по чл. 240 ГПК е средство за
извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за
отмяна са изчерпателно посочени в закона.
Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК страната, срещу
която е постановено неприсъствено решение може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно
заседание. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от
възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждане
на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на
страните в гражданския процес. В случая молителят, който е ответник в
производството по делото по исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД, заявява, че
е бил лишен от участие в производството, поради допуснати от съда процесуални
нарушения и неправилно прилагане разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК.
В исковата молба е посочен адрес на ответника „К.-**“
ЕООД – гр. София, р-н Надежда, ж.к. Надежда, ул. „*******.
Противно
на твърденията на молителя съобщението за връчване на препис от исковата молба
му е изпратен на посочения по – горе адрес, но същото е получено лично от
управителя Б.М.на 09.03.2020г. в сградата на СРС, ст. 191 /л. 30 от
първоинстанционното производство/.
На
този адрес призовката за съдебно заседание /л.34 от първоинстанционното
производство/ се е върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по
призоваване на 27.08.2020г., че адресът е посетен на 23.07, 08.08 и
27.08.2020г., като няма офис и служители, няма табели и означения, а по
сведения на трето лице управителят е извън София. По разпореждане на съдията от
СРС на 15.09.2020г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Не
е налице основанието по чл. 240 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. При
разглеждане на делото, СРС не е допуснал такова нарушение по призоваването по
гр. д. № 71543/2019 г., което да би довело до накърняване на правото на участие
на ответното дружество – молител в настоящото производство, в процеса. Към този
период (а и към момента на депозиране на молбата по чл. 240 ГПК), вписаният в
търговския регистър адрес на управление е бил именно посоченият в исковата
молба. Призовката е била изпратена на този адрес, като тя не е връчена, поради
причината че не е имало обозначен офис ("канцелария" по смисъла на чл.
50, ал. 3 ГПК) и съществуването на такава канцелария към правно-релевантния
период не е доказано. Когато страната-търговец е променила адреса си на
управление и новият е неизвестен, приложим е редът по чл. 50, ал. 2 ГПК. В
случая, този ред е бил приложим по отношение на адреса в гр. София, р-н
Надежда, ж.к. Надежда, ул. „*******. Редът по чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал.
1 ГПК - залепване на уведомление се прилага, когато адресът на управление не е
променен/напуснат, има обозначена канцелария, но липсва достъп до нея или пък
никое от лицата по чл. 50, ал. 3, предл. 1 ГПК не се съгласи да приеме
уведомлението. Както бе посочено по-горе, обозначена канцелария (офис) на
адреса липсва. В случая ответникът - молител е търговец, който има валидно регистриран
адрес на управление, поради което опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес
изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда
на чл. 47, ал. 1 ГПК само в хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща
се на адреса канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице,
съгласно да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса от
дружеството. При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището
му/независимо дали изобщо се е помещавало на същия или последващо го е
напуснало/ функцията на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е изначално
компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено /в този смисъл е установената
практика на ВКС в решение № 178 по т. д. № 835/2011 г. на І т. о., решение №
256 по т. д. № 429/2017 г. на ІІ т. о., решение № 48 по т. д. № 1158/2014 г. на
І т. о. /. Съществуването на офис на молителя към правнорелевантния момент не е
доказано в настоящото производство, в който случай би била успешно оспорена
истинността на удостовереното от връчителя, имащо качеството на официален
свидетелстващ документ. Обстоятелството, че на същия адрес дружеството е
получавало известия в следващ период, само по себе си не е доказателство за
помещаването му на адреса и към датите, на които е търсено за връчване на призовка.
Следователно, в случая съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 50, ал.
2 ГПК, а не ал. 4 на същия член.
Независимо
от това, настоящият въззивен съдебен състав счита, че тази грешка е била изцяло
в полза на молителя, доколкото му е била предоставена нова възможност и срок за
получаване на призовката за първото съдебно заседание. Ето защо молителят не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение (бездействие).
Освен това същият е бил надлежно предупреден още с получаване на преписа от
исковата молба за последиците от неподаване на отговор в срок.
При
този изход на делото ответникът по молбата за отмяна има право на разноски, но
доколкото такива не се претендират, а и няма доказателства да са направени не
следва да му се присъждат.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 25172399/23.11.2020г. от ответника „К.-**“
ЕООД, чрез адв. М.П., срещу решение № 20220330/08.10.2020 г. по гр. д. №
71543/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 състав, постановено по
реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.