О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 29.11.2023
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав :
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 205 по
описа за 2023 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка
със Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Делото е образувано по жалба на К.П.К. ***, ЕГН : **********,
чрез адвокат И.Н. ***, с посочен съдебен адрес ***. Жалбата е подадена против отказ
на Кмета на Община Ловеч, обективиран в писмо изх.№ 94-00-2792-1/01.06.2023 година.
Жалбоподателят твърди, че противно на волята и в нарушение правата му на
родител, жената, с която доскоро се е намирал във фактическо съжителство,
самоволно на 18.05.2023 г. е заявила пред Община Ловеч смяната на постоянния и
настоящ адрес на дъщеря им Р.К.К., ЕГН : ********** от гр.Бургас в
гр.Ловеч. Позовава се на разпоредбата на чл.123 от СК изтъквайки, че
родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата
родители, а когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия
родител. Аргументира се и с разпоредбите на чл.95, ал.3 и чл.98 от ЗГР и
чл.138, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация. Твърди, че заявленията за смяна на
постоянния и настоящ адрес на детето са били подадени само от майката, без той
да бъде уведомен за това и заявява, че категорично не е съгласен с така
извършената промяна. По-нататък в жалбата си К. сочи, че с молба е поискал от
кмета на Община Ловеч да отмени акта си, с който незаконно е променил
постоянния и настоящ адрес на детето Рая Караденизова, но с писмо кметът
отказал да стори това, като се е обосновал с липсата на правен интерес от
страна на бащата. В тази връзка счита, че актът, с който е извършена промяна на
адресите на малолетното дете, както и отказът на кмета да отмени същия са
незаконосъобразни.
В жалбата си К.К. е формулирал две искания към съда, а именно :
-
Да отмени отказа на Кмета на
Община Ловеч да отмени акта си, с който на 18.05.2023 г. е променил постоянния
и настоящ адрес на малолетната Р.К.К. и
-
Да отмени акта на Кмета на
Община Ловеч, с който на 18.05.2023 г. са променени постоянният и настоящ адрес
на малолетната Р.К.К..
При задължителната проверка относно подсъдността на спора, настоящият съд намира, че
е местно компетентен, съгласно разпоредбата на чл.133, ал.2, изр.2-ро от АПК предвид седалището на органа, извършил действията по вписване
в регистъра на населението на постоянния и настоящ адрес
на дъщерята на жалбоподателя. Независимо, че жалбоподателят е
с адресна регистрация в гр.Бургас, то след извършена служебна проверка на материалите представени с административната преписка
от ответната страна се
установи, че както майката
В.П.В., така и детето Р.К.К. имат постоянни адреси в гр.Ловеч, поради което настоящият съд намира, че е местно компетентен по
делото, с оглед седалището на органа, извършил
спорното действие, тъй като делото попада в категорията "всички останали
случаи" по смисъла
на чл.133,
ал.2, изр.2-ро от АПК.
В тази
връзка и на основание чл.135,
ал.1 от АПК,
както и при служебно извършена
проверка за допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е недопустима, поради липсата на предмет на
оспорване и правен интерес - основания за оставяне
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по чл.159,
т.1 и т.4 от АПК.
Действията по адресна регистрация на
гражданите – извършване на регистрация, промяна, заличаване представляват
административни услуги по смисъла на §
1, т.2, б.„в" от ДР на Закона за администрацията (ЗА).
По аргумент от общата разпоредба на чл.21,
ал.4 от АПК индивидуален административен акт представлява отказът да се
извърши административна услуга. В съответствие с общата правна норма са и
специалните норми на чл.92, ал.13 и ал.14
от ЗГР, съгласно които на обжалване по ред на АПК подлежат актовете, с
които се отказва извършване на адресна регистрация или адресната регистрация се заличава. Съгласно разпоредбата на чл.90,
ал.1 от ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и
настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл.89, ал.5. Съгласно
ал.2, изр.последно на този текст, когато
родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ
адрес и за детето.
Следователно,
целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение
и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни
деца са се установили да живеят временно или постоянно. Фактът на адресната
регистрация се отразява в нарочен регистър, който административният орган е
длъжен да поддържа в актуално състояние, да извършва проверки и да налага
санкции при неизпълнение на законовото задължение да се заяви постоянен или
настоящ адрес.
В обсъжданият случай, видно от доказателствата по делото, майката на
малолетното дете Р.К. – В.П.В е заявила пред кмета на Община
Ловеч постоянен и настоящ адрес на детето /л.38 и л.40/. По силата на глава
ІV, Раздел ІІІ от ЗГР административният орган има задължението да извърши
проверка дали заявеното от майката съответства на действителното правно
положение, което в
случая, както се установява от представената административна преписка е било
сторено. Но нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт
- Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация има ограничение в смисъла, посочен от жалбоподателя, а именно,
че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян
само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители,
удостоверяващи тяхното съгласие. Проблемите на режима и упражняването на
родителски права не е в предмета на административното право. По тази причина за
административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на
недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в
съответствие с правилото по чл.123,
ал.1 от СК, че представителството може да се осъществява и поотделно от
родителите.
Във връзка с горното е и трайно установената съдебна практика по аналогични
случаи, вкл. и тази на ВАС, че споровете
между родителите относно упражняването на родителските права и режима на лични
отношения с детето не могат да бъдат разрешени в административните производства
по реда на ЗГР и АПК. В този смисъл, разрешенията дадени в цитираните от жалбоподателя
определения на ВАС са по-стари и внимателния преглед на актуалната съдебна
практика категорично сочи, че понастоящем са изоставени. Ясно е застъпена
позицията, че следва да се прави разграничение между изведеното от специалния
закон - ЗГР задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и
задълженията на родителя, уредени в СК. Адресната регистрация не е предпоставка
за дължимото, според нормата на чл.126, ал.1 от СК съвместно живеене на
родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява единствено действителното
място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Упражняването
на права и задължения произтичащи от вписването в регистъра на населението са
относими и касаят адресата на акта по регистрация, какъвто в случая
жалоподателят не е. Поради това и наведените в жалбата обстоятелства и доводи
не обосновават правен интерес от оспорването на акта по регистрация, а подлежат
на разрешаване в предвидените в Семейния кодекс производства.
Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното производство по реда на АПК и за която
съдът е длъжен да следи служебно до края на производството. Ето защо, по
изложените по-горе съображения съдът счита, че за жалбоподателя К.К. не е
налице правен интерес от оспорване актовете на Кмета на Община Ловеч, с които
са променени постоянният и настоящ адрес на малолетната Р.К.К..
На следващо място, съгласно
нормата на чл.92, ал.13 от ЗГР актовете, с които
се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на
оспорване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата не предвижда възможност извършените регистрации да
бъдат обжалвани пред съда, а урежда процедура в чл.99б от ЗГР за оспорване по
административен ред. Процедурата започва по искане на всяко заинтересовано
лице, каквото е и жалбоподателя, и приключва със заповед на кмета за заличаване
на адресни регистрации или за отказ по направеното от заинтересованото лице
искане. Именно този акт на кмета подлежи на обжалване пред съда, съобразно
правилото на чл.92, ал.13 от ЗГР.
В този смисъл е недопустимо
производство по обжалване на отказа на кмета на Община Ловеч да отмени акта си
от 18.05.2023 г., с който са променени постоянния и настоящ адрес на
малолетната Р.К. и за който отказ жалбопадателят
твърди, че обективиран в писмо изх.№
94-00-2792-1/01.06.2023 г. – л.20-22 от делото. Това писмо няма характера на властническо
волеизявление, поради което не представлява индивидуален административен акт,
тъй като не засяга права и задължения на заинтересованите лица. Установява се
от доказателствата по делото, а и не е спорен факта, че родителите на
малолетното дете живеят в различни места и съществува спор между тях къде да е
постоянният му и настоящ адрес. Както се посочи и по-горе в изложението, този
спор не може да бъде разрешен от администрацията. Упражняването на родителските
права следва да се извършва по общо съгласие на родителите, като при
разногласие те следва да изяснят спора със съответния иск пред районния съд, по
реда на СК.
Предвид на изложените съображения, жалбата на К.П.К. се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство се
прекрати.
Водим от горното и на
основание чл.159,
т.1 и т.4 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 1686/12.06.2023
г., подадена от К.П.К. ***, ЕГН : **********, чрез адвокат И.Н. ***, с посочен
съдебен адрес ***, против отказ на Кмета на Община Ловеч, обективиран в писмо
изх.№ 94-00-2792-1/01.06.2023 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 205/2023 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.
Определението да се съобщи
на страните по реда на чл.138,
ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :