Решение по дело №3827/2012 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 294
Дата: 2 април 2013 г. (в сила от 24 април 2013 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска Дилкова
Дело: 20121420103827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

… / …  г.

 

гр. ВРАЦА,02.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд шести граждански състав в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета год.   в състав:

 

 

Районен съдия:НАДЯ ПЕЛОВСКА

          

 

 

При секретаря Г.Ц. и в присъствието

на прокурора:                като разгледа докладваното

от СЪДИЯТА  гр. дело № 3827                    по описа

за  2012    год.

 

И.И.Н. ***  е предявил иск против Г.К.Н. ***, за прекратяване на сключения между тях граждански брак, поради настъпило в същия дълбоко и непоправимо разстройство. Поддържа се, че дълги години брачните отношения били нормални, но постепенно съпрузите се отчуждили, не общуват и не търсят близост, а всички опити да заздравят брака, са се оказали неуспешни, поради което съпрузите са във фактическа раздяла от около половин година преди предявяването на иска. Твърди се също, че от брачната връзка страните имат едно ненавършило пълнолетие дете, като се иска упражняването на родителските права по отношение на него да се предоставят на бащата, а ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. Иска се бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, а ползването на семейното жилище, което е собственост на родителите на ищеца, да бъде предоставено на него.

Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е бил връчен на ответницата, но отговор от нея не е постъпил.

С оглед настъпилото в хода на процеса пълнолетие на роденото от брака дете М. И., с молба от 05.03.2013г. ищецът е заявил, че съдът не следва да се произнася по въпросите за упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:

Както това се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, изд.на 20.08.2012г.от Община Враца, гражданският брак между страните е сключен на 30.03.1991г. и за това е съставен акт за сключен граждански брак №0081/30.03.1991г.на същата община. Този брак е първи по ред и за двамата съпрузи, като от него те имат родени две деца, които към настоящия момент са навършили пълнолетие. Последното обстоятелство се установява по безспорен начин от представените по делото удостоверение за раждане, изд.на ***г*** и удостоверение изх.№13335/27.08.2012г.за семейно положение, съпруга и деца на ищеца.

За установяване състоянието на брачната връзка, по делото е разпитана свидетелката И. М., която е първа братовчедка на ищеца. Според свидетелката, в първите 10 години от брака съпрузите живеели добре и в разбирателство, но от есента на 2012г. отношенията им силно се влошили. Ищецът имал служебни проблеми и ангажираност, а ответницата не проявявала към него необходимото разбиране и съпричастност, като постепенно започнала да води свой собствен живот, излизала често и установила връзка с друг мъж. Свидетелката твърди също така, че ищецът предложил на ответницата да се помирят и съберат отново, но тя продължила връзката си с другия мъж  и при повторния опит да изяснят отношенията си с ищеца, тя заявила, че й трябва време да помисли дали да заживеят заедно. Тези влошени отношения между страните продължили няколко месеца, след което те окончателно се разделили, при което ищцата се изнесла от семейното жилище.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че в брака на двамата съпрузи е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, поради което същият следва да бъде прекратен. Установената окончателна фактическа раздяла и пълното отчуждаване на съпрузите налагат извода, че този брак се е превърнал в една формална връзка, лишена от дължимото от закона и морала съдържание. Между съпрузите липсва доверие, взаимност, уважение, общи грижи за семейството, прекратени са всички физически, духовни и емоционални връзки между тях, поради което съдът намира, че брака е изчерпан от съдържание и продължаването му не е в интерес на страните и обществото. Съдът намира, че настъпилото в брака между страните разстройство е непоправимо и между тях не може де се постигне помирение, тъй като всички опити на съпрузите отново да заживеят заедно, са се оказали неуспешни. Установено по делото беше, че ответницата започнала да води свой начин на живот, установявайки трайна връзка с друг мъж. Установено бе също така, че тя не желае нови опити за заздравяване на брака и помирение, както и че между съпрузите липсва взаимност и близост. Налице са непреодолими различия между съпрузите по отношение на поведението на всеки от тях, като в крайна сметка това е довело и до фактическата им раздяла. Родените от брака на страните деца са навършили пълнолетие поради което липсва и необходимост от общи грижи за децата, които да предпоставят очаквания, че бракът може да бъде заздравен.

 С оглед на изложените съображения съдът намира, че предявеният иск ще следва да бъде уважен, при което да се постанови прекратяване на сключения между страните граждански брак. Тъй като нито една от страните не е поискала произнасяне на съда по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, такова произнасяне съдът не дължи. Доколкото от брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за семейното жилище, упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения с децата.

След прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име-Кръстева, тъй като ищецът не е дал съгласие тя да продължи на носи фамилното име от брака.

По делото ще следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от които 25 лв.са внесени от ищеца при завеждане на делото. Остатъкът от дължимата държавна такса ще следва да се поеме от ответницата. На основание чл.329, ал.1 от ГПК, направените от ищеца разноски за адвокат, ще следва да се понесат от него така, както са направени.

Водим от горното, съдът

 

 

 

              Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 30.03.1991г. с акт №0081/30.03.1991г. на Община Враца между И.И.Н. ***, с ЕГН ********** и Г.К.Н. ***,с ЕГН **********, граждански брак, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО В СЪЩИЯ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Г.К.Н. ***, с ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име-КРЪСТЕВА.

ОСЪЖДА Г.К.Н. ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Врачански районен съд окончателна държавна такса в размер на 25 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :…………………….….