№ 816
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200329 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на В. Т. ДЖ. против НП № 21-0442-
000282/21.06.2021 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ
към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175, ал.1 т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че издаденото НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото в АУАН и НП не са посочени точни и ясни факти досежно релевантната
фактическа обстановка. Формира се извод, че изводите в НП се основават изцяло на
твърденията на съставителя му, съотв. същите са недоказани. Сочи се, че при
определяне на размера на административното наказание не са съобразени съгласно
разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, обстоятелствата касаещи извършеното
нарушение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Д., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.
В заседание по същество въззивникът не се представлява. Постъпила е молба от адв. Д.
с аргументи по същество, с която се поддържа жалбата с наведените в същата доводи.
Твърди се, че служителите на Агенция“Пътна инфраструктура“, каквито са
1
служителите на Национално ТОЛ управление, не разполагат с правомощия по ЗДвП да
осъществяват контрол по спазване на правилата за движение и проверка на
документите на водачите, като такива правомощия са предоставени единствено на
органите на сектор ПП при ОД на МВР. Оспорват се твърденията на разпитаните
служители на Национално ТОЛ управление, че въззивникът е отказал да представи
документ за самоличност, като се сочи, че не е изследван в хода на административно-
наказателното производство въпросът дали той е разполагал с такъв към момента на
предприетата проверка. Формира се извод, че неправилно е приложен материалния
закон, доколкото не представянето на документ за самоличност на служител на БГ-
ТОЛ , представлява нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, а не на чл. 103 от ЗДвП. Иска се НП
да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски
по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А., с които се оспорва
основателността на жалбата, твърди се, че визираното в НП нарушение е безспорно
установено, а издаденото НП е законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и при наличие на необходимите предпоставки
- присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, съотвестващ на действителната
и правна сложност на делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. Ж.Х. – мл. автоконтрольор при Четвърто РУ към ОД на МВР-
Варна , както и свидетелите по акта – свид. Н.А. и свид. Н. Н., инспектори при
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. Приобщени са
към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на
свидетелство за регистрация, част 2 на л.а. Ауди КУ 7-3.0 ТДИ с рег. № В 9666РА.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 23.02.2021 г. инспектори при Агенция „Пътна инфраструктура“ – Н. Г. Н. и
Н. СТ. АНД. със служебен автомобил с рег. № СВ 7195 НВ , означен като контролна
единица на Национално ТОЛ управление, осъществявали контрол по изпълнение на
задълженията на водачите на МПС за заплащане на винетна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от
ЗП, във вр. с чл. 179 ал.2 от ЗДВП на път І-9 при км 121+702 , на бензиностанция
„Петрол“, местност „Харамията“в посока гр. Варна.
До длъжностните лица по автоматизираната система постъпил сигнал, че л.а.
Ауди КУ 7-3.0 ТДИ с рег. № 9666 РА се движи без заплатена винетна такса.
Около 10.25 ч. свид. Н.А. , в качеството си на длъжностно лице по чл. 167а ал.2
от ЗДвП , определено със Заповед № РД-11-54/15.06.2020 г. на председателя на
управителния съвет на Агенция“Пътна инфраструктура“, обозначен с видима
2
светлоотразителна жилетка, спрял за проверка движещия се по пътя л.а. Ауди КУ 7-3.0
ТДИ с рег. № 9666 РА, собственост на въззивника и управляван от него.
Длъжностните лица обяснили на въззивника причината да бъде спрян и му
разпоредили да представи документ за самоличност. Същият отказал да представи
такъв, качил се и потеглил с превозното средство. В контролните органи останало
свидетелството за регистрация, част 2 на автомобила, което също било изискано по
време на проверката и което било представено от жалбоподателя. Впоследствие на
същия е съставен АУАН № 919327/06.04.2021 г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, въз
основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.1 т.3 от
ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства
и писмените доказателства чрез приобщените към делото материали по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0442-000282/21.06.2021 г. е издадено от
компетентен орган – Началникът на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати процесуални пороци с
оглед ненадлежно съдържание на АУАН и НП. Съдът намира, че съдържащото се в
АУАН и НП описание на нарушението обхваща всички факти, свързани със
съставомерни признаци на същото, а именно – дата и място на извършване и конкретно
деяние – отказът да представи документ за самоличност по разпореждане на контролен
орган.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
3
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочената дата и час въззивникът
е управлявал процесното превозно средство, съответно че същият е спрян за проверка
от служители на Национално ТОЛ управление, извършващи контрол на указаното в
НП място, както и че на същия е разпоредено от контролните органи да представи
документ за самоличност, което не е сторил. Липсата на спор по отношение на
посочените обстоятелства се установява от съдържанието на молба с вх. №
26716/19.04.2022 г., изходяща от процесуалния представител на жалбоподателя, в
която последният излага подробни доводи срещу обжалваното НП, като се навеждат и
фактически твърдения относно релевантни факти.
Оспорва се по делото компетентността на служителите на Националното ТОЛ
управление да изискват представяне на документ за самоличност от водачите, както и
изводът, че въззивникът е реализирал именно отказ да представи документ за
самоличност, като се твърди, че неоснователно се отхвърля хипотезата такъв да не е
бил наличен у него.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно чл. 167а от ЗДВП в сила от 01.01.2019г. служителите от национално
ТОЛ-управление са длъжностни лица по смисъла на тази разпоредба на закона.
Агенция „Пътна инфраструктура“, в структурата на която е Националното ТОЛ
управление, има правомощията на контролен орган по ЗДвП по силата на чл. 167а от
закона, като процесните служители са имали правомощието по чл. 167а, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП да спират движещи се МПС за извършване на проверка.
От материалите по делото и проведеното съдебно следствие се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да представи изискан от проверяващите
документ за самоличност и е напуснал мястото на проверката. Посоченото
обстоятелство се установява по несъмнен начин от гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите по акта – свид. А. и свид. Н., които непротиворечиво
сочат, че въззивникът е реализирал отказ да представи изискания му документ, без да
излага твърдения, че същият не е наличен у него. Относно обосноваността на
фактическите изводи на АНО в този смисъл, съдът съобрази и кореспондиращите си
гласни доказателства относно факта, че непосредствено след отказа, жалбоподателят е
напуснал мястото на проверката, без тя да е приключила. Цитираните гласни
доказателства кореспондират и на приложените към преписката материали, като в хода
на съдебното производство въззивникът не е ангажирал доказателства, които ги
опровергават.
При така установените факти, съдът намира, че правилно е приложен
4
материалния закон като извършеното от жалбоподателя деяние е квалифицирано като
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението не се отличава с маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото в хода на съдебното производство не са установени
обстоятелства, които да сочат отсъствие или явна незначителност на обществената
опасност на деянието.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил и
санкционната норма на чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е
начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.
Санкциите, визирани в цитираната норма са кумулативно предвидени, с оглед на
което и доколкото в случая същите са определени в минимален размер, съдът намери,
че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
С оглед на изходът на делото, следва да се остави без уважение искането на
въззивника за присъждане в негова полза на разходите за адвокатско възнаграждение.
Друг е въпросът, че претендираните такива се явяват недоказани по размер, доколкото
в представения по делото договор за правна помощ липсва посочена като уговорена и
заплатена конкретна сума за адвокатско възнаграждение.
5
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0442-000282/21.06.2021 г. на Началника на сектор
„Охранителна полиция“ при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на В. Т. ДЖ.
на основание чл. 175, ал.1 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Т. ДЖ. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6