Присъда по дело №337/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 1
Дата: 16 януари 2024 г. (в сила от 16 януари 2024 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20233330200337
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Разград, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
частен характер № 20233330200337 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Р. Д., родена на ****** г. в гр. Търговище,
обл. Търговище, български гражданин, неомъжена, безработна, неосъждана,
адрес за призоваване в страната: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград,
*************, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за времето от
14.01.2023 г. до 11.06.2023 г. в гр. Разград, като родител осуетила
изпълнението на съдебно решение № 84-279/30.10.2013 г. по гр. дело №
9503/2013 г. по описа на Районен съд - София относно режима за личните
контакти между децата Д.А.И. ЕГН ********** и Б.А.И. ЕГН ********** и
баща им А. С. И. - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й
НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на А. С.
И., ЕГН ********** сумата от 1422.00 (хиляда четиристотин двадесет и два
лева), представляващи деловодни разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 1/16.01.2024г. по НЧХД №337/2023г. на РС - Разград
Постъпила е тъжба от А.С.И. от гр. София срещу Д.Р.Д., за това, че за времето от
14.01.2023 г. до 11.06.2023 г. в гр. Разград, като родител неизпълнила съдебно решение №
84- 279/30.10.2013 г. по гр. дело № 9503/2013 г. по описа на Районен съд София относно
режима за личните контакти между децата Д.А.И. и Б.А.И. и баща им А.С.И. - престъпление
по чл. 182, ал. 2 от НК.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимата в условията на чл. 269, ал.3, т.4,
б.“а“ от НПК.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа повдигнатото обвинение, счита го
за доказано.
Защитата на подсъдимата, счита, че обвинението е недоказано от фактическа страна,
поради което моли подсъдимата да бъде оправдана.
Съдът като прецени събраните доказателства прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Д.Р.Д. е родена на 24.05.1978 г. в гр. Т*****. Същата е български
гражданин, неомъжена, неосъждана, последният и настоящ адрес в страната е в гр. Р*****.
Частният тъжител А.С.И. и подсъдимата Д.Р.Д. в предходен период живели на
семейни начала и са родители на малолетните деца Д.А.И., родена на 26.12.2010г. и Б.А.И.,
роден на 11.04.2012г. През м. юни 2012г. родителите се разделили, като децата останали при
подсъдимата. С Решение от 30.10.2013г. по гр. дело № 9503 по описа за 2013г. на Софийски
районен съд, било одобрено споразумение между двамата, с което се постигало съгласие
относно упражняването на родителските права по отношение на двете деца, които били
предоставени на майката, както и местоживеенето им. Бил определен и режим за лични
отношение между децата и бащата – бащата можел да ги взема всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване при бащата,
както и 1(един) месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на
рождения ден на всяко дете от 10,00ч. на съответния ден до 17,00ч.на същият ден през всяка
нечетна календарна година, през първата половина от официалните празнични дни, обявени
от МС, считано от 10,00ч. на първия ден до 17,00ч. на последния ден от първата половина,
на съответния период от почивни дни, с преспиване на Коледа през четна година и на Нова
година през нечетна година. Бащата се задължил да взема децата Д. и Б. от дома на майката
и да ги връща обратно след приключване на личните контакти. Впоследствие подсъдимата
заживяла с децата в гр. Разград.
На 19.08.2021г. частният тъжител А.И. попълнил нотариално заверена Декларация
по чл. 76, т.9 от ЗБДС, с която дал съгласие малолетните деца Д. и Б. да пътуват с майка си
до Р Гърция и Р Румъния за времето от 06.09.21г. до 14.09.21г. На 09.09.2021г. децата Д. и
Б., заедно с подсъдимата Д.Д. напуснали Р България през ГКПП - Дунав мост, при гр. Русе -
Гюргево, след което няма данни за завръщането им в страната /справка по ОДИ на л.46 от
делото/. Частният тъжител многократно се опитвал да се свърже с подсъдимата, както и да
осъществи контакт с децата си, но безуспешно. В ДСП - Разград, по местоживеене на
майката и децата през 2020г. бил заведен случай по сигнал от частният тъжител, че Д.Д. не
1
спазва режима за лични отношения с децата Д. и Б.. И след проведени срещи от служители
на дирекцията били издадени задължителни предписания на подсъдимата, като я задължили
да спазва режима на лични отношения между децата и баща им. От момента в който
подсъдимата с децата напуснала пределите на Р България до настоящия момент частния
тъжител не е в състояние да осъществи лични контакти с децата си Д. и Б. и не знае къде се
намират. Подсъдимата Д.Д. и децата Д. и Б. са обявени за общодържавно и международно
издирване, но няма резултат от предприетите действия и към момента същите не са
издирени, видно от изисканите справки от съда. Същевременно по делото са налице данни,
че подсъдимата поддържа контакти със свои близки /информация от справка по издирването
й на л. 46, с приложено обяснение от нейна близка, л.47/, но укрива местоположението си
именно с цел същото да не бъде узнато от бащата на децата. Такива данни са налице и по
приложеното в копие ДП №10 /2022г. на ОСО на ОП Разград.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от събраните
гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля А.В., който познава страните по
делото и е в течение на безрезултатните опити на тъжителя да установи местонахождението
на децата си, за да осъществи контакт с тях. Налице са и писмени доказателства /справки от
издирването/, които установяват факта, че подсъдимата не пребивава в Р. България и
местонахождението й не е установено – осъществяваното спрямо нея и децата издирване в
този смисъл е безуспешно. С оглед обсъдената по-горе информация относно наличие на
контакти между подсъдимата и нейни близки, се изяснява, че подсъдимата целенасочено
укрива местонахождението на децата от тъжителя. Предоставена е информация и от
Дирекция „Социално подпомагане“ Разград, ведно с обширна документация, от която
информация също се установяват неуспешните опити на бащата да осъществява личните
отношения с децата си и съответно невъзможността на дирекцията да работи с децата,
поради отсъствието им. Доколкото в рамките на обвинението е поставен периода от
14.01.2023 г. до 26.12.2022 г. /предходният период е предмет на друго обвинение и друго
дело/, то от доказателствата се установява, че през този период тъжителят А.И. продължава
да прави опити да осъществи контакт с децата Д. и Б. и да осъществи определения му със
съдебното решение режим на лични отношения, но именно поведението на подсъдимата е
осуетило упражняването на тези му права.
С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимата Д.Д. е осъществила от обективна и субективна страна, състав на престъпление
по смисъла на чл. 182, ал.2 от НК, тъй като за времето от 14.01.2023 г. до 11.06.2023 г. в гр.
Разград, като родител осуетила изпълнението на съдебно решение № 84- 279/30.10.2013 г.
по гр. дело № 9503/2013 г. по описа на Районен съд София относно режима за личните
контакти между децата Д.А.И. и Б.А.И. и баща им А.С.И.. Посочената санкционна
разпоредба защитава правата на родителя да осъществява лични контакти със своите деца и
същевременно защитава и интересите на децата, с оглед правилното им отглеждане и
възпитание. Установяването на подсъдимата /съзнателно/ заедно с децата на неизвестно
място е отстранило всякаква възможност за контакт между тъжителя и децата му, а по този
начин е осуетено осъществяването на лични контакти между децата и баща им. Деянието е
продължено, доколкото се касае за първоначален акт, създаващ престъпна ситуация
/отвеждането на децата/ и оттук насетне траещо непрекъснато престъпно състояние, налично
и в процесния период /14.01.2023г. - 11.06.2023г./. В този смисъл не е налице продължавано,
а именно продължено /траещо непрекъснато/ престъпление. В тази връзка, правилната
2
квалификация, възприета от съда, се явява „осуетяване“ изпълнението на съдебно решение
/състав на еднакво наказуемо престъпление/, тъй като именно чрез действия подсъдимата
създала ситуация осуетяваща изпълнението на решението, при което тази ситуация на
осуетеност съществува и понастоящем. В този именно смисъл осъществяването на лични
контакти между бащата и децата конкретно в процесния период 14.01.2023г. - 11.06.2023г се
явява осуетено и бащата не е могъл да осъществи тези контакти с децата си на определените
дати, попадащи в този няколкомесечен период. Конкретно това продължаващо престъпно
поведение на подсъдимата в посочения период обуславя отговорността й. От субективна
страна - подс. Д. Д. е действала умишлено, конкретно при пряк умисъл - била е наясно с
влязлото в сила съдебно решение, определящо режима на свиждане на децата с техния
баща, наясно е била със задълженията си да предава децата на баща им за личен контакт.
Била е наясно, че променяйки местопребиваването, своето и на децата, без да уведоми
бащата, тя осуетява възможността му да вижда децата на определените дати и изобщо
осуетява осъществяването на личен контакт между другия родител и децата. Видно от
данните по делото подсъдимата е целяла именно това. Въпреки, че към момента
последиците от деянието са явно съществени, то няма конкретни данни за състоянието на
децата, поради което случая на този етап не може да се квалифицира като особено тежък
/последния състав на чл.182, ал.2/.
При определяне на наказанието на подсъдимата Д.Д. съдът намира, че са налице
предпоставките същата да бъде освободена от наказателна отговорност, като вместо това й
бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, доколкото
подсъдимата е с чисто съдебно минало и предвиденото наказание е пробация или глоба.
Предвиденото наказание в нормата на чл. 78а от НК е глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Съдът отчита продължителния период, през който се осъществява престъплението
/процесния период/, факта, че въпреки предприетото издирване не се знае нищо за
местоположението и състоянието на децата към момента и с оглед на това проявената от
подсъдимата упоритост. С оглед на това съдът намира, че на подсъдимата следва да се
наложи наказание глоба в размер на три хиляди лева. Така определеното по вид и размер
наказание, съдът намира за съответно на извършеното престъпление и адекватно с оглед
целеното поправяне на подсъдимата.
С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на
тъжителя направените от последния разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни