Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2917 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 14.08.2020г., постановено по гр.дело № 69663/2019г.
по описа на СРС, ГО, 144 състав, е признато за незаконно и отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П.П.М., извършено със Заповед
№ 234/31.10.2019г. на директора на Поделение П.П. София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД;
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност "магазинер склад I” и ответникът е осъден на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати сумата от 5 250 лева –
обезщетение за оставане без работи поради незаконното уволнение за периода от
26.11.2019г. до 26.05.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 29.11.2019г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ответника Поделение П.П. София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Жалбоподателят
поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на материалния закон.
Навежда съображения, че първоинстанционният съд е установил правилно фактите по
делото относно обстоятелството, че ищцата като материално отговорно лице носи
отговорност за повереното й имущество и за установената им липса. Правилно било
установено също, че при направената внезапна проверка било констатирано, че
същата не е положила дължимата грижа да контролира и опазва повереното й
имущество. Счита, че неизпълнението на възложената работа, като една от
хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ,
съставлява тежко нарушение, засягащо същността на трудовото правоотношение, а именно
– престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото
правоотношение. Навежда доводи, че целта на извършената проверка била да се
установи изпълнението на възложената на ищцата работа и какви вреди за
работодателя биха възникнали при условие, че съществува възможност да бъдат
изнесени /откраднати/ ценни материали и техника. В жалбата са развити
съображения, че липсата на вреда не освобождава работника от дисциплинарна
отговорност – при наличие на вреда той би отговарял освен дисциплинарно и имуществено.
Поддържа, че когато възложените трудови задължения са по опазване на материални
ценности всяко бездействие на работника, в това число и неуведомяването или
несвоевременно уведомяване за посегателство върху опазваните техника и
материали, е неизпълнение на основно трудово задължение и съставлява грубо
дисциплинарно нарушение, като дава възможност и би довело до нанасяне на големи
материални вреди на работодателя. Жалбоподателят сочи, че по делото било
установено, че ищцата въпреки, че е видяла непознати лица да напускат
складовото помещение изнасяйки материали от него, не само, че не е реагирала за
да ги спре, но и грубо пренебрегвайки основните си трудови задължения не е
уведомила никой от ръководителите си. По тези съображения счита, че наложеното
наказание е правилно и законосъобразно. На следващо място, оспорва се
правилността на изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на
заповедта за уволнение по отношение на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Развива доводи, че всяко едно от посочените в
чл. 187 от КТ нарушения могат да бъдат квалифицирани и като тежки такива по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В случая с оглед вида и характера на
вменените на ищцата в качеството й на длъжностно лице трудови задължения,
съответно установеното неизпълнение на същите, може да се направи извод, че
нарушението на трудовата дисциплина е и тежко такова по смисъла на чл. 190, ал.
1, т. 7 от КТ. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна П.П.М. оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Поддържа релевираното оспорване за липса на съразмерност между
тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание – дисциплинарно
уволнение. Ето защо е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено едно нарушение на
трудовата дисциплина – това по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, изразяващо се в
неизпълнение на основно задължение по трудовото правоотношение – да носи
отговорност за повереното й имущество. По останалите вменени нарушения по чл.
187, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е посочено, че заповедта е
немотивирана, тъй като липсва описание на конкретното нарушение и в какво се
изразява същото /действие или бездействие/. С оглед приетото за установено от
фактическа страна, а именно, че поради слабост в организацията на работния
процес ищцата е допуснала да бъдат взети вещи, които са й поверени, от непознати към онзи момент лица,
както и при съобразяване на обстоятелството, че за работодателя не са настъпили
никакви щети, че на ищцата не са налагани предишни наказания и че бездействието
й не е довело до поставяне в опасност на живота и здравето на други лица, е направен
извод, че наложеното най-тежко наказание „уволнение“ е несъразмерно тежко и е
отменил същото. Обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ също са уважени при съобразяване на факта, че трудовото
правоотношение между страните е безсрочно и че ищцата е легитимирана като
кредитор по вземане за обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
Безспорно е по делото, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността "магазинер склад I” във ВД
„Надежда“ при ППП София към „БДЖ – ПП“ ЕООД по безсрочно трудово правоотношение.
Съобразно представената длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 31.10.2017г.,
основната трудова функция на длъжността е получаване от складовете на
материали, детайли и възли и раздаването им по предназначение; отпусканите
материали, детайли и възли да отговарят на исканията, с цел осигуряване
безпрепятствено протичане на ремонтната дейност. Основните трудови задължения
на ищцата включват разпознаване по отличителни белези материалите, с които
работи; оформянето на съответните документи за получените материали;
подреждането по места за съхранение на материалите; определяне техническото
състояние на връщаните от работниците инструменти и материали; извършването
периодично прегледи и отчет за движение на съхраняваните материали; познаване
различните видове документи за снабдяване с материали; познаване начина на
предаване и оформяне на документите за продажба на материали; знание за
наименованията, видовете, технологичните свойства, предназначение, начин на
използване и правилата за съхранение на различните видове материали, познаване
начина за получаване, подреждане и транспортиране на различните видове
материали, поемане отговорността за качеството на извършените работи; умение за
използване наличните противопожарни уреди и съоръжения, както и при нужда да
изпълнява и др.задачи, възложени й по повод изпълнение на работата. Като
материално – технически отговорно лице на ищцата са вменени задължения по
носене на отговорност за повереното й имущество – техника и материали, за
установени липси на техника и материали, поверени й във връзка с работата и
носи отговорност при некачествено извършена работа.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. В.К., чиито показания следва да бъдат кредитирани като
обективни, вътрешно непротиворечеви и отразяващи непосредствени възприятия
относно релевантните за спора обстоятелства. Свидетелят е заемал длъжността
ръководител на отдел „Сигурност на пътническите превози“ при ответното
дружество. На 18.10.2019г. той и още един негов колега решили да извършват
проверка на склада в депо „Надежда“, в който работела ищцата. Двамата
установили, че П.М. стои в една стаичка в помещението, а вратата на склада била
отворена, след което влезли в склада и колегата на свидетеля взел една
водопроводна част. След това занесли тази част на временния ръководител, който
отговарял за депото, за да му докажат, че от склада може да се вземе всичко.
Според показанията на свид. К. ищцата не ги е видяла, нито чула, че влизат и
излизат от помещението, тъй като не е реагирала по никакъв начин. От неговите
показания се установява още, че стаичката, в която П.М. се намирала в този
момент, е оградена със стъкла и от нея може да се вижда склада и вратата на
склада, т.е. има пряка видимост към склада.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.И., които
следва да се кредитират като обективни, се установява утвърдения в
предприятието ред за получаване на съответните резервни части. Свидетелят е
заемал длъжността началник на депо „Надежда“ към м.10.2019г. и има преки
възприятия относно релевантни за спора обстоятелства. Според утвърдената в
депото практика за получаване на резервни части се изисквало да се представи
писмено искане, в което да е посочено коя точно резервна част и за кой номер
вагон е необходима, като магазинерът в склада /в случая ищцата/ била длъжна да
следи кой и въз основа на какви документи получава частите. Магазинерът бил
ситуиран в отделно от склада помещение, в което имало компютър и картони.
Служителите, които идвали да получат резервни части, се явявали при П.М.,
показвали й частта, която са взели и искането за получаване, след което ищцата
трябвало да въведе тези данни в компютърната програма и в един картон. От показанията
на свид. И. се установява още, че в склада, в който е работила ищцата, имало
монтирани над 20 камери, чрез които се осъществява видео контрол върху
помещението. Депото се охранявало от физическа охрана, както и от СОТ.
С резултатите от извършената проверка бил запознат инж.
Б. – главен инженер пътнически вагони, който в качеството си на ръководител на
ВД „Надежда“ поискал от ищцата на 18.10.2019г. обяснения във връзка с
констатациите за отворена външна и вътрешна врата и складово помещение оставено
без пряк надзор от ищцата на 18.10.2019г., в резултат на което безпрепятствено
бил отнет 1 брой смесител за мивка.
На 18.10.2019г. П.М. депозирала писмени обяснения, в
които посочила, че към момента на извършване на проверката била ангажирана с
подготовка за предстояща инвентаризация и вратата на канцеларията била
затворена, поради което не е усетила присъствие на чужди лица в складовото
помещение. Посочено е още, че е видяла двете лица едва когато са напускали
помещение и те били в гръб.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. От същото се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен
отработен месец възлиза на 875 лева, а за исковия период общият размер е
5 250 лева.
По отношение на правните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на
ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си
право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на
работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с
исковата молба от ищеца са неоснователни
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния
случай са свързани със следните оспорвания: че
твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина не са извършени /конкретно
се твърди, че служителката не е напускала работното си място и обектът не е бил
оставен без надзор/ и че е налице
несъотвествие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение.
Процесното трудово правоотношение било прекратено със
заповед № № 234/31.10.2019г. на директора на Поделение П.П. София към „БДЖ – П.П.“
ЕООД, с която било наложено считано от датата на връчване на заповедта на
лицето дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото
правоотношение, тъй като е извършила следното твърдяно от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина: на 18.10.2019г. в склад 1 във Вагонно депо „Надежда“
при ППП София около 13, 20 часа е била извършена внезапна проверка от отговорни
длъжностни лица към Холдинг – БДЖ ЕАД и „БДЖ – ПП“ ЕООД, като проверяващите
констатирали отворени външна и вътрешна врата и складово помещение оставено без
пряк надзор от длъжностното лице Петранка М.. Вследствие на описаното
проверяващите безпрепятствено взели 1 бр. нов смесител за мивка от наличните
такива в склада и го изнесли от помещението. Прието е, че с това поведение
служителката не е изпълнила задължението си по длъжностна характеристика,
съобразно която носи отговорност за повереното имущество – техника и материали.
Релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. 187, ал.
1, т. 3 от КТ /неизпълнение на възложената работа/; чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ
/неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на
трудовото правоотношение/ и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ /други тежки
нарушения на трудовата дисциплина/.
Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание
трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст,
въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването
му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението,
нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен
уволненият работник или служител. В случая съдът намира, че изложените в
заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания.
Според приетото разрешение в константната практика на
ВКС – например в решение № 105/11.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 4992/2013г., III ГО и решение № 346/23.07.2010г. на ВКС по гр.д. №
468/2009г., IV ГО, при преценка
законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното
нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за
уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват
фактически състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е
посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При
противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в
мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се
изведе въз основа на тези обстоятелства. Във всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което
се извършва. Работодателят е този, който трябва да установи законността на
заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено
в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, от значение е
заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно
основание за уволнение. Няма законова пречка мотивите на заповедта да се
изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага
различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни
данни, формирали волята на законодателя.
Както е прието в решение № 464/03.01.2013г. на ВКС по
гр.д. № 1157/2011г., IV ГО, основание
на наложеното дисциплинарно наказание е деянието /действие или бездействие/,
което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, а правна квалификация на
извършеното нарушение е посочването на хипотезата на правната норма, която
установява задължение на работника или служителя да бездейства или да действа с
необходимата грижа. Съдът не е обвързан от правната квалификация на нарушението
на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение. Когато се
претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи
извършено ли е претендираното деяние /действие или бездействие/, съставлява ли
то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли
му по тежест наложеното дисциплинарно наказание. Задължение на съда е да
определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната
част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на
елементите от състава на приложимата правна норма.
Когато в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение са посочени няколко основания за дисциплинарно
уволнение съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от тях. При
несъответствие между посоченото от работодателя основание за уволнение и
дисциплинарното нарушение, съдържащо се в мотивите на заповедта, от значение е
текстовата /обстоятелствената част/ на акта. Такова несъответствие няма за
последица незаконността на уволнението, тъй като съдът ще квалифицира
нарушението и ще го подведе под съответната правна норма.
С оглед изложените в мотивите на
процесната заповед за уволнение фактически констатации и предвид правомощието си да определи съответстващата на
твърдяното нарушение негова правна квалификация, съдът намира, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено на основание неизпълнение на
възложената работа /чл. 187, т. 3 от КТ/. В разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ е регламентирана една от хипотезите на
нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в неизпълнение на възложената
работа. Същото по правило представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина,
доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията,
която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият
състав на това нарушение може да бъде осъществен както с бездействие, когато
работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му
функция, така и с действие - когато същият работи не това, което му е възложено
или следва от характера на определената работа.
От събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. В.К., включително и от обясненията на ищцата, дадени в
процедурата по чл. 193 от КТ, се установява по безспорен начин, че на
посочената в уволнителната заповед дата и час служителката не е осъществила
надзор върху поверените й в качеството на материално-отговорно лице техника и
материали. В резултат на това бездействие служители на ответното дружество,
извършвали проверката, успели да вземат и изнесат от складовото помещение 1
брой смесител за мивка. Безспорно във вменените й според длъжностната
характеристика отговорности за длъжността по отношение на повереното имущество
се включва и задължението да не допуска посетители в складовото помещение без
да контролира техните действия, както и да не допуска получаване на материали
без оформяне на съответните документи и не по предназначение /последното е част
от основните трудови задължения за длъжността/. Нарушаването на основните
трудови задължения за предоставяне на материали по предназначение и след
оформяне на съответните документи за това, както и бездействието, изразяващо се
в липса на надзор върху помещението, в което се намират материалите, с оглед
недопускане на противоправното им отнемане, е нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа.
Понятието "трудова
дисциплина" е съвкупност от права и задължения на работника или служителя,
свързани с трудовото му правоотношение, като същото не може да бъде свързвано и
ограничавано само с основните нарушения посочени в чл. 187 от КТ. Изброяването в посочената разпоредба
не е изчерпателно, тъй като в чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ изрично е предвидено, че законодателят
обявява за нарушения на трудовата дисциплина и "неизпълнението на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение".
В конкретния случай и с оглед ангажираните по делото доказателства се налага
извод, че задълженията на ищцата са регламентирани в представената длъжностната характеристика. В заповедта
липсва препращане към други документи, установяващи други трудови задължения
/извън посочените в длъжностната характеристика/ при възникване на трудовото
правоотношение. Описаните в
процесната заповед действия, респективно бездействия, квалифицирани от
работодателя-ответник като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, не
могат да бъдат подведени под диспозицията на нормата на чл. 187, ал. 1, т. 10
от КТ и съответно - да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на
трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по
смисъла на чл. 187 от КТ, в който са посочени конкретните
дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. В процесната заповед липсва описание на нарушение на трудовата
дисциплина, което да осъществява фактическия състав на препращата норма на чл.
187, ал. 1, т. 10 от КТ.
Настоящият съдебен състав счита, че така описаното
нарушение не може да се квалифицира като тежко нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. За да стигне до този извод
съобрази следното:
Както е прието
в решение № 305 от 01.06.2010г. по гр.д. № 620/2009г. по описа на ВКС, Трето
ГО, в разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ като основание за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Нормата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е бланкетна и визира
нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл.
190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал. 1
от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и
поведение на работника или служителя. За тежестта на нарушението от значение
преди всичко е значимостта на неизпълненото задължение. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност
на работник или служител за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е не само
установяването на нарушенията и съответствието им с фактическите основания в
заповедта за дисциплинарно уволнение, но и значимостта на неизпълнението, т. е.
нарушението на трудовата дисциплина да е "тежко". При преценка
тежестта на нарушението, следва да се съобрази значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера на работата и
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя – в този
смисъл решение № 43 от 07.03.2018г. по гр. д. № 2085/17г. на ВКС, Четвърто ГО. За
извършването на тази преценка е необходимо конкретното деяние на ищеца да се
прецени с оглед на трудовата му функция, както и да се съобрази значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера
на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.
В случая следва да се отчете характера на изпълняваните трудови функции и
степента на отговорност при изпълнение на дейността. По делото се установи на
първо място, че по време на проверката ищцата не се е намирала извън работното
си място, което да е било оставено без надзор от нея. Напротив, тя се е
намирала в канцеларията и е изпълнявала други свои задължения, от където е
имала пряка видимост към склада. Освен това, следва да се има предвид, че
според показанията на свид. И. в помещението е имало монтирани 20 охранителни
камери с цел видеоконтрол върху цялото помещение, включително и с оглед достъпа
до склада и действията по отношение на материалите в него. Депото се е
охранявало от физическа охрана и СОТ. Установено е, че не са настъпили
неблагоприятни последици за работодателя /взетата част за мивка е върната на
ръководителя на депо „Надежда“/. При това положение не може да се направи
извод, че неполагането на дължимата от служителя грижа, изразяващо се в
неосъществяване на надзор върху складовото помещение точно в момента на
извършената проверка, е тежко нарушение на трудовата дисциплина. Изложените във
въззивната жалба съображения относно поведението на служителката след
извършване на проверката и конкретно, че тя не е уведомила ръководството за
случая /предвид признанието й в дадените обяснения, че е видяла двама души в
гръб да излизат от вратата на склада/ не са въведени като фактически основания
на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което не
следва да бъдат обсъждани при преценка квалификация на нарушението като тежко
такова по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.
Законността на уволнението е оспорено от ищцата и
поради несъответствие между тежестта на извършеното нарушение с наложеното
наказание. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушенията /определя се от значимостта
на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. плинарното наказание. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ законодателят е установил критериите, от
които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на
дисциплинарно наказание. Основният критерий е "тежестта на
нарушението", установено с неговата обективна и субективна характеристика;
"обстоятелствата, при които е извършено нарушението", относими към
параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението; и
"поведение на работника или служителя", като комплекс от елементи,
които съставят неговата трудова характеристика. При констатиране на нарушение
на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи
вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, той е длъжен
винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното минало и субективното
отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото
се отнася и до значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед липсата или наличието на вреди и неблагоприятни
последици от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне
тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на
нарушението /в този смисъл – решение по гр. д. № 5394/2014 г., IV ГО, решение
по гр.д. № 1040/2009г., ІV ГО, решение по гр.д. № 2892/15г., ІІІ ГО, решение по
гр.д. № 2085/17г., ІV ГО, реш. по гр.д. № 5348/14г., ІІІ ГО, реш. по гр.д. №
1417/2011г. ІІІ ГО на ВКС и др/. Преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ е
задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на
наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това
съответствие, съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е
съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване
на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във
всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното
нарушение.
В процесния случай съдът счита, че е
налице несъотвествие на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на
нарушението. За да стигне до този извод съобрази следното:
По делото е установено,
че ищцата е допуснала нарушение на задължение, представляващо част от основната
трудова функция за длъжността й, предвид което за работодателя й се е породило
правото да ангажира дисциплинарната отговорност на същата по установения в КТ ред, но при извършената преценка
решаващият състав на СГС намира, че наложеното дисциплинарно наказание е
несъразмерно тежко спрямо осъщественото дисциплинарно деяние. От събраните по
делото доказателства е установено, че нарушението на трудовата дисциплина е
извършено поради неполагане на дължимата грижа от страна на ищцата, т.е. извършеното
от нея нарушение не е умишлено, нито такова, което да разкрива трайност,
системност на поведението. Ищцата няма налагани предходни дисциплинарни
наказания, нито други провинения при изпълнение на дейността й. При съдебния
контрол по въпроса за съотношението между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение, настоящата инстанция взе предвид и вида и тежестта на нарушението,
като съобрази обстоятелството, че ищцата не се е намирала извън складовото
помещение, оставено с отворени врати, а е била вътре в помещението, но в
канцеларията, където е изпълнявала други свои служебни задължения, както и че
стаята е била оградена със стъкла и е могла да има визуален контрол върху складовото
помещение. В тази връзка следва да се има предвид и установените от показанията
на свид. И. правила за получаване на материали от склада, в който работила
ищцата. Според показанията на този свидетел по правило работното помещение,
предоставено на ищцата, е канцеларията, в която е бил поставен компютърът. Изписването
на материали и части бил утвърден като процес, в който, служителите, които
искали материали, трябвало да отидат при ищцата в канцеларията, да оставят
искането и да покажат съответната резервна част, по отношение на която е
направено искане за получаването й. В складовото помещение имало монтирани
охранителни камери. Тези обстоятелства, обсъдени в съвкупност, водят до извод, че
при така организирания трудов процес, бездействието на ищцата не може да се
квалифицира като тежко. Освен това от същото не са настъпили никакви
неблагоприятни последици за работодателя. По тези съображения съдът приема, че
наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не е съобразено с
изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ. В този смисъл дисциплинарното уволнение е
незаконно и следва да бъде отменено.
Ето защо приемайки, че исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния
закон. Тъй като уволнението, извършено едностранно
от работодателя е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че
ищецът е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване и на
обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на работодателя по чл.
225, ал. 1 КТ, която е договорна и е за имуществени вреди – пропуснати
ползи /осуетено от незаконното уволнение увеличение на имуществото на работника
или служителя/.
Въз основа на извършената по реда на чл.
183 от ГПК констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, се
установява, че след последното вписване в същата от 26.11.2019г. с печат на БДЖ,
липсват отбелязвания за започване на друго трудово правоотношение Ето защо се налага извод, че осъдителната
претенция е доказана по основание. По отношение на размера на същата съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство, съобразно което брутният размер на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на сумата от 5 250 лева, до който
размер исковата претенция се явява основателна
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззвиваемата следва да се присъдят сторените по делото разноски. В
тази връзка и след като взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие от м.10.2020г., в който е уговорен
адвокатски хонорар от 1 000 лева, която сума е заплатена изцяло в брой
от възложителя. По делото са предявени два неоценеями иска – по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ и един оценяем – по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за
неоценяемите искове следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която по дела за отмяна на уволнение и възстановяване
на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие минималната
месечна работна заплата за страната е в размер на 610 лева /Постановление на МС
№ 350 от 19.12.2019г./. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ – материалният интерес по този иск възлиза на 5 250 лева.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по този иск, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 592, 50 лева. В случая общият размер на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по трите иска не надхвърля
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което релевираното
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Ето защо в полза на
въззиваемата следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемата е направила искане за присъждане и на
направените в производството по ч.гр.д. № 12057/2020 г. по описа на СГС
разноски, с оглед изхода на спора по материалното право. Претендираните
разноски са за предоставена по реда на чл. 38 от ЗА безплатна правна помощ и
съдействие. Настоящият съдебен състав счита искането в тази част за
неоснователно. В производството по ч.гр.д. № 12057/2020г. по описа на СГС
ответницата по жалбата не е ангажирала доказателства за сключен между страните
договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство в това
производство, поради което не може да се направи извод за наличие на предпоставки
за присъждане на разноските. Представянето на такъв договор, установяващ и
условията на сключването му – по реда на чл. 38 от ЗА, едва във въззивното
производството пред настоящия съдебен състав не следва да бъде съобразявано,
тъй като е преклудирано. По тези съображения искането на адв. З. за присъждане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА за осъщественото
процесуално представителство в частното въззивно производство по ч.гр.д. №
12057/2020г. по описа на СГС, е неоснователно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177254 от 14.08.2020г.,
постановено
по гр. дело № 69663/2019г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.
ОСЪЖДА Поделение за П.П. София при “БДЖ
– П.П.” ЕООД, код по БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление *** да
заплати на П.П.М., ЕГН **********, с адрес гара Лакатник, кв. “Пробойница”, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 000 /хиляда/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.