Р Е
Ш Е Н
И Е № 169
26.04.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и
двадесет и първа година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №764 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Флорес груп - ЦС“ ЕООД с.Турия, обл.Стара Загора
против Акт за установяване на публично държавно вземане
№24/312/03036/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София и след връщане на делото, като преписка е върната за
ново произнасяне, след отмяна на решение, постановено по а. д. №100/2020г. на
Административен съд Стара Загора, съгласно Решение № 15570/15.12.2020г. на ВАС,
седмо отделение, постановено по а. д. № 8311/2020г. С посоченото решение е
отменено по жалба на ДФЗ, решението на Адм. Съд Стара Загора по а.д. №
100/2020г., с което е постановено изменение на процесния АУПДВ, като в тежест
на оспорващия е определено държавно вземане в размер на 4 876,37лв.,
представляващи сбор от стойностите на придобитите въз основа на финансовия
проект и не използвани по предназначение активи, вместо установената с акта
сума от 52 825,45лв., като отмяната е в частта за разликата от 4 876,32лв.
до определения в АУПДВ размер на публичното държавно вземане от
52 825,45лв.
В първоначалната си жалба оспорващият твърди, че административният акт бил
неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди се, че
посоченият като правно основание за издаване текст на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК
към момента на подаване на жалбата – 31.12.2019г., не бил в сила и същият би
могъл да бъде приложен от 01.01.2020г., като само на това основание АУПДВ се
явявал незаконосъобразен. Сочи се още, че за да имало държавно вземане, то
същото следвало да бъде обективирано в съответния акт, с който дружеството се
глобявало и санкционирало, и този акт следвал да бъдел потвърден с влязло в
сила съдебно решение, а в конкретния случай това обстоятелство не било налице.
Обосновава се, че административният орган не мотивирал основанията си защо искал
възстановяване на цялата финансова помощ, като ДФЗ проверявал жалбоподателя за
2016г., 2017г. и 2018г., а не както било посочено в закона – за срок от 5
години.
Излагат се съображения, че индикаторите представлявали обектите на
финансиране и предмет на инвестицията, като приходите от дадена дейност, не
били и не можело да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение, тъй като те
били възможна и динамична прогноза. На следващо място се сочи, че актът не бил
мотивиран по отношение на определеното държавно вземане, тъй като
административният орган не изложил мотиви защо определил размер на подлежащото
за възстановяване публично държавно вземане от 100 % от полученото финансиране.
Жалбоподателят сочи, че с Решение на ВАС, влязло в сила на 29.05.2019г.,
Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програма за
развитие на селските райони 2007-2013г. било обявена на нищожна и в този смисъл
при издаване на оспорения акт не били налице нормативни разпоредби, които да
давали правомощие и да определяли условия и ред за определяне и налагане на
санкции. Според жалбоподателя, реализирането на по-нисък размер приходи от
дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, не водело нито пряко, нито
косвено до извод, че била нанесена вреда на бюджета на съюза. По тези
съображения се моли съда да отмени оспорения акт. Претендират се направените по
делото разноски.
В представени по делото
писмени бележки се мотивират доводи в насока, че Изпълнителният директор на ДФЗ
няма правомощия да издава решения за налагане на финансови корекции. Прави се
тълкуване на думата „план“, като се твърди, че заложените в одобрения Бизнес
план /БП/ параметри били една прогноза, но в един новосъздаден бизнес било
трудно да се предвижда неговото развитие за в бъдеще. Популяризирането на
къщата за гости било осъществено чрез един от най-големите сайтове за
туристическа информация и нощувки –
Вила.бг. Повишаването на финансовите резултати с всяка изминала година,
говорели за реална и добросъвестно извършвана работа за развитие на дейността.
Следвало да се отбележи, че сградата /на къщата/ била проектирана и
одобрена от Община Павел баня с наименование на проекта „къща за гости с
Турия“, била построена със собствени средства на бенефициента и с ясната цел –
развитие на туристическа дейност и осъществяване на траен бизнес проект. От
началото на дейността бенефициента внасял редовно и в срок начислените данъци,
осигуровки и такси. Пет години след подписването на договора за подпомагане,
ДФЗ съставил т. нар. Методика за финансова корекция, която обаче била отменен
от ВАС. След това била променена на Правила за определяне размера на
подлежащата на възстановяване БФП, чрез която оспорващият бил наказан със 100%
възстановяване на средствата. Тези правила обаче не били известни на лицето и
ако му били известни, то бенефициента щял да подходи по друг начин.
На последно място се мотивира, че реално дейността на бенефициента
започнала на 31.07.2016г. – датата на първото посещение и първият издаден касов
бон. Инвестицията по договора била извършена до 15.09.2015г., но реално
дейността на къщата започнала на посочената дата от 2016г. В договора нямало
изрично посочена дата за начало на дейността или прием на гости в къщата за
периода 15.09.2015г.-31.06.2016г., като тогава били извършвани дейности по
монтаж и вграждане на техника, ВиК дейности и пр. Следователно, финансовата
2016г. не била пълна, като ДФЗ отчита за не пълна и финансовата 2019г., а пълни
финансови години приемал 2017-2018. В Правилата за финансови корекции на ДФЗ се сочело, че
корекции от 100 % се налагали при времетраене на нарушение продължило повече от
две пълни финансови години.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуалния
си представител, който поддържа оспорването.
Ответникът,
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, редовно призован,
се представлява от адв. Кр. Х., който оспорва жалба и моли съда да я отхвърли.
В приложени по делото писмени бележки подробно мотивира доводи. Сочи, че делото
е с предмет за разликата над 4 876,34 лв., представляваща сбор от стойностите
на придобитите въз основа на финансовия проект и не използвани по
предназначение активи, до общо установения размер с АУПДВ публично задължение от
52 825,45лв.
Пълномощникът твърди,
че по делото безспорно било установено нарушение на БП, което представлявало
неизпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя
/настоящ оспорващ/. Не било спорно, че между двете страни на 06.11.2014г. бил
сключен Договор № 23/312/03036 за отпускане на финансова помощ по Марка 312
„подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от ПРСР за периода
2007-2013 в размер на 52 827,80лв. Оспорващият представил изготвен от него
БП с обща сума на инвестицията от 75 668,29лв., от които отпуснатата БФП
се равнявала на 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяване на проекта.
Нямало спор, че ДФЗ
изпълнило своето финансови задължения, като първоначално пратил авансово, а
впоследствие извършил и окончателно плащане на сума в размер на
26 411,55лв. По проекта била извършена проверка в срок, нормативно и
договорно определен, 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова
помощ, като били констатирани нарушения – неизпълнение на финансовите
показатели на БП и за това бил издаден процесния АУПДВ. Съгласно договора, ДФЗ
имал право да откаже изцяло или частично финансовата помощ, както и да
претендира нейното възстановяване, ако ползвателят не бил изпълнил някое свое
нормативно и/или договорно задължение. Такова задължение било залегнало в
договора, а именно, ползвателят бил длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по договора и съобразно с одобрения проект и Таблица за
одобрените инвестиционни разходи – т.9.1, б.“г“, което включвало и одобрения от
ответника БП. Задължението за спазване на плана било за срок от 5 години от
сключване на договора. Какво било проект
се сочело в §1 от ДР на Наредба № 29, т.19 и се цитира практика на ВАС.
На следващо място се
мотивира, че в конкретния случай планът не бил жизнеспособен, тъй като било
установено, че за всички пълни финансови години /2016-2018/ установеното
изпълнение на БП бил в размер на 9,02% и това не било спорно от жалбоподателя.
От негова страна било бездействие, изразяващо се в неизпълнение на заложените
финансови параметри в БП за три поредни години. Това противоречало на чл.30, §
2, предл. Второ от Регламент /ЕС/ №966/2012г. В настоящия случай се касаело за
нарушение с финансово отражение, което нарушение засягало и целите на мярката,
по която била получена БФП, както и засягало критериите за допустимост на
проекта, което към неговото одобрение показвали неговата жизнеспособност.
На следващо място се
мотивират доводи и за правилно определяне размера на подлежащата за
възстановяване финансова помощ /ФП/. Ответникът съобразил и нормата на чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП и определил една и съща санкция, като тя била в най-големия
размер на подлежаща на възстановяване ФП. На последно място се мотивира и се
цитира практика на ВАС относно приложените Правила за одобряване на размера на
подлежащата на възстановяване БФП, като в заключение се сочи, че след влизането
в сила на тези правила те се явявали действаща нормативна уредба, а това било
преди датата на издаване на процесния АУПДВ. С тези правила не се създавали
нови задължения за бенефициентите. Претендират се и разноски, съобразно
представен списък на същите.
Съдът въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
От „Флорес груп - ЦС“
ЕООД, с. Турия, обл. Стара Загора бил изготвен Бизнес план (л.41-82) за
модернизиране, оборудване и въвеждане на дейности по интегриран туризъм в Къща
за гости в УПИ VIII-537, кв.9 по плана на
с.Турия, общ.Павел баня с обща сума на инвестицията 75 668,29 лева. Съгласно въведението на бизнес плана инвестицията имала за цел доставка на
оборудване и съоръжения за въвеждане в експлоатация на „къща за гости“ в УПИ VIII-537, кв.9 по плана на с. Турия, общ. гр. Павел Баня, обл. Стара Загора и
техническо осигуряване за реализиране на дейности по интегриран туризъм в
района. Било посочено, че към момента на кандидатстване, кандидатът бил наел за
срок от 10 години съществуващ обект „къща за гости“, като строителните работи
били извършени от собственика и имало издаден Акт, обр.15, но за въвеждането на
обекта в експлоатация били нужни допълнителни инвестиции, които били свързани с
коментираните по-горе дейности. В т.2 на плана бил посочен и очакван резултат
след извършване на проекта.
В раздел III- обект, източници за
финансиране и етапи при реализация на проекта, били посочени в табличен вид
съотв. данни относно стойностите на предмета на инвестицията, за която се
кандидатствало, /стр.19 от проекта, таблица 1/. В т.2 от раздела били посочени
етапите за изпълнение на инвестиционния проект /табл. А/. В раздел IV- финансово икономически статус –приходи и разходи, отново в табличен вид
били представени данните за очаквани приходи /стр.24-28 от плана/ и разходи
/стр. 29-33/. В раздел V-Прогноза за нетните
парични потоци на проекта и другите дейности осъществявани от кандидата, в
табличен вид били представени данни /таблицата на стр. 36/, съгласно която
очакваните приходи от продажби за първата година били в размер на 69500,00 лв.,
за втора година – 72 600,00 лв., за трета година - 76 200,00 лв. и пр.
На 06.11.2014г. между
ДФ „Земеделие“ и „Флорес груп - ЦС“ ЕООД, с. Турия, обл. Стара Загора, като
„Ползвател“, бил сключен Договор № 24/312/03036 за отпускане на финансова помощ
по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на
52 827,80 лева (т.2.1 от Договора – л.94-101, дело №100). Според договора,
Фондът предоставял на Ползвателя безвъзмездната финансова помощ, представляваща
70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяване на проект №24/312/03036/31.05.2013г., като Фондът изплащал
помощта по т.1.1 от договора, при условие, че Ползвателят извършил инвестицията,
съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в
договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни
актове (т.1.2). Според т.3.1 от договора Ползвателят се задължава да извърши
инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015г.
След подадена заявка за
плащане по мярка 312 и Договор № 243/203036 от 06.11.2014г., (л.83-92), от ДФЗ било
извършено плащане към Ползвателя на сума в размер общо на 52 825,45 лева,
от които авансово плащане на дата 11.12.2015г. в размер на 26 413,90 лева /
л.458, 2, дело 100/ и окончателно плащане в размер на 26 411,55 лева, като
на общо заявените 52 827,80 лева била наложена редукция на
одобрените за финансиране разходи в размер на 3,36 лева (л.460.461).
Със Заповед
№374021/25.06.2019г. на началник-отдел „Регионален технически инспекторат“ било
разпоредено извършване на проверка на място (л.466-467), констатациите от която
били отразени в Контролен лист, в който било посочено, че: част от активите се
намирали в гр. Казанлък на адреса по местоживеене на кандидата; финансираната
интернет страница не функционирала; част от активите били повредени и не
функционирали; на обекта не била поставена табела; не била налична информация
за цените на нощувките и другите предлагани услуги; след проверка в интернет,
не била налична информация за предлаганите услуги; през период 01.01.2017г. –
30.04.2018г. не бил представен регистър на настанените туристи; не се съхранявали
всички документи, свързани с подпомаганата дейност; не се осъществявала част от
дейностите от бизнес плана (л.468-482). В контролния лист били посочени също и реализираните
приходи от продажби и услуги за периода 01.01.2017г. – 31.05.2019г. Приложено било
обяснение на пълномощник на дружеството във връзка с извършената проверка
(л.483).
Със Заповед
№374430/07.07.2019г. на началник-отдел „Регионален технически инспекторат“ било
разпоредено извършване на допълнителна проверка на място (л.560-561), констатациите
от която били отразени в Контролен лист (л.562-598), в който било посочено, че:
4 бр. велосипеди се намирали на територията на обекта, предмет на инвестицията,
опаковани в оригиналните си опаковки (неизползвани); хидрофора се намирал на
територията на обекта, предмет на инвестицията, но не бил в експлоатация
(неизползван, не бил включен към водопреносната мрежа); от представените
документи било видно, че не бил нает производствен персонал от един човек;
градинският чадър се съхранявал на територията на къщата за гости, но също не
се използвал – опакован, без следи от употреба; към момента на проверката
интернет платформата не била функционираща (неактивна). В контролния лист били
описани също и несъответствията между договорените количества финансови активи
и наличните такива. Посочени също били и приходите от нощувки, обяд и вечери за
периода 01.01.2016г. – 30.06.2019г. /л.591/.
С писмо
изх.№01-2600/6266 от 15.10.2019г. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие
уведомил „Флорес груп - ЦС“ ЕООД за откриване на производство по издаване на
АУПДВ. В писмото било посочено, че производството се откривало във връзка с
констатации, направени при извършване на извънредна проверка на място в периода
27.06.2019г. – 28.06.2019г. и проверка след плащане в периода 11.07.2019г. –
19.07.2019г. по проект №24/312/03036, както и след извършени допълнителни
административни проверки, при които било констатирано неизпълнение на финансовите
задължения от одобрения бизнес план по Договор 24/312/03036/06.11.2014г. (л.639-644).
В писмото били описани констатираните нарушения, като било посочено, че ДФ
„Земеделие“ щяло да пристъпи към издаване на АУПДВ за сума общо в размер на
52 825,45 лева, представляващи 100 % от одобрената субсидия. Изрично било
посочено, че в 14-дневен срок от получаването му, „Флорес груп - ЦС“ ЕООД имало
право да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане. Писмото било връчено на „Флорес груп - ЦС“ ЕООД на
18.10.2019г. (л.645). Срещу констатациите в писмото на 31.10.2019г. било
подадено възражение от „Флорес груп - ЦС“ ЕООД, заведено в ДФЗ с
вх.№01-2600/6266/06.11.2019г. (л.646-648).
С Акт за установяване на публично държавно вземане №
24/312/03036/3/01/04/01 от 09.12.2019г., на основание чл.20а, ал.1 и ал.2, вр.
чл.27, ал.3, ал.4 и ал.7 от ЗПЗП, вр. чл.43, ал.1, т.1, чл.46, ал.1 и ал.2, вр.
чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013г. и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 и чл.166, ал.1 и ал.2
от ДОПК, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, определил на
„Флорес груп - ЦС“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 52 825,45лв. Процесният акт бил връчен чрез изпращането му по
пощата и връчен на 16.12.2019г., а жалбата била подадена чрез органа на
31.12.2019г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното:
С оглед факта, че настоящото производство е второ по ред, след частичната
отмяна от касационната инстанция на предходно постановеното по спора решение от
друг състав на този съд, настоящият съдебен състав приема, че дължи произнасяне
единствено в частта по т.1-2 от процесния АУПДВ.
Конкретиката във фактическата обоснованост на процесния акт се свежда до
следното:
1. При извършената проверка на
място органът установява неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с
договор № 24/312/03036 от 06.11.2014г., бизнес план, което не съответства на
постигането на целите на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.,
определени в Наредба № 29 от 11.08.2008г.
Това е така, тъй като в представения и
одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. В одобрения бизнес
план за всяка една от годините са заложени приходи от нощувки, обяд и вечеря в
размер на 63 500,00 лв. за 2016г., 66 600лв. за 2017г. и 69 700 лв. за 2018г.
За пълната финансова 2016г. са реализирани приходи от нощувки, обяд и вечеря в
размер на 0,00 лв., което представлява 0,00% изпълнение на приходите, заложени
за същия период в одобрения бизнес план. За пълната финансова 2017г. са
констатирани приходи от нощувки в размер на 8 458,75лв., което представлява
12,70% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес
план. За пълната финансова 2018г. са констатирани приходи от нощувки в размер
на 9 578,01 лева, което представлява 13,74% изпълнение на приходите, заложени
за същия период в одобрения бизнес план. Сочи се, че установеното изпълнение на бизнес плана,
изчислено средно аритметично за всички пълни финансови години (2016г., 2017г. и
2018г,), е в размер на 9,02%. За периода 01.01. - 31.06.2019 година при проверката се констатират приходи от
нощувки в размер на 7 266,08 лева, което представлява 20,24% изпълнение спрямо
заложените приходи за период от 6 месеца. Доколкото към датата на извършване на
проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година, този резултат не
е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на
бизнес плана.
Прието е, че
гореизложеното съставлява неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от Договор
№24/312/03036 от 06.11.2014г., тъй като бенефициера не е постигнал икономическата жизнеспособност и
устойчива заетост, заложена в бизнес плана. Посочено е, че съгласно т.30 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 –
2013г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно
аритметично за същия период и това е продължило над две финансови години
(2016г., 2017г. и 2018г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
На второ място в АУПДВ се сочи, че в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план има залегнало
разкриване на 2 (две) работни места, както следва - 1 бр. управленски и 1 бр.
производствен персонал. При направена административна проверка в
регистрите на НАП е установено, че за периода от изплащане на субсидията
11.12.2015г. до 31.12.2018г. (т.е. за 2016г., 2017г. и 2018г.) има налично 1 работно
място, а именно Р.С.Д., която е управител на дружеството. На трудов договор
няма назначено лице като производствен персонал. Посочено е, че в случая е
нарушена нормативната разпоредба на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от
11.08.2008г., според която „Бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2”, като в чл. 2, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. е посочена основна
цел на мярката, а именно: „насърчаване на растежа и създаване на нови работни
места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони”. Съгласно
т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. осигуряването
на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата,
за реализирането на която се предоставя финансова помощ. Прието е, че на
основание т.8.1. от Договор № 24/312/03036, чл.46, ал.1 и ал.2 от № 29 от
11.08.2008г. във връзка с т.18 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП
по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., тъй като
неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като тежестта на
нарушението засяга критерий за допустимост по мярката и времетраенето на
неизпълнението е продължило повече от 2 финансови години, следва да бъде
възстановена финансова помощ в размер на 10 % от изплатената субсидия по
договор.
В
заключение, органът сочи, че съгласно чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПЗСР 2007 - 2013г. „Когато при осъществяване на
контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други
задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече
от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. С оглед на това общият размер на
задължението по АУПДВ е определено на 52 825,45 лева, представляващи 100%
от получената субсидия.
За приложимия ред /ЗПЗП/ и начина на установяване на публичното държавно
вземане, касационната инстанция се е произнесла при първото разглеждане на
делото пред нея, като именно такава е и константната практика на ВАС. Ето защо
не се налага отново преповтаряне на посочените правни доводи.
С оспореният
АУПДВ се установява вземане, произтичащо от
задължение на оспорващия по сключения договор с ответника
за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕФ. Това
вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК. Нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП препраща към реда по ДОПК,
за събиране на държавните вземания от вида на процесното, като приложим е чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание
и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК; ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съобразно чл.27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /нова, в сила от 28.06.2019г./. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП (нова, обн. В ДВ, бр.
51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) Изпълнителният директор на ДФЗ издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на Глава пета, Раздел
III от ЗУСЕСИФ. При посочената нормативна регламентация,
действаща към датата на издаване на процесния
акт, се следва извод, че същият като издаден именно от Изп. Директор на ДФЗ-РА изхожда от материално
компетентен орган. Не е налице основание за обявяване на АУПДВ за нищожен административен
акт, като по делото не се повдига спор, че подписалото го лице изпълнява
функциите на Изпълнителен директор на ДФЗ към момента на постановяване на акта.
Съдът не намира и
основания да приеме извод за допуснати съществени процесуални нарушения на
изискванията за форма, съдържание на акта и на общите и особените процесуални
правила за издаването на акта. Последният е издаден в
писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително сочи в себе си конкретни фактически установявания /фактически основания/, на които се дава правна обосновка.
Оспореният
акт не е издаден при допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила. Налице са писмени
данни, че оспорващият надлежно е уведомен за стартиралото производство по
установяване неизпълнение на сключения от него договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, както и е надлежно запознат с констатациите от
извършената му извънредна проверка на място, защото контролният лист е изпратен
като приложение към съобщението по чл.26, ал.1 от АПК. От страна на засегнатото
лице има подадено възражение, което е възприето от ответника като подадено в
срок, но неоснователно, доколкото след това е издаден и процесния тук АУПДВ.
Настоящият съдебен
състав счита, че процесният АУПДВ е издаден с
съответствие с материалния закон и неговата цел и не
са налице отменителните основания и по см. на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В конкретния случай има проведено особено административно
производство по установяване на релевантните факти, при което, както се сочи
по-горе, няма допуснати съществени нарушения, като в резултата на установените
факти ответникът издава процесния АУПДВ, с
който констатира неизпълнение
на договорно
и нормативно определени задължения, в резултат на което постановява възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ. В случаите по ал.46, ал.1 от наредбата, РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя, като следва да се отчита вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение
по даден проект зависи от неговите последици от дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. В този смисъл е разписанато
в чл. 46, ал.1 от Наредба
№29, съгласно която, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта.
Пред съда спорът се отнася до това доказват ли се
претендираните от органа нарушения на договора и приложимия норматив, т.е.
налице ли е стриктно изпълнение от бенифициента на помощта на изискванията на
националното и европейското законодателство и на сключения договор за отпускане
на БФП по мярка 311 от ПСРС 2007-2013, с
оглед насърчаване на предприемачеството и създаване на благоприятна
икономическа среда, както и дали има щета за бюджета на ЕС. От фактическа
страна ответникът претендира наличие на неизпълнения на сключения договор, явяващи се и
нормативно установени задължения.
От извършената документна проверка на предоставени
счетоводни и други писмени данни на бенефициента и от извършените две проверки
на място през 2019г., ответникът констатира неизпълнения на заложените финансови
показатели в одобрения проект за три пълни финансови години, въз основа на
които показатели проектът е приет за допустим за финансиране. Конкретните
неизпълнения на заложените финансови параметри на одобрения проект се изразяват
в това, че за
цялата финансова 2016г. реализираните приходи от нощувки, обяд и вечеря са в
размер на 0,00 лв., което представлява 0,00% изпълнение на приходите, заложени
за същия период в одобрения бизнес план; за пълната финансова 2017г.
констатирани приходи от нощувки в размер на 8 458,75 лв., което представлява
12,70% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес
план; за пълната финансова 2018г. констатирани приходи от нощувки в размер на 9
578,01 лева, което представлява 13,74% изпълнение на приходите, заложени за
същия период в одобрения бизнес план. Установеното изпълнение на бизнес плана,
изчислено средно аритметично за всички пълни финансови години (2016г., 2017г. и
2018г.), е в размер на 9,02%. От направената
административна проверка в регистрите на НАП се установява и също, че за
периода 2016г. – 2018г. има налично едно работно място при залегнало в бизнес
плана разкриване на две работни места. Тези данни, касаещи неизпълнението
на финансовите показатели на бизнес плана и неизпълнението на заложените
параметри за устойчивата заетост също от бизнес плана, не се оспорват от
жалбоподателя, нито се опровергават от него.
Тези факти ответникът определя като
неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор и наличие на осн. по чл.46
от наредба №29/2008г. Според сключения договор /т.4.4, б.“б“/ фондът има право
да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ, както и да
претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или част от изплатената
финнасова помощ, когато Ползвателят не изпълни някое от задълженията си по този
договор и по Наредбата. За това нарушение ответникът определя санкция в размер
на 100% от изплатената помощ, която е в размер на 52 825,45лв., тъй като
констатираното неизпълнение за три пълни финансови години е под 20% и съгласно
т.30, предл. първо от Приложение към раздел I от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановаване БФП при установени нарушения по чл.37, ал.6 и
ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години е под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения БПл.,
изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече
финансови години е именно в размер на 100% от предоставената БФП.
Неизпълнението на такива
нормативни
и договорни задължения по арг. на 46, ал.1 от
наредбата, се явяват
основания,
които водят до възникване на публично държавно вземане по см. на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст
публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство,
Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното
законодателство и в правото на Европейски съюз. Съгласно чл. 27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради неспазване на критерии
за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на
помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Същественото за спора е, че така визираните в
акта обстоятелства по неизпълнение на заложените финансови показатели в
одобрения конкретен проект и БП, неразделна част от сключения договор, не се
опровергават пред съда. Съдебният състав намира за неоснователни доводите на
оспорващия, че същият не може да бъде отговорен за неизпълнение на заложени в
БП финансови показатели, тъй като приходите от дадена дейност /извън предмета,
за който е отпусната БФП/ не можело да бъдат индикатори за изпълнение, предвид тяхната
променливост във времето, както и че бъдещите приходи не следвало да подлежат
на оценка, тъй като намат измерими параметри. По арг. на §1, т.19 от ДР на
Наредба №30/2008 г., който гласи, че "Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР“, се следва извода, че бизнес планът е неразделна част
от одобрения проект за финансиране. В подкрепа на това е и приложения по делото
договор от 06.11.2014 г., /т.9.т.1,б.Г/, като именно в чл.4.18 от него се установява и, че ползвателят на помощта е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект, вкл. и Таблица за одобрите инвестиционни приходи/разходи. Именно данните от
одобрения БПл. сочат на поети ангажименти за поддържане на конкретни по размер
приходи от заложените дейности в проекта и това за срока, определен в договора
/т.4.18/. Видно от таблиците по раздел IV на одобрения БП, т.1.1 Приходи от дейността
/табл.2/, с него се предвиждат три
самостоятелно дадени дейности, от които ще се генерират приходите – от нощувки,
от обяд и от вечеря, а безспорно установеното пред органа и пред съда е, че
през проверяваните три последователни финансови години, приходи за финансовата
2016г. изобщо не са генерирани, а за 2017г. и 2018г. са генерирани приходи
единствено от дейността нощувки. Именно по тези причини и в резултат на това се
установява и конкретното изпълнение на заложената приходна /финансова/ част на БПл.,
като сочените от органа съотв. процент на изпълнение не се опровергават пред
съда.
Постигането на заложените финансови
показатели на одобрения проект са част от самата инвестиция, както и неразделна
част от административния договор, който оспорващият сключва с ДФЗ. Съгласно сключения административен
договор между двете спорещи страни /т.4.4, б.Б/, фондът има право да отказва плащане на цялата или на част от финансовата
помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от
изплатената помощ, когато ползвателят не изпълнява някое от задълженията
си по договора или по Наредбата. В същия смисъл е и нормата на чл.46, ал.1 от наредба
№29/2008г., като според ал.2 на чл.46, в случаите по ал. 1
РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. Отделно е налице и договорката по т.8.1, според която „ако Ползвателят не
изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато
й да е част от БФП…Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, при спазване изискванията на чл.46 и чл.47 от Наредба
№29/2008г.“.
Нормативно законодателят установява, че преценката на едно подадено заявление за
подпомагане следва да се извършва не само
съгласно целите, дейностите и изискванията посочени в съотв. наредба /тук № 29/2008г./, а и въз основа на предложената от кандидата дейност
за подпомагане. В самия административен договор, сключен между фонда и търговеца, в т.9.1
"г" изрично
се установява, че одобрен проект е
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от
фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29/2008 г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. Фактът, че е напълно извършена дейността по обзавеждане
на съществуващия обект
– жилищна сграда, с предназначение за къща за отдих, т.е. инвестицията в тесния
смисъл на договореното, за реализирането
на която се отпуска помощта, не е спорен, НО от друга страна със
сключения
договора търговецът поема и задълженията да използва актива за
постигане на целите по мярката, като освен заявлението за подпомагане, част от
изискуемите документи е и предложеният бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост и да води до реализиране
на целите по мярка 312
/чл.2 от наредбата/
за определения в него срок.
С процесния АУПДВ ответникът приема, че
сочените факти от обективната действителност обосновават наличието на правните
основания по чл.46, ал.1 и ал.2, вр. с чл.16, ал.2 от Наредба №29/2008г. Както
вече се сочи по-горе, с разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. се предвижда, че „В случай, че
ползвателя на помощта не изпълни свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени
суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта“, а според ал. 2 на чл.46 в случаите по ал.1 РА определя размера
на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта,
като се вземе предвидвид, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от
неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
За съда няма спор, че БПл. е част от документите
въз основа, на които ДФЗ
извършва преценка за отпускане на помощта за подпомагане. За да бъде
одобрено финансиране за конкретен проект, следва планът да обосновава икономическа жизнеспособност съобразно заложените в него
параметри, вкл. и тези, свързвани с генериране на приходи от подпомаганата дейност. В приложения от оспорващия при кандидатстването бизнес план, одобрен от ответника, се заявяват очаквани годишни приходи от различни дейност по години, които обаче търговецът в
последствие не изпълнява изцяло или в пълнота и
съобразно този БП. Това несъмнено налага извод за неизпълнение на конкретните заложени /и договорно поети/ ангажименти за изпълнение на предвидената при кандидатстването инвестиция, като съвкупност
от реконструкция и обзавеждане на къща за гости и предоставяне на дейностите-
нощувка, обяд и вечеря. Съобразно трайно установената практика на ВАС /вж. решения по адм.д
№ 13050/2018 год., адм.д. № 14648/2018 год. на ВАС, адм.д. № 139/2019 год. на
ВАС и др./, изготвянето на бизнес
плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията се явява
основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. „жизнеспособността
на проекта“ е критерий за неговата
допустимост.
Съгласно §1, т.6 от ДР на наредба №29/2008г. "Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Несъмнено в случая се установава да са налице и двете визирани нарушения на сключения договор /вкл. и БП, като неразделна
часто от него/, а именно не постигане на заложени в плана финансови показатели
на приходната му част и това е за период от три последователни години, като
изпълнението е много под 20%, както и несъздаването на предвидено второ работно
място. Търговецът не дължи само да използва отпуснатите
му средства за
реализиране на инвестициията, описана в договора /извършване на конкренти
СМР за реконструкция на съществуващата стара къща в такава за отдих и
обзавеждането й/,
но носи
и задължението, съгласно чл. 2 от Наредба № 29 чрез тази инвестиция да постига сочените там цели и това за целия срок на
договора. Недостигането на
заложените в бизнес плана финансови показатели несъмнено оказват влеяние върху
жизнеспособността на инвестицията и постигането на преследваните цели. По
преписката не се установяват обстоятелства, които да изключват отговорността на
оспорващия от неизпълнението на поетите чрез договора задължения относно
конкретния проект /напр. „форсмажорни“/. Наличието на такива
обстоятелства може да бъдат заявявани от жалбоподателя по установения ред пред Фонда, като
това съответно ще се явява основание за преразглеждане на заложените в бизнес плана
приходи за процесните години.
Горе посоченото обосновава извод, че се
доказват така визираните от ответника в неговия акт допуснати чрез действия и
бездействия нарушения на разпоредби от Наредба № 29/2008г. и от сключения между
спорещите страни административен договор за отпускане на БФП по мярка 312, тъй
като е налице неизпълнение на заложени в БП финансови показатели, които пък от
своя страна водят и до непостигане на заложените в цитираната наредба цели
/чл.2/.
Изцяло неоснователно е възражението на
оспорващия, че не са налице пълни три финансови години, тъй като той е
стартирал реално дейността едва от 31.07.2016г., датата на пълвото посещение.
На първо място ирелевантно е кога е регистрирано първото посещение в къщата за
гости, а на второ място, видно и от одобрения БПл. първа финансова година, след
изтичане срока на изпълнение на инвестицията, за която се отпуска БФП е цялата
2016г., като и именно за цялата тази година отново съобразно одобрения БПл. се
предвиждат и съотв. финансови показатели /приходи/ от трите посочени дейности.
Съдът дължи преценка и относно правилността
на определения размер на наложената санкция, който тук е 100 %, т.е.
изплатената БФП следва да бъде върната изцяло, ведно със законна лихва. В
конкретния случай санкцията е наложена на осн. Правила за определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. Самите Правила са приети със Заповед №
03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на Изпълнителния Директор на ДФ
"Земеделие" и са в законна сила, считано
от 30.08.2019 г. Съгласно Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. №
14154/2019 г. на ВАС (приключило с Решение № 15545/15.12.2020 г., по адм. дело № 8071/2020 г. на 5-членен състав на ВАС, с което касационната
жалба против
първоинстанционното решение е отхвърлена като неоснователна), правилата определят само размера
на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения са
уредени преди това в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР
2007-2013 г., както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ. Така съставът на Върховен административен съд извежда извода, че Правилата се
явяват материално-правна предпоставка за определяне размера на подлежащата на
възстановяване сума. Те
нямат обратно действие и
не преуреждат развили се вече правоотношения, тъй като са приети през 2019 г.,
след прогласяване за нищожна по съдебен ред на Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013. Макар и Правилата да не са в сила при
сключването на процесния
договор за отпускане на безвъзмездна помощ,
касаещ програмен период 2007-2013 г., следва да се отбележи, че те са изготвени в
съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение
на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по
отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Регламент 65/2011 се прилага за
заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни
периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода,
че Регламент №65/2011 урежда секторните
правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени преди
01.01.2015 г. и е материално-правната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР
2007-2013 г. Регламентът е в сила към момента на предоставяне на финансовата
помощ по ПРСР 2007-2013 г. /договорът е сключен на 06.11.2014г./, а това означава, че
правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта възникват при неговото действие и продължават към датата
на приемане на Правилата.
При определяне на конкретния размер на
санкцията, ответникът се позовава на т.30, предложение първо от Приложение I „Общи положения“ на
визираните правила. Коректно приложима е втората хипотеза на т.30, но доколкото
има и словом изписване на същата, Съдът не намира да е налице допуснато
съществено процесуално нарушение в този смисъл. Съгласно предвиденото там – когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финнасови години са под 20% от предвидените приходи
съгласно одобрения БПл., изчислени средноаритметично за същия период …тежестта
на нарушението се определя като голяма, тъй като засяга условията при които
проектът е одобрен за финансиране и подкопава постигане на целите на
предоставеното подпомагане, като това е така, ако ползвателят не представя
доказателства за отстраняването му в разумен срок и приемлив за РА начин, респ.
неизпълнението е продължило дълго. В този случай Правилата определят, че това
нарушение като степен е такова, засягащо подпомаганата дейност, същото е с
продължителност над една година /повече от две пълни финнасови години/, поради
което следващия се размер на санкцията е 100%. Не се спори, че на оспорващия,
като ползвател по договора са изплатени средства за подпомагане в размер на 52 825,45лв.,
поради което и предвид това, че именно такава сума се постановява да бъде
възстановена от Ползвателя, то процесният АУПДВ се явява законосъобразен, вкл.
и за сумата над 4876,34лв. Законосъобразно е и постановеното, че се дължи законна лихва,
начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
В допълнение на изложеното, Съдът намира, че
следва да посочи и следното: прилагайки Правилата и към конкретния случай, органът не нарушава принципа на предвидимост. Това е така,
защото жалбоподателят има пределна яснота какво следва да е дължимото му поведение и
това е така още при подписване на
договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия
договор, изчерпателно се уреждат задълженията на ползвателя на помощта, както и ясно се установява отговорността му при неизпълнението на тези задължения. Както се сочи по-горе, в случая Правилата определят само размера на санкцията
относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.
По изложените съображения Съдът приема, че жаленото АУПДВ, в частта му над 4876,34 лв. е изцяло в съответствие с
приложения закон, поради доказани по несъмнен начин
извършени неспазвания на изисквания на Наредба №29/2008 г. и на задълженията на ползвателя на помощта, поети с договора за предоставяне на финансова
помощ.
Ето защо не са налице и отменителни основания по см. на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК, тъй като актът е издаден
и в съответствие с целта на
закона.
При този изход на спора
и във връзка с направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК /л.8/, ведно с доказателства за тяхното реално
заплащане, както и липсата на
възражение за прекомерността им, следва в полза на ДФ “Земеделие“ да бъдат присъдени разноски в общия размер на 7996,72лв., от които
7613,13 лв. с ДДС, представляващи договореното и заплатено възнаграждение за
адвокат за процесуално представителство по а.д. № 100/2020г. по описа на Адм.
Съд Стара Загора, по а.д. №8311/2020г. по описа на ВАС и по настоящото а.д. №
764/2020г., както и сумата от 389,59лв.,представляваща заплатената ДТ за
касацинно жалба.
Съдът, на осн. чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
„Флорес груп - ЦС“ ЕООД, с.Турия, обл.Стара Загора с ЕИК
********* против Акт за установяване на публично държавно вземане №24/312/03036/3/01/04/01,
издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.София, в частта му над 4 876,34 лева, ДО пълно
установената с Акт за установяване на публично държавно вземане
№24/312/03036/3/01/04/01 сума
подлежаща на възстановяване от 52 825,45
лева.
ОСЪЖДА „Флорес
груп - ЦС“ ЕООД с.Турия, обл.Стара Загора, ЕИК:********* да
заплати на Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София, сумата от 7 996,72лв., от които 7613,13 лв. с
ДДС, представляващи договореното и заплатено възнаграждение за адвокат за
процесуално представителство по а.д. № 100/2020г. по описа на Адм. съд Стара
Загора, по а.д. №8311/2020г. по описа на ВАС и по а.д. № 764/2020г., както и
сумата от 389,59лв., представляваща заплатената ДТ за касацинно жалба.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: