Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на седми октомври
две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №17106 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №17106/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. “А.Б. ” АД *** срещу решение №481020 от 03.09.2018 г по гр.дело №69574/2017 г на СРС , 71 състав , в
частта , с която въззивникът е осъден по искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД да
заплати на Я.К.Я. *** ЕГН ********** сумата от 3581,50 лева – застрахователно
обезщетение по „Каско“ поради настъпило
на 09.12.2014 г застрахователно събитие /увреждане от неизвестно МПС на
паркинг/ на л.а.Хюндай Купе FX с рег.№*******, ведно със законната лихва от 02.10.2017
г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1009,54 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 24.12.2014
г – 02.10.2017 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е доказано , е ищецът не е собственик на увредения
автомобил както и механизмът на застрахователното събитие . Вещото лице по САТЕ
не е открило следи от боя от друг автомобил и не може да даде категорично
заключение дали автомобилът е бил в движение или спрял. Освен това има
закъсняло деклариране на събитието и ищецът е целял да заблуди застрахователя
за действителния механизъм и че има покрит риск .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната
жалба . Въззивникът не е оспорвал собствеността върху
автомобила и това му възражение е преклудирано . Няма свидетели на увреждането
на автомобила на паркинг , а според САТЕ увреждането е от удар с друг автомобил
. Със свое писмо от 12.01.2015 г въззивникът е признал , че е бил уведомен за
застрахователното събитие на 09.12.2014 г т.е. в деня на инцидента . Голословни
са твърденията на застрахователя , че Я. е искал да го заблуди .
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 10.09.2018 г и е обжалвано в
срок на 25.09.2018 г /първи
работен ден след 24.09.2018 г , който
е почивен ден поради официален празник Денят на независимостта – 22 септември /
.
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи иска СРС е
приел , че принципно за основателността
му трябва да се налице следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по делото за посочения автомобил,
настъпване на застрахователно събитие - ПТП, вредите които са причинени, както
и техния размер, към момента на събитието. Застрахования следва да е изпълнил
своите задължения по договора, като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Безспорно в случая страните по делото са обвързани от валиден
застрахователен договор, отнасящ се за имуществена застраховка на л.а. „Хюндай
Купе FX” с рег.№*******, покриващ всички рискове /клауза пълно каско/. Не се
спори, че в срока на действие на този договор, на 09.12.2014 г. е настъпило
събитие - ПТП със застрахования автомобил, на което са причинени вреди,
заведени в ответното дружество под щета № 0300/14/777/506333/09.12.2014 г. След
настъпване на вредите, застрахованият ищец е уведомил застрахователя, и то в
предвидения в ОУ към договора срок.
Нормата на чл.211 КЗ /отм./ регламентира хипотезите,
при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно
правоотношение:
1/ При умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или трето ползващо се лице / т.1 /, неприложима в
настоящия случай, доколкото ответника не твърди и по делото не се установява
умисъл за настъпване на застрахователното събитие и
2/ при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в
закона или в застрахователния договор / т.2 /. Константната съдебна практика на
ВКС приема, че „неизпълнение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя“ е налице когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на
застрахования застрахователното събитие не би настъпило, като наличието на
този фактически състав включва още вина, застрахователно събитие и причинна
връзка между последното и неизпълнението /в този смисъл постановеното по реда
на решение №2 от 20.05.2013 г. по т.д.№
1031/2011 на ВКС , І ТО /.
Според СРС в
конкретния случай не може да се приеме, че неуведомяването
от застрахования за настъпилото събитие - увреждане на паркирания автомобил
преди 05.02.2014г. в уговорения срок, е в причинна връзка с настъпването на
същото. Не са налице и предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение на основание чл.207 ал.2 КЗ /отм./,
тъй като съгласно тази правна норма застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
По делото не се установи, независимо от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпване на събитието, застрахования да не е изпълнил
предписания на застрахователя или да не го е допуснал да направи проверка. По делото не е доказано основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение СРС е приел , че според чл.208 ал.3 КЗ /отм./ обезщетението следва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
съгласно разпоредбата на чл.203 ал.1 КЗ /отм./ застрахователната сума не може
да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. От
заключението на вещото лице по приетата без възражения в хода на производството
по чл. 207 ГПК по гр.д. № 25031/2015г. по описа на СРС, 30 с-в САТЕ се
установява, че пазарната стойност на вредите, причинени на увредения автомобил
като материали и труд към момента на увреждането, са точно в размер на 3581,50
лв. с ДДС , което съвпада с
претендираното от ищеца и искът е доказан и по размер . Искът по чл. 86 ал.
1 ЗЗД е частично основателен след като СРС е извършил изчисления на лихвите по
чл.162 ГПК .
Решението на СРС е правилно
в обжалваната част ,
при следните уточнения и
изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Възражението на въззивника , че ищецът не
е собственик на процесния автомобил не е заявено в отговора на исковата молба и
се явява преклудирано по чл.133 ГПК . При образуването на щетата и отказът по
нея ответникът също не е възразил по собствеността на автомобила .
Неоснователно е възражението , че искът
трябва да се отхвърли , защото вещото лице по САТЕ не е открило следи от боя от
друг автомобил и не може да даде категорично заключение дали автомобилът е бил
в движение или спрял . Огледът , който е
извършило вещото лице е близо година след инцидента и не може да се очаква
запазване на боя от друг автомобил върху него , още повече , че според САТЕ автомобилът
се движел до сервиз , бил е на открито на сняг , дъжд и вятър и т.н.
Липсват каквито и да е данни за
застрахователна измама или за друг механизъм на произшествието , а СТЕ
установява , че най-вероятната причина на увреждането е съприкосновение с друг
автомобил . Ответникът не е оспорил , че е застраховател по „Пълно каско“ и би
носил отговорност при описания от ищеца механизъм на ПТП . По делото не са
представени ОУ на ответника , нито последният прави конкретни възражения за
изключен риск или доказва друг механизъм на настъпване на вредите .
Няма данни за късно уведомяване на
ответника за застрахователното събитие . В свое писмо от 12.01.2015 г
ответникът признава , че е уведомен
незабавно за инцидента на 09.12.2014 г .
Не е налице хипотеза на чл.211 КЗ /отм./ и
ответникът дължи главницата и лихвата върху нея според решението на СРС .
Решението на СРС е правилно и трябва да
бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна от 720 лева –
адвокатско възнаграждение , като същото е намалено поради прекомерност от 792
лева .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №481020 от 03.09.2018 г по гр.дело №69574/2017 г на СРС , 71 състав , в
частта , с която З. “А.Б. ” АД *** е осъдено по искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД да
заплати на Я.К.Я. *** ЕГН ********** сумата от 3581,50 лева – застрахователно
обезщетение по „Каско“ поради настъпило
на 09.12.2014 г застрахователно събитие /увреждане от неизвестно МПС на
паркинг/ на л.а.Хюндай Купе FX с рег.№*******,
ведно със законната лихва от 02.10.2017 г до окончателното заплащане на сумата
; и сумата от 1009,54 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 24.12.2014 г – 02.10.2017 г ; както
и в частта за разноските .
ОСЪЖДА З. “А.Б. ” АД *** да заплати на Я.К.Я. *** ЕГН ********** сумата от
720 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено
по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.