Решение по дело №430/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.04.2025г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на първи април две хиляди и дванадесет и пета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 430 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

            искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

            Ищецът – Г.А.Г., твърди че на 03.05.2017г., около 19,³⁰ч., на РП-1-1, в района на км. 82 +000, настъпило ПТП между МПС марка „ДАФ“, модел 4X2EXFORGE105, рег. № 365332 (Република Турция), управлявано от S.C.(С.Ч.) и МПС марка „Мерцедес“, модел „0350“, peг. № М ****АР, управлявано от К.И.Р.. Ищецът пострадал вследствие на инцидента.

ПТП настъпило при следния механизъм: МПС, марка „ДАФ“ се движело с несъобразена с пътните условия и със състоянието на пътя скорост (по надлъжен и напречен наклон на пътното платно). Водачът загубил контрол над управлението на състава от ППС (седлови влекач - прикачено към него полуремарке), като задната част на полуремаркето навлязло частично в лентата за насрещно движение и реализирало ПТП с насрещно движещото се МПС марка „Мерцедес“.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 301 р-8631/11.05.2017г., по описа на ОД на МВР - Монтана. По отношение на виновния водач било взето отношение (АУАН № 247367/03.05.2017г., по описа на МВР – Монтана).

Впоследствие било образувано НОХД № 163/2017г., по описа на ОС Сливен.

Непосредствено след пътното произшествие, пострадалият изпаднал в безсъзнание. Бил хоспитализиран за периода от 03.05.2017г. до 09.05.2017г. При извършените прегледи било установено наличието на стъкла и чужди предмети в раните. Диагнозата била: „Фрактура клавикуле декстри комминута. В.Л.К. капитис. Екскорационес брахии ет регио делтоидеа декстри. В.Л.К. манус синистри, т.е.:

- счупване на ключицата вдясно;

- разкьсно-кантузни рани по главата;

- разкъсно-контузни рани на дясно рамо; и

- разкъсно-контузна рана на лявата длан,

Впоследствие бил установен шийнобрахиален синдром, а след поредна хоспиталазиция: ограничен обем на движенията в областта на раменната става.

Ищецът търпял силни болки и неприятни изживявания. Оздравителният процес се отразил и на психиката му.

Ответникът - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, образувал образува щета № 05-17-00-207-TR и била изплатено сумата от 20 000 лева, която била недостатъчна.

Според ищеца, адекватната сума била 50 000 лева.

С оглед посоченото, моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 000 лева - частично 30 000 лева (искът е увеличен на 30 000 лева в о.с.з. от 20.12.2017г.), обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане;

Претендират и разноски.

Ответникът – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), оспорва иска (не е депозиран отговор, едва в о.с.з. от 20.12.2017г. е оспорен само размерът на претенцията).

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

            По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 301 р-8631/11.05.2017г., по описа на ОД на МВР - Монтана, в който е посочено, че ищецът е пострадал в ситуацията, описана в исковата молба (л. 8 от делото на СРС). Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10г., І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

            Предвид изложеното, липсата на отговор и тъй като документът не е оспорен, Протоколите за оглед (л. 42-5 и л. 64-7 от делото на СРС) не са необходими, доколкото фактическият състав на инцидента е установен; същото се отнася и до фотоснимките – л. 47-63 и л. 68-78 от делото на СРС.

            Не се спори, че виновният водач, е такъв, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. Образувана е щета № 05-17-00-207-TR при Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”. Извънсъдебно е платена сумата от 20 000 лева, неимуществени вреди (л. 20 от делото на СРС)

            В Решение № 17 от 17.01.2025г. на ВКС по н.д. № 925/2022г., I н.о., НК, докладчик съдията Христина Михова, е прието, че: при повторното разглеждане е постановена присъда от 10.07.2019 г., по н. о. х. д. № 164/2018 г. по описа на ОС – Монтана, с която подсъдимият С. Ч. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г., около 19, 30 часа, на главен път Е 79, км. 82, в землището на Смоляновци, обл. Монтана, при управление на МПС – седлови влекач, марка "***" ***, модел ***, с рег. № **** и прикачено към него ремарке с номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Б. К., както и средни телесни повреди на повече от едно лице: Г. А. Г., З. Г. Л., Д. Н. Б., М. М. П., Т. Б. С. и Ц. Ц. И., причинил значителни имуществени вреди в размер на 65 050, 00 лева на автобус "***" ****, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "****" ЕООД – Монтана, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "г", пр. 1, вр. с чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б", вр. с ал. 1, б. "а", "б" и "в", вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален "общ" режим на изтърпяване, като е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

            Въззивното Решение № 10027/24.11.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 983/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти въззивен с-в е оставено в сила.

            В последното о.с.з. е представена медицинска документация от която е видно, че ищецът все още има ограничено движение на дясната ръка – 2018г., 2019г., 2020г. (л. 52, л. 56, л. 58, л. 60), което е довело и до множество отпуски по болест.

            Рефрактурата (л. 62) обаче следва да се приеме като ексцес (явлението е обсъдено в т. 4 от ТР № 1 от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСГТК на ВКС).

 

            Събрани са гласни доказателства, разпитани са св. А.(показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е баща на ищеца). От показанията му се установява, че: след инцидента синът му изглеждал много зле. Боляло го много, а и до момента на разпита (о.с.з. от 12.12.2017г.). Не можел да извършва физическа работа. Свидетелят и съпругата му се грижели за сина си, тъй като той първоначално не можел да се обслужва. Имал видими белези на главата и на ръката. Много зле приел случилото се и психически, тъй като видял негова позната да загива в катастрофата. Преди нея имал епилепсия.

            Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло. Те кореспондират и със заключението на в.л.

            Депозирано е заключения на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 12.12.2017г., се установява, че: ищецът е прегледан от експерта на 12.12.2017г. Постъпил е по спешност в МБАЛ Д-р Стамен Илиев, гр. Монтана на 03.05.2017г. с диагноза:

            - счупване на дясната клавикула;

            - разкъсно-контузна рана на главата;

            - ожлузване на мишницата и делтоидната област на дясно рамо; и

            - разкъсно контузна рана на лявата ръка.

            Придружаващи заболявания: афективни разстройства.

            Анамнестично - ищецът постъпва по спешност от претърпяно ПТП, при което получава травма в областта на торса и главата. Съобщава за частична загуба на съзнание. Оплаква се от болки в областта на дясната ключица и дясната раменна става, както и от умерена болка в областта на гръдния кош. Съобщава за прием на Ксанакс по повод психично разстройство. Наличие на стъкла и чужди предмети в раните.

            На 05.05.2017г. под обща упойка е направено открито наместване на фрактурата на дясната ключица с вътрешна фиксация. Направена е фиксация със заключваща плака на дясната клавикула и заключващи винтове,

            На 30.05.2017г. е прегледан амбулаторно с диагноза:

            - изкълчване  на стерноклавикуларната става.

            При направената рентгенография се установява освен счупването на дясната ключица и сублуксация (полуизкълчване на лява стерноклавикуларната става). Препоръчано му е лечение с физиотерапия, покой с носене на ортеза и рехабилитация.

            На 11.07.2017г. отново е прегледан като ищецът е имал ограничени движения в двете раменни стави.

            На 12.09.2017г. състоянието му било без промяна - с ограничен обем на движение на двете раменни стави.

            При прегледа се вижда оперативен белег в областта на дясната ключица с дължина 12 см, зад дясната раменна става се вижда белег с дължина 2/2 см. В момента има ограничени движения в дясното рамо. Върху главата има белег с дължина 2 см, като се напипва под кожата чуждо тяло най-вероятно стъкло. На лявата длан има оперативен белег с дължина 2 см.

            Ищецът е бил в болнични 6 месеца като е изпратен на ТЕЛК за продължаване на болничния отпуск.

            Проведено е оперативно лечение със заключваща плака и заключващи винтове, закупени чрез фактура.

            Описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.

            Оздравителния и възстановителния период е продължил около 6 месеца, като продължава и в настоящия момент с реабилитация на дясната раменна става. Предстои му нова оперативна интервенция за изваждане на метала от дясната ключица.

            Претърпял е болки страдания около 6 месеца като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер.

            За в бъдеще ще има болки в дясното рамо и ключица при по-голямо натоварване и при промяна на времето, които ще продължат за цял живот.

            Ищецът ще има загрозяващ белег в областта на дясната ключица. След изваждането на метала и с упорита рехабилитация движенията на дясното рамо би трябвало да се възстановят.

            Шийнобрахиалният синдром е възпаление на брахиалния нерв. Той се не се получава от контузия, но се повлиява от счупването на клавикулата. Към момента е ограничено движението само на дясното рамо, като това е трайна ситуация.

            След изваждане на металната остеосинтеза би могъл да работи в пълен обем, а до тогава – без натоварване (последното е период от поне една година). Би могъл да работи в мандра, но не и в строителството. Не би следвало да вдига над 20 кг., като към момента на о.с.з. лечението не е приключило.

            Стресовият момент може да усили пети мал, това се нарича загуба на съзнание и припадъци. Т.е. те да зачестят.

            Има белег на главата без коса, но не се води загрозяващ. Предстои нова операция за извъждане на парче стъкло и то не едно.

           

            Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.

            Също така, доколкото изискването има императивен характер недопустимо е то да се дерогира по съгласие на страните - Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о. на ВС. Например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства, събрани по друго дело или на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д. № 1/1986г., на ОСГК на ВС.

            Изложеното се отнася до протоколите за разпит на свидетели – л. 79-136 (от делото на СРС) и СТЕ и СМЕ (л. 137-161 от делото на СРС), които всъщност не са и приети, но следва да се обърне изрично внимание на тази разпространена порочна практика.  

                от правна страна:

            Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

            В резултат на ПТП, ищецът е получил множество наранявания.

            Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

            1. Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

            Съобразени са следните обстоятелства:

            - стрес при самия сблъсък – 5 000 лева;

            - болки, чията интензивност е най-голяма в първия един месец (общо 6 месеца) – 4 000 лева + 5 Х 1 000 лева = 9 000 лева; последващите този период болки са съобразени в предпоследното тире;

            - няколко операции – всъщност не е ясно колко точно, тъй като следва да се извадят металната плака и винтове, а и на стъклата (възможно е това вече да се е случили /л. 53 – т. 14/, предвид продължителността на това производство) – 9 000 лева;

            - принципно ограничено движение на едната ръка, като това не е временно явление, с оглед констатацията на в.л. и на медицинската документация от 2018г. -20г., а и относно невъзможността за тежка физическа работа – 20 000 лева;

            - дискомфорт по време на лечението, надхвърлящ една година – първоначално не е могъл да се обслужва, доколкото са били наранени и двете му ръце. Основният период на лечение е продължил 6 месеца, но с това оздравителният период не е приключил  – 20 000 лева; след това болките са продължили до 2020г., когато евентуално е установен ексцес, която не може да бъде предмет на това производство;

            - белези по тялото – 4 000 лева ;и

            - усложнения, свързани с налично психично заболяване не са установени. Налице е бил предходен проблем, като не е ангажирана СПЕ, която да констатира влошаване (чл. 154 от ГПК).

            Общо: 67 000 лева.

            2. Парите имат и функционална стойност, която изразява покупателната им сила. Инфлацията е причина стойността на парите постоянно да намалява. Стойността на парите има ограничено правно значение, защото икономическата теория не предлага нито точни средства за установяване на причините, нито приложими методи за измерване на нейното изменение. Затова правото не познава правило за изменение на паричните задължения като последица от изменение на стойността на парите.

            Корекция е допустима, но вследствие на изменението на цените.

            Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по д. 2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.

            Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.

            Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).

            Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент,  обезценяването на националната вулата е 49,50 %.

            Така, ако нормално обезщетението би могло да се определи към настоящия момент по реда на чл. 152 от ГПК на 67 000 лева, то тази сума следва да се редуцира с 49,50 % = 33 835 лева.

            33 835 лева – 20 000 лева (извънсъдебното плащане) = 13 835 лева. Искът е основателен за тази сума, а за горницата следва да се отхвърли.

            Законната лихва се дължи от датата на деликта, но върху предявения частичен размер, до увеличението (Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І т.о. на ВКС, увеличението на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента на депозиране на исковата молба – т.е. възражението за давност е неоснователно; и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Емануела Балевска и Емилия Василева: При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска - р. № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г., I т. о.).

            по разноските:

На адв. Х. се дължи възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а именно – 1 700 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

На страната се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 184,47 лева.

На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 1 972,13 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).

Компенсация е допустима и в тази ситуация (чл. 38 от ЗА - Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС; и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

Това означава, че ищецът дължи, сумата от 87,66 лева.

            На основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи сумата от 513,40 лева (недозаплатена ДТ по уважената част от исковете).

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 511, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), Булстат *********, със седалище и адрес: гр. София, район Средец, Граф Игнатиев № 2, ет. 2, e-mail: ******@***********.**, ************@***********.**, чрез адв. Х., да заплати на Г.А.Г., ЕГН **********,***, район Слатина, ул. *****. тел, на кантората: *****. ел. поща: ***************@.*****, чрез АД „Д.и Х.“, Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., сумата от 13 835 (тринадесет хиляди осемстотин тридесет и пет) лева, неимуществени вреди, свързани с щета № 05-17-00-207-TR, ведно със законната лихва върху сумата от 1 000 лева, считано от 03.05.2017г. до 20.12.2017г., а след това върху сумата от 13 835 лева, до окончателното щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, Г.А.Г., ЕГН **********,***, район Слатина, ул. *****. тел, на кантората: *****. ел. поща: ***************@.*****, чрез АД „Д.и Х.“, Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), Булстат *********, със седалище и адрес: гр. София, район Средец, Граф Игнатиев № 2, ет. 2, e-mail: ******@***********.**, ************@***********.**, чрез адв. Х., сумата от 87,66 (осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), Булстат *********, със седалище и адрес: гр. София, район Средец, Граф Игнатиев № 2, ет. 2, e-mail: ******@***********.**, ************@***********.**, чрез адв. Х., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 513,40 (петстотин и тринадесет лева и четиридесет стотинки) лева, дължима недоплатена държавна такса, съобразно уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: