Р Е Ш Е Н
И Е
гр. К.,12.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К.,
гражданска колегия, в публично заседание на 03.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1968 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Т.С. с ЕГН ********** и И.С.И. с ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес ***,чрез упълномощената адвокат М.Д.,вписана в АК-.,с
адрес за получаване на съдебни книжа гр.К.,ул.“**********“№ 1,срещу ответниците ОБЩИНА К. с ЕИК *******с адрес гр.К. бул.“**********“
№ 6 представлявано от Кмета Г.Г.С.,Ж.Н.К. с
ЕГН ********** с адрес *** и Р.Л.М.
с ЕГН ********** ***.
Ищците
твърдят, че били наследници на общия им наследодател С. И.С. с ЕГН **********
починал на ****.2017г. ,видно от удостоверение за наследници изх.№
31/17.01.2017г. издадено от с. П.община Б.Д.обл.
С..
По
наследство, придобито от общия им наследодател С. И.С., двамата ищци били собственици на
следния недвижим имот, подробно описан в констативен нотариален акт за
собственост на земеделска земя съгласно *** от ПЗР към ПМС № ***/****.**** г.,
№ **, том *, рег. № ****, дело № **** от ****.**** г. на нотариус Р.Б., а
именно: ******* - *********върху *****и *****ид. ч. земеделска земя от ****кв.
м. *********кв. м.), представляваща имот с пл. № *** (**********), в местността
„**********“ в землището на гр. К., с постройките, подобренията и трайните
насаждения върху имота, при граници: от юг - път, от изток - П.С. и др., от
запад - В.Д.. Понастоящем гореописаният недвижим имот бил с идентификатор *****.***.***
(************************* **********), видно от удостоверение за данъчна
оценка изх. № *********/*****2019 г. издадено от Община К..
Сочат, че в
началото на 2019 г. решили да продадат имота си и за това трябвало да се
снабдят със скица на имота. За целта посетили СГКК, гр. С., но от там им заявили,
че имотът не се водел на тяхно име, нито на името на наследодателя им, а бил
актуван като общинска честна собственост и продаден. Направили справка в
Агенция по вписванията гр. К. и от там установили следното:
- С Акт № ****
за частна общинска собственост от ****.2017 г. Община К. актувала като неин
собствен целия недвижим имот с идентификатор *****.***.***, в който бил включен
и имота на ищците, подробно описан по-горе;
- Въз основа
на издадения Акт № ****/****.2017 г. за ЧОС О.К. в качеството си на продавач с
Договор № ****/****.**** г. за покупко-продажба на общински имот чрез публичен
търг по реда на гл. 4 от Наредба № 15 за придобиване управление и разпореждане
с общинско имущество на ОбС К. продала на втория
ответник Ж.Н.К. целия недвижим имот с идентификатор *****.***.***;
- С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № ****, д. *** от ****.****
г. на нотариус Н.Б., вторият ответник Ж.Н.К. продал на третия ответник Р.Л.М.
целия недвижим имот с идентификатор *****.***.***.
Молят съда
да признае за установено по отношение на
тримата ответници - ОБЩИНА
К. с ЕИК *******с адрес *** представлявано от Кмета Г.Г.С.,Ж.Н.К. с ЕГН
********** с адрес *** и Р.Л.М. с ЕГН ********** ***,че ищците Д.Т.С. с ЕГН **********
и И.С.И. С ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** са собственици по
наследство от общия им наследодател С. И.С.
с ЕГН ********** починал на ****.2017г на следния недвижим имот подробно описан
в констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно &30 от ПЗР към ПМС № ***/****.19**г. № ** том * рег.№
**** дело **** от ****.****. на нотариус Р.Б., а именно : ******* – *********върху
*****и *****ид.ч. земеделска земя от 1050-*****и *****кв.м., представляваща
имот с пл.№ ***-********** в местността
„**********“ в землището на гр.К. с постройките,подобренията и трайните
насаждения върху имота , при граници : от юг-път, от изток-П.С. и др., от
запад-В.Д. ,който имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор *****.***.***
– ************************* **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-****/****.2015г. на
Изп.директор на АГКК,адрес на поземления
имот :гр.К.,п.к. ****,местност „***********“, площ ****-**************кв.м.,трайно
предназначение на територията :Земеделска, начин на трайно ползване:Друг вид
земеделска земя, категория на земята:*****,предходен идентификатор:няма,номер
по предходен план:******,съседи : *****.***.365; *****.***.361; *****.***.43; *****.***.363.
Да осъди
третия ответник Р.Л.М.
с ЕГН ********** *** да предаде на ищците Д.Т.С. с ЕГН **********
и И.С.И. С ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, владението върху собствения им
недвижим имот, придобит по наследство от общия им наследодател С. И.С. с ЕГН ********** починал на ****.2017г
на следния недвижим имот подробно описан в
констативен нотариален акт за
собственост на земеделска земя съгласно *** от ПЗР към ПМС № ***/****.19**г. № **
том * рег.№ **** дело **** от ****.19**г. на нотариус Р.Б., а именно : *******
– *********върху *****и *****ид.ч. земеделска земя от 1050-*****и *****кв.м.,
представляваща имот с пл.№ ***-**********
в местността „**********“ в землището на гр.К. с
постройките,подобренията и трайните насаждения върху имота , при граници : от
юг-път, от изток-П.С. и др., от запад-В.Д. ,който имот е идентичен с недвижим
имот с идентификатор *****.***.*** – ************************* **********, по
кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-****/****.2015г.
на Изп.директор на АГКК,адрес на
поземления имот :гр.К.,п.к. ****,местност „***********“, площ ****-**************кв.м.,трайно
предназначение на територията :Земеделска, начин на трайно ползване:Друг вид
земеделска земя, категория на земята:*****,предходен идентификатор:няма,номер
по предходен план:******,съседи : *****.***.365; *****.***.361; *****.***.43; *****.***.363.
Молят да им
бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община К., чрез процесуалния си представител юриск. К.Б. е депозирал писмен отговор.
Счита, че
искът, в частта му в която бил предявен против Община К. иск бил недопустим. От
представените документи и от позицията на сочения за ответник Община К. към
момента на предявяване на иска нямало поведение, от което да се изведе владелческа претенция или такава за собственост върху
процесния имот. Счита, че провеждането на исково производство с оглед
установяване насрещно и противопоставимо вещно право
можело да се извърши само срещу сочения за собственик, съответно - владелец.
Константната съдебна практика приемала, че в този случай липсвал интерес от
предявяване на установителен иск, тъй като ищецът разполагал с възможност за
осъдителен иск, поради което искът се явявал процесуално недопустим и на това
основание. За да бил налице правен интерес от исканото установяване ищецът не
следвало да разполага с друг способ за защита на правата си.
Заявява, че
исковата молба била нередовна и на друго основание, а именно - вътрешно
противоречие между заявеното (твърдяното) от ищеца и приложените документи, на
което то се основавало, изложени в следния смисъл:
„Ние двамата
ищци, като наследници на нашия наследодател, сме собственици на ******* ид.
части земеделска земя от 1050 кв.м., представляваща имот с пл. № *** в м. „**********“...Понастоящем
гореописаният недвижим имот е с идентификатор *****.***.***“ (цит. със съкращения). Първо - тук не било посочено първия
номер бивш (предходен номер) ли е, по кой план е този номер, със заповед на кой
орган е одобрен плана. Второ - ако съществувал такъв имот с пл. № *** и площ ***
кв.м. защо той се отъждествявал изцяло с ПИ с идентификатор *****.***.***,
който съгласно представената скица от СГКК бил с площ от **** кв. м.? Очевидно,
сега в правния мир съществувал само последния посочен имот с идентификатор *****.***.***
по КККР на К. и с площ от **** кв. м. От исковата молба не ставало ясно защо се
иска част в размер на ******* ид. части и евентуално как ищецът гледал на
разликата между ***/**** и ******* ид. части. В петитума на иска се съдържало
следното искане: „Да осъдите третия ответник Р.Л.М., да предаде на нас двамата ищци
владението върху собствения ни недвижим имот: ******* ид. части земеделска
земя, представляваща имот с пл. №***..., с постройките, подобренията и трайните
насаждения върху имота.., който недвижим имот е с идентификатор *****.***.***“,
(цит. със съкращения). Счита, че не било допустимо от
съда се иска осъждане да се предаде владението върху идеални части от поземлен
имот. Претендирало се и предаване на постройки, подобрения и трайни насаждения
върху имота. Те в идеална съсобственост ли били? Реално обособени вещи ли били?
Какви били те по вид, количество и качество? Чии били и на какви доказателства
се позовавал ищецът ако считал, че били негови? По отношение на постройките -
на какви доказателства се позовавал досежно тяхната законност? Ако съдът не
приеме, че искът бил недопустим и нередовен по изложените до тук съображения и
счете, че Община К. следвало да бъде конституирана като ответник по делото, то
моли да приеме следното:
Счита
предявения иск за неоснователен и недоказан както по основание, така и по
размер.
Ищецът
счита, че Община К. неправомерно актувала и продала поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР. Позовавал се на и представения като
писмено доказателство к.н.а. № **, т. IV, рег. № ****, дело **** от **** г. на
нотариус Р. Б., с район на действие РС-К.. Видно от съдържанието му същият не
бил вписан в Службата по вписванията, т. е. за него нямало как да узнаят и той
не бил противопоставим на трети лица, доколкото не било постигнато оповестителното действие, чрез вписването. Титулът, на
който се позовавал ищеца, констативен нотариален акт, бил с особен правен
статут. Той не се ползвал с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава била присъща на официалните свидетелстващи
документи за факта (ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 /2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК).
На следващо
място следвало да се посочи, че от ****.2015 г. гр. К. и землището му имали
одобрена Кадастрална карта и кадастрални регистри към нея. Процеса по
създаването, обявяването и одобряването ѝ продължил повече от година и
половина. В рамките на този процес всички лица, които притежават право на
собственост върху поземлени имоти или самостоятелни обекти следвало да
представят документите за това за да бъдат отразени. Това не било извършено,
поради което нямало как Общината да подозира за евентуално наличие на права,
тъй като всички сделки и вписвания се извършвали на база данните от
Кадастралната карта и регистри, които били информационно-свързани със Службата
по вписванията. Счита, че всички действия от страна на сочената за ответник
Община К. по актуване и продажба на ПИ с идентификатор *****.***.*** били
правомерни и в съответствие със закона. Това било така, защото към момента на продажбата
липсвали каквито и да било данни за противопоставими
права, поради което правилно и на осн. чл. 25, ал. 1 изр. 1-во от ЗСПЗЗ имотът
бил актуван и станал обект на разпоредителна сделка. За удостоверяване това
представя скица и данъчна оценка за имота, приложени към досието на продажбата.
Сочи, че
поведението на ищците във времето било крайно пасивно - не били извършвани
никакви действия по стопанисване и управление на имота. Дори и да се приеме, че
съществувал имот пл. № ***, описан в к.н.а. № **, т. IV, рег. № ****, дело ****
от **** г. на нотариус Р. Б., то този имот вече не съществувал. Той вероятно
бил станал част от друг имот, а благодарение на пасивното ищцово
поведение имотът загубил и графическата си индивидуализация. Границите, посочени
в исковата молба за претендирания имот също не били верни, т.е. вещта, обект на
претенция не била индивидуализирана надлежно.
Счита, че не
било допустимо да се предявява претенция за право на собственост върху идеална
част от бивш имот.
Счита, че в
рамките на така заявеното исково производство и средства не можело да се
постигне промяна в правната сфера на ищеца при какъвто и да било изход на
делото, доколкото последния ответник Р.Л.М. при всеки случай се явявал трето добросъвестно лице, придобило
на годно основание имота и без да му било известно същия да е бил евиктиран или праводателя му да е
бил несобственик.
Твърди, че
доколкото данните по делото сочат, че имот пл. № ***, описан в к.н.а. № **, т.
IV, рег. № ****, дело **** от **** г. на нотариус Р. Б. бил в територия от
изброените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то той никога преди приемане на план на
новообразуваните имоти по §4к, ал. 7 от с.з. не би могъл да бъде обект на
разпоредителна сделка, още по-малко пък в режим на идеална съсобственост. В
заключение и на база горното счита, че посоченият невписан титул, издаден не по
установения в закона ред не можел, и не легитимирал ищеца като собственик и
същия не можел да черпи права от него.
Предвид
изложеното по-горе, оспорва изцяло предявения иск и го намира за неоснователен
и недоказан.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р.Л.М. е депозирал писмен отговор.
Заявява, че
така подаденият иск бил допустим, но неоснователен, поради което оспорва същия
изцяло по основание и размер. Намира също така, за неоснователно искането съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците в лицето на Д.Т.С. с ЕГН **********
и И.С.И. с ЕГН **********, били
действителни собственици на следния недвижим имот: ******* (*********върху **********ид.ч.)
ид. ч. земеделска земя от ****кв. м. *********кв. м.), представляваща имот с
пл. № ***, в местността „**********“ в землището на гр. К., с постройките
подобренията и трайните насаждения върху имота, при граници: от юг - път, от
изток - П.С., от запад - В.Д., който недвижим имот бил с идентификатор *****.***.***.
Намира и за неоснователен съединеният осъдителен иск, с който да бъде осъден да
предаде гореописания имот на двамата ищци.
Твърди и
моли съда да приеме, че Р.Л.М.
бил
собственик на процесния имот:
Поземлен
имот с идентификатор *****.***.*** (************************* **********) по
кадастрална карта и и кадастралните регистри на гр. К., п.к. ****, обл. С.,
одобрени със Заповед № РД - ******/****.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, местност „***********“, с площ от **** кв. м., с трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя,
категория на земята при неполивни условия: 9 (девета), с номер на предходен
план: ******, при граници и съседи на същия имот: № *****.***.365, *****.***.361,
*****.***.43, *****.***.363, поради по-долу изброените аргументи:
Собствеността
върху същия била придобита валидно по силата на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том *, рег. № ****, дело № ***/**** г., който акт бил вписан
в СВ/ПВ под акт № **, том **, дело № ****, с вх. рег. № **** от 04.10.**** г. и
дв. вх. № ****, с който акт ответникът М. закупил
имота от Ж.Н.К.. Така посочената сД.валидно породила транслативен ефект по отношение на правото на собственост
върху процесния имот в пълнота, поради което следвало предявените искове да
бъдат отхвърлен изцяло.
Ж.Н.К.
с ЕГН ********** от своя
страна, придобил на ****.**** г. процесната земя въз основа на Договор с № ***
- **/****.**** г. за покупко-продажба на общински имот чрез публичен търг по
реда на гл. VI, от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на ОбС - К., същият вписан в СВ -
гр. К., с вх. рег. № 4***/****.**** г., с дв. вх. № ****.
Ж.Н.К.
придобил
процесната земя от Община К., която пък от своя страна го утвърдила като свой
собствен имот с Акт № **** за частна общинска собственост на основание чл. 56 и
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, чл. 25 от ЗСПЗЗ, пар. 4
ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № ***/****.2017 г.
С оглед всичко
гореизложено, твърди и моли съда да приеме, че собственик на процесния имот
е Р.Л.М. и го придобил на годно правно основание.
Алтернативно,
в случай, че съдът не намери за основателно горното твърдение, то моли да
приеме, че наследодателят на двамата ищци , никога не е бил собственик на
процесния имот поради следните аргументи:
Оспорва
правото на собственост на наследодателят на ищците по настоящото дело, която
собственост била установена с Констативен нотариален акт за собственост на земеделски
земи № **, том IV, рег. № ****, дело № **** от **** г., съгласно пар. 30 от ПЗР към ПМС № ***/****.**** г. Намира така
посоченият констативен акт за неправилно издаден (в противоречие на материалния
и процесуалния закон), поради което титулярът по акта
никога не бил придобивал правото на собственост, което водело до естествената
последица, че и неговите наследници, ищците в настоящото производство, не
придобивали собствеността. В подкрепа, на което излага следното:
Правното
основание, посочено в Констативен нотариален акт за собственост на земеделски
земи, въз основа на което се трансформирало правото на ползване на процесната
земя в право на собственост, а именно: пар. 30 от ПЗР
към ПМС №***/****.****г., имало своя сложен фактически състав, който трябвало
да бъде изпълнен, за да породи своето действие, като така той трябвало бъде
изследван и доказан изцяло. Пар. 30 от ПЗР към ПМС №***/****.****
г. казвал следното: § 30. (1) Въз основа на молби на гражданите, на който е
било предоставено право на ползване, на основание на нормативните актове,
посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, общината по
местонахождението на имота определя:
1. оценката
на предоставения за ползване имот съобразно изискванията на § 4а, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ;
2. размера
на таксата в случаите на § 4а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ;
3. вида на
имота - лозе, овощна градина, или дали имотът е засят с етеричномаслени
култури, както и дали земята е държавна, общинска или подлежи на възстановяване
на граждани в съществуващи или възстановими стари реални граници по данни от
поземлената комисия;
4. отстоянията до градовете с население над 300 хил. жители
или до крайбрежната морска ивица.
Видно, от
което било, че ни препращал към една от хипотезите на § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5
или § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което следвало да бъдат
изпълнени изрично посочените предпоставки за пораждане на действие, а именно -
трансформиране правото на ползване в право на собственост. В тези хипотези,
трябвало да бъде доказано преди всичко правото на ползване на земеделската
земя, което следвало да е предоставено на гражданите „по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния
административен орган съгласно изискванията на нормативните актове,“. (Решение
№ 172 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 534/2015 г. на Районен съд-Тетевен).
Сред изредените
доказателства, цитирани в Констативния нотариален акт за собственост на
земеделски земи с № **, том IV, рег. № ****, дело № **** от **** г., нямало акт
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет, което било основание да твърди, че С. И.С., не бил доказал правото си на
ползване по изрично установения в закона ред и като така не било възникнало
правото му по параграф § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и същият не би могъл да го трансформира от право на ползване в право на
собственост, независимо от извършената оценка и плащането на цената. (В този
смисъл Решение № 172 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 534/2015 г. на Районен съд
-Тетевен, което казва: „В разглеждания случай, съобразно констатациите и на
нотариуса, съставил нот. акт № хххх на РС-Тетевен,
както и представените от ищците доказателства, правото на ползване на ищците.
респ. техният наследодател хххх Т.,***, е било предоставено със Заповед №
59/26.IХ.1978 г. на Председателя на ОбНС-Тетевен,
издадена на основание чл. 103 от Наредбата за държавните имоти /отм./. Този акт
обаче не попада в категорията такива, визирани в параграф 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
като освен това, на соченото основание за издаването му - чл. 103 от НДИ се е
отстъпвало правото на строеж върху държавна земя, каквато всъщност и бланка е
използвана от представляващия държавното учреждение. Върху същата правото на
строеж е зачеркнато, като е отразено, че се предоставя право на ползване.
Липсват други доказателства, сочещи, че правото на ползване на наследодателя Т.
е било отстъпено по силата на някой от визираните в параграф 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ актове. На това основание съдът приема, че към момента на съставяне на
констативния нотариален акт не е било налице основание за трансформиране на
право на ползване в право на собственост по реда на параграф 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, респ. в лицето на наследниците на Т., не е било възникнало правото по
параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същите не са могли да го трансформират в право на
собственост, независимо от извършената оценка и плащането на цената /По този
въпрос Решение № 92/*****2010 г., постановено по дело № 987/2009 г. по реда на
чл. 290-2** от ГПК и по идентичен казус/.“;
Както и:
Решение № 264 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 130/2014 г. на Окръжен съд -
Кюстендил: „Издаденото през 1994 г. решение на ПК, с което е било възстановено
право на собственост на праводателката на ищеца върху земеделски имот, в
границите на който попада и спорната площ, формално представлява пречка за придобиване
на имота от ответника по реда на пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и го задължава да докаже, че такава пречка е липсвала т.е наличието на
всички положителни предпоставки, обуславящо извода, че имотът не е подлежал на
възстановяване, като предоставен за ползване, възникването и упражняването на
правото на изкупуване на имота. (Постановлението въз основа на което е
предоставено правото на ползване и всички останали обстоятелства, предшестващи
оценката на имота и издаването на нотариалния акт).“
Твърди, че
издаденият нотариален акт бил незаконосъобразен дори и само поради неналичие на
яснота относно хипотезата на основание на която бил издаден, дали това е § 4а,
ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 46, ал. 1 от ГОР на ЗСПЗЗ във връзка с § 30 от ПЗР към
ПМС №***/****.**** г. По този начин не било въобще възможно да се извърши
преценка относно това кои фактически обстоятелства следвало да бъдат подложени
на преценка и доказани, за да бъде извършен извода дали било възникнало въобще
правото на придобиване на имота.
На следващо
място, въобще от приложния констативен нотариален акт не било видно да е
направена каквато и да било констатация за наличието на друга абсолютна
предпоставка за възникване на правото на придобиване на процесния имот, а
именно - съществуването на сграда до един етаж построена преди 01.03.1991 г., с
каква етажност е била тя и с каква квадратура. В
нотариалното производство нито била извършена такава проверка, нито била
направена такава констатация, нито били представени доказателства относно
наличието на такава постройка, поради което на още едно основание издадения
констативен акт се явявал незаконосъобразен. (В този смисъл и трайната съдебна
практика: Решение от 14.03.2013 г. по гр. д. № 9980/2012 г. на Районен съд -
Бургас: „В хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото за придобиване на
собствеността върху предоставен за ползване имот би могло да се признае, ако
ползването е предоставено по някой от актовете на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и в имота е построена сграда
до 1 март 1991 год., без оглед законността на същата, стига да отговаря на
критериите на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Ползването в случая е предоставено по
силата на ПМС № 26 и НС на Отечествения фронт от **** год. Но в
административната преписка няма никакви доказателства за това, че сградата е
била построена в имота към 01.03.1991 год. Представен е единствено проект за
същата, от който не може да се изведе потвърждение на констатацията на
комисията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е възприел и кметът на Община Созопол в
мотивите към обжалваната заповед. Данни за това не могат да се извлекат и от
молбата на В. Д. от 02.07.1992 год. за узаконяване на сграда с площ от 25 кв.м.
в местността „*******“. Налице е и неприложимост на разпоредбата на § 46 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, предвид съществуващото в нея ограничение за признаване правото за
придобиване на собствеността върху процесния имот. Макар да е декларирано, че е
единствена земеделска земя, той се намира в землището на гр. Созопол и
отстоянието му от крайбрежната морска ивица очевидно е по-малко от 10 км“;
Твърди, че
поради това, и при неналичие на каквито и да било доказателства относно
наличието на всички предпоставки за трансформиране на ползването по реда на § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собствеността констативният нотариален акт, на който
ищецът основавал претенцията си бил абсолютно негоден да докаже пълно и главно твърдяните от него права. (В този смисъл и Решение от
26.07.2012 г. по гр. д. № 267/2012 г. на II състав на Окръжен съд - С.: „Права
по § 4а и 46 ПЗР ЗСПЗЗ имат само лицата, на които е предоставено право на
ползване върху земеделска земя по силата на актовете на Президиума на Народното
събрание, Държавния съвет и Министерския съвет и наличието да доказателства за
това в случая е предпоставка за придобиване на право на собственост по
посочения ред. Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост,
издаден въз основа § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не удостоверява качеството на
ползвател. При оспорване на правото на собственост въз основа на трансформиране
на ползването по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се проведе пълно
доказване отпоено наличието на всички предпоставки за придобиването на
собствеността. В конкретния случай, както правилно е заключил СтРС, не са били налице всички предпоставки за придобиване
на собствеността от ответника върху процесния имот, а именно - не е доказано
наличието на първата предпоставка, ответника да е бил ползвател на процесния
имот въз основа на актове, изброени в разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Правилни са и изводите на съда, че ответника не е могъл да придобие имота по
давност и е отменен нотариалния акт за собственост върху недвижим имот за
земеделско ползване. придобито на основание §4 от преходните и заключителни
разпоредби на ЗСПЗЗ.“
Всичко това
водело до извод, че така издаденият констативен акт не пораждал правните
последици на придобиване право на собственост на процесния имот. Същият нямал
обвързваща доказателствена сила спрямо трети лица с оглед така изложените
аргумента.
Също така,
правното основание, посочено в Констативен нотариален акт за собственост на
земеделски земи, въз основа на което се трансформирало правото на ползване на
процесната земя в право на собственост, а именно: пар.
30 от ПЗР към ПМС №***/****.****г., препращало към хипотезите на § 4а, ал. 1; §
4а, ал. 5 или § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които от своя страна били
осъществими само и единствено при изпълнение на условието, посочено в § 4а, ал.
6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което казвало „(6) За придобиване право на собственост при
изпълнение на условията на § 4а, 46, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред
общината в срок до 31 януари 1998 г.“, за което нямало данни дали е било
заявено в срок, но видно от Констативния акт от **** г. и представените по него
доказателства, можело да се направи обоснования извод, че заявлението
най-вероятно било подадено след така посочения законоустановен срок, като така
придобиването на процесната земя било невъзможно.
С оглед
всичко гореизложено моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли всички
така подадени установителни и осъдителни искове като
неоснователни.
Също така, в
режим на евентуалност, моли да бъде приет за разглеждане и обратен иск от Р.Л.М. срещу Ж.Н.К. с ЕГН **********
за
осъждането му да бъде заплатена цената на процесния имот, както и сторените по
придобиването разходи.
Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на назначения особен представител на
ответника Ж.Н.К.
с ЕГН ********** – адв. Л.Д..
Оспорва
всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищците твърдели, че са
титуляри на претендираните от тях права.
Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
чиито заключения неоспорени от страните, съдът кредитира като истинни и
компетентни.
След като обсъди
събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на
страните, съдът намери за установено следното:
Безспорно
е, че двамата ищци са наследници
на общия им наследодател С.
И.С. с ЕГН **********.
Безспорно
по делото е обстоятелството ,че с Акт № **** за частна общинска собственост от ****.2017г.
първия ответник Община К. е актувала като неин собствен целия недвижим
имот с идентификатор *****.***.***, в
който е включен и процесния имот на ищците.
Безспорно
по делото е обстоятелството,че въз основа на издадения Акт № ****/****.2017г.
за ЧОС Община К. в качеството си на продавач с Договор № ****/****.****г. за
покупко-продажба на общински имот чрез публичен търг по реда на гл.4 от Наредба
№ 15 за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-К. продава на втория ответник Ж.Н.К. целия недвижим
имот с идентификатор *****.***.***.
Безспорно
по делото е обстоятелството,че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
5 том 3 рег. № **** д. *** от 04.10.****г. на нотариус Н.Б., вторият ответник Ж.Н.К.
продава на третия ответник Р.Л.М. целия
недвижим имот с идентификатор *****.***.***.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 124 ГПК
и чл. 108 ЗС.
По иска с
правно основание чл. 124 ГПК, съдът намира следното:
Така предявеният срещу тримата ответници иск съдът
намира за допустим, предвид следното:Съгласно
Тълкувателно решение № 8 ОТ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 Г.,
ОСГТК на ВКС - Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от
които произтича правото му. В процесния случай ищците твърдят правният им интерес да произтича от факта, че
същите по силата на наследяване са съсобственици на процесния недвижим имот, за
който ответниците оспорват това им твърдение.
Освен горното, съобразно разясненията дадени в т. 2б
от ТР № 4//14.03.2016 год. на ОСГТК на ВКС - Основанието на
иска по чл.108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който
според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае
съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да
възстанови неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент
от неговото право на собственост. Предмет на делото по иска с правна
квалификация чл.108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е
претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния
установителен иск е отричаното право на собственост на ответника. С оглед на
изложеното, съдът счита, че за ищците съществува правен интерес от
предявяването на положителен установителен иск против ответниците. По същество съдът намира следното:
Съдът намира, че в настоящия случай
наследодателят на двамата ищци по силата на нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно &30 от ПЗР към ПМС № ***/****.****г. № ** том * рег.№
**** дело **** от ****.****г. на нотариус Р.Б. е признат за собственик на
процесния недвижим имот, защото видно от писмените доказателства,послужили за
издаването на на
нот.акт е осъществен изцяло сложния фактически състав
въз основа на който правото на ползване върху процесния недвижим имот се е
трансформирало в право на собственост.
Освен това, горепосочения констативен
нотариален акт не е оспорен от нито един от ответниците в производството по
делото пред настоящата инстанция.
От
заключението на вещото лице се доказа по безспорен начин,че процесният недвижим,
подробно описан в констативен нотариален
акт за собственост на земеделска земя
съгласно &30 от ПЗР към ПМС № ***/****.****г. № ** том * рег.№
**** дело **** от ****.****г. на нотариус Р.Б., а именно: ******* – *********върху
*****и *****ид.ч. земеделска земя от **** -********* и ********** кв.м.,
представляваща имот с пл.№ ***-**********
в местността „**********“ в землището на гр.К. с
постройките,подобренията и трайните насаждения върху имота, при граници: от
юг-път, от изток-П.С. и др., от запад-В.Д., е идентичен с недвижим имот с
идентификатор *****.***.*** – ************************* **********, по
кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-****/****.2015г.
на Изп.директор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр.К.,п.к. ****,местност „***********“, площ ****-**************кв.м.,трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид
земеделска земя, категория на земята: *****, предходен идентификатор: няма, номер
по предходен план: ******,съседи: *****.***.365; *****.***.361; *****.***.43; *****.***.363.
От заключението стана ясно и от къде идва разликата в площите на имота.
От изложеното настоящият
съдебен състав прави извод, че двамата ищци са собственици по наследство на недвижим
подробно описан в констативен нотариален
акт за собственост на земеделска земя
съгласно ***от ПЗР към ПМС № ***/****.****г. № ** том 4 рег.№ **** дело **** от
****.****г. на нотариус Р.Б., а именно: ******* – *********върху *****и *****ид.ч.
земеделска земя от 1050-*****и *****кв.м., представляваща имот с пл.№ ***-********** в местността „**********“ в землището на гр.К.
с постройките,подобренията и трайните насаждения върху имота, при граници: от
юг-път, от изток-П.С. и др., от запад-В.Д. ,който е идентичен с недвижим имот с
идентификатор *****.***.*** – ************************* **********, по
кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-****/****.2015г.
на Изп.директор на АГКК,адрес на
поземления имот :гр.К.,п.к. ****,местност „***********“, площ ****-**************кв.м.,трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид
земеделска земя, категория на земята: *****,предходен идентификатор: няма, номер
по предходен план: ******,съседи: *****.***.365; *****.***.361; *****.***.43; *****.***.363
В
обобщение на горното, предвид обстоятелството, че предмет на настоящия иск е доказване твърдението на ищците, че те са
собственици на имота, искът като
основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на
вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на
ответника и че ответникът я владее или без основание. Не е ли налице която и да
е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.
В процесния случай страните не спорят, че имотът към
настоящия момент се владее от третия ответник Р.Л.М..
Ищците твърдят, че са собственици на
имота по силата на наследяване.
С
Акт № **** за частна общинска собственост от ****.2017г. първия ответник Община
К. е актувала като неин собствен целия недвижим имот с идентификатор *****.***.***, в който е
включен и процесния имот на ищците, но
Община К. не става собственик на имота на ищците по силата на АЧОС, което
пък от своя страна води до извода,че Договор № ****/****.****г. за
покупко-продажба на общински имот чрез публичен търг по реда на гл.4 от Наредба
№ 15 за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-К. не е породил транслативно
действие и втория ответник Ж.Н.К. не е придобил собствеността върху целия
недвижим имот с идентификатор *****.***.***,
а само върху частта която не е собственост на двамата ищци.Следователно и на
основание гореизложеното с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № * том * рег. № **** д. *** от 04.10.****г.
на нотариус Н.Б., вторият ответник Ж.Н.К.
не е продал на третия ответник Р.Л.М. целия имот, а само част от него която не
е собственост на двамата ищци.
Ответникът Р.Л.М.
владее имота на ищците без правно основание, поради което и иска с правно
основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
По
евентуалния иск, предявен от ответника Р.Л.М. срещу ответника Ж.Н.К., съдът се
е произнесъл с Определение № ****/*****.2019
г., с което е оставил без уважение искането на Р.Л.М., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.219, ал.3 от ГПК за приемане за съвместно разглеждане по
делото предявения от Р.Л.М., ЕГН ********** против Ж. Н. К.,
ЕГН **********, обратен осъдителен иск
за сумата от 1732 лв. с правно
основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД, като определението е влязло в законна сила.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаване на предявените искове и
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ЗС ищцата Д.Т.С. има право на разноски за настоящата инстанция
в размер на общо 1***,00 лв., а ищецът И.С.И.
има право на разноски в размер на 2187.80лв. общо, съгласно своевременно
представените списъци по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците ОБЩИНА К. с ЕИК *******с
адрес гр. К., бул. “**********“ № 6 представлявано от кмета Г.Г.С., Ж.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Р.Л.М. с ЕГН ********** ***, че ищците Д.Т.С. с ЕГН ********** и И.С.И. с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес *** са собственици по наследство от общия им наследодател С. И.С. с ЕГН ********** починал на ****.2017
г. на следния недвижим имот, подробно описан в
констативен нотариален акт за
собственост на земеделска земя съгласно *** от ПЗР към ПМС № ***/****.****г. № **
том 4 рег.№ **** дело **** от ****.****г. на нотариус Р.Б., а именно: ******* –
*********върху *****и *****ид.ч. земеделска земя от ****-*****и *****кв.м.,
представляваща имот с пл. № ***-**********
в местността „**********“ в землището на гр. К. с постройките, подобренията
и трайните насаждения върху имота, при граници: от юг-път, от изток-П.С. и др.,
от запад-В.Д., който имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор *****.***.***
– ************************* **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-****/****.2015г. на
Изп.директор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. К., п.к. ****, местност „***********“, площ ****-**************кв.м.,трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид
земеделска земя, категория на земята: *****, предходен идентификатор: няма, номер
по предходен план:******,съседи: *****.***.365; *****.***.361; *****.***.43; *****.***.363.
ОСЪЖДА Р.Л.М. с ЕГН **********
*** да предаде на ищците Д.Т.С. с ЕГН ********** и И.С.И. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** владението върху собствения им недвижим имот,
придобит по наследство по наследство от общия ни наследодател С. И.С. с ЕГН ********** починал на ****.201*г.
, подробно описан в констативен
нотариален акт за собственост на
земеделска земя съгласно &30 от ПЗР към
ПМС № ***/****.****г. № ** том 4 рег.№ **** дело **** от ****.****г. на
нотариус Р.Б., а именно : ******* – *********върху *****и *****ид.ч. земеделска
земя от 1050-*****и *****кв.м., представляваща имот с пл.№ ***-********** в местността „**********“ в землището на гр.К.
с постройките,подобренията и трайните насаждения върху имота , при граници : от
юг-път, от изток-П.С. и др., от запад-В.Д. ,който имот е идентичен с недвижим
имот с идентификатор *****.***.*** – ************************* **********, по
кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-****/****.2015г.
на Изп.директор на АГКК,адрес на
поземления имот :гр.К.,п.к. ****,местност „***********“, площ ****-**************кв.м.,трайно
предназначение на територията :Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид
земеделска земя, категория на земята:*****,предходен идентификатор:няма,номер
по предходен план:******,съседи : *****.***.365; *****.***.361; *****.***.43; *****.***.363.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. с ЕИК *******с
адрес гр.К. бул.“**********“ № 6, представлявано от кмета Г.Г.С., Ж.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Р.Л.М. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на ДЕЛКА Т.С. с ЕГН ********** сумата от 1***
лв./*****и *********лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. с ЕИК *******с
адрес гр.К. бул.“**********“ № 6 представлявано от Кмета Г.Г.С.,Ж.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Р.Л.М. с ЕГН ********** *** да заплатят
солидарно на И.С.И. с ЕГН **********
сумата от 2 187.80 лв./две хиляди сто осемдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: