РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120102874 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Ж. Н. Ж. против Н. Ж. Ж.
осъдителен иск за сумата от 1 887,22 лв., представляваща дадена от ищцата и получена от
ответницата без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. Твърди се, че ищцата е дъщеря на ответницата, както и че при ответницата живее
дъщерята на ищцата - Й. Твърди се също така, че през последните няколко години ищцата е
била трайно установена да работи и живее в К**** И******, като периодично е изпращала
на ответницата парични средства, които са били искани от нея с твърдението, че ще се
ползват за издръжката на детето, но според ищцата сумите са били използвани за лични
нуждите на ответницата и така се явяват недължимо платени от ищцата и получени от
ответницата без основание. Заявено е също така, че паричните суми са били превеждани на
ответницата в евро, чрез системи за парични преводи, но са й били изплащани в лева, като
през периода 27.04.2016 г. – 17.04.2018 г. ищцата е превела на ответницата общо 1 887,22 лв.
чрез осем парични превода, а именно: 50 лв. – на 27.04.2016 г., 156,16 лв. – на 21.06.2016 г.,
156,16 лв. – на 23.06.2016 г., 185,25 лв. – на 08.03.2017 г., 195 лв. – на 22.11.2017 г., 579,15
лв. – на 28.12.2017 г., 487,50 лв. – на 26.03.2018 г. и 78 лв. – на 17.04.2018 г. На следващо
място се твърди, че с покана, получена от ответницата на 04.11.2020 г., ищцата я е
приканила да й върне получените без основание суми, но до момента това не е сторено,
поради което е предявен настоящият иск. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като същият
е допустим.
1
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в който се
твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен и на ответницата да
бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че ответницата е полагала
изключително грижи за дъщерята на ищцата (Й.) от нейното раждане, тъй като ищцата често
е отсъствала от дома им. Твърди се също така, че през 2004 г. ищцата е заминала да работи в
И***** и е оставила детето при ответницата, като й е пращала суми за неговата издръжка,
но те не са били достатъчни и се е налагало ответницата да използва и собствени средства за
издръжката на Й****, като с исковите суми са компенсирани част от тези средства.
Оспорено е твърдението, че процесните суми са били ползвани за нуждите на ответницата. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа
отговора и моли искът да бъде отхвърлен, както и да й бъдат присъдени направените
разноски по делото. Ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните по делото не се спори, че ищцата е дъщеря на ответницата, както и
че при ответницата е живяла дъщерята на ищцата и ответницата е полагала преките грижи за
нейното отглеждане и възпитание, включително и през периода, през който са били
извършени процесните парични преводи, като през този период ищцата е била в чужбина.
Като доказателства по делото са представени 8 бр. платежни разписки, съставени на
испански език (с превод на български език), от които се установява, че в периода 27.04.2016
г. – 17.04.2018 г. ищцата действително е изпратила на ответницата посочените в исковата
молба парични суми в общ размер от 1 887,22 лв., като сумите са били изпращани чрез „Риа
Пеймънт Инститюшън“ ЕП С.А.У., а ответницата не отрича тяхното получаване.
Твърденията на ищцата са, че тези суми са били използвани от ответницата за нейни лични
нужди, а твърдението на ответницата е, че сумите са били използвани за издръжката на
дъщерята на ищцата.
Като доказателства по делото са представени и множество други платежни
документи, но предвид факта, че същите са били съставени на чужд език, а ищцата не е
представила техен превод на български език, както й е било указано от съда, с протоколно
определение от 12.01.2022 г. тези документи са били изключени от доказателствата по
делото.
Представено е и копие на покана, с която ищцата е поканила ответницата да й върне
недължимо получени суми в общ размер от 2 082,42 лв., част от които са и процесните суми,
като поканата е била връчена лично на ответницата чрез телепоща на 04.11.2020 г.
В съдебно заседание на 14.07.2021 г. съдът е допуснал въпроси на ответницата към
ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, при отговора на които ищцата е заявила, че през
последните пет години е изпращала за издръжка на дъщеря си Й. суми в размер от 200 евро
до 400 евро, но не всеки месец, като е пращала едновременно пари и на дъщеря си, и на
майка си. Ищцата е била разпитана по реда на чл. 176 от ГПК и в последното открито
съдебно заседание, като е заявила, че знае от ответницата, че бащата на Й. първоначално е
плащал издръжка в размер на 100 лв., а след това е плащал по 160 лв.
По делото са разпитани свидетелите А. К. (без родство), Й. Я. (дъщеря на ищцата и
внучка на ответницата) и Т. М. (първа братовчедка на ответницата).
Св. К. заявява, че познава ищцата Ж.Ж. от 20 години, като в продължение на 3-4
години двамата са живяли на семейни начала и имат едно дете, заради което и към момента
продължават да поддържат контакти помежду си. Твърди, че откакто познава ищцата, тя
винаги е издържала и майка си, и дъщеря си, като е пращала пари както за издръжката на
детето, така и за нормален живот на двете. Свидетелят заявява също така, че няма
2
информация през последните години ответницата да е работила, както и че е имало период
от време (около 2 години), в който и тяхното дете е било при ответницата и тя се е грижела
за двете деца на ищцата. Твърди, че ищцата е живяла и работила в И***** и е пращала пари
на майка и дъщеря си, а когато е била затруднена финансово, е искала пари от него, за да
може да им изпрати. Свидетелят също така твърди, че когато дъщерята на ищцата е
поотраснала, ищцата е пращала пари и на нея, и на майка си по отделно, като той не знае за
какво са били харчени тези пари и дали те са били ползвани за друго, освен за издръжката на
Й.. Според свидетеля, до скоро за Й. се е грижела нейната баба. В останалата им част
показанията на този свидетел са ирелевантни за спора по делото.
Св. Я. заявява, че откакто се помни живее при баба си Н. и тя се грижи за нея, а майка
й от 2004 г. живее в И*****. Твърди, че тя и баба й винаги са живели много скромно и
бедно, като баща й е давал издръжка, която не е била достатъчна, а майка й е пращала пари,
когато е имала, но се е случвало по няколко месеца, дори година да не праща нищо. Твърди
също така, че баба й не е работила, защото е трябвало да я гледа. Заявява, че баба й е
получавала пари от майка й и след като тя е навършила пълнолетие и преди да завърши
средното си образование. Преди абитуриентския й бал се наложило баба й да вземе пари на
заем, за да може да й осигури всичко необходимо. Според свидетелката, баба й е теглила
всички пари, които майка й е пращала и й ги е давала до стотинка за образованието й и за
нейните нужди. Свидетелката също така твърди, че тя също е получавала пари от майка си,
но само по поводи – за рождени дни и за други празници.
Св. М. заявява, че е в много близки отношения с ответницата Н.Ж. и двете често се
виждат. Твърди, че ответницата се е грижела всеотдайно за Й., като двете са живели доста
оскъдно. Заявява, че бащата на детето е плащал издръжка редовно, а ищцата също е
пращала пари, но не регулярно. Твърди също така, че ответницата не е имала необходимите
средства за абитуриентския бал на Й. и е взела пари на заем, като и самата свидетелка й е
дала малка сума, като според нея и ищцата е пратила пари за бала на детето, но не знае кога
и колко са били те. Според свидетелката, парите, които ищцата е пращала на ответницата, са
били използвани само за издръжката на Й., но са били крайно недостатъчни. Ищцата също
така пращала пари и докато Й. учела във ВУЗ. Свидетелката заявява, че ответницата работи
сезонно, както и че чисти няколко входа, като е работела по същия начин и докато е
отглеждала Й.. Твърди също така, че ответницата е била подпомагана от своите родители – с
храна и с пари, тъй като те вземали големи пенсии, като тя се е издържала с тяхна помощ, а
всички пари, които са давали ищцата и бащата на Й., са били използвани за издръжката на
детето.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, тъй като по делото се доказа, че всички парични средства, които
ищцата е превеждала на ответницата, включително изпратените с процесните осем превода
суми, са били използвани за издръжката на детето Й., която е дъщеря на ищцата и за която
от ранната й детска възраст се е грижела ответницата. В тази насока са показанията на
водените от ответницата свидетели, един от които е самата Й.. Следва да се посочи, че Й. Я.
е навършила пълнолетие на ***** г., като същата е завършила средното си образование през
2017 г., след което е започнала да учи във ВУЗ (факти, по които страните не спорят), т.е.
през периода, в който са били извършени процесните осем превода, нейната майка й е
дължала издръжка на осн. чл. 143 и чл. 144 от СК, тъй като Й. е живяла със своята баба,
която е полагала преките грижи за нея, а не с майка си. Фактът, че бащата на Й. също й е
плащал издръжка, не освобождава ищцата от задължението й като родител също да
осигурява издръжка на дъщеря си, включително и след навършване на пълнолетие, тъй като
Й. е продължила образованието си във ВУЗ, а ищцата е превеждала парични суми, когато е
имала възможност за това, т.е. налице е било и второто условие по чл. 144 от СК за плащане
на издръжка след навършване на пълнолетие от детето.
3
По делото не се доказаха твърденията на ищцата, че процесните суми са били
използвани от ответницата за нейни лични нужди, а не за издръжката на детето. Не се
доказаха също така твърденията на ищцата, че необходимите средства за издръжката на Й.
след навършване на пълнолетие са били изпращани от ищцата лично на дъщеря й.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че процесните суми в общ размер от 1
887,22 лв., които ищцата е изпратила на ответницата през периода 27.04.2016 г. – 17.04.2018
г., не са платени без основание, поради което ответницата не дължи тяхното връщане. Ето
защо предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответницата направените от нея разноски по делото, които са в размер на 300 лв.
– платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Н. Ж., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к.
„********“ бл. ********, против Н. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. „********“
бл. *********, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1 887,22 лв.
(хиляда осемстотин осемдесет и седем лв. и двадесет и две ст.), представляваща дадена от
ищцата и получена от ответницата без основание сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж. Н. Ж., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. „*********“ бл.
**********, да заплати на Н. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. „*********“ бл.
*************, сумата от 300,00 лв. (триста лв.), представляваща направените от нея
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4