Р Е Ш Е Н И Е №261000
29.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на eдинадесети ноември две хиляди двадесет и първи година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ПЕТЯ ЦОНКОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №605 по описа за 2021 година, намери за установено
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Д.Р.К.,
ЕГН ********** *** против А.Ю.С., ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че на ****г. в с.Р. е била простреляна в
левия крак от А.Ю.С.. Огнестрелната рана й причинила множество счупвания на
подбедрицата - счупване на левите голяма и малки пищялни кости и лява капачка,
което е причинило дълготрайни и продължаващи все още болки и страдания. Посочва
се, че пострадалата все още не може да се върне към нормалния си живот от
преживения стрес и страх.
Твърди се, че със споразумение по НОХД №102/2020г. по
описа на ***** районен съд ответникът е признат за виновен в това, че на
посочената дата по хулигански подбуди и по начин и със средства опасни за
живота на мнозина – стреляйки на улица „*****” срещу група хора с двуцевна,
гладкоцевна ловна пушка, е причинил средна телесна повреда на Д.К..
Ищцата твърди, че в резултат на посегателството срещу нея
е изживяла физически и душевни болки и страдания: в продължение на една година
и осем месеца не можела да се движи, извършени са няколко операции за поставяне
на импланти в левия крак; през цялото време е имала нужда от непрекъснати грижи
от страна на близките си; детето й е било само на десет дни към момента на
извършване на деянието и не е можела да се грижи за него; изпитвала е огромен
стрес и страх; не може да работи, за да издържа семейството си.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата 80 000,00 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
увреждането – 22.06.2019г. до окончателното изплащане.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът А.Ю.С. е подал писмен отговор, с който признава иска за
основателен, но го оспорва по размер. Оспорва: че в продължение на година и
осем месеца ищцата е била възпрепятствана да се движи, да се грижи за децата
си, че са били извършени множество операции, че е изпитвала непрекъснати болки,
че е била лишена от възможност да работи и да издържа семейството си. Твърди,
че известно време след операцията се е движела по улиците на селото спокойно, а
след като бил махнат гипса, започнала да ходи на работа.
Ответникът
твърди, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е била сред тълпа от хора от нейния род, въоръжени с брадви,
сопи, бухалки, камъни и готови да атакуват хората от рода на ответника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Страните не спорят /а това е видно и от протокол от съдебно заседание по
НОХД №102/2020г. на **** районен съд, с което е одобрено споразумение/, че на *****г.
в с.Р., обл.**** по хулигански подбуди и по начин и средства, опасни за живота на
мнозина – стреляйки на ул.”******” срещу група хора с ловна пушка, А.Ю.С. е
причинил на Д.Р.К. средна телесна повреда, изразяваща се в огнестрелно счупване
на левите голямо и малко пищялни кости и лявата капачка, което е причинило
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда /на каквато се равнява
одобреното в наказателното производство споразумение/ е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо съдът приема, че на посочената дата в с.Р. ответникът виновно е
причинил на ищцата описаната средна телесна повреда.
От представените писмени доказателства /2 броя епикризи, 2 броя резултати
от рентгеново изследване, амбулаторни листове, издадени в периода 28.09.2020г.
– 03.01.2021г./ се установява, че Д.К. е претърпяла две операции – едната
непосредствено след инцидента и другата в началото на м.януари 2021г. Поставен
е в крака й метален имплант за стабилизация, който продължава да носи към
настоящия момент. И в двата случая е изписана от лечебното заведение с
подобрение и с препоръки – първият път да не стъпва на оперирания крак два
месеца, а вторият път да приема лекарство.
Разпитаните по делото свидетели Й. И. /съпруг на ищцата/ и С.А. /етърва/
имат впечатления колко трудни са били за Д. месеците, в които се е
възстановявала – не е могла да се движи, да кърми бебето си, да работи и да се
грижи за другите си деца и за семейството като цяло. Грижите за детето А. Й. И.
/който видно от представеното удостоверение за раждане е бил на единадесет дни
към момента на деянието/, били поети изцяло от свидетелката А. и от нейната
свекърва. Показанията на свидетелите се кредитират като последователни, логични
и съответстващи на останалите доказателства по делото.
При така събраните доказателства
съдът счита, че искът за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на противоправното поведение на ответника е частично основателен.
Дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита значителните по интензитет
болки и страдания, които К. е претърпяла от множеството счупвания на крайника,
невъзможността да се придвижва месеци наред и да се грижи за децата си, едното
от които кърмаче; претърпените две операции. Съдът счита, че така претърпените
вреди могат да бъдат справедливо възмездени със заплащане на обезщетение в
размер на 40 000,000 лева. Ответникът не
доказа възражението си за съпричиняване, поради което няма основание за
приложение на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
За разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева
искът ще се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 86 ЗЗД във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от
датата на деликта – 22.06.2019г. до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
в полза на ищцата разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са
направени. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски по съразмерност. Ответникът е заплатил на пълномощника си
адв.И.Д. общо сума в размер на 400,00 лева, което е видно от договор за правна
защита и съдействие от 06.04.2021г. и от разписка от 28.06.2021г. С оглед
отхвърлената част от иска, на ответника ще се присъдят разноски в размер на
200,00 лева.
Ищцата е представлявана по делото
от адв.Д.Ч., на основание представено с исковата молба пълномощно. С исковата
молба е поискано да се определи възнаграждение на адвоката при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА. Въпреки, че не е представен договор за правна защита, по
делото няма данни за уговорено възнаграждение между К. и нейния пълномощник и
не е оспорено твърдението за оказана безплатна правна помощ. Ето защо и като
взе предвид наличната по този въпрос съдебна практика /Определение
№515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, I т.о. и Определение
№163/13.06.2016г. по гр.д.№2266/2016г. на ВКС, I г.о./, съдът приема, че на
адвоката на следва да се определи възнаграждение, платимо от ответника
съобразно с уважената част от иска. Предвид нормата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
на адвокат Ч. ще се присъди възнаграждение в размер на 1730,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд
дължимата държавна такса по делото съобразно с уважената част от иска в размер
на 1600,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Р.К., ЕГН ********** 40 000,00/четиридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/ в резултат на виновното поведение на ответника /причиняване
на средна телесна повреда на ****г. - счупване на левите голямо и малко пищялни
кости и лявата капачка, което е причинило трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник /, за което същият е признат за виновен с одобрено
споразумение по НОХД №102/2020г. по описа на ***** районен съд, ВЕДНО със
законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – ****г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.
ОСЪЖДА Д.Р.К., ЕГН ********** *** да заплати на А.Ю.С., ЕГН ********** *** сумата
200,00 лева – направени по делото разноски за адвокат, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Д.Н.Ч. ***, пл.”****”№*
сумата 1730,00 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, КАКТО и
да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 1600,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: