Р
Е Ш Е
Н И Е
№260166
гр.
Пловдив,01.07.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
с., в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното т.д. №691 по описа за 2020 г.,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от З.Л.К., с ЕГН **********, адрес-****, и настоящ адрес-***, чрез процесуалния
представител адвокат В.Д.М., против „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище-
гр. София и адрес на управление- ул. „Стефан Караджа“ № 2, с която е предявен
иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ***
около 18:00 часа на второкласен път II-35 /***
– ***/ в землището на *** в зоната на км 59+400 е настъпило ПТП, при което
водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № ***, Г.П.П.
неправомерно навлязъл в насрещното платно за движение при забрана за пресичане
на единичната непрекъсната лента, в резултат на което настъпил челен удар между
него и движещият се там лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ****,
управляван от ищеца К.. Дежурен служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. *** посетил местопроизшествието и съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №*** от *** г. със скица към него, Протокол за оглед на
местопроизшествие от ***, както и албум. По случая било образувано ДП №
413/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. ***, а впоследствие и нахд № 596/2020 г. на РС-***, по което с
решение № 260031 от *** г. Г.П. е бил признат за виновен в това, че е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал., 2, т. 1 ППЗДвП,
като по непредпазливост е причинил на З.Л.К. средна телесна повреда, изразяваща
се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на шиловидния израстък на
лява лакътна кост- престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, предл. второ във
вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК. Решението е влязло в сила на 14.10.2020 г. Твърди се, че непосредствено
след инцидента пострадалият ищец е приет по спешност в ***- гр. *** със силни
болки и невъзможност да движи дясната си ръка в областта на рамото, болки в
областта на мишницата и предмишницата на лявата ръка, както и болки в главата.
Извършени са изследвания и е приет за оперативно лечение, като е осъществено
закрито наместване на дислокация на рамо, след което е изписан с препоръки за
продължаване на лечението в домашни условия, носене на имобилизация на крайника
за 20 дни и провеждане на ЛФК след това, както и за превръзка на раните на
главата на *** г. На *** г. ищецът К. постъпил в Отделението по ортопедия и
травматология към ***, гр. ***, където при прегледа се установили множество
разкъсно-контузни рани на предмишницата и дланта на лявата ръка, активно
кървяща и с чужди тела – стъкла, проникващи в дълбочина, наличие на оток,
болезнени ограничени движения на китката и пръстите, хематом вляво на главата.
Извършена е операция: екстирпация на чужди тела, миорафия и м.фл.карпи унарис и
К. е изписан на *** с препоръки и назначени прегледи. На *** г. З.К. е посетил
физиотерапевт с направление, снета му е анамнеза и са му предписани два курса
от физиотерапевтични процедури от трета група 20 бр. Изложено е, че описаните
по-горе травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движението на
лявата и на дясната ръка. Видно от медицинско удостоверение за психично
състояние на МЦ *** гр. ***, на К. е поставена диагноза „Остра стресова
реакция“ вследствие от претърпяното на *** г. ПТП. Твърди се, че за увреждащия
автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, обективирана в полица № ***, валидна до 24.06.2020г. На *** г. пострадалият
предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди пред „ЗАД
Армеец“ АД, а с допълнителна молба от *** е представил допълнителни медицински
документи. Въпреки това и след изтичане на законоустановения 15-дневен срок по
чл. 108 от КЗ, от страна на застрахователното дружество не е извършено плащане
по представената банкова сметка. ***, за ищеца се породил правен интерес от
образуване на настоящото производство, като се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати
сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, свързани с претърпяното на *** г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски вкл. присъждане на адвокатски хонорар на адв. М. с начислен
ДДС, при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „ЗАД Армеец“ АД, чрез юрк. Д.З., подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Оспорва всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, отговорността на
застрахователя и наличието на вина у водача Г.П.П.. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, ответникът твърди, че ПТП не е реализирано виновно от страна на П.,
тъй като при управление на застрахования автомобил е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на процесното ПТП, не е нарушил правилата
за движение по пътищата и за него събитието е случайно, а ударът е настъпил на
разделителната линия между двете платна, а не изцяло в платното за движение на
лек автомобил „Опел Астра“, управляван от ищеца К.. При условията на
евентуалност „ЗАД Армеец“ АД прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП и е управлявал МПС със скорост,
несъобразена с пътни условия. Ответната страна оспорва механизма на настъпване
на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и
твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Счита също така, че
твърденията, изложени от ищеца К., не отговарят на съдържанието на приложените
към исковата молба писмени доказателства. Застрахователят оспорва размера на
претендираното обезщетение, като счита същия за прекомерно завишен, несъобразен
с трайната съдебна практика, социално-икономическите условия на живот в
страната и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Застрахователното дружество оспорва още искането за присъждане на обезщетение
за забава с довод, че неоснователността на главния иск води до неоснователност
и на акцесорната претенция. „ЗАД Армеец“ АД признава факта, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № ***. С
оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК по делото не е постъпила
допълнителна искова молба.
Съображения по спора са изложени и в писмени бележки
на адвокат М.- пълномощник на ищеца.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното нахд №596/2020 г. на
*** районен съд, че с решение №260031 от *** г. /влязло в сила на 14.10.2020 г./, постановено по това дело, Г.П.П.
е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” пр.2
вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, затова
че на *** г. около
17,30 ч. на второкласен път II-35
/***-***/ в зоната
на км 59+400 при управление на МПС- лек автомобил марка „Киа Спортидж“ с рег.№ ***,
негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП – след като е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно
средство не е сторил това и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП- при забрана за
пресичане на единична непрекъсната линия-„М1“, пресякъл същата и по непредпазливост
е причинил на З.Л.К. *** средна телесна повреда- изкълчване на дясна раменна
става и счупване на шиловидния израстък на лява лакътна кост, обуславящи трайно
затруднение на движението на горен десен крайник и горен ляв крайник за около
месец-месец и половина. На
основание чл.78а,
ал.1 от НК, П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв.
Видно е от приложената към исковата молба медицинска
документация, че след настъпилото пътнотранспортно произшествие ищецът е приет
на *** г. в МБАЛ ***- гр. ***, където са му направени изследвания, извършена е оперативна
интервенция- закрито наместване на дислокация на рамо, изписан е на същата дата,
като са дадени препоръки- да продължи лечението в домашни амбулаторни условия,
да носи имобилизацията на крайника 20 дни, а след свалянето й- да провежда ЛФК;
превръзки на раната на главата. В периода ***г. - ***г., К. е постъпил на
лечение в МБАЛ ***, направена му е операция за премахване на чуждо тяло- стъкло
и възстановяване целостта на мускула на китката.
Представено е медицинско удостоверение №506/*** г.,
издадено от лекар в Отделение по съдебна медицина при ***, в което са отразени
констатираните увреждания при извършения на *** г. преглед на ищеца- разкъсно-
контузна рана на главата, слепоочно, множество прорезни и разкъсно- контузни
рани по мишницата и предмишницата на лява ръка с множество чужди тела- стъкла в
меките тъкани и засягане на мускулатурата и сухожилието на левия мускул сгъвач
на китката, изкълчване на раменна става на дясна ръка.
Прието е удостоверение за психично състояние на ищеца,
издадено от ***- гр. ***, според което, вследствие на произшествието ищецът е
бил в състояние на остра стресова реакция.
На З.К. са издадени 2 бр. болнични листове за временна
нетрудо-способност за периода *** г.-*** г.
Видно е от представените амбулаторни листове от *** г.
и *** г., че на ищеца са предписани по 20 бр. физиотерапевтични процедури от
трета група.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р М.Б., от чието заключение се установява, че при станалото на *** г.
пътно-транспортно произшествие на ищеца са причинени- контузия на главата,
мозъчно сътресение, разкъсно- контузна рана на главата, множество прорезни и
разкъсно контузни рани по предмишницата на лява ръка с чужди тела, увреждане на
мускула сгъвач на китката на лявата ръка, изкълчване на дясна раменна става.
Мозъчното сътресение, което е протекло под формата на леко зашеметяване, както
и раните на главата и лявата ръка, са довели до разстройство на здравето извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК. Увреждането на левия мускул сгъвач на китката и
изкълчването на раменна става на дясна ръка са причинили трайно затрудняване
движенията на горните крайници. Непосредствено след инцидента на ищеца са
направени две оперативни интервенции, последвал е престой в болнично заведение
с медикаментозно лечение, имобилизация, както и рехабилитация в амбулаторни
условия. Проведеното лечение е траело два- три месеца. В медицинската
документация не са налице данни за възникнали усложнения, които да са в
причинна връзка с получените увреди при ПТП, затова вещото лице приема, че след
този период ищецът се е възстановил напълно. Описани са наличните белези по
главата и тялото на пострадалия, като по отношение на същите експертът е
заявил, че някои от тях няма да изчезнат с времето, но по-малките ще избледнеят.
В заключението е посочено, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал
от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване
след неговото приключване. С оглед вида на травматичните увреждания, вещото лице е направило извод, че ищецът най-
вероятно е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП, като при
правилно поставен обезопасителен колан той би получил значително по- малко на
брой и в по- малка степен увреди. При изслушването на експерта в съдебно
заседание на 17.03.2021 г. същият е заявил, че при поставен предпазен колан
най-вероятно ищецът не би получил травмата в главата и сътресението на мозъка.
В хода на производството са изслушани и заключения на
АТЕ, изготвени от вещото лице инж. В.С.. Според основното заключение,
най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното
пътнотранспортно произшествие- водачът П. е управлявал лек автомобил „Киа Спортидж”
с рег.№*** по платното за движение на път II-35 в посока от гр. *** към гр. ***; по същото време и
на същия път, по пътната лента от гр. *** към гр.***, се е движил лек автомобил
„Опел Астра”, управляван от ищеца К.; в един момент водачът на първия автомобил
е предприел навлизане в насрещната лента, при което е настъпил удар. Посочено
е, че когато автомобил „Опел” е отстоял на около 80,19 м от мястото на създаващата
се конфликтна точка, лекият автомобил „Киа” е отстоял на 86,08 м, като в този
момент, поради ограничената видимост от завоя на пътя, и двамата водачи са
нямали техническа възможност да се възприемат, конфликтната точка е попадала в
опасната им зона. Определена е скоростта на леките автомобили към момента на
удара- 86 км/ч на лекия автомобил „Опел Астра” и 93 км/ч- на лекия автомобил
„Киа Спортидж”. Анализирайки конкретната пътна ситуация, експертът е приел, че
основна причина за произшествието е, че водачът П. е предприел навлизане в
насрещната пътна лента по начин, място и в момент, когато това не е било
безопасно. Същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако бе
възприел правилно пътната ситуация и бе отложил предприетото навлизане в
насрещната лента. Водачът на лекия автомобил ”Опел” не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, когато за първи път е могъл да
забележи другия автомобил, защото в този момент мястото на удара е попадало в
опасната зона на автомобила. Посочено е, че дори ищецът да е спрял преди
мястото на удара, поради насрещното движение на лекия автомобил „Киа” е
възможно пак да настъпи удар. В допълнителното заключение вещото лице е
коментирало, че при движение със скорост от 86 км/ч , както и при такава от 60
км/ч лекият автомобил „Опел Астра” е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, защото в този момент мястото на удара е попадало в опасната
зона на лекия автомобил.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие по
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелката П. Й. К., която е съпруга на ищеца.
Свидетелката депозира показания, че след
пътнотранспортното произшествие ищецът бил откаран от екип на Спешна помощ в ***
болница, там му наместили рамото и казали да отиде на другия ден, за да му
направят рентгенова снимка и извадят стъклата, попаднали в лявата му ръка. Тъй
като на следващия ден се оказало, че не могат да му окажат помощ, З. посетил
клиника ***-***. По време на престоя в болничното заведение му направили
изследвания, извършили оперативна интервенция, при която извадили стъклата.
Ищецът се оплаквал от болки в ръцете, не можел да се обслужва самостоятелно,
поради това че носел шина. След изписването му не бил в състояние да се грижи
за хигиената си, да се облича, съблича, което наложило съпругата му да го
подпомага. Около месец след катастрофата ищецът започнал да провежда
рехабилитация, която продължила 2- 2,5 месеца. Към настоящия момент З. се е
възстановил, но при влошаване на времето все още изпитва болки. Произшествието
се отразило негативно и върху психическото и емоционалното му състояние- станал
раздразнителен, напрегнат, сънувал кошмари, бълнувал на сън. В продължителен
период от време не могъл да работи, да спортува, изпитвал силна тревожност при
пътуване с лек автомобил, сменил работата си на ***, която била свързана с
ежедневно ***. Свидетелката сочи още, че съпругът й изпитва неудобство от
белезите, които са останали по главата и цялата му лява ръка, предпочита да
носи шапка и дрехи с дълъг ръкав.
Във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия по делото са
изслушани показанията на свидетеля Г.П.. Същият заявява, че е бил участник в
ПТП, станало на *** г., пътувал за гр. ***, управлявал автомобила си „Киа
Спортидж” в рамките на допустимата скорост, на ляв завой навлязъл в насрещното
движение и настъпил удар в лекия автомобил на ищеца. З.К. бил в тежко
състояние, с кръвоизлив на главата, почти в безсъзнание, имал болки. На мястото
на инцидента дошли екипи на спешна помощ и полиция, ищецът бил откаран в
болница. Свидетелят сочи, че пострадалият управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан и говорел по телефона по време на сблъсъка.
По делото не е формиран спор, че лекият автомобил „Киа
Спортидж” е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна към момента на
събитието.
Не е спорно и че на *** г. пострадалият К. е предявил
пред ЗАД ”Армеец”АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. С писмо от 16.09.2019 г. застрахователят
е изискал документация по воденото досъдебно производство и актуална медицинска
документация, по повод на което с молба 19.09.2019г. ищецът е представил
амбулаторен и болничен лист.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.
В случая няма спор между страните, че е изпълнена
процедурата по чл.380 от КЗ , доколкото увреденото лице е насочило писмена
претенция до ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение.
Установи се от събраните по делото доказателства, че
на 28.07.2019 г. е станало пътнотранспортно произшествие, предизвикано от
виновния водач Г.П.П., при което е пострадал ищецът З.К.. С решение,
постановено по нахд №596/ 2020 г. на РС- ***, П. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б” пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.78а, ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание-глоба.
С оглед приключилия с влязло в сила съдебно решение
/имащо характер на присъда/ наказателен процес и съгласно чл. 300 ГПК, доказани
се явяват обстоятелствата на настъпване на ПТП, противоправността на деянието,
извършено от прекия причинител, както и вината на последния. Със сила на
пресъдено нещо следва да се приеме за установено и причиняването на ищеца на
средна телесна повреда по см. на НК, изразяваща се в изкълчване на дясна
раменна става и счупване на шиловидния израстък на лява лакътна кост,
обуславящи трайно затруднение на движението на горен десен крайник и горен ляв
крайник, доколкото тя е елемент от обективна страна на престъплението, в
извършването на което е признат за виновен П..
Наред с това, от заключението на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно,
професионално изготвено и неоспорено от страните, както и от представената
медицинска документация се доказа, че в резултат на неправомерното поведение на
деликвента на ищеца са били причинени, освен описаните в горепосоченото решение
травматични увреждания, още- контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана на главата, множество прорезни и разкъсно контузни рани по
предмишницата на лява ръка с чужди тела. Установи се и че пострадалият е
претърпял оперативни интервенции, след пътнотранспортното произшествие е
изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес.
Въз основа на коментираното заключение и изслушаните
показания на свидетелката К. /преценени по правилата на чл. 172 от ГПК/, които
следва да се кредитират, като убедителни, основаващи се на непосредствените й
впечатления и кореспондиращи със събрания доказателствен материал, се налага
извод за доказаност на търпените болки и страдания, свързани с уврежданията,
значителни неудобства при обслужването, затруднения при извършване на ежедневни
дейности и негативни психически изживявания на пострадалия. Несъмнено се
установи и причинната връзка между деянието и вредата, доколкото настъпилите
увреждания на ищеца се явяват пряка и непосредствена последица от станалото
пътнотранспортно произшествие.
При така
установените по-горе обстоятелства, съдът
приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а доколкото по делото не се спори, че към датата на
процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
отношение на увреждащия автомобил, то
доказани се явяват предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ, пораждащи отговорността на ответника за репариране на
претърпените от ищеца вреди.
Дължимото обезщетение за причинените от ищеца
неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на
чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера
на причинените увреждания, понесените болки и страдания, интензивността и
продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
В случая се установи, че при ПТП от *** г. на ищеца са
причинени както описаната в решението по нахд №596/2020 г. средна телесна
повреда, така и леките телесни повреди, посочени в заключението на СМЕ. Преживените
от него болки и страдания са били с висока интензивност след инцидента и
постепенно са затихвали. Лечението на пострадалия е осъществено в болнично
заведение, продължило е в домашна обстановка с предписаните медикаменти, същият
е претърпял две оперативни интервенции, провел е физиотерапевтични процедури.
Възстановителният период е продължил около два- три месеца, ищецът е имал притеснения,
затруднения при обслужването на ежедневни битови и хигиенни нужди, бил е в
невъзможност да изпълнява служебните си задължения, нарушен е бил установеният
му ритъм на живот, наложило се е да бъде подпомаган от близки. Няма
неблагоприятна прогноза за здравето на ищеца, същият се е възстановил напълно,
но има остатъчни белези по главата и ръката, които му причиняват неудобство. При
определяне размера на обезщетението следва да се отчете и че вследствие на
увреждащото събитие ищецът е имал отрицателни психически изживявания, преживял
е остра стресова реакция, довели до промяна в начина му на живот. Предвид тези
обстоятелства и като се съобразят конкретните икономически условия в страната
към правнорелевантния момент- *** г., чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на
60 000 лв., т.е. толкова, колкото се претендира.
При определяне окончателния размер на дължимото
обезщетение следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от страна на
пострадалия, което съдът намира за основателно.
По смисъла на горепосочената норма, принос
е налице винаги, когато с поведе-нието си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че поведението на пострадалия, сочещо на
съпричиняване, се изразява в това, че последният не е бил с поставен предпазен
колан, както и че е управлявал МПС със скорост, несъобразена с пътните
условия.
В случая е безспорно установено от заключението на назначената автотехническа
експертиза, което следва да се възприеме като
обективно и компетентно изготвено, че лекият автомобил „Опел Астра” е бил
оборудван с пет на брой обезопасителни колани. Констатира се от вещото лице д-р
Б., че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. В тази насока са и
депозираните от свидетеля П. показания, като съдът няма основание да не ги
кредитира, доколкото по делото не се събраха доказателства, които да ги
опровергават. Разпоредбата на чл.137а от ЗДвП вменява
задължение на водачите и пътниците в МПС от посочените категории да използват
обезопасителните колани, с които те са
оборудвани. Като не е изпълнил предписаното в закона задължение, пострадалият
се е поставил в риск и обективно е допринесъл за настъпването на вредните
последици, тъй като, според заключението на СМЕ, той би получил по-малко на
брой и по-леки травми, ако беше ползвал колан. Недоказано остана, с оглед допуснатата
САТЕ, твърдяното от ответника нарушение на пострадалия на чл.20, ал.2 ЗДвП.
От заключенията на вещото лице инж. С. се установи, че единствена причина за
настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил „Киа Спортидж” в насрещната
пътна лента по начин, място и в момент, когато не е било безопасно. Предвид
горното, преценявайки обстоятелствата, при които е станало произшествието,
поведението на водачите на леките автомобили „Опел Астра” и „Киа Спортидж”,
съдът намира, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
следва да се определи на 25 %. Следователно, отговорността на ответника следва
да се намали до 75 %, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, или дължимият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 45 000
лв. За тази сума предявеният иск ще се уважи, а за разликата до пълния заявен
размер от 60 000 лв.- следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди:
Според
разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахо-вателното събитие по реда на чл. 430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Няма
спор между страните, а и се установява, че ищецът е предявил пред ответния
застраховател претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди на **** г., която е най- ранната дата в случая.
Доколкото обаче се иска присъждане на законна лихва, считано от 04.10.2019г.,
то с оглед диспозитивното начало, дължимото обезщетение ще се присъди заедно
със законната лихва от последно посочената дата до окончателното му изплащане.
На основание
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.М. адвокатско
възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца
при условията на чл. 38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /ДПЗС от
27.10.2020г.- л.23/. Предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нормативно установеният минимум на адвокатския хонорар за една инстанция
възлиза в размер на 2 330 лв., а претендираното възнаграждение, на основание
чл.7, ал.9 от Наредба №1/2004г., е 500 лв., тъй като след първите две заседания
процесуален представител на ищеца се е явил в още 5 съдебни заседания. С оглед
изхода на правния спор, в полза на адвокат М. ще се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 2547лв. с ДДС, изчислено съразмерно на уважената
част на иска.
Ответникът
има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на иска. Същият е заявил своевременно искане за присъждане на
разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, според който се претендират
разноски за платени- депозит за СМЕ-150 лв., депозит за АТЕ- общо 480 лв., депозит
за призоваване на свидетел- 60 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв. Видно от данните по делото, ответникът е направил разноски в по-голям
размер от претендирания, тъй като е заплатил още 260 лв.- завишен хонорар за работа
на вещо лице по допуснатата САТЕ и 100 лв.- възнаграждение за вещо лице по
допълнителната САТЕ, или сторените разноски от същия възлизат общо на 1 050 лв.
Вземайки предвид, че делото е с материален интерес,
съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр.
чл.25, ал.1 и 2 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., т.е.
толкова, колкото е поискано от ответника. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 312,50 лв., изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
Тъй като
ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Пловдив,
дължимата за производството държавна такса в размер на 1 800 лв., както и
сумата от 112,50 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислени съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да заплати на З.Л.К., с ЕГН **********, адрес-****, и
настоящ адрес-***, сумата 45 000 /четиридесет и пет хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със застрахователна полица № ***, валидна до 24.06.2020г., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди- болки, страдания и неудобства вследствие на травматични увреждания,
причинени при пътнотранспортно произшествие, станало на *** г. на второкласен
път II-35 /*** – ***/ в зоната на км 59+400, причинено
противоправно и виновно от Г.П.П. при управление на лек автомобил марка „Киа“,
модел „Спортидж“, с рег. № ***, за което деяние П. е признат за виновен с
влязло в сила на 14.10.2020 г. решение,
постановено по нахд №596/2020г. на РС- ***, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 14.10.2019 г. до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над присъдените 45 000 лв. до
претендираните 60 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище- гр.
София и адрес на управление- ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адвокат В.Д.М.,
ЕГН **********,****, сума в размер на 2547лв. /две хиляди петстотин четиридесет
и седем/лв., представляваща адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за оказана
безплатна помощ на ищеца З.Л.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА З.Л.К., с ЕГН **********, адрес-****, и настоящ
адрес ***, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и
адрес на управление- ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 312,50 /триста и
дванадесет лв. и петдесет ст./ лв.- разноски за производството, изчислени
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище- гр.
София и адрес на управление- ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 1 800
/хиляда и осемстотин/лв.- дължимата за производството държавна такса, както и
сумата 112,50 /сто и дванадесет лв. и петдесет ст./лв., представляваща
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по допуснатата СМЕ,
изчислени съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: