№ 315
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502734 по описа за 2020 година
С Решение № 1601 от 28.02.2020г., постановено по гр.д. № 5116/ 2018г.,
1-7 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗД „Бул Инс“
АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, на Ю. Г. В. сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в следствие на ПТП, настъпило на 26.09. 2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 17.04.2018г. до окон чателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000
лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати
на адв. П. Д., сумата от 1 218 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на СГС сумата от 1
200 лв., представляваща дължима държавна такса. С решението ищцата е
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗК „Бул Инс“ АД сумата
от 1 160 лв., представляваща на правени по делото разноски. Със същото
решение Г.Д. В., третото лице помагач, е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД по предявения обратен иск сумата от 26 000 лв., частично от глобалната
сума от 50 000 лв., на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, ведно със законната лихва,
счи тано от дата на изплащане на обезщетението от страна на ЗД „Бул Инс“
АД към Ю. Г. В., както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 040 лв. -
разноски пред СГС, след като бъде заплатено на ищцата присъ деното
обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлената
част до пълно предявения размер от 50 000 лв., а от ответника по прекия иск –
1
в уважената част – за сумата над 10 000 лв. до присъдените 30 000 лв., с
подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка
страна оспорва жалбата на другата страна.
Третото лице помагач не заявява становище по жалбите.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 26.09.2017г. ПТП, при
което ищцата е получила травматични увреждания от виновния за ка
тастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължител на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й из
плащане.
Ответното дружество е предявило обратен иск с правно основание чл.
500, ал 2 КЗ срещу водача на процесното превозно средство, застрахован при
застрахователя – с искане за осъждане на Г. Д. В. да му заплати сумата, ведно
с лихвата и разноски, на които ще бъде осъдено да заплати на ищцата –
пострадала при процесното ПТП, като искът е пре дявен за сумата от 26 000
лв., частично от общия размер от 50 000 лв.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана лиз
на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо ставките
за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение
на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска
отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил характера и тежестта на травми те,
възрастта на ищцата, продължителността на възстановителния процес,
претърпения шок и стрес, дискомфорта, който е трябвало да търпи от това, че
е била зависима от чужда помощ, отражението на произшествието върху
психо – емоционалното й състояние, както и конкретните икономически
условия към момента на настъпване на произшествието. За неоснователно е
намерено възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна
на пострадалата.
Съдът е приел за основателен и обратния иск, предявен като части чен,
на ответното дружество срещу виновния водач, тъй като са налице всички
предпоставки за уважаването му.
Решението, в частта, с която ответното дружество е осъдено да за плати
2
на ищцата сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
17.04.2018г. до окончателното изплащане, като необжалвано, е вляз ло в
законна сила. С оглед на гореизложеното следва да се приеме за надлежно
установени по делото наличието на противоправно деяние от во дач на
застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
намира следното:
Оплакванията на страните са относно размера на присъденото обез
щетение:
От приетото заключение на комплексната съдебно – медицинска ав
тотехническа експертиза, изготвена въз основа на представената медицин ска
документация, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила контактно увреждане, локализирано в областта на дясната клю
чица, което представлява оток и кръвонасядане в средната й трета, както и
подлежащо счупване на дясната ключица с разместване на костни фрагмен ти;
счупване на първо ребро вдясно. Пострадалата е постъпила за лечение в
„Авис – Медика“ ООД, гр. Плевен, на 26.09.2017г., където са проведени
редица изследвания. На 28.09.2017г. е извършена закрита репозиция и имо
билизация на дясната подбедрица с гипсов ботуш, дясната клавикула – с
клавикуларен бандаж / травмата на крака е получена два дни преди процес
ното ПТП/. Ищцата е изписана на 02.10.2017г. с диагноза „Фрактура на дяс
ната фибула и на дясната клавикула“. При извършено рентгеново изследва не
е установена фрактурата с дислокация на костните фрагменти към сред на
трета дясна ключица. Налице са суспектни данни за фрактурна ивица,
проследяваща се в началния отдел на първо ребро вляло, без дислокация на
костните фрагменти, въз основа на което е прието за установено счупване на
първо ребро вдясно.
Настоящият състав кредитира изготвената експертиза, заключението на
която е прието, неоспорено от страните, като вещите лица са работили въз
основа на предоставената им медицинска документация.
Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свидете ля
В. (син на ищцата), който видял майка си в болницата след настъп ването на
инцидента, била в „трагично състояние“. Лежала в носилка, поч ти не можела
да говори, била много уплашена, травмирана и не можела да се движи.
Няколко дни преди катастрофата си била счупила крака, а вслед ствие на
инцидента крайникът й бил изключително засегнат. Глезенът й бил счупен и
се придвижвала от „Пирогов“ към гр. Плевен. Имала силна болка във врата, в
раменете и кръста. Била замаяна и не знаела къде се нами ра. Била оперирана
в „Авис Медика“ ООД, в гр. Плевен, където престояла около 10 дена, след
3
което се прибрала вкъщи. Ръката на пострадалата била обвита в гипс 40 дни.
Този срок бил удължен малко, тъй като костта се била разместила и не
зараснала както трябва. Ищцата се оплаквала от болки в кръста и врата, не
можела да движи ръката си. В дома им идвало медицин ско лице, за да слага
обезболяваши от банки. След това близките й се гри жили за пострадалата,
предимно свидетелят. Ищцата била трудно подвиж на, не можела да ходи с
патерици, заради рамото, поради което й бил закупен инвалиден стол. Левият
й крак и дясната й ръка били счупени. Пла чела и не можела да спи нощем.
Свидетелят и баща му я утешавали, но тя била уплашена и се страхувала за
живота си. Започнала да използва ръката си 5 – 6 месеца след това, но
продължавала да не може да носи тежко и да стиска с нея. Костта на ръката й
била зараснала накриво и постоянно я боля ло. Ходила на рехабилитация, но
не била възстановена напълно. Преди ра ботила като помощник-готвач, но
вече спряла. Сринала се психически, не била същата като преди –
жизнерадостна и добра.
Настоящият съд цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК,
като последните отразяват непосредствени негови впечатления и не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 74 години; вида, естеството и тежестта на получените травми:
две фрактури, от които: счупване на дясната ключица с разместване на кост
ни фрагменти, съпроводено с оток и кръвонасядане в средната й трета, и
счупване на първо ребро вдясно; вида на предприетото лечение – оператив но
и поставяне на имобилизация с клавикулен бандаж; обстоятелството, че
възстановяването е протекло бавно и трудно; изпитваните от нея болки и
страдания, които при тази фрактура са особено интензивни в началото,
включително и затруднено дишане; неудобствата и притесненията, които е
изпитвала поради необходимостта от чужда помощ; невъзможността да пол
зва патерици за травмата на крака, заради счупеното рамо; неминуемия шок и
стрес, който е изпитала от удара, за който няма никаква вина /била е пътник
на предна дясна седалка и фрактурите й са от поставения колан/; отражението
на инцидента върху психиката й, непълното възстановяване вследствие
кривото зарастване на костта и продължаващите болки, както и конкретните
икономически условия към датата на инцидента – 26.09.2017г., настоящият
състав споделя извода на състава на СГС, че сумата от 30 000 лв. е
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, получени от про
цесното ПТП. Оплакването на застрахователя, поддържано и във въззивна та
жалба, за неустановеност на фрактурата на първо ребро в дясно, е неосно
вателно. Експертното заключение, в което е прието счупването на реброто,
като последица от процесното ПТП, въз основа на разчетената рентгено
графия, не е оспорено от застрахователя, което води до необоснованост на
възражението му. За да не уважи жалбата на ищцата, съдът съобрази, че
травматичните увреждания от злополуката са получени при наличието на
4
предходни травми, което със сигурност са оказали своето негативно влия ние
върху възстановяването й. Тези предхождащи процесното ПТП увреж дания
са допринесли за засилване интензитета на негативните й преживя вания,
болки и страдания.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане в изводите на двете
инстанции в обжалваната част, първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този изход на спора, за въззивното производство ответникът след
ва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 600 лв., след
ващата се част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно по
твърдената уважена и обжалвана част. На ответника не се следват разнос ки:
за частта, за която е платена държавна такса, жалбата му не е уважена, а за
потвърдената отхвърлена обжалвана част не му се следват разноски за
адвокатско възнаграждение, за каквото не са представени доказателства да са
извършени.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1601 от 28.02.2020г., поста новено по гр.д. №
5116/2018г., 1-7 състав на Софийски градски съд, ГО.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Ю. Г. В., ЕГН: **********
разноски за въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5