№ 131
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000203 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалбa от Г. Ц. С. от гр. Русе,
действаща лично за себе си и като законен представител на КР. Д. С. от гр.
Русе и АНК. В. АВР. от с. Зафирово, и трите чрез адв. Е.Б. – САК, срещу
решение № 260307/04.12.2020г., постановено по т.д. № 2091/2019 г. по описа
на Варненския окръжен съд, в частта в която са отхвърлени исковете им
срещу ЗК „УНИКА“ АД – гр. София, за горницата над 100 000 лв. до 200 000
лв. за Г. Ц. С., за горницата над 150 000 лв. до 250 000 лв. за КР. Д. С. и за
горницата над 100 000 лв. до претендираните 200 000 лв. за АНК. В. АВР.,
както и в частта, с която са отхвърлени предявените акцесорни искове за
лихва върху същата сума.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваните му части. Определените размери на присъдените обезщетения за
неимуществените вреди въззивниците намират за занижени и противоречащи
1
на принципа за справедливост, както и на задължителните указания, дадени с
Постановление № 4/68г. на ПВС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът в
недостатъчна степен е съобразил силната емоционална връзка между
пострадалия и ищците, за което свидетелстват и събраните по делото
доказателства. Релевират се оплаквания за неотчитане икономическите
условия в страната, при които деликтът е бил осъществен, което също е
довело до нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД и е обусловило както отклонение
от създадената по приложението на сочената разпоредба задължителна
практика, така и занижен паричен еквивалент на понесените от ищците
морални вреди. Считат, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не
отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, цитирайки относима и
приложима към разглеждания случай съдебна практика. Съобразявайки
конкретиката по казуса, намират за резонно и правилно присъждането дори
на завишени от обичайните обезщетения. Моли се за отмяна на решението в
обжалваните му части. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, с включено ДДС, за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, а решението в
обжалваните части - за правилно и законосъобразно. Определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с приетите от съдебната
практика размери, респ. намира за достатъчен да репарира претърпените
вреди от страна на наследниците. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна
не изразява становище по жалбата.
Решение № 260307/04.12.2020г., постановено по т.д. № 2091/2019 г. по
описа на ВОС в частите, с които ЗК „УНИКА“ АД – гр. София е осъдено да
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размера до
100 000 лв. за Г. Ц. С., до 150 000 лв. за КР. Д. С. и до 100 000 лв. АНК. В.
АВР., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от уведомяването
на застрахователя – 09.08.2018 г. до окончателното им изплащане, в частите,
2
с които са отхвърлени исковите претенции срещу ЗК „УНИКА“ АД – гр.
София за разликата над 200 000 лв. за Г. Ц. С. и за горницата над 250 000 лв.
за КР. Д. С., като недоказани, както и в частите касателно отхвърлените
претенции за лихва от датата на увреждането до уведомяването на
застрахователя по реда на чл. 380 от ГПК, като неоснователни, е влязло в
законна сила.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Производството по делото е по реда на чл.432 КЗ.
Ищците претендират заплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди – морални болки и страдания, получени от смъртта на
техния съпруг, баща и син в резултат на ПТП от 22.06.2018г., осъществено
на автомагистрала „Хемус“ в участък 395 – 396 км, с лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с ДК№ СВ 9528 АХ, управляван от Емил Тодоров
Димов, при валидна застраховка към момента на ПТП за процесното МПС с
ответното дружество ЗК „УНИКА“ АД.
Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, както по механизма на процесното ПТП, по
възражението за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, което е прието за недоказано, така и за установените от
свидетелските показания тревоги, болки и страдания у ищците в резултат на
загубата им.
Спорът се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на
справедлив размер на присъдените обезщетения за всеки един от ищците, в
контекста на установеното по делото и формираната съдебна практика по
идентични казуси. В тази връзка съдът съобрази следното :
Относно съдържанието на понятието „справедливост“ в нормата на
чл.52 ЗЗД са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с
ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС. Съобразно тези
постановки справедливостта не е абстрактна, а винаги е свързана с преценка
на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се
3
определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт
страдания при смърт на близък, от съществено значение са: начинът на
извършване на деликта, характерът на увреждането, възраст на пострадалия,
социално положение, критериите относно съществуващите приживе
отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за
неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на
психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО/. Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид
само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е
настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за
размера на обезщетението /решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г.
на ТК, ІІ ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, ІІ ТО и
др./. Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат
обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по
т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№
157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението
надлежно обоснован.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че пострадалият е бил млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни
за заболявания, като основно той е обезпечавал финансово семейството и
майка си. Добър съпруг и баща, полагал изключителни грижи за детето,
което е довело до изграждането на значителна близост между двамата.
Взаимоотношенията в семейството се основавали на взаимни грижи, обич,
сплотеност и всеотдейност. Починалият е полагал и ежедневни грижи за
майка си, посещавал я е поне веднъж седмично, а по телефона се интересувал
всеки ден за здравето й. Смъртта е предизвикала неизлечима загуба и болка,
психически травми, които с времето не отслабват своя интензитет, промяна в
цялостния начин на живот на ищците. Събитието е дало особено силно
отражение върху детето, наложило се то да посещава психолог, за да
преодолее травмата си. Г и К не желаят да обитават повече семейното
4
жилище поради болезнените спомени от съвместния живот с наследодателя
им. Според свидетелските показания ищцата А.А. и до ден днешен не може
да преживее загубата на сина си.
Следва да бъде съобразен внезапният характер на загубата на ищците,
лишаването им не само от морална покрепа и опора до края на живота им, но
и от финансовата поддръжка на пострадалия, възрастта на детето,
предпоставяща по-висока ранимост, както и изключителната й близост с
починалия, лишаването й от бащина обич и закрила до края на живота й. В
тази връзка следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за
наличието на претърпени болки и страдания от детето с по-висок интензитет
от обичайния за подобен случай.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Въз основа на горното и съобразно разрешението, дадено от
касационната инстанция по сходни казуси към релевантния за спора момент
съдът определя обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди в резултат на загубата на техния родственик, както следва : за ищцата
Г.С. – 100 000лв, за ищцата К.С. – 150 000лв и за ищцата А.А. – 100 000лв. В
посочените размери, ведно със законната лихва от уведомяването на
застрахователя – 09.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
претенциите са основателни и следва да бъдат уважени. За горницата над тях
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260307/04.12.2020г., постановено по т.д.
№ 2091/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. Ц. С. от гр. Русе, действаща лично за себе си и като
законен представител на КР. Д. С. от гр. Русе и АНК. В. АВР. от с. Зафирово
да заплатят на ЗК „УНИКА“ АД – гр. София, ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6