Решение по дело №426/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано по искова молба от Д.Х.М. *** с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че по отношение на ищеца била наложена ПАМ от служител на Община Сливен, изразяваща се в принудително преместване на МПС без знанието на неговия собственик. Във връзка с тази ПАМ ищецът бил заплатил сумата от 94,09 лева с включен ДДС. Посочената ПАМ била оспорена пред съда и с решение отменена. Решението било влязло в сила на 16.11.2023 г. Счита, че заплатената сума по отменената ПАМ подлежала на обезвреда от ответника Община Сливен. Тези вреди били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на служителя на Община Сливен. Моли съда да осъди Община Сливен да му заплати сумата 94,09 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.К. ***, в писмено становище поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна – Община Сливен, чрез пълномощника си гл. юриск. Е. М. счита, че не следва да бъде уважаван предявеният иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил във връзка с принудителната административна мярка 94,09 лева с ДДС.  Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че предявеният иск за основателен и доказан. Налице били основания да бъде уважен изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По разпореждане на специализиран контролен орган – специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, на 27.06.2022 г. в 17.30 ч. е приложена принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Съгласно съставения Протокол № 016232/27.06.2022 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство, (л.25 от АД 275/2022 г.) МПС с рег. № ******** е било паркирано на ул. „Генерал Столипин" – паркинг, на място предназначено за хора с трайни увреждания  и надвишава 2 часа, с което нарушава чл.99 ал.3 от ЗДвП – основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "г" от ЗДвП.

Така наложената ПАМ е била обжалвана пред АдмС Сливен, като по жалбата е било образувано административно дело № 275/2022г. по описа на АдмС Сливен. Производството по делото е приключило с постановяването на решение № 281 от 15.12.2022г., с което жалбата против така наложената ПАМ е отхвърлена.

Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение пред ВАС, като по подадената касационна жалба е образувано АД № 1469/2023Г. по описа на ВАС. Производството по делото е приключило с постановяване на Решение № 11246/16.11.2023 г. по силата на което, решение № 281 от 15.12.2022 г. по АД № 275/2022г. по описа на АС Сливен е отменено и постановено ново, с което обжалваната ПАМ е отменена. Решението е окончателно и е влязло в законна сила на датата на постановяването му, а именно 16.11.2023г.

С фактура № №603824/28.06.2022г. ищецът заплатил по сметка на ОП „Градска мобилност“ такса за репатриране на МПС от 40,00 лева без ДДС, такса за паркиране на наказателен паркинг до един час в размер на 1,67 лева без ДДС и такса за  паркиране на наказателен паркинг над един час - общо 22 часа - 36.74 лева без ДДС. Или общо е заплатил за освобождаването на автомобила сумата от 78,41 лева без ДДС или 94,09 лева с включен ДДС. (л.7)

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна –община Сливен. Налице е незаконосъобразен акт – ПАМ издадена от специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, по Протокол № 016232/27.06.2022 г., наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "г" от ЗДвП, който е отменен с влязло в законна сила - Решение № 11246/16.11.2023 г.. по АД № 1469/2023г. по описа на ВАС. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника община Сливен, която е юридическо лице и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Настоящият състав на АдмС Сливен приема, че от издаването на незаконосъобразния акт - процесната ПАМ, ищеца е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за репатриране на автомобила и престоя на наказателен паркинг. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. М. не би заплатил посочените суми и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадена незаконосъобразната ПАМ от административния орган.

Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. В случаят е налице първата предпоставка – отменен незаконосъобразен акт. От този отменен незаконосъобразен административен акт, който е послужил като основание за извършване на административните действия по принудително преместване на МПС, е налице и причинена на ищеца имуществена вреда, която е в причинно- следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. Ето защо законосъобразно ищецът претендира имуществени вреди в размер на 94,09 лв., представляващи платени такси в полза на ОП "Градска мобилност" при Община Сливен, които не се дължат, в предвид незаконосъобразния акт и незаконосъобразно извършените административни действия по неговото изпълнение. Установено е по делото, че именно във връзка с незаконосъобразния административен акт и последвалото му изпълнение от органите на ОП "Градска мобилност" ищеца е заплатил суми в общ размер на 94,09 лв. Ищецът не би заплатил същите, ако не беше издаден този незаконосъобразен административен акт, който поражда и незаконосъобразност на осъществената административна дейност по преместването на автомобила и оставянето му на наказателен паркинг.

Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните административни действия. Съдът приема, че в процедурата по обжалване на административният акт по наложената ПАМ не се предвижда възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за " престой на наказателен паркинг" и "принудително преместване". Ето защо и настоящият ред е единствена възможност за присъждане на направените във връзка с незаконосъобразната ПАМ разноски, представляващи извършените разходи за осъщественото принудително преместване. Те представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която Община Сливен дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСС на ВАС). По тези съображения и направеното от ответника възражение се явява неоснователно.

От изложеното до тук следва извода, че предявения иск против община Сливен следва да бъде уважен до предявения размер от 94,09  лв.. Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от влизане в сила на решението от 16.11.2023 г.. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 16.11.2023 г..

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Доказателства за заплатен адв.хонорар са представени за 400 лв., за която сума следва да се уважи претенцията на ищеца. Възражението за прекомерност е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Д.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от 94,09 (деветдесет и четири лева и девет стотинки), представляваща претърпените от него имуществени вреди, в следствие на незаконосъобразна ПАМ наложена с протокол № 016232/27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Д.Х.М., сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.