МОТИВИ по АНД № 367/2020 г. по описа на РС-Габрово
Производството
по делото е образувано въз основа постановление на Районна прокуратура - Габрово
от 13.04.2020
г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК на И.Р.И. за това, че на 23.05.2018 г. в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, потвърдил неистина - че обичайното му пребиваване е в Република България, в писмена декларация,
която по силата на чл. 151, ал.5 и 7 от Закона за движението се дава пред орган
на властта за удостоверяване истинността на посоченото там обстоятелство -
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прократура – Габрово поддържа внесеното обвинение и мотивира
цялостната му съставомерност. Поставя акцент върху доказания факт, че към 23.05.2018 г. И.И. не е имал „обичайно местопребиванане” на
територията на Република България по смисъла на пар. 6, т.46 от ДР на ЗДвП, и
въпреки това съзнателно е удостоверил това невярно обстоятелство в процесната
декларация. Въз основа на това пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лева.
Обвиняемият в дадените
обяснения посочва, че единствено е положил подпис в коментираната декларация,
без да е наясно какво удостоверява с нея. Стъпвайки върху това, неговият
договорен защитник - адв. Г.М. от ГАК, моли за оправдателно решение на преден план
с оглед липсата на субективен елемент в поведението на И.И.. Освен това в
исканата насока развива доводи за „малозначителност” на извършеното по смисъла
на чл. 9, ал.2 от НК с оглед липсата на настъпили вредни последици от деянието.
От цялостната преценка на
събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият И.Р.И. е роден на *** г. в гр. Гент, Белгия,
живущ в Германия, български гражданин, с основно образование, неосъждан, не работи, ЕГН: **********.
За
времето от 25.06.2012 г. до 29.03.2018 г. обвиняемият живеел и работeл в
гр. Аугсбург, Германия, където имал и надлежна адресна регистрация. На
29.03.2018 г. И.И. се върнал в България и се установил на адрес: гр. Севлиево,
ул. „*********” № 26
На 23.05.2018 г. И.И. се явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
- Габрово, където след като служителката М.Б. му разяснила смисъла на
подлежащото на удостоверяване обстоятелство, подписал и подал декларация по чл.
151, ал.5 и 7 от Закона за движенито по пътищата /ЗДвП/, в която посочил, че обичайното
му пребиваване е в Република България. Този документ обвиняемият предал на свидетелката М.Б., като въз основа на
декларираното обстоятелство и другите представени документи му било издадено
Свидетелство за управление на МПС с № *********/29.05.2018 г.
Впоследствие в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово
било получено писмо с вх. № 328600-905/07.01.2019 г. от КВА –
компетентния орган за издаване на СУМПС в Германия, с което българските власти са
уведомени, че издаденото такова в Република България е в противоречие с
изискванията за „обичайно местопребиваване”.
Въз основа на това е образувано
и настоящото наказателно производство, като заключението по изготвената в хода
му съдебно – графическа експертиза посочило, че подписът в графата „Декларатор”
на подадената на 23.05.2018 г. декларация по чл. 151, ал.5 и 7 от ЗДвП е изпълнен от обвиняемия, а текстовата част –
от неустановено по делото лице.
Спор по така възприетата от съда фактология
отсъства, като по делото е приложено заверено копие от писмо на полицейската
инспекция на гр. Аугсбург, Германия, съгласно което обвиняемият е бил адресно
регистриран, респ. постоянно пребиваващ в посочения град, първоначално за времето
от 25.06.2012 г. до 29.03.2018 г., както и впоследствие - от 06.12.2018 г. до
настоящия момент. В посочения документ
изрично се сочи и че в периода от 29.03.2018 г. до 06.12.2018 г. И.И. е живеел
в България. Тези обстоятелства и самият обвиняем изрично признава с
уточнението, че на наша територия е бил адресно регистриран на ул. „*********”
№ 26 в гр.
Севлиево. Безспорно е също така и че на 23.05.2018 г. обвиняемият се е явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, където
подписал и предал на свидетелката М. Б. декларация по чл. 151, ал.5 и 7 от
Закона за движенито по пътищата /ЗДвП/, императивно необходима за снабдяване
със СУМПС, в която посочил, че обичайното му пребиваване е в Република
България. Извън всякакво съмнение е също така и че това е един неотговарящ на
обективната действителност факт, тъй като по силата на пар. 6, т.46 от ДР на ЗДвП
„обичайно местопребиваване” е мястото, където деклараторът обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, а при липса на трудови – поради лични такива, сочещи на тясна
обвързаност с дадено място. С оглед гореописаното местопребиваване на И.И. в
Република България едва от 29.03.2018 г., безспорно от обективна страна се
явява, че „обичайното му местопребиваване” по смисъла на законовия императив на
пар. 6, т.46 от ДР на ЗДвП към 23.05.2018 г. не е било на територията на нашата страна. Установено по делото бе от заключението на приобщената по делото графическа
експертиза, че подписът в процесната декларация е положен от обвиняемия, като
ирелевантно е кое точно лице е вписало останалия ръкописен текст. С полагането
на самия подпис обвиняемият категорично потвърждава достоверността на вписаните
там обстоятелства, респ. носи и съответната отговорност при удостоверяване на
неверни такива.
Извън всякакво съмнение е и
прекият умисъл на дееца, който категорично съзнателно на процесната дата е
подал изискуема се по закон
декларация, в която е потвърдил един неотговарящ на действителността факт. Съдът
не споделя за основателно възражението на защитата в противна насока, свързано
с твърдяна от адв. М. липса на яснота у И.И. за точния смисъл на понятието „обичайно местопребиваване”.
Действително същото притежава определена специфика, свързана най-вече със срока
от 185 дни за действително пребиваване нададено място през последните 12
месеца, но свидетелката М. Б. категорично посочи в дадените обяснения, че е
разяснила на обвиняемия точното значение на това понятие и то преди подаване на
процесната декларация. В нея освен това има изричен абзац, конкретизиращ
смисъла на използваното словосъчетание, т.е. според съда И.И. е съзнавал какво
точно декларира към 23.05.2018 г., като ирелевантно е колко още след това
същият е останал на територията на България. Коментираната декларация касае
удостоверяване на конкретно обстоятелство към съответна дата, и последващи
промени не влияят на съставомерността на деянието.
На последно място съдът не
установява съществуването на основания да квалифицира настоящия случай като
„малозначителен” по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Извършеното от И.И. има
своята обществена опасност, доколкото последством невярното деклариране същият
се е снабдил със СУМПС при липсващата предпоставка „обичайно местопребиваване”
на територията на Република България. Касае се за документ, удостоверяващ
правото на обвиняемия И.И. да упражнява дейност със значима обществена
отговорност и засилени регулационни процедури, поради което и поведението му
има своята степен на противоправност и следва да бъде санкционирано.
При така
възприетия правен извод съдът намира обвиняемия И.Р.И. за ВИНОВЕН
в това, че на 23.05.2018 г. в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово,
потвърдил неистина - че обичайното му пребиваване е в Република
България, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал.5 и 7 от Закона
за движението се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
посоченото там обстоятелство - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
Ведно с това съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на И.И. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „Глоба”. За извършеното от него умишлено престъпно
деяние се предвижда наказание „Лишаване от свобода до три години” или „Глоба” до
100 до 300 лева, като от същото не са настъпили имуществени вреди. Видно от
приложената справка за съдимост, обвиняемият не е осъждан за извършено престъпление
от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава осма, раздел ІV от НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК указва при отпадане на наказателната отговорност на дееца да се наложи административно
наказание „Глоба” в размер от 1000 до 5000 лева. По делото се констатира
категоричен и цялостен превес на смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства – младата възраст, затрудненото семейно и материално положение, както
и направените частични самопризнания. Всичко това, съчетано с отсъствието на каквито и да е било отегчаващи вината
на И.И. факти, мотивира съда да му наложи административно наказание „Глоба” в законовия
минимум от 1 000 лева.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият И.Р.И.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово направените
по делото в досъдебната му
фаза разноски в размер на 189,64 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС –
Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият И.Р.И.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районна прокуратура – Габрово направените
по делото в досъдебната му
фаза разноски в размер на 187,50
лева, както и сумата от
5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл е постановеният
съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :