Р Е Ш Е Н И Е
№………./……… 06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при секретар Петя Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 250 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 92132/10.12.2019г. от В.М.М. ЕГН **********,***,
чрез процесуалния му представител – адв. Е.Е. срещу Решение № 5210/25.11.2019г.
по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС,43 св., В ЧАСТТА, с която е ОтхвърлЕН предявения от въззивника срещу Г.В.М.,
ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********,
адрес *** иск с правно основание чл.109
от ЗС за премахване на изградените в
нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника поземлен
имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите
отстояния до границата между двата имота.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което иска в обжалваната част да бъде
уважен. Твърди се,че по делото не е спорно и е установено от представените доказателства, че сградите в
имот 43.3 са построени без разрешение за строеж и без каквито и да е строителни
книжа. Представеното от ответника Удостоверение за търпим строеж №
9400Г-91/5/08.08.2016г. освен, че е оспорено от ищеца, съгласно съдебната
практика/цитирана от въззивника/ не поражда и не установява права или
задължения. Излага се, че от заключението на приетата по дело СТхЕ безспорно е
установено, че разположената в имота на ответника сграда именована “Техническо
п. А“ от 77 кв.м. , както е указано на комбинираните скици от заключението на
вещото лице е построена без спазване на допустимите отстояния до границата
между двата имота от една страна, а от друга – навлиза недопустимо в имота на
ищеца. Излага се , че представените от ответника документи –разрешение за
строеж № 32/16.06.1997г. и др. касаят единствено вътрешно преустройство на
сграда, която не граничи с имота на ищеца.
Моли за присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния представител поддържа въззивната жалба с посочените в нея
аргументи.Моли за уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК
ответника е депозирал отговор на жалбата, в която излага, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата,
претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В.М.М., ЕГН ********** срещу Г.В.М., ЕГН **********
действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********, адрес ***
искове както следва:
- с правно основание чл.
108 ЗС, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
реална част с площ от 207 кв.м./0,207 дка./ от собствения му имот НИВА,
находяща се в гр. Долни чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, м-ст Кайряка,
представляваща имот пл. № 183009 с обща площ 5040 кв.м. по и предаване
владението на тази реална част от имота на ищеца;
-иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от него ограда и
постройки в имота на ищеца имот, представляващ НИВА, находяща се в гр. Долни
чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл.
№ 183009 с обща площ 5040 кв.ми, като изградени в нарушение на законовите
правила и разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на
допустимите отстояния до границата между двата имота ;
- иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е лишил ищеца от
ползването на реалната част от имота му в размер на средния пазарен наем,
считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда – 16.04.2018
година в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска в съда - 16.04.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който е изложил твърдения за неоснователност на предявение искове.Претендирал е
отхвърлянето им и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
С оглед влязло в сила Решение №
5210/25.11.2019г. по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС,43 св., по делото няма спор по
следните факти: Въззивникът В.М. е собственик на НИВА, находяща се в гр. Долни
чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл.
№ 183009 (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет
хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747,
183010, 043003, 000292, като реална част
с площ от 15,24 кв.м. от собствения му имот, която част е повдигната с бежов цвят във фигурата между точки
20-21-22-28-27-20 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ (л.
517 от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна
част от посоченото по-горе решение, е владяна от въззиваемия Г.В.М., ЕГН **********
действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********,поради което съда е ОСЪДИЛ последния да предаде владението на ищеца –въззивик, на основание чл.108 от
ЗС.
По делото няма спор, а и е установено от събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства, като и от заключенията
на приетите по делото съдебно технически експертизи- на вещото лице инж. Ж.Б.и на вещото лице инж.Г.Т., които съда кредитра,
че ответникът – въззиваем е собственик на имот отразен в КВС и показан в
комбинирана скица M1 към експертизата/ в.л.инж.Баев/, като е щрихован със
зелени вертикални черти и се индивидуализира със следните си основни данни:
идентификатор - 43.3; площ - 3022м2; собственик по регистъра - първоначално е
записан С.Р.И.(на основание договор за замяна №132/05.03.2002г), а впоследствие
е записан на С.Р.И.и ЕТ „Г.М.-53" (на основание н.а.№34/2б.0б.200бг и
н.а.№б/14.12.2007г); предназначение на територията - земеделска; начин на
трайно ползване - нива; и граници/съседи: имот 182.42 (в собственост на
ПК„Сотир Костов"); имот 3.341 (в собственост на ДПФ-МЗХ); имот 0.292
(полски път); имот 183.9 (на ищеца); имот 0.834 (на ответника); имот 0.741
(местен път); имот 0.710 (местен път); имот 0.798 (в собственост на МЗХ); и
имот 43.4 в собственост на П.С.К.).
Въз основа на Разрешение за строеж № 32/16.06.1997г, издадено от община Долни
чифлик(л.44), в собствения си
имот въззиваемия е изградил „надстройка/пристройка/кланница" в парцеларния план на стопанския
двор, Долни чифлик, област Варна.
С Разрешение
за ползване № 40/11.12.1997г, издадено от началника на Държавна инспекция за
териториално-устройствен и строителен контрол(ДИТУСК) при община Долни чифлик,
област Варна и подписано от кмета на общината (л.43), на ЕТ „Г.М." е
разрешено ползването на строеж „кланница с транжорна" в м."Стопански
двор", гр.Долни чифлик, област Варна.
По делото
няма спор и, че постройката е изградена на границата с имота на ищеца и
различни части навлиза в него, като в влязло в сила Решение по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС, 43 св.,
съда е осъдил ответника да ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без основание
пречи на ищеца В.М.М., ЕГН **********,***, да упражнява правото си на
собственост, като премахне:
-изградената от него масивна ограда, ситуирана в реална
част от НИВА, находяща се в гр. Долни чифлик, община Долни чифлик, обл.
Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три нула нула
девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при
граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, която ограда е очертана чрез двойна линия с
оранжев цвят с протежение от точка 20 до точка 21 на комбинирана скица № 1.1 на
вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение;
-изградената от него ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, в частта в която навлиза в НИВА, находяща се в гр. Долни
чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл.
№ 183009 (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет
хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747,
183010, 043003, 000292, което навлизане е
повдигнато с бледо розова щриховка във фигурата между точки 24-25-26-27-28-24, заедно
със СТРЕХАТА ОТ ПОКРИВА на тази
постройка, навлизаща съобразно
очертаната със синя линия фигура между точки 24-25-26-27-28-24 и със лилава
прекъсната линия между точки 24 и 25 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице
по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.109 ЗС.
Спорен по делото е въпросът, следва ли ответникът
да бъде осъден да премахне изградените в имота му постройки изцяло и дали с изпълнение на осъдителното решение на съда,
с премахване само на частите от постройката, покрива и оградата, които навлизат
в имота, за ищеца би съществувала пречка за упражняване правото
му на собственоствърху нивата.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния
съд е приел, че по реда на чл. 109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само
доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право
на собственост. По този ред не може да се навлиза
в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на
неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца, поради което
принадлежащата на ответника търпима сграда може да бъде съборена само в онази
част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява.
Настоящия съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, по следните съображения.
В хода на производството
ответникът не твърди, а и няма представени такива доказателства, че изградените
в имота му постройки са законни. Представени са - Удостоверение
за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на община Долни чифлик
(л.46) удостоверява, че по заявление вх. № 9400Г-91 - 2/08.08.2016г. от Г.В.М.
управител на ЕТ „Г.М.-***, собственик съгласно договор за покупко-продажба на
недвижим имот „земя" частна държавна собственост и протокол за
разпределение на имуществото от 16.11.1995г. е приет за търпим строеж
Предприятие за месодобив и месопреработка на червено месо''' състоящ се от:
кланица със застроена площ-разгъната застроена площ 393м2; технологично
помещение „А" със застроена площ-разгъната застроена площ 245м2; и
технологично помещение „Б" със застроена площ-разгъната застроена площ
224м2, находящ се в парцел-I по плана за парцелиране на стопански двор
№.3(ПИ-000834) в землището на гр.Долни чифлик, община Долни чифлик, област
Варна - построен в периода преди м.03.2001г, са налице условията на §127 от
ЗУТ, т.е строежа е „търпим". Същия не подлежи на премахване и забрана за
ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Удостоверение
за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на община Долни чифлик
(л.45) удостоверява, че по заявление вх.№9400Г-91-3/08.08.2016г от Г.В.М.
управител на ЕТ „Г.М.-***, собственик съгласно нот.акт № 181/2006г и договор за
разпределение използването на съсобствен недвижим имот/15.04.2008г, за строеж
„Кланица и технологични помещения към нея" състоящ се от: кланица със
застроена площ -разгъната застроена площ 54м2; технологично помещение „А"
със застроена площ - разгъната застроена площ 77м; и технологично помещение
„Б" със застроена площ - разгъната застроена площ 54м2, находящ се в имот
№043003 в землището на гр.Долни чифлик, община Долни чифлик, област Варна -
построен в периода преди м.03.2001г, са налице условията на §127 от ЗУТ, т.е
строежа е „търпим". Същия не подлежи на премахване и забрана за ползване и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
От заключението на вещото лице по СТхЕ–
инж.Ж.Б.се установява, че относно постройките в имота на ответника, като
строителни книжа, съответстват приложеното на л. 44 от делото е разрешение за
строеж №32/16.06.1997г, с което на ЕТ „Г.М.-53" е било разрешено да
изгради „пристройка/надстройка/кланница" в парцеларния план на стопанския
двор в землището на гр. Долни Чифлик и приложеното на л. 43 от делото е
разрешение за ползване №40/11.12.1997г, с което на ЕТ „Г.М.-53" е било
разрешено ползването на строеж „кланница с транжорна" в м. "Стопански
двор", гр. Долни чифлик, тъй като той е изпълнен в съответствие с даденото
му за целта разрешение за строеж. Сградите са разположени в имота на ответника 43.3 по отразяването им в КВС са отразени в
комбинирана скица М4 към експертизата, където: те са очертани със зелени тънки
линии; а частите им попадащи в спорната площ са щриховани със магентови тънки
черти.
От заключението на допълнителната СТхЕ
на вещото лице – инж.Г. Т.се установява, че сградите в имот 043003, който
граничи с имота на ищеца съдържат помещения технологично обвързани с дейността
на кланицата. Те представляват - „битово санитарен възел (мръсна зона)" и
„стая за подкарвача" зона. Вещото лице счита, че в нарушение на строителните правила при изграждането им, същите
са изградени в непосредствена близост около 0.90 м от външния ръб на
масивната ограда на обекта и почти съвпадат с границата на имота по КК. Не
са открити от вещото лице документи в Община Долни Чифлик, удостоверяващи
проектирането им, разрешаване на строителство или съгласуване с компетентни
органи. Единственият наличен документ в Общината е удостоверение за търпимост
изх. № 9400Г-91(5)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ. Долни Чифлик и са описани
като технологично помещение „А" с площ 77 кв.м.
Сградата в имот 43.3, която граничи с
имот 183.9. е едноетажна и е изградена от термопанели. Това я отнася към
полумасивните стопански сгради. Покрива също е изработен от термопанел и е
едноскатен с наклон на отичане в западна посока, т.е към имота на ищеца - ПИ
183.9 и. Разликата между корниза и билото на сградата е 0.70м. В сградата има
помещения и зони технологично обвързани с дейността на кланицата. Ширината на
сградата е 4.20м, а дължината и 19.15м. В южната част е фасадата е прегъната за
да се оформят два входа на две отделни зони. Тези помещения представляват -
„битово санитарен възел (мръсна зона)" и „стая за подкарвача" зона,
които са част от техологичните процеси на кланицата. Сградата се намира на
отстояние от вътрешния край на масивната ограда (т.е. светло разстояние) на
около 0,50 м. А по отношение на границата по кад. карта, в по-голямата част
може да се приеме че минава по границата и само в най-северната част (след
издатината при точки 23-24-25-26) те навлиза върху ПИ 183.9 с ширина от 0.80м.
до 0.20м. Това на скица 1.1 от заключението е показано със ситен червен
щрих.Статута на сградата е технологични помещения към кланица и съответстват на
Удостоверение за търпимост № 9400Г-91(5)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ.
Долни Чифлик, като „технологично помещение „А" със ЗП 77 м2.
Негаторния
иск, каквато е претенцията на ищеца, не съдържа презумпция, че всяко
неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване
или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право. Практиката на ВКС е трайна, че
за да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, самият факт на незаконен строеж не е
достатъчен сам по себе си. Необходимо е да е установено и негативно въздействие върху възможността
ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Дори и да се
приеме, че преустройството е незаконно - извършено в отклонение от проекта и разрешението
за строеж или, че е извършено при липса на основания за разрешаването му, то ако
по делото не е доказано наличието на
другата предпоставка за основателност на предявения иск - извършеното строителство/преустройство
на сградата да пречи, ограничава или смущава притежаваното от ищеца право на
собственост върху нивата, съседна на ответниковия имот, то иска не следва да
бъде уважаван. Такова е и
становището по т.3 от ТР 4/06.11.2017г. по т.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС. В
мотивите на същото се приема , че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.
В конкретната хипотеза в исковата молба и в хода на производството ищеца
обосновава правния си интерес от водене на негаторния иск, с аргументи, че
сградите /вкл.покрив , ограда/ навлизат в собствения му имот и по този начин
възпрепятстват ползването на собствената му нива в пълен обем и по
предназначение. Както вече бе посочено , в тази част иска на ищеца е бил уважен
и съда е постановил премахване на частите от постройките, които навлизат в
имота му.Другия аргумент е, че ответникът е разположил постройките в нарушение на нормативните изисквания за
отстояние до границата с имота на ищеца,
с което създава пречки за упражняване на правата му и ползване на нивата по
предназначение, като е поискано е ответникът да премахне за своя сметка изградените
постройки в цялост.
Настоящия
съдебен състав счита, че претенцията на ищеца в тази част е неоснователна, т.к.
би довела до засягане правата на ответника,в обем по-голям от необходимата на
ищеца защита.Защитата на правото на
собственост, бидейки право на всеки, не следва да води до ограничаване на чужди
права. Същата следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане
за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля/Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 457/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова/. Ако въпреки извършването на определени
действия/бездействия, правомощията на собственика не се ограничават, респ.
засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на
собственост, то може да направи извод, че не винаги всяко негативно според
собственика въздействие на собствеността, води до уважаване на иска по чл. 109 ЗС.
/Решение № 421 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 928/2009 г., II г. о., ГК,
докладчик председателят Емануела Балевска/.
В хода
на производството ищеца , чиято е доказателствената тежест не е установил по
безспорен начин, че изградените в имота на ответника сгради на границата със
собствения му имот, в тяхната цялост пречат на упражняване правото му
собственост. Факта на минималното им
отстояние 0.90 м. от външния ръб на масивната ограда /за чиито премахване е
осъден ответникът/, без това отстояние /като се вземе предвид влязлото в сила
решение по чл.109 от ЗС по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС,43 св./ да застрашава в
някаква степен собствеността или да препятства упражняване на собственическите
правомощия, както и без да ограничава възможността да се изгради ограда на
имотната граница, правилно не е квалифициран като действие, с което се пречи
"пълноценното" упражняване правото на собственост. Правилно е прието,
че процесната сграда има статут на узаконим /търпим строеж/. Дори и при
недоказаност на тези обстоятелства, в рамките на заявените твърдения от страна
на ищеца В.М. защо не може да пълноценно
да упражнява правото на собственост в
нивата си, сам по себе си факта дали постройката на ответника е законен или незаконен строеж, не може да
обуслови правен извод, различен от постановения като краен резултат, а именно за
неоснователност на иска по чл. 109 ЗС.
Следва
де се има предвид и, че едва в писмената си защита пред ВРС и пред въззвината
инстанция ищеца въвежда твърдения , че сградите в цялост, а не само в частта си,
с която навлизат в имота му, са в нарушение на екологични / санитарно –хигиенни
норми с оглед предназначението на двата
имот –ниви. Такива доказателства по делото от ищеца не са представени.
Така
изложеното обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба на ищеца
против решението на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него иск против
ответника с правно основание чл.109 от ЗС. Обжалваното решението по негаторния
иск следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора на въззвинаемия
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение – в размер на 300.00
лева, като направеното от въззивникът възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК съда
счита за основателно с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършеното процесуално представителство.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5210/25.11.2019г. по гр.д.
№ 5396/2019г. на ВРС,43 св., В ЧАСТТА, с която е ОтхвърлЕН предявения от въззивника срещу Г.В.М.,
ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********,
адрес *** иск с правно основание чл.109
от ЗС за премахване на изградените в
нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника поземлен
имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на
допустимите отстояния до границата между двата имота.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Г.В.М., ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********, адрес ***, сумата 300.00/триста/ лева – разноски за въззивното производство, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: