Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 30.10.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 1366 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Н.П.Т., ЕГН **********,*** чрез пълномощника му
адвокат Й.Я., съдебен адрес: *** адв. Й.Я. против „***“ ЕООД, седалище и адрес
на управление:***, ЕИК ***, в която се твърди следното : ищецът е собственик на
НИВА от 16.995 дка, находяща се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, в м.“***“,
трета категория, съставляваща имот с идентификатор ***, номер по предходен
план: ***, при съседи: ***; ***7; ***; ***.
С договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2009г. отдал на ответното
дружество за временно и възмездно ползване описаната по-горе нива /заедно с още
една нива, която в последствие продал/ за срок от 7 стопански години, считано
от 01.10.2009г. до 01.10.2016г., като с двустранно подписан на 26.03.2015г.
анекс към договора действието на същия относно описаната нива било продължено с
още 7 стопански години - от 01.10.2016г. до 01.10.2023г. Договорът и анексът
към него са с нотариална заверка на подписите, вписани са в Служба по
вписванията гр.Плевен и са регистрирани в ОбСЗ-Плевен.
Съгласно клаузите на договора за
аренда и анекса към него за отдадената му за ползване земеделска земя, считано
от 01.10.2017г. ответникът следвало да му заплаща арендно плащане по 40 лв. на
декар или за всичките 16.995 дка, предмет на договора - общо 679,80 лв.
годишно, платими в 14-дневен срок след приключване на съответната стопанска
година.
За стопанската 2018/2019г.
ответникът следвало да му заплати горната сума в срок до 15 октомври 2019г.
Ответникът не изпълнил задължението
си за заплащане на арендната вноска в договорения срок, като забавил плащането
й за повече от три месеца, което съгласно чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ е основание
за разваляне на арендния договор и подписания към него анекс за продължаване
срока на действие на договора, поради което му изпратил писмено уведомление за
прекратяването/развалянето им, което е получено от управителя на дружеството на
28.01.2020г.
С подписания анекс по чл.18 от ЗАЗ
първоначалния 7-годишен срок на договора бил удължен с още 7 години и общият
срок на договора е повече от 10 години. Тъй като развалянето на аренден
договор, сключен за срок по-дълъг от 10 години се извършва по съдебен ред, за
ищеца е налице правен интерес да поиска от съда да развали на основание чл.28,
ал.2 във вр. с ал. 1, изр.1 от ЗАЗ договора за аренда и анекса към него.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да развали на основание чл.28, ал.2, пр.1 във вр. с
ал.1, изр.1 от ЗАЗ сключения на 27.08.2009г. между ищеца и ответното дружество
договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
рег.№2410/27.08.2009г., Акт №1, том V на нотариус ***, вписан в Служба по
вписванията - Плевен вх.№11155/28.08.2009г., том XV, акт *** и Анекс към него
от 26.03.2015г. с нотариална заверка на подписите рег.№513/26.03.2015г., Акт №***,
том I на нотариус ***, вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.рег.
№5145/16.04.2015г., Акт №257, том VI, д.№1761/2015г. за НИВА от 16.995 дка,
находяща се в землището на ***, ЕКАТТЕ: ***, в м.“***“, трета категория,
съставляваща имот с идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при
съседи: ***; ***7; ***; ***. поради забавяне плащането на арендното плащане за
стопанската 2018/2019 година с повече от три месеца.
Претендира разноски. Представя
доказателства, които следва да се приемат.
В срок е депозиран писмен отговор,
чрез адв.К.Д. *** с адрес на адвокатската кантора: *** и Електронна поща: ***,
в който се твърди следното : на първо място счита иска за недопустим.
Ищецът е поискал от съда да приеме,
че с анекс от 26.03.2015 година, с който е продължен срока на договора за
аренда, сключен на 27.08.2009 година, по своята същност представлявал един
договор за срок от 14 години, тоест повече от 10 години, каквото е изискването
на ЗАЗ да бъде развален по съдебен ред - чл. 28, ал. 2, във вр. с ал. 1, изр. 1
от ЗАЗ, което е очевидно неправилно.
С анекса от 26.03.2015 г. не е променен
срокът на договора за аренда на земеделски земи, който е удължен с още 7
стопански години, а по своята същност е нов договор. Изводът, че сключеният
анекс не представлява изменение на договора за аренда от 27.08.2009 г. по
смисъла на чл. 16 Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), е поради въведената
забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, а продължение
на арендния договор по смисъла на чл. 18 ЗАЗ, тъй като текста на чл. 3, ал. 1
ЗАЗ, предвижда форма за действителност на арендния договора - писмена с
нотариална заверка на подписите, и с оглед противопоставимостта на трети лица й
вписване на договора в съответните книги на службата по вписвания. Тоест
съпоставяйки общата разпоредбата за сключването на арендния договор с разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗАЗ въвеждаща изискване продължаването на арендния договор да
се извърши също в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде
вписан в имотния регистър и в съответната общинска служба по земеделие.
Извършения паралел между посочените разпоредби дава основание да се приеме от
правна страна, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването
на арендния договор по чл. 18 ЗАЗ е приравнен на сключването на нов договор
между същите страни, а не на изменение на съществуващия, тъй като законодателят
изрично е предписал общото изискване за писмена форма с нотариална заверка на
подписите и ново вписване на продължаването на договора за аренда, на което е
придадено и съответно значение - при наличие на конкуренция на права и
изследване на противопоставимостта да се вземе предвид датата, на която е
извършено това вписване, а не датата на първоначалния аренден договор.
(Определение № 721/14.11.2016 г. по гр. д. № 2901/201 б г., III Г.О. на ВКС;
Решение от 12.12.2019 г. Плевенски Окръжен съд Г.О. - IV гр.с. по в. гр. д. №
748 по описа за 2019г.; Решение от 07.10.2019 г. Плевенски Окръжен съд Г.О. -
IV гр.с. по в. гр. д. № 490 по описа за 2019г.; Решение от 23.11.2018 г.
Плевенски Окръжен съд Г.О. - IV гр.с. по в. гр. д. № 630 по описа за 2018г. и
Решение № 317 от 1.11.2018г. по в. гр. д. № 384/2018 г. на Окръжен съд -
Враца.)
На следващо място счита иска за
неоснователен. Ищецът е посочил, че е изпратил писмено уведомление, получено от
ответника на 28.01.2020 година за прекратяване на арендния договор поради
неплащане, но без да посочи, че цялата му арендна вноска м у е изплатена преди получаване на цитираната от
ответника покана. Плащането на цената по договора за аренда е станало на следните
дати и съответно размери, както следва:
На 19.12.2019 година на ищеца е
изплатена сумата в размер на 200 лева на всеки един от тях, което е
обективирано в разходни касови ордери от посочената дата;
На 24.01.2020 година с пощенски
превод е изплатено на ищеца сумата в размер на 945.85 лева, с което плащане е
погасено изцяло арендното плащане за стопанската 2018/2019 година;
Претендира разноски. Представя доказателства, които
следва да се приемат.
Прави се искане за прекратяване на
делото, респ. за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Безспорно по делото е, видно от
приложения на л.6 Договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег.№2410/27.08.2009г., Акт №1,
том V на нотариус ***, вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.№11155/28.08.2009г.,
том XV, акт ***, че ищецът е сключил договор за аренда на земеделска земя по
смисъла на чл.2 и следващите от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за срок
от 7 години, считано от 01.10.2009 год., срещу арендно заплащане от страна на
ответника в размер на 12,00 лева/дка. или 50 кг.пшеница и 1 литър олио за
декар, за земеделски имот – нива, с площ от 16.995 дка, находяща се в землището
на ***, ЕКАТТЕ: ***, в м.“***“, трета категория, съставляваща имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***7; ***; ***.
Видно от Анекс към договора от 26.03.2015 г. с нотариална заверка на подписите с
нотариална заверка на подписите рег.№513/26.03.2015г., Акт №***, том I на
нотариус ***, вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.рег. №5145/16.04.2015г.,
Акт №257, том VI, д.№1761/2015г., сключен от ищеца Н.П.Т. е, че срокът на
действие на договора е продължен за още 7 стопански години, считано от началото
на следващата стопанска година, в която изтича срокът на действие на договора,
а именно – от 01.10.2016 г., като е увеличен и размерът на арендното плащане –
по 40,00 лева на декар, считано от 01.10.2017 г. От приетата като доказателство
по делото скица на поземления имот /л.8
от делото/ се установява, че процесният имот е собственост на ищеца. От приетото
по делото като доказателство удостоверение за наследници изх.№024/14.01.2020 г.
на Кметство – ***, се установява, че *** е починала на 09.12.2010 г. и е
оставила за наследници *** – дъщеря, и Н.П.Т. – син, ищец по делото. От приетото
като доказателство по делото писмено уведомление от 17.01.2020 г. се
установява, че ищецът, като арендодател, е уведомил управителя на ответното
дружество, че плащането на арендната вноска за стопанската 2018/2019 г. е
забавено с повече от три месеца, поради което разваля сключения договор за
аренда от 27.08.2009 г., ведно с Анекс към него от 26.03.2015 г. Уведомлението
е получено от управителя на дружеството на 28.01.2020 г., видно от приложеното
в заверено ксерокопие известие за доставяне. От приетото заверено ксерокопие на
РКО от 19.12.2019 год. се установява, че на ищеца Н.П.Т. е заплатена сумата от
200лв. с изписано основание – „рента 2019“. От представеното и прието като доказателство заверено
ксерокопие на РКО от 24.01.2020 г. и служебен бон от „Български пощи“ ЕАД към
него се установява, че чрез пощенски запис на 24.01.2020 год. на ищеца Н.П.Т. е
изпратена сумата от 945,85лв. По делото се установява, че на 27.08.2009год.
приживе майката на ищеца е сключила с ответното дружество Договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите за срок от 7 години, считано
от 01.10.2009 г., срещу арендно заплащане от страна на ответника в размер на
12,00 лева/дка. или 50 кг.пшеница и 1 литър олио за декар, за два земеделски
имота – ниви, с обща площ от 24,011 декара. Действието и на този договор е удължено с Анекс от 26.03.2015 год., с
нотариална заверка на подписите на нотариус ***, вписан в Служба по вписванията,
като срокът на действие на договора е продължен за още 7 стопански години,
считано от началото на следващата стопанска година, в която изтича срокът на
действие на договора, а именно – от 01.10.2016 г., като е увеличен и размерът на
арендното плащане – по 40,00 лева на декар, считано от 01.10.2017 г. Този
договор и анекс касаят имот с площ
6,002декара.
Спорен въпрос между страните е налице
ли са предпоставките на чл.28 ал.2 вр. ал.1 от ЗАЗ – разваляне на договор за
аренда със срок повече от 10 години и налице ли е забавяне на арендно плащане
повече от три месеца, което да обосновава развалянето на договора. Ответната
страна навежда доводи за недопустимост на исковата претенция, които съдът
приема за несъстоятелни, т.к. сключвайки
анекса към договора страните не
са сключили втори такъв, а договорът остава един, с удължен срок.
Договорът за аренда от 27.08.2009 год.,
сключен между ищеца като арендодател и ответника като арендатор, е за срок от 7
стопански години, и чрез него като обект на арендуване е предоставен описания в мотивите земеделски
имот от 16,996декара. С анекс от 26.03.2015 год. към договора за аренда
на земеделска земя, ищецът и ответникът се договарят и изменят същия като
продължават срока му за още 7 стопански години, считано от 01.10.2016год., а
размерът на арендното плащане се увеличава на 40лв. на декар, считано от 01.10.2017
год. Това изменение е изцяло допустимо и съответно на чл.18 от ЗАЗ, т.к. не
представлява изменение на договора по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а е продължаване
на договора по смисъла на чл.18 от ЗАЗ. От доказателствата по делото безспорно
се установява, че е спазена предвидената в същата разпоредба форма за
действителност - писмена форма с нотариална заверка на подписите, както и
вписване в Службата по вписванията с оглед противопоставимостта му на трети
лица. Анексът е сключен преди изтичане на деветия месец на стопанската година,
предхождаща прекратяването на договора за аренда, в съответствие с предвиденото
в чл.18, ал.2 от ЗАЗ. Действително законодателят е предвидил, че изменението на
арендния договор, под формата на неговото продължаване, следва да бъде вписано
в Службата по вписванията, като при наличие на колизия на права, същата да бъде
разрешена съобразно поредността на вписванията. Правното действие на вписването
на продължаване на договор за аренда – противопоставимост, законодателят е
приравнил на правното действие на вписването на сключен договор за аренда. Това
не води обаче до извод, че самият юридически факт на продължаването на договора
за аренда, предвиден в чл.18 от ЗАЗ, е приравнен на изцяло нов договор, като не
следва да бъде зачитана връзката между първоначалния договор и сключеното между
страните споразумение за това облигационната връзка между тях да бъде
продължена за последващ период от време. Аргумент в подкрепа на това е и
граматическото и систематическо тълкуване на чл.18 от ЗАЗ, в който е
регламентирано „продължаване на арендния договор“, т.е. продължаване действието
на съществуващ такъв, както и че тази разпоредба е част от Глава 3 от ЗАЗ,
наименована – „Изменение на арендния договор“. Не води до извод за наличието на
нова, самостоятелна облигационна връзка и обстоятелството, че страните са
уговорили промяна в размера на арендното плащане, влизаща в сила от започване
на новия срок, за който арендния договор е продължен, без да изменят размера на
рентата за предходния период. Същото е в съответствие с чл.9 от ЗЗД относно
свободата на договаряне и при тълкуване на действителната обща воля на
страните, съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, не води до извод за обвързване
с нов, самостоятелен договор между страните. С анекса се изменят две от
съществените характеристики на договора за аренда – срока и размера на
арендното плащане. Не се променят нито обектите, нито сроковете за плащане. С
оглед на това, че първоначално договорът е за 7 години, а след това този срок е
продължен с още 7 години, то несъмнено се касае за договор за аренда, сключен
за срок повече от десет години. Това обуславя наличието на предпоставката по
чл.28, ал.2 от ЗАЗ, обуславяща едновременно допустимост на иска и една от
предпоставките за неговата основателност.
Спорен по делото е и въпросът при
така направеното плащане от арендатора, има ли право арендодателят да развали
договора за аренда по реда на чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ. Съгласно цитираната
разпоредба, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането
на арендното плащане за повече от три месеца.
Чл.27, ал.1 от ЗАЗ предвижда, че договорът за аренда се прекратява при
неизпълнение – по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено нещо друго.
Неизпълнението - виновно или невиновно, може да доведе до разваляне на договора
по право /чл.89 от ЗЗД/ или до разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД. Договорът за
аренда в земеделието е двустранен договор, който може да се развали при
неизпълнение на задължение по него с едностранно волеизявление на едната страна
поради виновното неизпълнение на задълженията на другата страна, извън
хипотезите на чл.28, ал.2 от ЗАЗ. Законът за аренда в земеделието изрично
посочва случаи на неизпълнение по договора, които дават право на кредитора да
развали договора – чл.6 ал.3, чл.9, ал.5
вр.чл.26, ал.2, чл.28, ал.1 от ЗАЗ.
§1 от Допълнителните разпоредби на
ЗАЗ предвижда, че за неуредените в ЗАЗ въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство. Към въпросите, касаещи развалянето на договора за
аренда, са приложими общите правила на чл.87 от ЗЗД. Развалянето на договора за
аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са уредени
в чл.87, ал.1 от ЗЗД като може да бъде развалян само действителен договор,
който не е прекратен на друго основание. Трябва да е налице неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора. Всяка форма на неизпълнение може
да бъде основание за разваляне на договора – пълно неизпълнение, забавено
неизпълнение, частично изпълнение, лошо изпълнение. То следва да се дължи на
причина, за която длъжникът отговаря. Правилото на чл.87, ал.4 от ЗЗД обаче
поставя граници на правото да се развали договора – той не може да се развали,
когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. В
процесния случай, безспорно се установи, че с РКО от 19.12.2019 г. ответникът е
заплатил на ищеца сума в размер на 200,00 лева с основание „рента 2019 г.“.
Установи се, че между ищеца и ответника е налично и друго арендно
правоотношение за 6,002 дка., собствена ищеца по наследство земя, по което
правоотношение също се дължи арендно плащане. Доколкото в РКО не е посочено по
кой договор ответникът плаща на ищеца Н.Т. /длъжникът не е упражнил правото си
на избор/, а и страните не са уговорили поредност на изпълнението с оглед
наличието на повече от едно еднородни задължения на длъжника към кредитора и
недостатъчност на изпълнението, следва да се извърши прихващане на изпълнението
на тези 200лв. по силата на субсидиарното правило на чл.76 ал.1 изр.2 и 3 от ЗЗД, като най-напред се погаси
най-обременителното за длъжника изпълнение. По-обременително е именно
процесното задължение, което е
по-голямото като сума задължение по Договора за аренда за собствената на ищеца Т.
земеделска земя, което е в размер на 679,84 лева /16,966 дка. х 40,00 лева/.
Ето защо съдът приема, че с РКО от 19.12.2019 г. ответникът е платил частично
дължимата по процесния договор рента, и впоследствие остатъкът на задължението
е заплатено на 24.01.2020 г., с получаване от ищеца на сумата от 930,70 лева.
Или, по двата договора дължимата сума е в общ размер 919,12лв., а
заплатената е 1145,85лв., явяваща се достатъчна
да погаси както задължението по процесния договор за аренда, така и
задължението по договора за аренда за собствена на ищеца по наследство
земеделска земя. Съдът приема, че плащането е със забава от 9 дни след изтичане
на 3-месечния срок, но преди получаване на изявлението на ищеца за прекратяване
на договора и преди подаване на исковата молба в съда. В случая нормата на
чл.87, ал.4 от ЗЗД следва да бъде приложена, независимо от позоваването на
ищеца на специалния ред по чл.28, ал.1от ЗАЗ. В посочената норма е уредено само
още едно основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от
посочения вид, като липсва причина към посоченото основание да не бъдат
приложени общите уредени в ЗЗД правила. В мотивите на ТР №2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че основанията за прекратяване на договора за аренда са уредени в
чл.27,ал.1 от ЗАЗ. В т.1, т.3 и т.6 са посочени конкретни хипотези на
прекратяването на арендното правоотношение: изтичане на срока, взаимно
съгласие, принудително отчуждаване на арендувана земя. В т.2, т.4 и т.5 са
основанията - неизпълнение, едностранно предизвестие, смърт /поставяне под
запрещение и прекратяване на юридическо лице/, като е извършено и препращане
към други съдържащи се в същия закон хипотези на прекратяване. Изрично
предвидени в закона и относими към основанието по т.2 на чл.27 ал.1 от ЗАЗ
случаи и форми на неизпълнението са: забавяне на арендното плащане - чл.28,
ал.1; непредаване на обекта в надлежно състояние - чл.6, ал.3; ползване на
арендувания обект не по предвидения от закона начин - чл.9 ал.5. Проявление на
основанието по т.4 е едностранното прекратяване на аренден договор, сключен без
определен срок - чл.29 от ЗАЗ. Договорът за аренда се прекратява при
неизпълнение, съгласно общата хипотеза на чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ „по общия ред, доколкото в
този закон не е предвидено друго“ - т.е. налице е препращане и към общия ред за
прекратяване на договорите поради неизпълнение, дължащо се на причини, различни
от предвидените в ЗАЗ. Разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАЗ, която е предмет на
произнасяне по първия въпрос от цитираното тълкувателно решение, урежда
предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне -
прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно плащане за
повече от три месеца. При тази форма на неизпълнение и когато договорът за
аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ предвижда отклонение от
общия ред по чл.87, ал.1 от ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон
случаи - §1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори поради
неизпълнение - отклонение от изискването за даване на подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за
прекратен. Видно е, че в хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАЗ, уреденото специфично
основание за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение, изразяващо се
в забава на арендното плащане повече от три месеца, представлява отклонение от
общия ред само в частта по отношение на липсата на необходимост от даване на
подходящ срок за изпълнение на задължението. Не са дерогирани обаче останалите
общи правила от общия ред за разваляне на договор, уреден в чл.87 от ЗЗД и в
частност в чл.87, ал.4 от ЗЗД. Процесния договор за аренда не съставлява фикс
сделка по смисъла на чл.87, ал.2, предл.последно от ЗЗД - ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Съществено при забавеното изпълнение е
възможността длъжникът да заплати сумата и по този начин да санира - да заличи
последиците на забавата /извън хипотезата на фикс сделки, за каквато процесната
не е счетена/. В процесния случай ищецът Т. е приел закъснялото плащане,
въпреки, че преди приемането на закъснялото плащане е възразил срещу неточното
във времево отношение неизпълнение, позовавайки се на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Видно
е, че изпратеното до ответника уведомление е достигнало до него след
извършеното плащане. Доколкото ищецът не сочи системно неизпълнение на
задължението на ответника да заплаща арендното плащане в срок, към настоящия
момент за последната стопанска година плащането е извършено и прието, и съдът
приема, че неточното във времево отношение изпълнение е незначително с оглед
интереса на кредитора, тъй като задължението е изпълнено изцяло само 9 дни след
изтичането на срока по чл.28, ал.1 от ЗАЗ. Следва да бъде посочено, че
посочената норма визира забавянето на арендното плащане, като липсва изрично
указание дали частичното неизпълнение в посочения срок съставлява основание за
разваляне на договора или е необходимо пълно неизпълнение на задължението.
Отделно от всичко гореизложено, в процесния договор за аренда между страните е
постигната уговорка в чл.10, т.4, че договорът се прекратява при неизпълнение
на задълженията по него по общия ред, но с писмено предизвестие от една
стопанска година. Както е прието и в горепосоченото тълкувателно решение,
даването на подходящ срок за изпълнение на основание чл.28 ал.1 от ЗАЗ не
задължително, но само в случай, че страните в договора не са уговорили подобно
задължение. Видно е, че в настоящия случай такова е уговорено. Ако бъде прието,
че с изпращането на процесното уведомление е започнал да тече този, уговорен
чл.10, т.4 срок на предизвестие, то към настоящи момент той не е изтекъл.
Поради всичко изложено, съдът
приема, че не са налице основанията за разваляне на договора за аренда и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Т., ЕГН **********,***
, с пълномощник по делото адвокат Й.Я., съдебен адрес: *** адв. Й.Я. против „***“
ЕООД, седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.28
ал.2 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите рег.№2410/27.08.2009г., Акт №1, том V на нотариус ***,
вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.№11155/28.08.2009г., том XV, акт ***
и Анекс към него от 26.03.2015г. с нотариална заверка на подписите
рег.№513/26.03.2015г., Акт №***, том I на нотариус ***, вписан в Служба по
вписванията - Плевен вх.рег. №5145/16.04.2015г., Акт №257, том VI,
д.№1761/2015г., с предмет НИВА от 16.995 дка, находяща се в землището на ***,
ЕКАТТЕ: ***, в м.“***“, трета категория, съставляваща имот с идентификатор ***,
номер по предходен план: ***, поради забавяне плащането на арендното плащане за
стопанската 2018/2019 година с повече от три месеца, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.П.Т., ЕГН *********,***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
Решението може да се обжалва чрез
ПлРС пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: