Р Е
Ш Е Н
И Е
№
262
гр.
Перник, 03.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 482/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето/ЗЗ/.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.М. против Предписание №
210830/525585, издадено от директора на Столична регионална здравна инспекция,
с което на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ жалбоподателят е поставен под
карантина за срок от 10 дни, считано от 30.08.2021 г.
Жалбоподателят счита оспореният административен акт за
незаконосъобразен, поради неспазване на предвидената писмена форма и отсъствие
на материално правните предпоставки за издаването му. Искането към съда е да го
отмени. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
В придружаващото преписката писмо, административният орган –
директор на Столична регионална здравна инспекция е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Изложил е подробни съображения за законосъобразност
на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адвокат М.М., поддържа жалбата. Излага съображения за нейната
основателност. Моли съда да отмени оспорения акт. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание, ответният административен орган – директор
на Столична регионална здравна инспекция, редовно призован не се е явил и не е
бил представляван.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Няма
спор между страните, че на 30.08.2021 г. Д.Г.М. е влязъл на територията на
Република България от Кралство Испания
през ГКПП „Ареогара София“, без да представи валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за
преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от
проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров
COVID сертификат на ЕС за изследване или
аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС за изследване.
При
тези данни административния орган – директор на Столична регионална здравна
инспекция/СЗРИ/ е съставил предписание № 210830/525585, с което на основание
чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето Д.Г.М. е поставен по карантина на адрес:
гр. Перник, ул. ****за срок от 10 дни, считано от 30.08.2021 г.
За
издаденото предписание адресатът е уведомен на 30.08.2021 г. на мястото на
съставянето му от главен експерт при СРЗИ – В.И., за което е положил подпис.
Уведомен е за възможностите за получаване на предписанието на хартиен носител.
Подал е жалба срещу него с вх. № 97-01-5/10.09.2021 г.
В
хода на съдебното оспорване страните не са ангажирали доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 61, ал. 15 от ЗЗ, от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 61, ал. 6, във вр. с ал. 2 от ЗЗ задължителната карантина на
лице, което е влязло
на
територията на страната от други държава се извършва с предписание, издадено от
директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната
регионална здравна инспекция. В случая предписанието е издадено, поради влизане
на жалбоподателя на територията на Република България през ГКПП „Ареогара -
София“ от Кралство Испания, попадащо в червена зона, съгласно списъка на
държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за
установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и на държави с
преминаване на реципрочна основа по приложение № 1 към т. І.3 от Заповед №
РД-01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването. Затова компетентен да
издаде предписанието е директорът на СРЗИ. Това е издателят на оспорения акт,
поради което той отговаря на изискването за компетентност.
Съдът намира
за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че предписанието не е издадено
в изискуемата форма. Видно от приложеното заверено копие, то е обективирано в
писмена форма и е съответно на образец – приложение № 5, към т. 13, утвърден
със заповед № РД-01-610 от
22.10.2020 г., изм. и доп. със заповед № РД-01-177 от 22.03.2021 г. на
министъра на здравеопазването съгласно
изискването на чл. 61, ал. 9 от ЗЗ. Съдържа всички реквизити, посочени в
последния.
Не е налице и
твърдяното в жалбата процесуално нарушение – ненадлежно връчване на
предписанието. Съгласно чл. 61, ал. 10 от ЗЗ за издаденото предписание по ал.
4, 6 или 8 на лице по ал. 1, 2 или 3 се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и АПК или по един от
следните начини чрез: устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или
стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към
преписката; изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от
лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер.
В настоящия
случай жалбоподателят е запознат с текста на предписанието, чрез уведомяването
му от служител на СРЗИ, за което е положил подпис. Разяснена му е и
възможността да получи препис от същото по реда на чл. 61, ал. 11 от ЗЗ.
Последната разпоредба предвижда, че препис от предписанието се връчва на
адресата му лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на
карантината, а в срока на изолацията, съответно на карантината - само чрез
упълномощено лице. В тази връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че предписанието не му е връчено на място, тъй като законът предвижда
възможността за по-късното му връчване. Освен това начинът и датата на връчване
на предписанието не се отразява на неговата законосъобразност, а има значение
единствено за моментът, от който започва да тече срокът за обжалването му. Видно
от преписката е, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което се налага извода, че жалбоподателят е бил надлежно запознат със
съдържанието на оспорения акт.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че в хода на административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които представляват
основание за отмяна на издадения административен акт.
Същият е и
материално законосъобразен. Като основание за издаването му е посочена нормата
на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и заповед № РД – 01-645/28.07.2021 г. на министъра на
здравеопазването. Съгласно чл. 61, ал. 6 от ЗЗ задължителна карантина на лице
по ал. 2 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от
него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Според ал.
2 на същата норма с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по
ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на
територията на страната от други държави. В изпълнение на правомощието си по
чл. 63, ал. 2 от ЗЗ министърът на здравеопазването е издал заповед №
РД-01-645/28.07.2021 г., действаща през периода 29.07.2021 г. – 31.08.2021 г.,
с която в т. 4.6, във вр. с т. 4.4, във вр. с т. 4.3.1 е предвидено, че
български граждани се допускат на територията на Република България от държави,
намиращи се в червена зона при представяне на валиден цифров COVID сертификат
на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно
с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден
цифров COVID
сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни
като цифровия COVID
сертификат на ЕС, а в случай че не представят нито един от документите по т.
4.4 се допускат на територията на страната и се поставят под карантина за срок
от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило,
че ще пребивава, с предписание издадено от директора на съответната регионална
здравна инспекция. В т. 4.7 от заповедта е предвидено, че българските граждани,
които представят при влизането си в страната само един от документите по т.4.4
се поставят под карантина за срок от 10 дни, като в тези случаи директорът на
съответната РЗИ може да отмени предписанието, ако тези лица представят по
електронна поща документ, показващ
отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19.
В случая не е
спорно, че при влизане на 30.08.2021 г. на територията на Република България от
Кралство Испания, жалбоподателят не е представил нито един от документите по т.
4.4 от Заповедта на Министъра на здравеопазването. Съгласно приложение № 1 към
т. І.3 от заповед № РД – 01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването –
списък с държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за
установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация на държавите с
преминаване на реципрочна основа, Кралство Испания попада в Червената зона.
Затова като български гражданин и по силата на т. 4.4 от същата заповед, жалбоподателят
е следвало да бъде допуснат на територията на Република България, но поставен
под карантина за срок от 10 дни. Това е сторил и административният орган, като
е издал оспорените предписания. Налице е фактическото основание, посочено в тях
като мотив за издаването им и към него е приложена правилно относимата правна
норма.
Неотносимо към
правния спор е твърдението в жалбата, че адресатът на оспорения акт не е имал
признаци на респираторно заболяване, тъй като той е поставен под карантина не
на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗ, като лице болно или заразоносител на вируса
на COVID-19,
а като лице пристигащо от рискова държава, с повишена заболеваемост на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ.
Няма отношение
към административно-правния спор и твърдението на жалбоподателя за желанието му
да се подложи незабавно на изследване по метода на полимеразно верижна реакция
за COVID-19 за установяване
заболяване или заразоносителство на вируса на COVID-19. Съгласно т.4.4 това
изследване е следвало да бъде извършено до 72 часа преди влизане в страната и
представено едновременно с един от останалите, посочени в същата разпоредба
документи - валиден цифров COVID сертификат
на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ. Целта е
висока степен на сигурност, че пристигащият от рискова държава, към момента на
влизането си на територията на Република България не е заразоносител. Затова за
предотвратяване риска от разпространение за заболяването, лицата, които не
разполагат с нито един от документите по т. 4.4 от заповед № РД –
01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването се поставят под карантина
съгласно разпоредбата на т.4.6 от същата заповед. Това е и основанието, поради
което са издадени оспорените предписания. Както вече се посочи, те са издадени
при наличие на предвидените в чл. 61, ал. 6, във вр. с ал. 2 от ЗЗ и т.4.6, във
вр. с т.4.4 от издадената въз основа на него заповед № РД – 01-645/28.07.2021
г. на министъра на здравеопазването, поради което са законосъобразни и
съответстват на целта, посочена в чл. 61, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с ал. 1 от
ЗЗ – предотвратяване разпространението на COVID-19.
Предвид всичко
изложено, настоящият състав намира оспорването за неоснователно и следва да го
отхвърли.
Ответникът не
е поискал присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат
възлагани в тежест на жалбоподателя.
С оглед изхода
от спора и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя
разноски следва да останат в негова тежест.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Д.Г.М., ЕГН **********,*** против Предписание
за поставяне под карантина № 210830/525585, издадено от директора на Столична
регионална здравна инспекция, с което на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ е
поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от 30.08.2021 г., като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/