№…………………………….…….../21.08.2020 г.
гр.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Галина Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 937 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата
си молба Р.И.Д. *** й дължи, както следва: сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие
на спъване и падане на 19.10.2017 г. при преминаване по тротоара на у. „***** в
гр. **** в посока ул. **** в близост до ОД на МВР - ****, поради разместена,
повдигната, неравна и необезопасена тротоарна плочка, при което ищецът получава
многофрагментна фрактура на лявото колянно капаче, болки в лявата ръка, кръста
и главата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.10.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата и сумата от 11 163.88 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
направени разходи за лечение, медикаменти, консумативи, помощни средства и
възстановяване, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
иска в съда – 15.05.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът
община , редовно уведомена за инициираното производство, депозира отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с която оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва се наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД досежно
ангажиране отговорността на ответника, механизма на инцидента, както и
съществуването на причинно следствена връзка между него и понесените от ищеца
вреди и техния размер. В евентуалност се
прави възражение за съпричиняване от страна на Д., изразяващо се в невнимание
от негова страна при извършване на пешеходната дейност. Претендират се
направените по делото разноски. Прави се
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
21.10.2017 Р.И.Д. постъпва в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, отделение по Ортопедия за
оперативно лечение на многофрагментна фрактура на на ляво колянно капаче с
окончателна диагноза: счупване на патела. Същият е изписан на 22.10.2017 г., видно от
Епикриза № 3225 на МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД /лист 8/. Представена е медицинска
документация във връзка с претърпения от ищеца инцидент /листи 11-14, 18-28,
37, 38, 82-87/.
Ищецът
е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 23.10.2017 г. до 01.12.2017
г., поради счупване на патела, видно от болнични листи с №№
Е20178459491/23.10.2017 г. и Е20176037336/06.11.2017 г. /листи 9 и 10/.
Представени
са счетоводни документи /листи 15-17, 29-36, 39-44/ във връзка с извършени от
ищеца разходи за лечение и възстановяване след инцидента от 19.10.2017 г. и за
закупуване на медикаменти, консумативи и помощни средства.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 71– 73/,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че тротоарът в зоната на инцидента е в крайно незадоволително
състояние. Настилката е от стари тротоарни плочки, голяма част от които са
начупени, друга част от тях са наредени непрофесионално ( забелязват се фуги с
различна дебелина, между някои от съседните плочки има денивелация по-голяма от
1-2см., нарушени са редовете, както и надлъжния и напречни наклони) има и
такива, особено около засадената дървесна растителност и на премахнатата
такава, които са направо безразборно подредени, без преди това да е подравнена
земната основа и да е положена поне минимална пясъчна подложка и без да са
свързани помежду си с циментов разтвор. Последните са най-опасни, понеже при
неволно стъпване в единия им край, стават подвижни, разместват се и създават
предпоставки за инциденти. Процесната тротоарна настилка не е подменяна.
Съдейки по вида на тротоарните плочки цялостен ремонт на тротоара не е правен
най-малко от 20-30 години. Няма промяна в състоянието на тротоарната настилка
около мястото на инцидента от фиксирания момент - 19.10.2017г. и момента на
огледа - 28.07.2020г. Към 19.10.2017г.
тя е била в същото незадоволително състояние така, както е описана.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СМЕ /листи 71– 73/,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че от представената по делото медицинска документация,
проведения клиничен преглед е видно, че на 19.10.2017 г. Р.И.Д. е получил
многофрагментно счупване на лявото колянно капаче. Описаното травматично
увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, отговаря да бъде
получено при падане и удар на левия долен крайник в подлежащата настилка. Счупването
на лявото колянно капаче обуславя трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца, при благоприятно протичане
на оздравителния процес. Към настоящия момент е налице оперативен белег в
областта на лявата колянна става. Походка - леко накуцваща. Имайки предвид
изминалия значителен период от време накуцващата походка ще остане завинаги,
без същата да обуславя в момента затруднение в основната функция на крайника, а
именно стоене прав и предвижване в пространството без помощни средства. При
такива травматични увреждания са налице затруднения във функцията на крайника,
без същите да водят до нарушаване или затруднение на функции на други органи. От
представените ксерокопия на закупени лекарствени средства, с изключение на
Ериус, Ксезал и Дексаметазон, всички останали са във връзка с получените
травматични увреждания. Имайки предвид тежката многофрагментна фрактура на
лявото колянно капаче, като усложнение може да се подозира скъсване на
медицинското изделие /тел/, което да наложи повторна оперативна интервенция. Травматични
увреждания от гореописания вид водят до трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца, при условие, че не
настъпят усложнения. Извършените манипулации и процедури в гр .Павел баня са
във връзка с получените травматични увреждания, обичайно се изписват от
лекуващия лекар и имат доказан медицински ефект.
По
искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите Г.Н.Д.
/сестра на жената, с която ищецът живее на съпружески начала/ и Т.Н.Н./живее на
съпружески начала с ищеца/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и
не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има
обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената
работа.
Причинната
връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да
се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
В конкретния случай не се спори между страните, че тротоарът на у. „***** в гр. ***** в посока ул. ***** в близост до ОД на МВР – ****, където се е осъществил инцидентът с Р.Д.
*** е собственик на общинските пътища, намиращи се на нейна територия /чл. 2, ал. 1,
т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 8, ал. 3
от Закона за пътищата/, изхождайки от дадените дефиниции на
понятието "път" в разпоредбите на § 6, т. 1 от
ДР на Закона за движението по пътищата /всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци/, § 1, т. 1 от
ДР на ЗП /ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания/ и § 1, т. 2 от
ДР на Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътища /отворен
за обществено ползване път и улиците в населените места/.
Съдът приема за
безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на гр. , по смисъла
на § 6, т. 6 от
ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на цитираната Наредба №
1/2001 г. стопанин на пътя е собственикът или администрацията,
която го управлява, който за общинския път е кметът на съответната община /чл. 19, ал.
1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община , а управлението включва
както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и
ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.
Безспорно от събраните
по делото доказателства /медицинска документация, СМЕ и показанията на
свидетелите Иванова и Неделчева/, които са безпротиворечиви и изцяло
кореспондиращи си, се установява, че на 19.10.2017 г. при движение по тротоара на
у. „“ в гр. в посока ул. в близост до ОД
на МВР –
***, Р.И.Д. се спъва в разместена,
повдигната, неравна и необезопасена тротоарна плочка, при което пада на земята и получава многофрагментна
фрактура на на ляво колянно капаче с
окончателна диагноза: счупване на патела, болки
в лявата ръка и
кръста.
От
заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено, се установява, че тротоарът в зоната на инцидента е в крайно
незадоволително състояние. Настилката е от стари тротоарни плочки, голяма част
от които са начупени, друга част от тях са наредени непрофесионално /забелязват
се фуги с различна дебелина, между някои от съседните плочки има денивелация
по-голяма от 1-2см., нарушени са редовете, както и надлъжния и напречни
наклони/, има и такива, особено около засадената дървесна растителност и на
премахнатата такава, които са направо безразборно подредени, без преди това да
е подравнена земната основа и да е положена поне минимална пясъчна подложка и
без да са свързани помежду си с циментов разтвор. Последните са най-опасни,
понеже при неволно стъпване в единия им край, стават подвижни, разместват се и
създават предпоставки за инциденти. Процесната тротоарна настилка не е
подменяна. Съдейки по вида на тротоарните плочки цялостен ремонт на тротоара не
е правен най-малко от 20-30 години. Няма промяна в състоянието на тротоарната
настилка около мястото на инцидента от фиксирания момент - 19.10.2017г. и
момента на огледа - 28.07.2020 г. Към
19.10.2017г. тя е била в същото незадоволително състояние така, както е описана.
На база на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че община **** чрез съответните си
длъжностни лица, на които са били възложени дейностите по поддръжка и ремонт на
тротоарната настилка, не е осъществила необходимата организация и контрол за
правилното и безопасно използване на тротоара
на у. *****
в гр. *****в
посока ул. *****, който е в изключително
лошо състояние по отношение на покриващите го плочки, което е довело до
инцидента с ищеца. Още повече, че това състояние на тротоара е от години, без
да е бил извършван ремонт, като е налице бездействие на лицата, на които
общината е възложила функциите по контрол за поддържането на общинските пътища,
което бездействие е противоправно.
Съдът приема за доказана и пряката
причинна връзка между противоправното виновно поведение на длъжностни лица на
ответника и нанесените на Д. имуществени и неимуществени вреди, като механизмът
на увреждането е този, описан в исковата молба, установен от показанията на
свидетелите **** и Н.и подкрепен от приетите заключения на двете експертизи,
което е основание за ангажиране на отговорността на община по чл. 49 от ЗЗД.
При определяне размера
на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява
нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по
справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а
именно, че претърпените
от деликта морални вреди трябва да са
съразмерни с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и
най-близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не следва да е източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че
вредата за ищецът се изразява в многофрагментна фрактура
на на ляво колянно капаче с окончателна диагноза: счупване на патела, болки в лявата ръка и кръста. От допуснатата и приета по делото СМЕ, неоспорена от
страните, се установява, че счупването
на лявото колянно капаче обуславя трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца, при благоприятно протичане
на оздравителния процес. Към настоящия момент е налице оперативен белег в
областта на лявата колянна става. Походка - леко накуцваща. Имайки предвид
изминалия значителен период от време накуцващата походка ще остане завинаги,
без същата да обуславя в момента затруднение в основната функция на крайника, а
именно стоене прав и предвижване в пространството без помощни средства. При
такива травматични увреждания са налице затруднения във функцията на крайника,
без същите да водят до нарушаване или затруднение на функции на други органи. Имайки
предвид тежката многофрагментна фрактура на лявото колянно капаче, като
усложнение може да се подозира скъсване на медицинското изделие /тел/, което да
наложи повторна оперативна интервенция, което означава, че за ищеца са
настъпили усложнения в оздравителния процес, което е удължило периода на
възстановявяне.
От събраните гласни доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечащи на събрания доказателствен материал
по делото, е видно, че възстановителният процес при Д. е продължил около година
и половина, не е могъл да се обслужва сам, налагало се е да разчита изцяло на
трети лица дори за извършване на физиологичните си нужди и поддържане на лична
хигиена, бил е обездвижен. В следствие на травмата ищецът не е могъл да
извършва обичайните действия от ежедневието си – да спортува, да ходи на работа,
да шофира. По време на инцидента ищецът е на 52 г., което увеличава периода на
оздравителния процес. Не без значение е и
настъпилата поради телесното увреждане промяна в обичайния за ищеца начин на живот, същият преживява
остър стрес, а впоследствие му е трудно да се адаптира към обездвижването, зависимостта му от други хора в
ежедневието му и недобрите прогнози за оздравяването на крака му, което се
проявява в изблик на емоции – плач, безсъние,
като и към настоящия момент пострадалият продължава да изпитва страхове, свързани с по-продължителни двигателни
натоварвания или с ново нараняване на крайника. Установено е, че Д. продължава да
накуцва и към настоящия момент, което накуцване няма да изчезне до края на
живота му. Въпреки изминалите почти три години от инцидента и предприетото
адекватно и навременно лечение, ищецът продължава да изпитва затруднения във
функциите на левия крак. Т.е. при същия няма да настъпи пълно възстановяване на
крайника. От проведеното изследване с ЯМР на 10.07.2018 г. /лист 37/ и
показанията на свидетелите се установи, че в следствие на инцидента от
19.10.2017 г. ищецът получава и травми на лявата ръка и кръстта, които също не
са отшумяли към настоящия момент и продължава тяхното лечение.
Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятно
отражение върху здравето на ищеца, обществено-икономическата обстановка в страната, стандарта на живот,
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта, настоящият състав на съда да приеме, че общият
справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза
на сумата от 30 000
лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето
на пострадалата и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост
към датата на настъпване на увреждането.
Горното обуславя
извод за основателност на предявения иск касателно неимуществените вреди на
ищеца от инцидента.
Съобразно направеното
искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, сумата на обезщетението следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта –
19.10.2017 г., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до окончателното й изплащане.
По отношение на
имуществените вреди: Предвид установения по делото механизъм на увреждането на
ищеца, основанията за ангажиране на безвиновната отговорност на община ***
и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на служители на
ответника и претърпените от Д. имуществени вреди, на доказване подлежи размера
на последните. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СМЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че от представените рецепти и касови бонове на закупени
лекарствени средства, с изключение на Ериус, Ксезал и Дексаметазон, всички
останали са във връзка с получените травматични увреждания. От събраните
писмени доказателства /медицинска документация/ и разпита на свидетелите Д. и Н.е
видно, че Д. е направил разходи за провеждане на две операции на счупения
пател, за помощни средства за придвижване и хигиенни нужди, докато е
обездвижен, за изследвания /ЯМР/, за множество медикаменти във връзка с операциите
и възстановяване на крайника и травмите на ръката и кръстта, за провеждане на
рехабилитация в гр*** и в гр. ****. Още повече, че според вещото лице по СМЕ извършените
манипулации и процедури в гр **** са във връзка с получените травматични увреждания,
обичайно се изписват от лекуващия лекар и имат доказан медицински ефект. Не се
установи обаче връзка между закупения от ищеца балсам за устни Нивеа /лист 31/
и инцидента от 19.10.2017 г. Т.е. претенцията за неимуществени вреди за сумата
от 14.77 лева, представляваща закупени лекарства Ериус – 9.56 лева и Дексаметазон
– 0.81 лева и балсам за устни Нивеа – 4.40 лева се явява
неоснователна.
От събраните по делото свидетелски показания се
установи, че Д. е провеждал рехабилитация за възстановявяне на увредения
крайник, но не се доказа безспорно честотата на провежданите процедури, нито
размера на направените във връзка с тях разходи. Според св. Д. ищецът е ходил
три пъти седмично на рехабилитация, а според св. Н.ежедневно в продължение на
две години. Не са ангажирани доказателства за размера на сумата, която е
заплащана при всяко една процедура, поради което претендираната сума от 3690
лева не следва да бъде присъдена. От същите показания безпротиворечиво се
установява, че непосредствено след инцидента на 19.10.2017 г. на Д. му се
налага да ползва услугите на частна линейка, за да бъде транспортиран до
болницата, но не са представени по делото доказателства за размера на
направените разходи в тази насока, поради което претендираната сума от 50 лева
не следва да бъде присъдена.
Горното обуславя
извод за частична основателност на предявения иск касателно имуществените вреди
на ищеца от инцидента в размер на 7409.11 лева, като за разликата до пълния
размер на претенцията от 11 163.88 лева същата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съобразно направеното
искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, сумата на обезщетението следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска в съда – 15.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
С
отговора на исковата молба ответникът надлежно и в срок е направил възражение
за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо
се в невнимание от негова страна при извършване на пешеходната дейност. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. В случая не може да се приеме, че е налице
съпричиняване на увреждането, тъй като не са ангажирани доказателства увреждането
да се дължи на някакво конкретно противоправно поведение на Д., а на неизправност
на тротоарната настилка. Предвид гореизложеното възражението на община за съпричиняване на вредоносния резултат
е неоснователно.
С оглед изхода на спора
ищецът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане
на направените по делото разноски, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 3265.70 лева, представляваща заплатени от него
държавна такса – 1646.56 лева, депозит за СМЕ – 200 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 1746.92 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК
/лист 88/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на ответника
с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. е в размер на 1764.92 лева, като делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност предвид , че е проведено само едно съдебно
заседание по делото, без събраните СЕ да бъдат оспорени от насрещната страна.
Ответникът е формулирал искане за присъждане на разноски,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, сумата в размер на 27.37 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение – 300 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Община не е представила списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес:
гр. *****, представлявана от Кмета *** да заплати на Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
както следва:
сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
в следствие на спъване и падане на 19.10.2017 г. при преминаване по тротоара на
у. ****
в гр. *****
в посока ул. ****
в близост до ОД на МВР - *****, поради разместена, повдигната, неравна и
необезопасена тротоарна плочка, при което ищецът получава многофрагментна
фрактура на лявото колянно капаче, болки в лявата ръка и кръста, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.10.2017
г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и
сумата от 7409.11 /седем хиляди четиристотин и девет лева
и единадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за лечение, медикаменти,
консумативи, помощни средства и възстановяване в следствие на инцидент от
19.10.2017 г., при който Д. при преминаване по тротоара на у. „“ в гр. в посока ул. в близост до ОД на МВР - , поради
разместена, повдигната, неравна и необезопасена тротоарна плочка, се спъва и пада,
като получава многофрагментна фрактура на лявото колянно капаче, болки в лявата
ръка и кръста, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на иска в съда – 15.05.2020 г. до окончателното заплащане на
сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за присъждане на
имуществени вреди за разликата над сумата от 7409.11 /седем хиляди четиристотин и девет лева и единадесет ст./ лева
до пълния размер на претенцията от 11 163.88
/единадесет хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и осем ст./ лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА , с
адрес: гр. , бул. „представлявана от Кмета да заплати на Р.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 3265.70 /три хиляди двеста
шестдесет и пет лева и седемдесет ст./ лева, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОБЩИНА , с адрес: гр. , бул. „представлявана от Кмета сумата от 27.37 /двадесет и седем лева и тридесет и седем ст./ лева, на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: