№ 10256
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110161236 по описа за 2022 година
Производството е по чл.410 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
Образувано е по предявен от ЗАЕД „......... АД, ЕИК ............. против .......... ЕИК
.......... иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 679,20
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка "Каско на МПС", застрахователна полица №............ със срок на
валидност от 30.07.2021 г. до 29.07.2022 г. за вреди по л.а. ".............., вследствие на
ПТП, настъпило на 13.11.2021 г. в гр.............., ведно със законна лихва от 11.11.2022 г.
до изплащане на вземането. Твърди се, че общината, като собственик на общинските
улици, е длъжна да ги ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил
своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура. Моли
съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита иска за недоказан и
неоснователен. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва представения констативен
протокол за ПТП, като навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на МПС, застраховано при ищеца. поддържа липса на валидно сключен
договор за имуществена застраховка между ищцовото дружество и собственика на
МПС, като поддържа, че по същата не е изплатена застрахователна премия. Възразява
срещу размера на заплатеното застрахователно обезщетение, като поддържа, че при
определянето на същия не е било отчетено обикновеното овехтяване на МПС към
момента на ПТП. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.410 КЗ вр.чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
За основателност на предявения главен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване по делото сключването от ищеца
на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка със
съответните клаузи за покриване на реализирания риск; настъпване на процесното
застрахователно събитие и неговия механизъм; причинените щети на застрахования
при ищеца автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие; размера на причинените щети; плащането на обезщетението
в полза на увреденото лице, вследствие на което за увредения да е възникнало регресно
вземане; отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния
участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
възраженията си, както и плащане.
Представено е копие на застрахователна полица № ............ от 30.07.2021 г., от
която се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 13.11.2021 г., между ищеца
и собственика на ............ е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“. Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 02.08.2021 г., неоспорено от ответника, от което се установява
заплащане на застрахователната премия в уговорения размер. Не се спори между
страните, а от приетите по делото преводни нареждания се установява, че ищецът е
заплатил на 10.02.2022 г. застрахователно обезщетение по процесната щета №
470421212159041 в общ размер на 679,20 лева. Освен това по делото са представени
общи условия на „ЗЕАД ......... ЕАД за застраховка на моторни превозни средства
„Каско Стандарт“, от които е видно, че покритието обхваща щети, причинени при
пътно-транспортно произшествие – възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети.
За установяване механизма на ПТП по делото е представен констативен протокол
за ПТП № 1824832 от 13.11.2021 г. и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, видно от които на 13.11.2021 г. в гр. София, процесният лек автомобил
„........................ при движение по ул. ............ с посока от бул. „.............. и в района срещу
бл. 32, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Така
описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, който
като съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но съгласно
чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от
него и пред него действия, а в случая – за възприетата от него при посещение на
мястото на ПТП – дупка на пътното платно. В същия смисъл относно механизма на
ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата
експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено.
Съгласно заключението и посоченото от вещото лице при изслушването на
2
заключението щетите по „........................, за които ищецът е изплатил обезщетение и са
претендирани в настоящото производство, са причинени в резултат на процесното
ПТП.
Мястото на произшествието е път, който е собственост на ответника .......... – чл.
8, ал. 3, вр. с чл. 3, ал. 3 ЗП. Съгласно чл. 31 ЗП Общината е задължена да осъществява
ремонта и поддържането на общинските пътища, което включва дейности по
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация
и предприемане на мерки за защита на неговите принадлежности и съоръжения, както
и задължения за сигнализиране на препятствията и отстраняването им във възможно
най-кратък срок - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Ето защо съдът намира, че ищецът има
основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника. Съгласно утвърдената съдебна практика
застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на
вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната
претенция срещу причинителя възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл.
410 вр. 411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, допълнено от вещото лице
при доклада в проведеното на 15.03.2023 г. открито съдебно заседание, че стойността
на ремонта по пазарни цени възлиза на 528 лв., до която сума предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 679,20 лв.
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера
на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването
на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963
г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая не
се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина
за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20,
ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и
метеорологични условия.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото разноски съобразно уважения иск, които възлизат на общо 614,13 лв. за
платена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
На основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК в полза на ответника се следват разноски в
размер на 77,74 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД .........., ЕИК .......... със
съдебен адрес гр........... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАЕД „......... АД, ЕИК ............. съдебен адрес
гр............. сумата 528 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вреди на ..........., изразяващи се в увреждане на
предна дясна джанта и задна дясна джанта, причинени при ПТП, настъпило на
13.11.2021 г. в гр. София по ул. ............ срещу бл. 32, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
от 11.11.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 528 лева до пълния предявен размер от 679,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .......... ЕИК .......... ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАЕД „......... АД, ЕИК ............. сумата от 614,13 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК ЗАЕД „......... АД, ЕИК .............
ДА ЗАПЛАТИ .......... ЕИК .......... сумата от 77,74 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4