№ 2251
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110164310 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Р. Ц., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. С..., чрез адв. А. Д. от САК, срещу „Е“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., с която са предявени искове за следното:
Да се прогласи спрямо „Е“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Т“ ЕАД, с
ЕИК *********, по договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г. и Л. Р. Ц., в
качеството му на универсален правоприемник и наследник на В П Ц.а, с ЕГН **********, за
недействителен Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., на основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При условие, че се отхвърли главния иск, се иска да се прогласи спрямо „Е“ ЕООД, в
качеството му на частен правоприемник на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, по договор за
потребителски кредит № ... от 25.06.2020г. и Л. Р. Ц., в качеството му на универсален
правоприемник и наследник на В П Ц.а с ЕГН **********, за недействителна клаузата на
чл. 9. 1 от Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., на основание 26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД.
Ответникът, чрез адв. П. В., оспорва исковете изцяло.
От събраните по делото доказателства се установи, че са предявени следните
установителни искове, съединени в условията на евентуалност: 1) главен иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит № ... от 25.06.2020г., сключен между В П Ц.а и „Т“ ЕАД, поради противоречието му
със закона и 2) евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за
прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 9.1 от договор за потребителски кредит № ...
1
от 25.06.2020г., сключен между В П Ц.а и „Т“ ЕАД, поради противоречието й с добрите
нрави и неравноправност на същата.
Във фактическо отношение се установи, че на 25.06.2020г. между В П Ц.а и „Т“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № ... при следните параметри: размер на кредита:
3011,11 лв.; срок на кредита: до 25.03.2024г. Съгласно чл. 9, т. 1 от договора, лихвеният
процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е
46,15%. А съгласно чл. 9, т. 2 от договора, лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на
простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца
и 360 дни в годината. Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите е
49,80%, а общата сума, дължима от потребителя, е 6 203,61 лв. Погасителният план е
обективиран в чл. 11, т.2 от договора. Договора е сключен за срок от 43 календарни месеца,
съответно с 48 бр. погасителни вноски, всяка на стойност от 144,27 лв., включваща главница
и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка една погасителна вноска спадала за
сметка на главницата. Всяка вноска е с падеж 25- то число на съответния месец. Така общо
дължимата главница е в размер на 3011,11 лв., а общо дължимата лихва - в размер на 3192,50
лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 6203,61 лв.
Ищецът Л. Р. Ц. е наследник по закон на кредитополучателя В П Ц.а, починала на
11.04.2022г. Не се спори между страните, че на 12.09.2023г. задълженията на В Ц.а по
процесният договор били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия, за което
ищецът бил уведомен на 30.10.2023г.
При установеното във фактическо отношение, предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на
договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., сключен между В П Ц.а и „Т“ ЕАД,
предявен от наследникът й – нейният син Л. Р. Ц., поради противоречието му със закона, е
основателен и доказан, поради следното:
Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между В П Ц.а и „Т“ ЕАД е бил
сключен процесният договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020 г., който
противоречи на императивна норма на закона – чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл. 19 от
ЗПК, както и че е наследник по закон на В П Ц.а.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
За да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, договорът за кредит следва да
включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19,
ал.2 от ЗПК и разходите, и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не
е достатъчно разходите сред които възнаградителна лихва и такси да са упоменати в
2
договора, а е нужно той да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката
на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не
само когато величината не е посочена в точен процент /което се случва рядко/, но така също
и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване,
както е в настоящия казус /чл.10 от договора/. В договорът за кредит трябва да се посочи
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. ГПР трябва да се
изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Така изчислен под формата на
процент, съгласно единна математическа формула, ГПР ще носи информация на
потребителя относно общия разход по кредита. Не е достатъчно само да се посочи, че
формулата е използвана, както е в процесния казус. На непосочване на ГПР в договора за
кредит се приравнява ситуацията, в която договорът съдържа само математическа формула
за изчисляването му, без обаче да са представени и включени в нея данните, необходими за
изчисленията.
По силата на чл. 19, ал.1-5 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери на ГПР от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, се считат за нищожни. В
разглежданият по делото казус може да се направи обоснован извод, че действителният ГПР
по договор № .../25.06.2020г. е по-висок от посочения там 49,80% и в реалния си размер
надвишава забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвид високия размер на годишния лихвен
процент, съгласно чл. 9.1 от процесния договор от 46, 15%, който надвишава тройния размер
на законната лихва /от 10%/ към датата на сключване на договора – 25.06.2020г., приет като
3
допустим, неувреждащ правата на потребителите.
По изложените съображения предявения главен иск следва да бъде уважен, а евентуалния
иск да не бъде разгледан.
По разноските:
Със списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира ответникът да му заплати платената по
делото държавна такса в размер на 163 лв., а на пълномощника му – адв. А. Д. за
предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение
в размер на 847, 93 лв. с ДДС. Пълномощникът на ответното дружество прави възражение за
прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.
С оглед обема на предоставената правна помощ и правомощието си да преценява размера
на дължимото от насрещната по делото страна адвокатско възнаграждение, по силата на
решение и C-428/16, съдът следва да присъди за заплащане от ответника сума в размер на
400 лв. без ДДС или 480 лв. с вкл. ДДС. Платената държавна такса подлежи на плащане в
пълен размер.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА спрямо ответника „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., в качеството му на частен правоприемник на „Т“ ЕАД, с ЕИК
*********, по договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2020г. и ищеца Л. Р. Ц., с ЕГН
**********, настоящ адрес: гр. С..., чрез адв. А. Д. от САК, в качеството му на универсален
правоприемник и наследник на В П Ц.а, с ЕГН **********, за недействителен Договор за
потребителски кредит № ... от 25.06.2020г., на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на Л. Р. Ц., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С..., чрез адв. А. Д. от САК сума в
размер на 163 лв. – платена по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на адв. А. Д. от САК, с личен № **********, като пълномощник на Л. Р. Ц., с ЕГН
**********, от гр. София, с настоящ адрес: ж.к. „Люлин 6“, бл. 624, ет. 4, ап. 47, за
предоставена безплатна правна помощ, сума в размер на 480 лв. с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4