Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по подадена частна жалба от пълномощника на „Хамат” ЕООД, с.Сърнак, общ. Крумовград срещу определение № 89/11.06.2014г., постановено по гр.д. № 95/2014г. по описа на Районен съд-Крумовград в частта на определението, с която е постановено условие за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез внасяне от ищеца на парична гаранция в размер на 2500 лв., на основание чл. 391, ал.2 ГПК Определението в посочената му част се обжалва като неправилно. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за определяне на парична гаранция и допускане на исканото обезпечение под условие. Жалбодателят сочи още, че действително разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК дава възможност по преценка на съда да се задължи ищецът да внесе парична гаранция по чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, но в конкретния случай счита, че с оглед на представените писмени доказателства, размерът на задължението и времето, от което е настъпила неговата изискуемост, преценката на съда е неправилна. В подкрепа на този довод сочи, че се до възникнали задължения от облигационни отношения, датиращи от 2012 год., като повече от две години не е налице доброволно изпълнение на задължението от страна на ответното дружество, независимо от преговорите за това. Моли въззивния съд да постанови определение, с което даотмени атакуваното определение на РС-Крумовград от 11.06.2014 год., постановено по гр.дело №95/2014 год., в частта, с която е поставено условие за допускане на исканото обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника до размера на 20 500 лева, а именно внасянето на основание чл.391, ал.2 от ГПК на парична гаранция в размер на 2 500 лева, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, ведно с всички законни последици от това. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Въз основа на представените с ИМ писмени доказателства, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че предявените осъдителни искове са допустими и вероятно основателни, и е налице обезпечителна нужда от налагане на исканата обезпечителна мярка – запор на банкови сметки на длъжника до размера на исковите суми. Посочил е в мотивите си включително, че с представеното като доказателство заверено копие от потвърждение за разчети и отговор от ответника „ФМА” АД от 09.01.2014г. се потвърждава задължение на дружеството в размер на 271 069.30 лева. При това положение, допускането на обезпечение под условие е необосновано. Правилото на чл. 391, ал.1 ГПК е, че когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, следва да бъде предоставена гаранция в определения от съда размер, какъвто не е настоящият случай. Ал.2 на сочената разпоредба дава възможност на съда да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, но първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо, въпреки, че приема, че са налице кумулативните предпоставки за допускане на обезпечението, е приложил тази разпоредба. Ето защо въззивният съд е лишен от възможността да прецени правилността на изводите на районния съд за допускане на исканото обезпечение под условие, като счита същото за неоснователно, поради следното: предявеният главен иск е предявен като частичен от общия размер на облигационното задължение на ответника в размер на 271 069.30 лв. с ДДС. Писмените доказателства са в достатъчна степен убедителни, за да обосноват вероятната основателност на предявения главен иск, респ. обусловения за мораторна лихва, като част от цялото задължение. Нещо повече, касае се за задължение, възникнало през 2012г., което ответникът не е погасил в двугодишен период от време. Ето защо въззивният съд счита, че няма обстоятелства по делото, които да налагат внасянето на парична гаранция от изправната по търговската продажба страна – ищец, за да настъпи действието на допуснатото обезпечение, както няма и обстоятелства, които да обосновават евентуални бъдещи преки и непосредствени вреди от неоснователност на обезпечението, налагащи допускане на същото под условие. Предвид изложеното определението в обжалваната му част, като неправилно, следва да се отмени. Воден от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 89/11.06.2014г., постановено по гр.д. № 95/2014г. по описа на Районен съд-Крумовград в частта му, с която е постановено условие за допускане на обезпечение на предявените кумулативно обективно съединени искове от „Хамат” ЕООД, с.Сърнак, общ. Крумовград, ЕИК ********* срещу „ФМА” АД, гр. Търговище, ЕИК *********, чрез внасяне от ищеца на основание чл. 391, ал.2 ГПК по депозитната сметка на РС –Кърджали на парична гаранция в размер на 2500 лв. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
|